Агенцията за ядрено регулиране завърши прегледа за формална редовност на подаденото от АЕЦ „Козлодуй“ заявление за издаване на разрешение за извършване на поетапен преход на блок 5 на ядрената електроцентрала към експлоатация с нов тип ядрено гориво RWFA, произведено от Westinghouse, съобщава АЯР.
От агенцията допълват, че при направения преглед е установено, че АЕЦ „Козлодуй“ не е представила два документа – проект на изменение на глава 15 „Анализ на авариите“ от Отчета за анализ на безопасността и проект на изменение на административна инструкция „Изготвяне на отчети с неутронно-физични характеристики на реактор „ВВЕР-1000“.

Липсващите документи са свързани с важни за безопасността анализи, оценки и разчети, без които АЯР не може да оцени влиянието на предлаганата промяна върху пределите и условията за безопасна експлоатация на блока. Без посочените документи Агенцията не може да оцени и изпълнението на нормативните изисквания за безопасност в тяхната цялост.
Констатираната липса на документи е неизпълнение на изискванията на Наредбата за реда за издаване на лицензии и разрешения за безопасно използване на ядрената енергия (Наредба за лицензиране).
На основание на същата наредба на АЕЦ „Козлодуй“ е даден срок до 15 октомври 2023 г. да отстрани посочените пропуски и нередности. Ако изисканите документи не бъдат представени в срок, ще бъде приложена разпоредбата от Наредбата за лицензиране, съгласно която председателят на Агенцията с мотивирана заповед отказва да издаде разрешение.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Старт на процедурата за лицензиране на ядрено гориво от САЩ за „Козлодуй“
От МААЕ казаха безопасна ли е експлоатацията на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“
След плановия годишен ремонт: Пуснаха пети блок на АЕЦ „Козлодуй“

Производителите на оръжие в Централна Европа търсят нови начини да се справят с най-големия бум е търсенето след края на Студената война – от изграждането на апартаменти за новите служители до предлагането на безплатна храна на пенсионирани работници в замяна на техния опит в производството на оръжие от съветската епоха.
В условията на едни от най-затегнатите пазари на труда в Европа, производителите на оръжие в Полша и Чехия стартират или разширяват програмите за набиране и обучение на нови работници, след като войната в Украйна доведе до рязък скок в търсенето на тяхната продукция, пише Reuters.
Оръжейната промишленост в Централна Европа произвежда оръжие, снаряди и други военни материали с най-бързите темпове след падането на Берлинската стена, тъй като компаниите ускоряват производството за снабдяване на Украйна, като същевременно задоволяват и търсенето в световен мащаб, тъй като държавите увеличават разходите си за отбрана.
Така например чешкият производител на боеприпаси и артилерийски снаряди STV Group има договорка  с града, който се намира най-близо до най-големия му завод в Полика, на около 200 км югоизточно от Прага, да построи финансирани от компанията апартаменти за новите служители, заяви председателят на компанията Давид Хач пред Reuters.
Компанията също така е започнала да предлага на пенсионираните работници храна в столовата, за да могат те да споделят знания за наскоро възобновените линии за производство на боеприпаси от съветската епоха за Украйна, добави той.
„Този неформален обмен на идеи има отличен и незабавен ефект върху ефективността на производствените процеси, особено когато се рестартира производството на продукти, които не са били произвеждани дълго време“, казва Хак.
Чешката република и Полша могат да се похвалят с едни от най-ниските нива на безработица в Европейския съюз – 2,7% за юни, което е доста под средното ниво на безработица в ЕС от 5,9% за същия период, според данни на Евростат.
Иржи Хайнек, президент и изпълнителен директор на Асоциацията на отбранителната индустрия и индустрията за сигурност (DSIA) в Чешката република, заявява пред Reuters, че липсата на работници може да доведе до изнасяне на производството от Централна Европа. По негова оценка при наличието на достатъчно работна ръка и материали чешките компании биха могли да увеличат производството си с до 20%.
Асоциацията, която представлява повече от 160 компании, заяви, че износът оформя около 90% от производството на оръжия и военни материали в индустрията.
От този дял Хайнек изчислява, че доставките на военно оборудване за Украйна съставляват 40% от износа.
С нарастването на търсенето нуждата от млади работници с технически умения само ще се засилва в една индустрия, която зависи от иновациите, за да продължи да се развива, добави Хайнек.
„Имаме застаряващо население, застаряващи изследователи, разработчици, иноватори, а катедрите по техническите и природни науки произвеждат абсолютна липса на хора, които да се използват“, каза Хайнек. „Нуждаем се от растеж, но няма откъде да вземем работници.“
Ключов оръжеен конвейер
Чешкият производител на взривни вещества Explosia, в който работят около 600 работници и който през миналата година отчете рекордни приходи от 1,2 млрд. крони (55 млн. долара), заявява пред Reuters, че разширява сътрудничеството си с местните университети и ускорява автоматизацията, за да компенсира липсата на работници в компанията, която е известна с производството на пластмасовия експлозив Semtex.
Миналата година полската компания за военни технологии WB Group започна да наема в по-голям мащаб жени на монтажни линии, в които преди това работеха предимно мъже. Компанията, в която работят над 2000 служители и която миналата година е реализирала приходи от 150 млн. долара, произвежда безпилотни самолети и ракетни системи.
„С увеличаването на поръчките се наложи да променим производствената система“, заявява говорителят на компанията.
Как Полша успя да привлече най-голямата чуждестранна инвестиция в историята на страната?

Войната в Украйна предизвика бум в производството на оръжие в страните от Централна Европа;
Снимка: iStock
Централна Европа представлява важен канал за украинската армия. Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира от 29-те държави, които са доставили основни оръжия през 2022 г., Полша и Чешката република представляват повече от 20% от общия украински внос на оръжия по обем.
Чешкото правителство заяви, че включително с оръжията, доставени от собствените му складове, страната е изпратила на Украйна военни доставки на стойност 40 млрд. чешки крони (1,84 млрд. долара) през първите 12 месеца на войната. Това включва 89 танка, 226 бронирани машини, 38 гаубици заедно със системи за противовъздушна отбрана, хеликоптери, боеприпаси и ракети.
Чешкото министерство на отбраната заявява пред Reuters, без да предоставя конкретни подробности, че най-силното търсене от страна на Украйна в момента е на голямокалибрени боеприпаси за оръжия от съветската епоха, както и на западни стандартни артилерийски, гранатометични и танкови боеприпаси.
Правителството също така е започнало дискусии за наемане на някои от стотиците хиляди украински бежанци, повечето от които са жени и деца, живеещи в страната, за да се помогне на компаниите, които се борят за намиране на работници, заявиха от министерството на отбраната.
Връщане на работниците от чужбина
През последните години други сектори в Полша, най-голямата развиваща се икономика в Европа, и Чешката република изпитват трудности при намирането на работници – ситуация, която доведе до увеличаване на разходите за труд и забавяне на растежа.
Но въпросът за оръжейната индустрия, където работната сила намаля след края на комунистическата епоха, е друг.
Между средата на 80-те години и 2000 г. заетостта в оръжейната промишленост на Полша е намаляла със 76%, сочат данни, цитирани от Стокхолмския международен институт за изследване на мира.
„Разбира се, имате нужда от суровини и материали, но липсата на квалифицирани работници в момента е основният проблем, който възпрепятства разширяването на производството“, заявява чешкият независим анализатор в областта на отбраната Лукаш Визингр пред Reuters.
Полската държавна компания PGZ – която контролира десетки компании, произвеждащи доставки, включващи оръжия, боеприпаси, бронирани транспортьори и безпилотни въздушни системи – се насочва към служители в широк спектър от отрасли, използвайки реклами в социалните медии, заяви ръководителят на отдела за човешки ресурси на групата Артур Заборек, пред Reuters.
Компанията, в която работят повече от 18 000 души, планира и кампания през следващата година, целяща да убеди поляците, работещи в скандинавски корабостроителници, да се върнат у дома и да работят по нови договори за строителство на кораби за полския флот, като използва реклами, които подчертават възможността да се повиши националната отбрана и да се работи по-близо до дома, казва Заборек.
„Геополитическата ситуация доведе до най-големите проекти за въоръжаване в историята на групата, което означава, че търсенето на квалифицирани работници се е увеличило драстично“, каза Заборек.
Български предприятия могат да кандидатстват за 1.2 млрд. евро от Европейския фонд за отбрана
Военните разходи в света нараснаха драстично, цифрите са шокиращи
Над 90% от ядреното оръжие в света се държи от две държави
Българският търговец на оръжие Armaco прави бизнес с компания на индиеца Гаутам Адани
Има ли как Европа да използва замразените руски активи, за да плати за възстановяването на Украйна?

Над 32 млн. лева е извънредната помощ, която ще получат българските производители на слънчоглед. Парите бяха отпуснати от ЕК като спешна мярка за подпомагане на зърнопроизводители от най-засегнатите от украинския внос страни членки, обяви БНР.
Наредбата за условията и реда за предоставяне на спешна финансова помощ на земеделските стопани, отглеждащи слънчоглед, беше публикувана вчера в „Държавен вестник“. В нея е записано, че приемът на документи за подпомагането ще започне 5 работни дни след обнародването ѝ. Предвижда се приемът да е в рамките на 10 дни.

Бюджетът по помощта е 32,76 млн. лв. като е допустимо и допълнително национално финансиране. Ставките за отделните производители ще станат ясни след приключване на приема и след проверка на документите на кандидатите, гласи наредбата. Парите ще се изплатят до края на септември.
Извънредната помощ е аргументирана с анализ на ситуацията и установен съществен дисбаланс на пазара на слънчоглед в страната – рязко увеличен внос на украински слънчоглед, който влияе пряко върху българския пазар и оказва натиск върху цените.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко още може да даде ЕК до края на годината на засегнатите земеделци?
От днес: Нови помощи за земеделците заради войната в Украйна
Изплащат държавните помощи на фермери заради войната