Общата стойност на парите в обращение у нас нараства със 7.2% на годишна база до общо 28.4 млрд. лева към края на третото тримесечие на тази година, става ясно от редовния бюлетин на Българската народна банка „Преглед на емисионно-касовата дейност”, публикуван на сайта на институцията.
Банкнотите и монетите, циркулиращи в българската икономика, са нараснали с 1.9 млрд. лева спрямо края на септември 2022 година. Спрямо съответния предходен едногодишен период увеличението им е по-ниско както в процентно отношение, така и като абсолютна стойност, отбелязват от БНБ.

В периода юли – септември 2023 г. парите в обращение записват ръст от 1.229 млрд. лева или с 4.5% в сравнение с края на второто тримесечие на тази година. Нарастването им през третото тримесечие на 2023 г. е с 0.5 процентни пункта по-малко от отчетеното за същия период на 2022 година.
И през трите месеца на третото тримесечие на 2023 г. парите в обращение отбелязват положителен месечен растеж, като в рамките на разглеждания период той е бил най-висок през юли (1.8%).
ОЩЕ: Парите в обращение у нас нараснаха с 57% само за четири години
В края на септември 2023 г. делът на банкнотите в общата стойност на парите в обращение е 97.95%, а на разменните монети – 2.04%.
През третото тримесечие на годината делът на банкнотите нарасна с 0.04 процентни пункта за сметка на същото намаление на дела на разменните монети.

През третото тримесечие на 2023 г. БНБ пусна в обращение медна възпоменателна монета „125 години от рождението на Димитър Талев“ от серията „Български творци“ и златна възпоменателна монета на тема „100 години Богословски факултет“. В съответствие с приетата от Управителния съвет на БНБ „Програма за отсичане на възпоменателни монети и отпечатване на възпоменателни банкноти за 2023 година“ до края на годината следва да се емитира още една нова възпоменателна монета.
Към 30 септември 2023 г. делът на възпоменателните монети в общата стойност на парите в обращение е 0.01% и се запазва без промяна спрямо края на юни 2023 година.
Динамика и купюрен строеж на парите в обращение
В края на септември 2023 г. в обращение са 589.9 млн. броя банкноти, които са с 3.9% повече в сравнение с края на юни 2023 г. За същия период общата им стойност нарасна с 4.6%, достигайки към 30 септември 27.802 млрд. лв.
Средната по стойност банкнота в обращение в края на третото тримесечие на 2023 г. е 47.13 лв., което представлява увеличение с 0.33 лв. спрямо края на второто. За едногодишен период стойността ѝ се е повишила с 2.74 лв., или с 6.2%, вследствие на значително по-високите темпове на нарастване в паричното обращение на броя на банкнотите от 50 и 100 лева в сравнение с останалите номинали.
ОЩЕ: Истински бум на фалшиви петдесетолевки в родната икономика
С най-голям дял (41.40%) в общия брой на банкнотите в обращение в края на третото тримесечие на 2023 г. е банкнотата от 50 лева, като към 30 септември в обращение са 244.2 млн. броя банкноти с този номинал. С най-малък дял (5.33%) са банкнотите с номинал 5 лева.

За едногодишен период броят на банкнотите в обращение се увеличи с 5.7 млн. (1.0%), а стойността им – с 1.869 млрд. лева (7.2%). Все по-ясно се очертава тенденция към нарастване в наличнопаричното обращение на броя на банкнотите с високи номинали (50 и 100 лева) и намаляване на броя на банкнотите с по-ниски номинали (10 и 20 лева), посочват от БНБ.
При броя на банкнотите от 5 лева е налице тенденция към намаляване на темпа им на нарастване в наличнопаричното обращение.
Спрямо края на септември 2022 г. в структурата по брой на банкнотите в обращение нараснаха дяловете на тези от 50 и 100 лева, като по-голямо е нарастването на дела на 100-левовите банкноти (с 2.45 процентни пункта). Спрямо същия период дяловете на банкнотите от 5, 10 и 20 лева намаляха, като най-голямо (с 3.59 процентни пункта) е намалението на дела на 20-левовите банкноти.
ОЩЕ: Коя е най-фалшифицираната банкнота у нас?
В края на септември 2023 г. общата стойност на намиращите се извън касите на БНБ банкноти с номинал 100 лева е 12.472 млрд. лева, което е най-големият дял (44.86%) в структурата по стойност на банкнотите в обращение. С най-малък дял (0.57%) е стойността на банкнотите с номинал 5 лева.
В структурата по стойност на банкнотите в обращение за едногодишен период нарастване беше отчетено единствено при дела на банкнотите с номинал 100 лева – с 2.76 процентни пункта. Дяловете на останалите номинали намаляха, като най-съществено е понижението на дела на банкнотите от 20 лева – с 2.09 процентни пункта (от 9.76% до 7.67%).
В края на септември 2023 г. в обращение са 3.175 млрд. броя разменни монети, които са с 55.0 млн. броя, или с 1.8% повече в сравнение с броя им в края на юни 2023 г. За същия период общата им стойност се увеличи с 12.7 млн. лв., или с 2.2%.
Средната по стойност разменна монета в обращение в края на третото тримесечие на 2023 г. е 0.18 лв. и се запазва без промяна както спрямо края на второто тримесечие, така също и за едногодишен период. Запазва се общата тенденция към увеличаване на броя на разменните монети в обращение от всички номинали.
ОЩЕ: БНБ пуска в обращение златна монета на цена от 1 470 лева
За едногодишен период общият брой на разменните монети в обращение се увеличи със 165.2 млн. (5.5%), а стойността им – с 31.4 млн. лв. (5.7%). На годишна база с най-бърз темп (6.7%) нараства броят на монетите с номинал 2 лева. В края на септември 2023 г. в обращение са 88.8 млн. броя от тях, което представлява увеличение с 5.6 млн. броя. Броят на монетите от останалите номинали нараства в тесен интервал – от 5.0% за монетите от 5 стотинки до 5.9% за монетите от 10 стотинки.

Най-голям дял (28.30%) в общия брой на разменните монети в обращение в края на третото тримесечие на 2023 г. имат монетите от 1 стотинка, като към 30 септември извън касите на БНБ са 898.6 млн. броя с този номинал. С най-малък дял (2.80%) е броят на монетите от 2 лева.
За едногодишен период в структурата по брой на разменните монети в обращение в интервала от 0.01 до 0.05 процентни пункта намаляха дяловете на монетите от 1, 5, 20 и 50 стотинки и 1 лев. За същия период дяловете на монетите от 2 и 10 стотинки и от 2 лева нараснаха съответно с 0.05, 0.04 и 0.03 процентни пункта.
ОЩЕ: БНБ обяви какви възпоменателни монети ще пусне през следващите три години
Растежът на общата стойност на разменните монети в обращение е функция на постоянно увеличаващия се брой на монетите извън касите на БНБ. Основен принос за общото им нарастване по стойност имат разменните монети от най-високите номинали. Общата стойност на монетите от 1 лев в обращение в края на септември 2023 г. е 187.6 млн. лв., което представлява най-големият дял (32.36%) в структурата по стойност на разменните монети в обращение. С най-малък дял (1.55%) е стойността на монетите от 1 стотинка.
ОЩЕ: Какви символи и изображения ще има върху българските евромонети?
За едногодишен период в структурата по стойност на разменните монети в обращение в интервала от 0.01 до 0.20 процентни пункта намаляха дяловете на монетите от 1, 5, 20 и 50 стотинки и от 1 лев, като най-голямо е намалението при дела на монетите от 1 лев, а най-малко при тези от 1 стотинка. За същия период дяловете по стойност на разменните монети от 10 стотинки и от 2 лева нараснаха съответно с 0.01 и 0.29 процентни пункта. Стойността на монетите от 2 стотинки им определя дял от 2.85%, колкото беше и в края на септември 2022 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Парите в обращение намаляха с близо 1 млрд. лева от началото на годината
Защо парите в обращение в Русия нараснаха до рекордна стойност?
Колко са всички пари в обращение у нас в момента?
Използваме все повече банкноти от 50 лева и 100 лева

В началото на месеца площадите и улиците около църквата „Рождество Христово“ във Витлеем бяха пълни с туристи. След атаката на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври обаче те пустеят.
„Бизнесът е в застой от началото на войната“, казва Еса Абу Дауд, който работи като туристически гид в града. „Пътищата са затворени, никой не може да дойде“.
„Разчитаме на туризма, за да живеем. Имаше КОВИД криза, все още не сме се възстановили от нея. Тъкмо туристите бавно започнаха да се завръщат, а сега всичко отново спря“, казва Хадер Хюсеин, който продава сувенири във Витлеем.
Още: Най-големите отбранителни компании в Европа поскъпнаха с близо 10 млрд. долара от началото на конфлика между Израел и „Хамас“
Хотелите в Израел и палестинските територии – Газа и Западния бряг, са се изпразнили и най-малко шест компании са прекратили изцяло туровете до топ дестинации като Тел Авив и Ерусалим. Два тур оператора са отменили всички пътувания до края на годината, пише БТА.
Круизните кораби пък избягват израелските пристанища, а големите авиокомпании спряха полетите си до и от Израел за неопределено време.
Хотелите са затворени
InterContinental Hotels съобщава, че два от хотелите на групата, са временно затворени. Много резервации бяха отменени, а много туристи ги преместиха за края на годината, посочват от „Интерконтинентъл“.
Една от водещите израелски хотелски групи -Isrotel, е на прага да затвори някои от хотелите си, тъй като повечето резервации са отменени, посочва неин говорител.
Още: Атаката срещу Израел може да засили търсенето на злато и други активи убежища
Туризмът генерира 2.8% от БВП
Оттеглянето на чуждите туристи е сериозен удар за Израел, тъй като секторът генерира около 2,8 на сто от БВП на страната и дава работа на 3,5 на сто от трудовата сила.

През първите девет месеца на годината Израел е бил посетен от три милиона туристи, което е близо до предпандемичните нива, сочат официални данни. Около 800 000 от тях са били американци.
Ден след атаката израелското министерство на туризма съобщи, че пътуванията трябва да бъдат избягвани, а туристите трябва да стоят по хотелите или круизните кораби.
В сряда обаче на туристите беше разрешено да се движат из страната при необхомост. През миналата седмица в Израел се намираха около 90 000 туристи.
Президентът на Асоциацията на арабските хотели Елиас ал-Арджа посочва, че повечето хотели на Западния бряг през миналата седмица са помагали на туристите да напуснат страната. В момента 90 на сто от тях са празни.
При липсата на перспектива за приключване на конфликта, не е ясно кога туристите ще започнат да се завръщат, посочват туроператори.

Повече от 8 млрд. британски лири (около 10 млрд. долара) бяха добавени към стойността на 5 от най-големите отбранителни компании в Европа, от нападението на терористите от „Хамас“ на Израел на 7 октомври, предава Daily Mail.
Акциите на британския гигант BAE Systems поскъпнаха с 10% миналата седмица, а подобни печалби отчетоха и базираната в Швеция Saab, германската Rheinmetall, френската група Thales и Leonardo в Италия.
Стойността на BAE – най-голямата британска отбранителна компания, нарасна с 3 млрд. британски лири (около 3,6 млрд. долара) до 32,8 млрд. британски лири (около 39,9 млрд. долара).

Rheinmetall, най-големият производител на боеприпаси в света, добави 1,3 млрд. британски лири (около 1,6 млрд. долара) към оценката си, което го прави на стойност 10 млрд. британски лири (около 12,2 млрд. долара) в края на миналата седмица.
Ръстът в цените на акциите – воден от очакванията, че конфликтът ще увеличи разходите за отбрана – добавя към печалбите, постигнати след началото на войната в Украйна през февруари миналата година.

От началото на 2022 г. тези акции са се повишили с между 93% и над 200%, добавяйки над 40 млрд. британски лири (около 48,6 млрд. долара) към стойността си.
Петролните гиганти, включително BP и Shell, също се обединиха заради покачването на цените на суровия петрол заради опасения, че разширяването на конфликта може да засегне доставките на петрол от Близкия изток.
ОЩЕ: Колко голям е рискът от прекъсване на доставките на петрол заради атаката срещу Израел?
Миналата седмица „Хамас“ предприе най-голямото военно нападение срещу Израел от десетилетия, в резултат, на което бяха убити над 1000 души. Атаката предизвика вълна от ответни израелски въздушни удари по ивицата Газа, които също убиха над 2000 души.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какви всъщност са икономическите последствия за света от конфликта между Израел и Хамас?
Какво се случва със световните компании, опериращи в Израел, след атаката на Хамас?

Туристи харчат огромни суми в опит да се измъкнат от Израел

Дефлация на месечна база се отчита у нас през септември, като това е третият месец през тази година, в която индексът на потребителските цени записва движение в отрицателна посока
Месечната инфлация за септември е отрицателна в размер на минус 0.1%, сочат данните на Националния статистически институт. Годишната инфлация у нас се свива до 6.3%, спрямо 7.7% през предходния месец август, падайки до най-ниското си ниво от октомври 2021 година, когато равнището бе 6%, сочи справка на Expert.bg в базата данни на НСИ. Така, за период от 12 месеца годишната инфлация в България намаля с 11 процентни пункта, тъй като през септември 2022 година бе отчетено пиково ниво от 18.7%.
Инфлацията от началото на годината (септември 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 3.6%, а средногодишната инфлация за периода октомври 2022 – септември 2023 г. спрямо периода октомври 2021 – септември 2022 г. е 12.4%.
Дефлационните процеси у нас започнаха през месец май тази година, когато за първи път от близо 2 години в България бе отчетена отрицателна инфлация на месечна база (-0.1%). В последствие и през следващия месец юни също бе отчетена дефлация на месечна база (-0.4%), след което месечният темп на цените отново тръгна нагоре през юли и август.
ОЩЕ: Дефлация у нас за първи път от 2 години насам

Месечната дефлация през септември е дори по-висока според хармонизирания индекс на потребителските цени, приложимата мярка за страните от Европейския съюз, възлизайки на минус 0.3% спрямо предходния август. Според този измерител, който ще се взима предвид относно изпълнението на критериите за ценовата стабилност (инфлацията) от страна на България за бъдещото ѝ членство в еврозоната, годишната инфлация през септември се е забавила до 6.4%, спрямо 7.5% през предходния месец август.
ОЩЕ: Само шест държави в ЕС отчитат по-висока инфлация от България

Очаквайте подробности!