Турската инфлация слага край на 8-месечното забавяне през юли, насочвайки се към ръст, който централната банка очаква да достигне своя връх в средата на следващата година, съобщава Bloomberg.
Потребителските цени са скочили с годишен темп от 47,8% спрямо 38,2% през юни, обяви статистическата служба в четвъртък. Медианната прогноза в проучване сред икономисти на Bloomberg бе за 46,8%.
На ниво от 9,5% месечната инфлация е най-високата от януари 2022 г., също отбелязвайки най-бързия темп за юли в рамките на 60 десетилетия. Разходите за транспорт бележат най-големите месечни увеличения, като отразяват повишението на данъците върху горивата, въведено миналия месец.
Ценовият натиск се натрупва, откакто лирата започна да се обезценява рязко след изборите през май, спечелени от президента Реджеп Тайип Ердоган. Засилвайки рисковете пред инфлацията, правителството повишава и данъците върху редица стоки от първа необходимост и горивата, отчасти за финансира скъпите си обещания, поети преди изборите.

Галопиращата инфлация увеличава привлекателността на акциите за местните инвеститори, които искат да защитят спестяванията си. Индексът на сините чипове Borsa Istanbul 30 се повиши с 1,2% след публикуването на данните.
Доходността по двугодишните държавни облигации на Турция се покачи с 57 б. п. до 15,83%. Лирата поевтиня с 0,1% до 26,9879 лири за долар сутринта в Истанбул.
Основната инфлация, която премахва волатилни елементи като цените на храните и енергията, се е ускорила до 56,1% на годишна база – най-високото ниво от ноември и над равнището от 47,3% през юни.
Инфлационната вълна, заляла икономиката за 900 млрд. долара, идва няколко месеца след най-тежката криза с разходите за живот от десетилетия. МВФ очаква ръстът на цените в Турция да бъде на пето място в света през 2023 г.
Централната банка вече отговори с две рязки повишения на лихвените проценти, които увеличиха основната лихва с 900 б. п. до 17,5%.

Миналата седмица централните банкери удвоиха прогнозата си за края на годината за инфлация до 58%, като гуверньорът Хафизе Гайе Еркан очаква да достигне връх от около 60% през второто тримесечие на 2024 г.
Обръщането на политиката за момента още означава, че официалните разходи по заемите остават силно отрицателни, когато се коригират спрямо цените. Deutsche Bank прогнозира, че централната банка ще повиши основната си лихва само до 19% този месец.
Еркан заяви, че по-нататъшното затягане на паричните условия ще остане „постепенно“, за да се управлява въздействието му върху реалния сектор и банковата индустрия, и че ще бъдат въведени алтернативни мерки в подкрепа на политиката.
Паричният орган и банковият регулатор предприеха някои стъпки за ограничаване на вътрешното търсене чрез мерки, насочени към охлаждане на разходите за кредитни карти и растежа на потребителските кредити.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Наша съседка изстреля данъците върху горивата до невиждани стойности
Турската централна банка охлажда кредитния бум с нови правила
Инфлацията в Турция спадна до най-ниското си ниво от година и половина

„Топлофикация София“ ще приема доплащане на изравнителните сметки с 20% ДДС, но когато връща надвзети през отоплителния сезон суми, върху тях ще се начисляват 9%.
Този странен подход  от „Топлофикация“ обясняват с временно променената ставка за ДДС. Правителството на Кирил Петков намали ДДС на парното на 9% за периода от юли 2022 г. до 1 юли 2023 г.
Така „Топлофикация София“, на практика може да избира – и, естествено избира подход, който е в ущърб на клиентите. От дружеството се оправдават с указания от Министерството на финансите и Националната агенция по приходите относно прилагането на Закона за ДДС.
Още: Ето цените на парното за новия отоплителен сезон

Кремен Георгиев, председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в България, обясни пред БНР по този въпрос следното: „Ако трябва да се доплаща, към момента на фактуриране ще бъде добавен 20% ДДС. Ако обаче трябва да се получават пари обратно, ДДС ще е 9%, защото задължението е възникнало към момента на действащ 9% ДДС“.
Срокът за рекламации по изравнителните сметки е до 31 август.
КЕВР поиска Топлофикация София да обясни за парното през април

Агенцията за кредитен рейтинг Fitch понижи във вторник рейтинга на САЩ до ниво от АА+, изпращайки тревожни сигнали към световните капиталови пазари, където инвеститорите започнаха да оценяват последствията от решението. По този начин ексклузивният клуб на държавите с най-висок кредитен рейтинг осъмна с една по-малко. Страните, чиито съверенен дълг продължава да поддържа рейтин ААА от поне две от трите топ кредитни агенции вече наброяват 10, става ясно от материал на Reuters.
Държава/кредитна агенция    S&P    Fitch    Moody’s

Канада                             ААА    АА+     ААА

Германия                          ААА   ААА      ААА

Австралия                         ААА   ААА      ААА

Сингапур                          ААА   ААА      ААА

Швейцария                       ААА   ААА      ААА

Дания                               ААА   ААА      ААА

Швеция                            ААА   ААА     ААА

Норвегия                          ААА   ААА     ААА

Люксембург                      ААА   ААА     ААА

Нидерландия                    ААА   ААА     ААА

САЩ с понижен кредитен рейтинг, Белият дом реагира гневно
Ще понижи ли и S&P рейтинга на Франция?
Застаряването на населението е пагубно за кредитните рейтинги на държавите
Коя е единствената страна, която може да загуби инвестиционния си рейтинг?
Standard & Poor’s ще анулира рейтингите на всички руски компании

Тайланд, вторият по големина износител на ориз в света, насърчава своите фермери да засаждат по-малко от културата в опит да пестят вода. Този ход може да разтърси пазарите на ориз още след забраната за износ от Индия, предаде CNBC.
Тайланд е изправен пред серия от слаби валежи. В опит да спести вода за консумация, Службата на националните водни ресурси призова фермерите в страната да се насочат към „засаждане на култури, които използват по-малко вода и могат да бъдат събрани бързо“.
„Кумулативните валежи са с около 40% по-малко от нормалното, което води до висок риск от недостиг на вода“, заяви генералният секретар на службата Сурасри Кидтимонтон в изявление, публикувано от Националната администрация по водите на Тайланд. Според него управлението на водите в страната трябва да се „фокусира върху вода за консумация“ и „вода за отглеждане главно на трайни насаждения“.

Многогодишните култури израстват отново след прибиране на реколтата и не е необходимо да се презасаждат всяка година, за разлика от едногодишните култури. Оризът се категоризира като едногодишна култура.
За всеки килограм отгледан груб ориз са нужни средно 2500 литра вода. За сравнение, алтернативни култури като просо изискват между 650 и 1200 литра вода за същото събрано количество.
Миналия месец Индия забрани износа на бял ориз с изключение на сорта басмати. Ограничението е насочено към осигуряване на „адекватна наличност“ на вътрешния пазар, посочи правителството. Индия е водещият износител на ориз в света с дял от 40% от световното производство и се очаква забраната да засегне милиони хора.

„Световната цена на ориза ще има потенциал да се повиши допълнително, в случай че производството в Тайланд намалява значително от година на година“, заяви старши анализаторът на Rabobank Оскар Тякра. Той посочи, че остава да се види дали тайландските фермери ще следват директивата. „Тайландските фермери още могат да изберат да засаждат ориз на фона на настоящата ситуация с високи световни експортни цени“, обясни Тякра.
Цените на ориза вече се движат около десетилетни върхове, отчасти поради по-затегнатите доставки, откакто основният продукт се превърна в привлекателна алтернатива, тъй като цените на други основни зърнени култури скочиха след началото войната в Украйна.
„Тайланд често настоява за опазване на водата, но това има малък ефект върху използването ѝ, тъй като системата за права върху водите още не е разработена, обясни Джереми Цвингер, главен изпълнителен директор на The Rice Trader.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цените на основна храна скочиха до 3-годишен връх
Цените на основна храна могат да скочат дори още повече заради решение на най-големия износител в този сектор
Производител №1 ограничава основна храна за над 50% от населението в света

Страната с най-голямо население в света, Индия, ограничава вноса на лаптопи, таблети, други персонални компютри и сървъри, като решението влиза в сила незабавно от днес (четвъртък), обявиха от индийското Министерството на търговията и промишлеността. Изменението на политиката за внос цели засилване на местното производство на горепосочените стоки, смятат анализатори, предава TechCrunch.
“Вносът на лаптопи, таблети, персонални компютри „всичко в едно“ и компютри с изключително малък форм-фактор и сървъри, попадащи под HSN 8741, ще бъде „ограничен“”, гласи правителственото съобщение, добавяйки, че вносът ще бъде разрешен срещу валиден лиценз за ограничен внос. Ограничението няма да важи за пътници, който внасят в страната посочените устройства в багажа си.
Ходът навярно цели подкрепа на местното производство, като това засега е предположение, тъй като Ню Делхи не дава допълнителни разяснения по въпроса.
Индия прилага политики през последните години, целящи подкрепа на местното производство. Инициативите успешно привлякоха редица производители на смартфони и сега все повече предизвикват интереса на производителите на чипове и полупроводници.
През месец май, правителството на Нарендра Моди обяви схема на стойност 2 млрд. долара, целяща да промотира пред бизнесите хардуер местно производство като лаптопи, настолни компютри (PC), сървъри и други периферни устройства.
Схемата представлява надграждане на предходна програма, според която правителството бе готово да похарчи 892 млн. долара.
Това съобщение относно политиката изглежда се основава на предпоставката за осигуряване на сигурен дигитален достъп до нарастващия брой дигитални граждани в страната (използващи дигитални услуги – бел. ред.). Ние сме уверени, че валидни лицензи ще бъдат предоставени на доверени партньори в индустрията, което ще даде възможност за лесно правене на бизнес (EoDB) и неограничен достъп до надеждни марки за дигиталните потребители”, казва в изявление Панкадж Мохиндроо, председател на Indian Cellular and Electronics Association.
Dell и HP са сред компаниите, които вече разполагат с производствени мощности в Индия. Индийското правителство също така цели да разшири местното производство допълнително и да направи страната предпочитана дестинация за Apple и нейните производствени партньори, опитвайки се да създаде глобален производствен хъб.
Така или иначе, страната понастоящем харчи милиарди долари за внос на лаптопи и друг хардуер.
Според правителствени данни, показани в парламента през декември, стойността на вноса в Индия на крайни продукти в сектора на електрониката е нараснала с 32% до 43 млрд. долара през 2021-2022 спрямо 32 млрд. долара през 2019-2020 година.
Инициативите и програмите за подкрепа на местното производство помогнаха за сваляне на дела на вноса на крайна електроника (включително компоненти) в общия внос на електроника до 64% през 2021-22 спрямо 69% през 2019-20 година.
Базираната в Хонконг компания за пазарни проучвания Counterpoint изчислява, че около 30-35% от лаптопите и 30% от таблетите доставени в Индия през първата половина на тази година са местно производство.
Стотици милиони индийци спряха да купуват домати. Защо?
Цените на основна храна могат да скочат дори още повече заради решение на най-големия износител в този сектор
Най-големите икономики в света през 2075 година: Очакват се сериозни размествания
Най-голямата сделка в историята: Airbus получи огромна поръчка от индийска авиокомпания
Китай е детрониран: Вече друга страна ще е с най-много население в света
Индия купува огромни количества руски въглища, но не в долари
Спад в продажбите на настолни компютри по света

За десетгодишен период (2013-2022) общият доход средно на човек от домакинство нараства 1,9 пъти – от 4814 лв. през 2013 г. на 9008 лв. през 2022 г. Реалните доходи на домакинствата също нарастват през целия период. През 2022 г. индексът на реалните доходи нараства с 1,4% спрямо 2021 г. и този индекс е най-висок спрямо 2013 г. – 146,2%.
Това сочат данни от електронните публикации „Бюджети на домакинствата в Република България 2022“ и „Средни цени и купени количества основни хранителни и нехранителни стоки от домакинствата за периода 2011-2022 година“, публикувани на интернет страницата на НСИ, предава БТА. Те съдържат данни от Наблюдението на домакинските бюджети, най-старото статистическо изследване в България. То се провежда тримесечно, като общо за всяко тримесечие се наблюдават по 3060 домакинства.
През периода 2013-2020 г. доходът на най-богатите 10% превишава около 8 пъти дохода на най-бедните 10%, през 2021 г. това съотношение намалява до 7 пъти, а през 2022 г. – до 6 пъти.

Най-голямо неравенство на домакинствата по доход, измерено чрез Коефициента на Джини, се наблюдава през 2013 г. – 0,324. Следва тенденция на спад в неравенството до 0,295 през 2016 г., през 2017 г. се повишава до 0,300, през 2019 г. нараства на 0,306, след което отново спада до 0,259 през 2022 г.
През периода 2013-2022 г. разходите на домакинствата следват тенденцията на нарастване на доходите. Общият разход средно на човек от домакинство през 2022 г. в номинално изражение е 1,9 пъти по-голям спрямо 2013 г. и нараства с 19,1% спрямо предходната година.
През 10-годишния период разходите за храна и безалкохолни напитки средно на човек от домакинството нарастват в номинално изражение от 1480 лв. през 2013 г. на 2529 лв. през 2022 г. Относителният дял на тези разходи варира по години. През 2013 г. се наблюдава най-висок относителен дял на разходите за храна и безалкохолни напитки в общия разход (33,2%). През следващите години започва процес на постепенно понижаване на дела, като достига най-ниската си стойност през 2021 г. – 29,2%.
Индексът на цените на купените от домакинствата стоки
За периода 2011-2022 г. индексът на цените на купените от домакинствата хранителни и нехранителни стоки нараства с над 55%. Изменението на цените на купените от домакинствата хранителни и нехранителни стоки се характеризира чрез изчисляване на динамични индекси на цените по информация от Наблюдението на домакинските бюджети. Тези индекси измерват средното относително изменение на цените при структура на купените стоки от базисния период. Индексите не са съпоставими с тези на потребителските цени, отчитащи инфлацията в страната, тъй като при изчисляването им са използвани различни методики. Индексът на цените е разработен чрез формираната потребителска кошница от стоки по данни от Наблюдението на домакинските бюджети, включващо информация за купените количества по 117 позиции за хранителни и 45 за нехранителни стоки
Доходи и разходи

За периода 2011-2022 г. номиналните доходи и разходи средно на човек са нараснали близо 2 пъти. Индексът на реалните общи доходи на домакинствата за разглеждания период нараства със 79,1% през 2022 г. при база 2011 г., а индексът на реалните общи разходи – с 80,5%. Индексът на цените нараства с 55,2% за същия период.
През 2022 спрямо 2021 г. реалните доходи нарастват с 1,4%, реалните разходи – с 3,3%, а цените – с 18,2%.
Данните от Наблюдението на домакинските бюджети показват, че средните цени на повечето купени от домакинствата стоки се повишават при база 2011 г. и спрямо предходните години. През 2022 спрямо 2011 г. най-много са поскъпнали някои основни хранителни стоки като зеле, домати, сирене, пипер, дини и пъпеши, краставици, масло. Най-висок е ръстът на средните цени на нехранителните стоки за същия период при дърва, въглища и обувки.
Покупателна способност 
Покупателната способност през 2022 г. спрямо 2011 г. нараства при всички стоки, като най-голямо е повишението ѝ при захарта, птичето месо, свинското месо, ябълките и ориза, а най-малко – при сиренето и доматите. Покупателната способност е количеството от определен вид стока, което може да се купи с годишния паричен или общ доход на човек от домакинството, ако той се изразходва само за покупката на тази стока.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Разликата между бедните и богатите българи е все по-голяма
Колко от българите не могат да си позволят едноседмична почивка?
Богатите българи вземат 8 пъти повече от бедните