Печалбата на българската банкова система надхвърли 2 млрд. лева през първите седем месеца на тази година – толкова колкото бе приблизително за цялата минала 2022 година.
Нетната печалба на банките у нас нараства с 68% на годишна база до общо 2.022 млрд. лева към края на месец юли тази година, сочат данните на Българската народна банка. Резултатът представлява увеличение от 819 млн. лева спрямо същия период на миналата година.
Настоящият финансов резултат за първите седем месеца се равнява приблизително на печалбата на банките за цялата минала година, която възлиза на 2.078 млрд. лева.
Приходите от лихви на банките у нас нарастват драстично до 3.28 млрд. лева към края на юли, спрямо 1.92 млрд. лева през същия период на миналата година.
Разходите за лихви на банковата система също се увеличават до 588 млн. лева към края на юли, спрямо 196 млн. лева през същия период на миналата година.
Данните кореспондират с особено високата кредитна активност през последните години, съчетана с непрестанно нарастване на депозитната маса у нас. Паралелно с това лихвите по депозитите се отлепиха от нулевата стойност при домакинствата и отрицателните нива при нефинансовите предприятия, което също увеличава разходите за лихви на банките.
Приходите от такси и комисиони на банките бележат лек ръст до 1.077 млрд. лева за периода януари – юли тази година. За сравнение, през същия период на миналата година приходите по това перо бяха 996.3 млн. лева.
Разходите за такси и комисиони достигат 216.5 млн. лева през тази година, спрямо 166 млн. лева през първите седем месеца на миналата 2022 година.
Общата сума на активите на банковата система към 31 юли 2023 г. е 160.7 млрд. лева и спрямо 30 юни намалява с 376 млн. лв. (0.2%). Към края на същия месец на миналата година, активите на банковата система възлизаха на 145 млрд. лева.
Общите брутни кредити и аванси в края на юли са 107.0 млрд. лв. и на месечна база намаляват с 1.0 млрд. лв. (1.0%). Вземанията от кредитни институции спадат с 1.8 млрд. лв. (10.8%) до 14.5 млрд. лв., а брутният кредитен портфейл2 нараства със 727 млн. лв. (0.8%) до 92.4 млрд. лв. Увеличават се кредитите за други финансови предприятия (с 95 млн. лв., 1.2%), за нефинансови предприятия (със 160 млн. лв., 0.3%) и за домакинства (с 540 млн. лв., 1.5%). Намаляват кредитите за сектор държавно управление – с 69 млн. лв. (6.7%).
Общите депозити в банковата система в края на юли са 137.6 млрд. лв., като през месеца е отчетен спад с 854 млн. лв. (0.6%). Намаляват депозитите на кредитни институции – с 1.9 млрд. лв. (18.9%), както и на сектор държавно управление – с 327 млн. лв. (7.8%). Увеличават се депозитите на други финансови предприятия (със 187 млн. лв., 4.4%), на нефинансови предприятия (с 567 млн. лв., 1.3%) и на домакинства (с 605 млн. лв., 0.8%).
В края на юни 2023 г. регулаторният капитал на банковата система е 17.2 млрд. лв., а общият размер на рисковите експозиции възлиза на 80.5 млрд. лв. Съотношението на общата капиталова адекватност на банковата система към 30 юни 2023 г. е 21.42%, на капитала от първи ред – 20.23%, а на базовия собствен капитал от първи ред – 19.76%.
Начислените разходи за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, в края на юли 2023 г. са 227 млн. лв., със 17 млн. лв. (7.1%) по-малко от отчетените към 31 юли 2022 година.

Секторът на строителството е с най-високият дял на фирмите у нас, отчели загуба през миналата 2022 година, става ясно от предварителните данни на Националния статистически институт.
През миналата година 24.3% от строителните фирми у нас са отчели загуба, 9% са с нулев резултат, а 66.7% са на печалба.
Най-много фирми в сектора на строителството със загуба за 2022 година са тези, заети в сферата на строителството на сгради – дял от 33.8%, а най-малко в сферата на специализираните строителни дейности – дял от 17.6%.
Годишен отчет за дейността си за 2022 година са представили 23 748 строителни предприятия, или 5.3% от общия брой на отчетените нефинансови предприятия в НСИ.
Най-голям е делът на предприятията от строителния сектор, извършващи специализирани строителни дейности – 52.5%.
Заетите в строителните предприятия са 144 137 и формират 6.5% от общия брой на заетите лица в нефинансовите предприятия.
След строителството, най-висок дял на фирмите със загуба за миналата година, се наблюдава в секторите на услугите и промишлеността – съответно дял от 21.1% и 20.5%.
От другата страна на монетата се намират фирмите, заети в селското, горското и рибно стопанство – дял от едва 5.9% на предприятията, отчели загуба и дял от 86.7% на тези, отчели печалба за периода.
Повече от половината фирми у нас имат 0 служители

Източник: НСИ
Като цяло за 2022 г. 448 409 нефинансови предприятия в България са подали годишен отчет за дейността си в НСИ, което е с 8.6% повече в сравнение с 2021 година. Заетите лица в тях, в еквивалент на пълна заетост, са 2 220 091, или с 4.3% повече спрямо предходната година.
Най-голям е делът на нефинансовите предприятия в сектора на услугите и на търговията (76.5%), които формират 62.5% от всички заети лица. Сектори „Промишленост“, „Строителство“ и „Селско, горско и рибно стопанство“ формират 23.5% от всички активни предприятия, а заетите в тях са 37.5% от всички заети лица в нефинансовия сектор.
София и всички останали: Къде у нас заплатите са най-високи и най-ниски?
Сдруженията и фондациите у нас с над 870 млн. лева приходи от дарения и членски внос през 2022 г.
Кой сектор е най-големият работодател в ЕС?
Издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради нарастват с 16% на тримесечна база
Близо 80% от въведените в експлоатация нови жилищни сгради представляват къщи

Франция настоява за въвеждане на минимална цена на самолетните полети в Европа, съобщава EURACTIV. Министърът на транспорта Клеман Бон каза в интервю за седмичника L’Obs, че ще представи подобно предложение на своите колеги от Европейския съюз през следващите дни.
„Самолетни билети за 10 евро, когато сме в разгара на екологичния преход, това вече не е възможно“, заяви Бон пред списанието. „Това не отразява цената за планетата“, добави той.
Нискотарифните авиокомпании навлязоха сериозно в Европа, предлагайки ниски цени за някои маршрути, като „Райънеър“ стана най-голямата авиокомпания в региона.
Още: В Европа пътуването със самолет е по-евтино дори за кратки разстояния от това с влак
Но ниските цени на билетите понякога не покриват разходите, а при летене се отделят повече парникови газове, отколкото при пътуване с влак.

„Открито призовавам за данъчно облагане на замърсяващите дейности, за да се инвестира в екологичния преход“, каза Бон, добавяйки, че правителството планира да увеличи данъка върху заминаващите от Франция полети, за да финансира инвестиции в железопътния транспорт.
Увеличените налози върху компаниите, управляващи магистралите на Франция, и върху самолетните билети вероятно ще фигурират в бюджета за 2024 г., който трябва да бъде представен в края на септември.
Още: Цените на самолетните билети растат драстично
Нискотарифните авиокомпании са източник на противоречия във Франция не само заради цените, но и заради заплати и трудови практики.