САЩ отново се сблъскват с риска от частично спиране на дейностите на държавната администрация, което се случва, когато Конгресът отхвърли предложенията за разходи на правителството, за които е необходимо съгласието му. Не това обаче е основната заплаха за американската икономика, пише италианското издание Internazionale, цитирано от БТА.
Затварянето поне за момента бе избегнато със споразумение в последния момент между републиканците и демократите, което се отнася за 25 на сто от държавните разходи.
По-голямо внимание с оглед перспективите пред американската икономика обаче трябва да се обърне на това, което се случва с 10-годишните държавни облигации със срок на погасяване 10 години, чиято ставка нарасна до 4,7 на сто, което е най-високото равнище от 2007 г. Повишението е в ход от пролетта. Няма еднозначна причина, която да обяснява този повратен момент. Една от основните все пак би могла да бъде, че тази възходяща тенденция започна, когато инвеститорите се убедиха, че повишението на лихвите от Управлението за федерален резерв (УФР), за да удържи инфлацията, ще продължи дълго време.
Още: Нов рекорд: Колко е държавният дълг на САЩ?
Преди 16 години съотношението между дълга и брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ бе 35 на сто, докато днес е 98 на сто. Към това се прибавя и дефицит, равняващ се на 7 на сто от БВП. „Повишаването на лихвите свидетелства, че разходите по дълга оказват почти тройно по-голяма тежест върху държавния бюджет и означава също обезценяване на многобройните държавни ценни книжа, които банките държат“, отбелязва Financial Times. Подобна закономерност наподобява тази, която провокира миналата пролет кризата с ликвидността, която се оказа фатална за Silicon Valley Bank.
През идните години финансовите разходи на Белия дом могат да нараснат допълнително. Според последните оценки федералното правителство ще похарчи през 2023 г. с 2,5 на сто повече от БВП за лихви по държавния дълг, което е двойно повече, отколкото преди 10 години. През 2030 г. може да се достигне до 3,2 на сто от БВП, повече, отколкото Вашингтон отделя за отбрана.
Идеалното решение, за да се избегне натоварването на бюджета, би било установяването на по-добър контрол върху разходите. Но демократите, които управляват в момента, не изглеждат благоразположени да спрат инвестиционните си проекти, според британския финансов седмичник. Няма да го направят и републиканците, които макар и да критикуват опонентите си, настоявайки за по-строги икономии, е малко вероятно например да не подновяват данъчните облекчения, приети от бившия американски президент Доналд Тръмп през 2017 г., които изтичат след две години. Ако американската политика продължава да не обръща достатъчно внимание на дефицита и лихвите, то рано или късно на Вашингтон ще му се наложи да избира между строго и продължително затягане на мерките за икономии или да застави УФР да намали лихвите, отчита „Икономист“. При подобен сценарий частичното спиране на дейността би било незначителен проблем.
Европейският съюз
Още: Предстои ли нова дългова криза в еврозоната?
Подобно твърдение обаче не се отнася за Европа и по-специално за най-задлъжнелите й страни, сред които изпъква Италия, отбелязва Internazionale . И на Стария континент лихвите по 10-годишните облигации се покачват обезпокоително. Италианските облигации са на прага от 5 на сто, което е равнището от 2011 г., когато страната се сблъсква с дългова криза, която доведе до оставката на правителството на Силвио Берлускони и назначаването на служебното правителство на Марио Монти.

Правителството завърши работата по коригирането на икономическо-финансовия документ, който е в основата на следващия проектобюджет, в който се предвижда влошаване на дефицита, както за 2023 г. (от 4,5 на сто до 5,3 на сто от БВП) , така и за идната година (от 3,7 на сто до 4,3 на сто) и съотношение между държавния дълг и БВП на стабилно равнище от около 140 на сто.
Франция също е в трудна ситуация (лихвените проценти по десетгодишните държавни облигации са на равнище от 3,5 на сто, което е най-високото от 2011 г.), особено след като Сметната палата разкритикува правителството в Париж, че не е съкратило достатъчно държавните разходи. Така Париж рискува да наруши бюджетните правила на ЕС през 2024 г., когато отново ще влезе в сила пактът за стабилност и растеж, който бе спрян през 2020 г. заради пандемията.
Ситуацията в Италия изглежда по-сложна с оглед на поведението на политическата класа в страната, която от години обещава огромни разходи по предизборни причини, разчитайки на възможността да продължи да задлъжнява безпроблемно и с ниски лихви.
Има хора в правителството, които са убедени в намесата на Европейската централна банка (ЕЦБ), ако лихвите се повишат прекомерно. През 2022 г. институцията обяви, че в такъв случай е готова да купи дълга на една страна, за да запази икономическите й основи.
Рим обаче игнорира или забравя, че ЕЦБ няма да подкрепи безотговорни бюджетни политики, тъй като при евентуална намеса ще зависи от съблюдаването на конкретни мерки за възстановяване на икономиката. Едно нещо е сигурно, подчертава The Economist, реалността ще представи сметката на италианските политици. Остава да разберем какви драми ще породи тази сметка.
 

Австралийският орган за наблюдение на интернет безопасността наложи глоба от 610 500 австралийски долара на X на Илон Мъск за това, че не сътрудничи на разследване на практики срещу малтретиране на деца.
Това идва, след като Мъск миналия ноември заяви, че „премахването на детската експлоатация е приоритет №1“. Комисията за eSafety разкритикува „празните приказки“ на компанията по въпроса, предаде BBC.
X, преди известен като Twitter, бележи непрекъснат спад на приходите, откакто Мъск го купи за 44 млрд. долара миналата година.
ОЩЕ: Приходите от реклама на X в режим на свободно падане, откакто Илон Мъск придоби платформата
Съгласно австралийските закони, влезли в сила през 2021 г., регулаторът може да принуди интернет компаниите да предоставят информация за техните практики за онлайн безопасност или да бъдат изправени пред глоба. Ако глобата не бъде платена, регулаторът може да преследва компанията в съда.

Google на компанията Alphabet също получи предупреждение за неспазване на искането му за предоставяне на информация за обработката на съдържание за насилие над деца.
Но несъответствието на Х е по-сериозно, като регулаторът отбелязава, че компанията не е успяла да „предостави никакъв отговор на някои въпроси, оставяйки някои раздели напълно празни“.
„X не отговори на редица ключови въпроси, включително времето, необходимо на платформата да отговори на доклади за сексуална експлоатация на деца; мерките, които има за откриване на сексуална експлоатация на деца в предавания на живо; и инструментите и технологии, които използва за откриване на материали за сексуална експлоатация на деца“, казва регулаторът.

Компанията потвърди пред регулаторния орган, че е съкратила 80% от работната си сила в световен мащаб и няма персонал за публична политика в Австралия, в сравнение с двама преди поглъщането на Мъск.
Миналия месец X беше критикуван от австралийски изследователи за деактивирането на функция, позволяваща на потребителите да докладват дезинформация за избори.
Този ход предизвика безпокойство, тъй като беше преди ключовия референдум в Австралия, проведен през уикенда за даване на повече права на коренното население.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕС предупреди Мъск заради дезинформация в Х след атаката на „Хамас“
Илон Мъск с коментар за нападението срещу Израел
ЕС глоби TikTok с 345 млн. евро
 

България получава един златен медал в анализ на икономическото издание The Economist, който отразява представянето на европейските страните в пет отделни дисциплини в своеобразен „икономически петобой“.
На европейските страни предстоят няколко тревожни години, пише изданието, очертавайки икономическите проблеми пред региона: забавяне на растежа, бавно отстъпление на инфлацията, продължаващо влошаване на бизнес доверието, предава БТА.
Отделните държави обаче показват различни резултати по отношение на петте основни икономически предизвикателства, пред които са изправени всички европейски икономики, отбелязва изданието.
The Economist представя оценките си в своеобразен „икономически петобой“, в който награждава със златен, сребърен или бронзов медал страните според представянето им във всяка от петте дисциплини: търсене, дълг, демография, декарбонизация, „разкачване“ от авторитарните икономики.
Шампион в общата класация е Ирландия, която е отличена с четири златни и един сребърен медал.

Източник: The Economist
България получава един златен медал, два сребърни и два бронзови медала. Златното отличие за страната ни е в категорията „дълг“, където The Economist ни поставя на първо място сред европейските страни – с най-ниски разходи за обслужване на дълга или 3.8 процента от брутния вътрешен продукт (БВП).
По-високите лихви ще засегнат страните по-силно, ако те вече имат високо ниво на публично или частно задлъжняване, отбелязва изданието. За да се направи справедливо сравнение на относителната разточителност, разходите за обслужване на задълженията (като дял от БВП) по общия обем дълг на фирмите, домакинствата и правителствата са изчислени така, сякаш лихвите, които в момента се начисляват по нови кредити или облигации, се отнасят към целия размер на дълга, уточняват авторите на The Economist.
ОЩЕ: Икономиката на България забавя растежа, нараства с най-бавния темп от 2 години насам
Причината, поради която това сравнение е справедливо, е, че с настъпването на падежа на по-стари задължения, те ще трябва да бъдат прехвърлени към новите лихвени ставки. Данъчни убежища като Ирландия, Кипър или Люксембург имат високи нива на корпоративен дълг, без това да засяга особено местната икономика. В Унгария, скандинавските страни и Нидерландия обаче обслужването на частния дълг вероятно ще окаже натиск върху потреблението, строителството и инвестициите. В Нидерландия намаляване на пенсионните активи на домакинствата през последните години ще задълбочи проблема. В Италия и Гърция основно правителствата са тези, на които скоро ще се наложи да заделят повече средства за обслужване на дълга, отбелязва The Economist.
ОЩЕ: Държавата емитира нов дълг до края на годината, вероятно на международните пазари

Източник: The Economist
В категорията „търсене“ изданието поставя на първо място Финландия, при показателя „демография“ първенец е Ирландия, по „декарбонизация“ начело е Кипър, а делът на общата търговия с икономики, управлявани от автократични режими, е най-нисък в Люксембург.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Къде се нарежда България в класацията на най-богатите страни?
Неизбежното забавяне на българската икономика
Кристалина Георгиева посочи възможно ли е България да влезе в еврозоната през 2025 година
България в топ 5 по най-голям спад на индустриалното производство в ЕС

Службата по трудови и социални въпроси на Министерството на труда и социалната политика към Посолството на България в Никозия организира информационни дни за българската общност в Кипър, съобщиха от Националния осигурителен институт (НОИ).
Сънародниците ни ще бъдат консултирани за процедурите при кандидатстване за осигурителни обезщетения по българското и кипърското законодателство при наличие на осигурителни периоди в Кипър и България. Те ще получат и информация за практическите стъпки за потвърждаване на осигурителни периоди за безработица, пенсия, както и здравеопазване, при завръщане в България.
В консултационния екип, освен ръководителя на Службата по трудови и социални въпроси в Никозия Емануела Симард, са включени експерти от НОИ: Илиян Георгиев – директор на териториалното поделение на НОИ в Благоевград; Юлия Борисова – главен експерт по осигуряването в отдел „Парично обезщетение“; Галина Андреева – главен експерт по осигуряването в отдел „Отпускане на пенсии по договори“. Те ще предоставят индивидуални консултации по теми, свързани с пенсионирането по условията на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Сънародниците ни в Кипър ще получат информация и по въпроси, свързани с правото на обезщетения при безработица, общо заболяване, майчинство и отглеждане на малко дете.
Още: Средният осигурителен доход нарасна с близо 135 лева за година
Информационни дни
Първият информационен ден ще се проведе на 22 октомври 2023 г. от 19:30 ч. в сградата на българското училище в град Пафос, на адрес: Persefonis 2, Pafos 8010, Cyprus.
Вторият информационен ден ще се състои от 9:30 ч. на 25 октомври 2023 г. в сградата на Посолството на България в Никозия. В събитието ще участва и Мариос Димитриадис – представител на Служба „Социално осигуряване“ в Министерството на труда, социалните услуги и социалното осигуряване на Република Кипър. Той е специалист по пенсионни въпроси за стаж и възраст, обезщетения за инвалидност и прилагане на Европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Третият информационен ден ще се проведе на 28 октомври 2023 г. от 18:00 ч. в българското училище „Св. Климент Охридски“ в град Лимасол, което се намира на адрес: Лимасол 3021, ул. „Идалиу“ 17.
За участие в информационните дни е необходимо предварително записване на електронната поща на Службата по трудови и социални въпроси в Никозия (е[email protected]) или на телефон 0030 210 674 4680.
Още: Българи с осигурителни периоди у нас и в Германия научиха повече за правата си
Експерти от НОИ участваха в информационни дни за българската общност в Кипър и през юни 2021 г. Тогава консултациите се предоставяха онлайн от експерти от дирекциите „Европейски регламенти и международни договори“, „Пенсии“ и „Осигуряване и краткосрочни плащания“ в НОИ и търсената информация се отнасяше за възможностите за потвърждаване на осигурителните периоди за безработица при завръщане в България, практическите стъпки за потвърждаване на стаж за получаване на пенсия по българското законодателство при наличие на осигуряване в двете държави и условията за кандидатстване за пенсия в двете страни.
 

Цената на суровия петрол се движи над ниво от 90 долара за барел, акциите се понижиха, а доларът остава стабилен в ролята си на актив убежище в понеделник на фона на повишените притеснения относно ескалацията в Газа и перспективите конфликтът да се разшири отвъд Израел и Хамас.
Израелският шекел поевтиня до над 8-годишно дъно, след като премиерът на Израел Бенямин Нетаняху обеща да „разруши Хамас“ като отмъщение за нападението от 7 октомври, при което загинаха 1 300 души при най-тежката атака срещу цивилни в историята на Израел.
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен е на посещение в региона, опитвайки се да предотврати по-нататъшна ескалация. Нетаняху се е съгласил да вдигне блокадата на водоснабдяването на части от южната част на Газа, след разговори с президента на САЩ Джо Байдън, пише Reuters.
Фючърсите върху цената на петрола сорта Брент достигнаха връх от 91.20 долара за барел в понеделник, преди да отстъпят до малко под 91 долара, след като в петък петролът поскъпна с 5.7% за ден.
Щатският лек суров петрол WTI се търгува на цена от 87.68 долара за барел, отстъпвайки минимално с 0.01% в понеделник.
Средният дял на Nikkei в Япония падна с цели 2%, докато Hang Seng в Хонконг се понижи с 0.43%, а индексът на сините чипове в континенталната част падна с 0.69%.
ОЩЕ: Колко голям е рискът от прекъсване на доставките на петрол заради атаката срещу Израел?
Австралийският индекс S&P/ASX 200 загуби 0.35%, а бенчмаркът за движението на акциите в Нова Зеландия се понижи с около 1%.
В петък паневропейският индекс STOXX 600 загуби близо 1%, а нюйоркският S&P 500 се понижи с 0.5%, въпреки че фючърсите при акциите в САЩ отбелязаха ръст от 0.2% в понеделник.
Като цяло валутите възстановиха някои от движенията си от края на седмицата, като индексът на щатския долар се понижи леко до 106.51 от 106.79 в петък.
Еврото се повиши с 0.14% до 1.05255 долара, докато йената записа лека промяна до 149.445 за долар.
Израелският шекел отслабна до 3.9900 за долар в началото на деня за първи път от април 2015 г., въпреки че в последствие успя да възстанови около 0.3% до 3.9650.
Доходността по 10-годишните облигации на САЩ се повиши до 4.6581%, след спад от повече от 8 базисни пункта в петък.
Златото поевтиня с около 12 долара спрямо поскъпването от 63 долара в петък, отстъпвайки с 0.6% до $1919.29 за тройунция.
„В крайна сметка цените на златото и петрола са най-чувствителните изрази на рисковете от конфликта (в Газа),“ пише в бележка Кайл Рода, старши анализатор на финансовите пазари в Capital.com, добавяйки, че идентифицирането на потенциалните проблемни точки остава голямо предизвикателство.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Цената на петрола се покачва, след като САЩ затегнаха санкциите срещу Русия
МВФ следи внимателно ситуацията в Израел според Кристалина Георгиева
Какво се случва с цената на петрола и курсовете на основните валути?
Какви всъщност са икономическите последствия за света от конфликта между Израел и Хамас?
Атаката срещу Израел може да засили търсенето на злато и други активи убежища