UBS е изправена пред още едно правно предизвикателство заради спорното си придобиване на Credit Suisse, след като стотици индивидуални акционери, в това число много бивши служители на фалиралата банка, смятат да заведат дело пред търговски съд в Цюрих в понеделник, пише Financial Times.
Швейцарската асоциация за защита на инвеститорите (SASV), която представлява инвеститори на дребно, планира да заведе иск от името на около 500 инвеститори в акции на Credit Suisse, които понесоха тежки загуби, когато банката беше спасена от конкурента си UBS през март.
Придобиването, организирано от швейцарските власти, не позволи на акционери в двете банки да гласуват за сделката. Сумата от 3 млрд. швейцарски франка (3,4 млрд. долара), която UBS плати за придобиването на Credit Suisse, се равняваше на по-малко от половината от пазарната стойност на банката в последния борсов ден преди финализирането на сделката и на малка част от номиналната ѝ стойност.

Това е втори колективен иск, който акционери на Credit Suisse завеждат срещу UBS, заедно с редица други дела, заведени от притежатели на облигации, които бяха заличени.
Миналата седмица UBS обяви, че вече няма нужда от подкрепа на правителството за придобиването – ход, който може да смекчи обществения гняв заради сделката преди парламентарните избори през октомври.
SASV смята да заведе иска си съгласно Закона за сливанията в Швейцария в понеделник, като се вписва в двумесечния краен срок, започнал да тече от финализирането на сделката през юни. Очаква се съдът да се произнесе по делото в рамките на година.
Арик Рьошке, генерален секретар на SASV, счита, че UBS има стимул да уреди това дело. Той отбелязва, че ако съдът се произнесе в полза на ищците, на UBS може да се наложи да плати на всички акционери, а това да струва милиарди долари. Ако банката постигне извънсъдебно споразумение, само ищците ще бъдат компенсирани. „UBS придоби една от най-добре капитализираните банки в Европа на изгодна цена в изгодна сделка“, допълва Рьошке.

Макар че повечето ищци са швейцарци, има и други от Великобритания, САЩ, Германия, Австрия, Тайланд и Дубай. Много са бивши служители на Credit Suisse, придобили акции като част от възнаграждението им.
„Някои от ищците ни са работили за Credit Suisse от 30 години и част от заплащането им беше в акции“, отбелязва Рьошке. По думите му някои бивши служители на Credit Suisse са имали акции, които преди 15 години стрували над 80 швейцарски франка, но са получили само 0,76 франка за тях като част от придобиването от UBS.
„Тези хора останаха в компанията и сега губят всичко. Тъжно е, че лоялността на тези акционери се наказва“, отбелязва Рьошке.
Делото следва сходен иск, заведен от базирания в Лозана стартъп за правни услуги LegalPass, подкрепен от фондация Ethos, която представлява институционални инвеститори, притежаващи около 5% от акциите в двете банки. Същевременно адвокати в САЩ работят по дела срещу отделни бивши ръководители в Credit Suisse за ролята им в краха на банката.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
UBS прекратява споразумение с швейцарското правителство за Credit Suisse 
UBS плаща близо 400 млн. долара глоби заради Credit Suisse
UBS започва масови съкращения на служителите на Credit Suisse
Интеграцията на Credit Suisse: UBS обяви за нови промени в ръководството си

Индексът на тържищните цени, който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, за трета поредна седмица леко се покачва – с 0,997% до 2,143 пункта, предава БТА. Равнището на ИТЦ в началото на годината беше 2,316 пункта. След това достигна пролетния си максимум от 2,480 пункта в първата третина на март. Базовото ниво на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 г.
Плодове

Плодовете, с изключение на бананите, поскъпват на тържищата у нас през седмицата, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържища. За първа седмица от ДКСБТ проследяват цената на дините, които поскъпват с 3,5% в края на седмицата и се търгуват по 0,88 лв. за кг.
Кайсиите поскъпват с 8,3% и се продават по 3 лв. за кг, а прасковите – с 4,5% до 2,55 лв. за кг. Лимоните се вдигат с 4,3% до 2,94 лв. за кг, ябълките от внос – с 2% до 2,06 лв. за кг. Бананите обаче поевтиняват с 3,6% и се купуват по 2,67 лв. за кг. Все още в бюлетините на ДКСБТ няма данни за цените на пъпешите на борсите в страната.
Зеленчуци

При зеленчуците цените и тази седмица се движат разнопосочно – най-голям е ръстът при зелето – с 11% до 1,01 лв. за кг, а най-много поевтиняват доматите (оранжерийни) – с 5,3% до 2,30 лева за кг. От зеленчуците за първа седмица в бюлетина на ДКСБТ попадат червените пиперки, като поскъпват с 4,1% и се продават по 2,54 лв. за кг в края на седмицата. Зелените пиперки поевтиняват с 3,9% до 1,97 лв. за кг, а морковите – с 3,4% до 1,44 лв. за кг. Оранжерийните краставици поскъпват с 5,9% до 2,52 лв. за кг.
Млечни продукти

Кравето сирене и кашкавалът тип „Витоша“ поскъпват минимално – с 0,2% и с 0,6% до 11,15 лв. и 17,17 лв. за кг.
Киселото мляко (3 и над 3% масленост) остава без промяна в края на седмицата и кофичка от 400 г. се купува за 1,13 лв., както и прясното мляко (3% масленост), което се продава по 2,13 лв. за литър.
Други

Пилешкото месо поевтинява с 2,4% и се предлага по 6,41 лв. за кг. Яйцата (размер М) и тази седмица се купуват по 0,32 лева за брой на едро. Оризът поскъпва с 1,9% и се купува по 3,24 лв. за кг, лещата – с 0,5% до 4,11 лв. за кг, а зрелият фасул поевтинява с 1,7% до 4 лв. за кг.
Захарта тази седмица поевтинява с 2,1% и се продава по 2,38 лв. за кг. Брашното тип 500 остава без промяна и се търгува по 1,31 лв. за кг. Поевтиняват олиото – с 2,3% до 2,92 лв.за литър в пластмасова бутилка, и кравето масло (пакетче от 125 гр.) – с 1,5% до 2,59 лв. за брой.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цените на храните се движат нагоре втора поредна седмица. Кое с колко поскъпва?
Цените на храните тръгват нагоре през седмицата. Кое с колко поскъпва? 
Цените на храните се понижават значително през седмицата. Кое с колко поевтиня?

Слънцето винаги се движи и експлодира, а това постоянно изпраща слънчева енергия към Земята. В един обикновен ден огромната му слънчева енергия се отклонява, без да причинява големи щети. Но от време на време Слънцето изпраща толкова мощна магнитна буря, че може да разкъса магнитните полета на Земята.
Ако подобна буря се случи утре, тя ще предизвика технологичен хаос, който може да „парализира икономиките и да застраши сигурността и поминъка на хората по света“, пише „Бизнес инсайдър“.
Нашето слънце става все по-неспокойно преди 20-годишния пик на активността си, което означава, че има по-голям шанс мощна слънчева буря да достигне Земята през следващите години, твърдят експерти от НАСА пред изданието. А ние никога не сме били по-уязвими.
Още: Магнитни бури и слънчеви изригвания – Как да се изправим срещу тях?
Силна буря е по-вероятна през следващите години
Три различни слънчеви събития могат да изпратят високоскоростни частици, които да разклатят магнитните полета на Земята: слънчеви изригвания, коронарни дупки или изхвърляне на коронарна маса (CME) – огромни експлозии на Слънцето. Ако се сблъскат със Земята с достатъчна сила, те могат да разкъсат йонизирания слой на Земята, който ни предпазва от най-лошото космическо време. Това може да отвори вратата за преминаване на повече заредени частици.
„Говорим за събитие, което се случва веднъж на сто години“, казва Матю Оуенс, професор по космическа физика в Университета в Рединг. Този тип силна геомагнитна буря може да се случи по всяко време. Но тя става по-вероятна по време на пика на слънчевата активност, който се случва на всеки 11 години, когато линиите на магнитното поле на Слънцето стават по-заплетени. Това напрежение увеличава вероятността слънцето да създаде повече слънчеви петна, повече CME, повече слънчеви изригвания и повече коронарни дупки. Всичко това увеличава вероятността да се случи събитие, което се случва веднъж на век. То може да причини прекъсвания на електрозахранването тук, на Земята, пише БГНЕС.
Никога досега не сме били по-уязвими за силни бури
Още: Най-мощната магнитна буря от близо 6 години връхлетя Земята и изненада учените
Най-силните геомагнитни бури са регистрирани преди появата на интернет и огромните флотилии от спътници, които виждаме днес. Колкото повече разчитаме на инфраструктурата, толкова по-уязвими сме от нейните повреди.

Събитието Карингтън от 1859 г. обикновено се смята за най-мощната слънчева буря, регистрирана някога. Но тъй като е имало много малко инфраструктура, която да я прекъсне, тя е причинила сравнително малко щети. Въпреки това тя е била драматична: телеграфните оператори са получили токови удари от оборудването си, а в телеграфните станции са избухнали пожари, защото токовете, генерирани от бурята, са преминали през жиците.
Друга забележителна буря се случва през 1989 г. Въпреки че тази буря е по-малко мощна, тя е по-разрушителна – по това време сме започнали да разчитаме повече на електропреносните мрежи и глобалните комуникации. Електрическата вълна предизвика широко разпространено прекъсване на електрозахранването в Квебек, което продължи 12 часа и извади от строя късовълновото радио.
Канадците се опасяваха, че Съветският съюз заглушава радиосигналите в Русия – недоразумение, което можеше да бъде опасно по време на Студената война. За щастие тези събития не продължиха да ескалират.
От 90-те години на миналия век насам зависимостта ни от комуникациите, сателитите, електропреносните мрежи и другата критична инфраструктура нарасна експоненциално.
Според НАСА, ако подобна буря се случи днес, светът може да очаква широкомащабни прекъсвания на електрозахранването, извеждане на сателити от орбита и нарушаване на работата на критични комуникационни мрежи.
Защо учените се притесняват от следващия слънчев пик?
В момента слънчевата активност се увеличава и учените са особено загрижени за продължаващия слънчев цикъл. Очаква се този цикъл да бъде сравнително умерен – но той вече е по-активен от предишния цикъл. Това означава, че Слънцето може да стане по-активно, отколкото е било през последните две десетилетия.
Друг фактор, според професора по космонавтика Вершарен, е, че магнитните полета на Слънцето също са насочени на юг. Това означава, че заредените частици, които слънцето изпраща, е по-вероятно да носят магнитен заряд, противоположен на земното магнитно поле, каза той. Това може да даде на частиците по-голям шанс да проникнат през защитните сили на Земята.
Все още е много възможно буря, която се случва веднъж на столетие, да пропусне този слънчев цикъл. Но това не означава, че ще бъдем в безопасност.
„С всеки слънчев цикъл ние ставаме все по-зависими от технологиите. Това, което един среден цикъл би предизвикал по отношение на въздействието върху космическото време преди 20 години, е много по-малко от това, което един среден цикъл би предизвикал по отношение на въздействието върху космическото време сега“, казва професор Оуенс.
Не е задължително една буря да е от ранга на Карингтън, за да има широко разпространени последици, казват двамата експерти. Сегашният слънчев цикъл вече предизвиква хаос. Мощни слънчеви изригвания са причинявали радиопрекъсвания, които могат да нарушат полетите на дълги разстояния над полюсите.
SpaceX, компанията на Илон Мъск, също загуби 40 сателита Starlink, защото слънчева буря предизвика разширяване на атмосферата, което увеличи съпротивлението на сателитите и ги накара да изгорят, преди да могат да бъдат използвани. Всички тези видове ефекти могат да имат „голямо финансово въздействие“, казва Вершарен.
Учените се надпреварват с времето Очаква се сегашният цикъл да достигне своя пик около 2025 г. Но дотогава няма да има проблеми, каза Вершарен.
Дотогава страните с по-висока географска ширина, като САЩ, Канада, Швеция и Обединеното кралство, трябва да бъдат особено предпазливи – колкото по-висока е географската ширина на страната, толкова по-уязвима е тя от слънчевото време.
Все пак има начини да се смекчат най-тежките бури. При навременно предупреждение операторите могат да въведат мерки за защита на инфраструктурата от най-лошия ефект на слънчевите бури. Например, те могат да изключат стратегически електропреносните мрежи, да пренасочат самолети или да преместят сателити.
Учени като Вершарен и Оуенс сега се надпреварват да разберат какво прави слънчевите бури по-силни, за да могат да подобрят нашите модерни системи за предупреждение.
Европейската космическа агенция иска да изстреля спътника Vigil, който ще се движи зад Слънцето, за да открива потенциално опасни слънчеви петна и коронални дупки дни преди те да попаднат в полезрението на Земята.
„С комбинацията от по-добро прогнозиране, по-добро разбиране на космическото време и повишено внимание, особено от страна на частния сектор, който сега се развива в космическото пространство, тези неща би трябвало да могат да се избегнат“, казва Вершарен.