Властите в Брюксел обявиха, че постепенно до края на годината ще бъдат въведени ограничения за предлагането и употребата на електрически тротинетки и други споделени превозни средства. Обмислят се мерки и срещу високопроходимите автомобили (SUV), предава БТА, позовавайки се на местни медии.
В София също са в сила ограничения за използването на електрическите тротинетки. Според наредба, приета от Столичния общински съвет, допустимата скорост в паркове и пешеходни зони е 5 км/ч.

Белгийската столица предвижда в града само две дружества да предлагат тротинетки под наем, като общият брой на тротинетките да се намали от 20 000 на 8000, се посочва в решението. Само три дружества ще предлагат велосипеди под наем (общо 7500), а мотопеди ще предоставят две дружества (общо 600).
Скоростта на движение на тротинетките ще бъде ограничена до 20 км/ч., като в центъра на града, пешеходните зони и парковете ще бъде 8 км/час.
Властите в Брюксел обмислят и ограничения за движението и ползването на високопроходимите автомобили, чийто брой постоянно расте. Заради това, че замърсяват повече и заемат повече място, се обмисля възможността за въвеждане на по-високи данъци и цени за паркиране или цялостна забрана такива превозни средства да се движат в Брюксел.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ето каква ще е максималната скорост за тротинетките в София
Нови промени в изпитите за кандидат-шофьори

БСП оттегля номинацията си за управител на БНБ – Николай Каварджиклиев. Това съобщи на брифинг в парламента лидерът на партията Корнелия Нинова.
Така кандидатите за поста остават двама. Единият е настоящият гуверньор Димитър Радев, предложен от ГЕРБ и подкрепен от ПП-ДБ, а другият е предложението на „Възраждане“ – Любомир Христов.
Още: Управителят на БНБ е против употребата на лев и евро едновременно
Изборът на нов управител на БНБ се налага, тъй като мандатът на настоящото ръководство изтече през юли 2021 г., но нов не бе избран след като бе провалена процедурата през 2022 г. и до нова не се стигна заради поредицата от парламентарни избори и липсата на мнозинство.
Депутатите стартираха процедурата за нов управител на БНБ
„Заедно с цялата парламентарна група заставаме пред вас с нашия кандидат за управител на БНБ. Той изразява желание да бъде оттеглен и ние ще уважим това желание. Не желаем да участваме в предварително нареден мач. Това вече се получи с НЗОК. Ние издигнахме изключително качествен човек за управител на НЗОК – професионалист, почтен. Естествено беше отхвърлен, не като оценка за професионализъм и почтеност, а точно заради такъв нагласен мач“, каза Нинова.

По думите й в последните дни задкулисието се разиграва в последните дни. „Имитира се демократичен процес със справедлив избор, но вместо това се случва нареден избор на договорено задкулисно лице за управител на съответния орган, в случая на БНБ. Не желаем да бъдем смокинов лист, което прикрива задкулисието“, добави лидерът на БСП.
Кандидатът за управител на БНБ Николай Каварджиклиев каза, че преди да минат изслушванията две политически сили са обявили своето решение. „Не виждам смисъл да продължавам повече с този театър. Предпочитам да не ме свързват с това и затова преценихме, че е по-добре да бъде оттеглена моята кандидатура“, обясни той.
 

Наистина ли България не произвежда никаква земеделска продукция, а изцяло внася храните си от чужбина, каквото мнение е широко разпространено и се лансира дори от официални лица?
Отговорът може да се намери в брошурата „Аграрната търговия на България“, издадена от министерството на земеделието. Тя показва, че страната ни в последните години не само е нетен износител на аграрни стоки, но и износът ни се увеличава.
Още: Земеделската земя поскъпва значително, в две общини средната цена надхвърля 3000 лева за декар
За последните пет години износът на селскостопанска продукция почти се удвоява от 4.3 млрд. евро през 2018 г. до 8.2 млрд. евро през 2022 г.

Търговското ни салдо в сектора също е изцяло положително, като през 2018 г. то е на плюс от малко над 1 млрд. евро, а през 2022 г. вече е положително с над 1.5 млрд. евро.

С други думи, българското земеделие очевидно не е в чак толкова плачевно състояние и не само осигурява прехраната на българското население, а има пазари и в други страни.
Друг е въпросът, дали не можем да се възползваме и по-добре от плодородната си земя и да бъдем лидери в сектора, каквито са други страни с подобно географско разположение и природни дадености.

Украйна няма да поднови договора за транзит на руския природен газ, обяви министърът на енергетиката Херман Халущенко пред европейското издание Politico. Сегашният договор беше сключен в края на 2019 г. след преговори по време на единствената лична среща между президентите Володимир Зеленски и Владимир Путин. Споразумението изтича в края на 2024 г.
Той е със срок за 5 години и предвижда приносът на до 60 млрд. куб. метра газ годишно през 2020 г. и по 40 млрд. куб. метра годишно, или 110 млн. куб. метра на денонощие, до края на 2024 г. Приходите от транзитни такси са около 7 млрд. долара годишно.
Русия в момента използва малко над 1/3 от заявения капацитет – 42 млн. куб. метра , а „Нафтогаз“ подаде съдебни искове за изплащане на дължимите суми за транзита на газ. Това накара ръководителят на „Газпром“ Алексей Милер да предупреди за „санкции“ срещу украинския газов оператор. „Нафтогаз“ очаква и 5 млрд. долара компенсация за мрежата и неизползваните възможности на окупирания през 2014 г. полуостров Крим.

„Смятам, че към зимата на 2024 г. Европа изобщо няма да има нужда от руския газ“, заяви Халущенко и допълва, че във време на война двустранните преговори са невъзможни. Но трасето през Украйна още се използва за част от държавите в Централна Европа, които засега не дават индикации, че ще спрат да купуват руски природен газ – Унгария и Австрия. Газ през украинската мрежа се доставя още и към Словакия и Италия.
Будапеща обаче получава основната част от руския газ през „Турски поток“ и България.
ЕС не санкционира доставките на руския природен газ, но в Брюксел работят активно, за да намалят нуждата от него през 2027 г. Има и отправени критики към държавите, които още купуват суровината, че не работят достатъчно бързо за диверсификация.

Анализатори от белгийския мозъчен тръст „Брюгел“ коментират пред Politico, че запазвайки потоците, получателите на руския газ таят някаква надежда, че при подобряване на ситуацията, ще могат да запазят отношенията си с Русия. Спирайки доставките сега, не е сигурно дали някога ще бъдат възстановени и евтиният руски газ ще си отиде завинаги.
В момента Русия използва приходите от търговията с газ, за да финансира войната в Украйна и частната армия на „Газпром“. В бъдеще единственото, което трябва да плащат с тях, са репарациите“, отбеляза още украинският енергиен министър.
С отказа си да транзитира руския газ Украйна ще изпълни една своя цел, която планира отдавна – да насърчи местния добив, който може да покрие местните нужди и да остава за износ към Европа.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
„Газпром“ заплашва със санкции украинския газов оператор
„Газпром“ няма да изплаща дивидент за 2022 г.
„Газпром“ със заявка за рекордни количества газ за следващата зима