Заекът и Вълка пили водка. Пили, пили и останала една бутилка. Решили да си избиват зъбите. Който избие повече зъби на другия, той ще изпие бутилката.
Засилва се Заекът. Бууум! Вълкът пада по гръб.
– Колко?
– Сссееест съба…
Засилва се вълкът. Буууум! Заекът пада по гръб, претъркулва се няколко пъти и се фраска в едно дърво.
– Колко!
– Цетили…
– Сто толкова малко!
– Стото нямам повесе…

Чуждестранните посетители на остров Бали, най-популярната туристическа дестинация в Индонезия, ще трябва да плащат входна такса от 10 долара на човек от 2024 г., обяви туристическата служба на острова, цитирана от ДПА.
Приходите от таксата, която влиза в сила от 1 януари 2024 г., ще отидат за програми за опазване на околната среда и местната култура на острова, известен с хиндуистките храмове, плажовете и терасираните оризови полета.

Чуждестранните туристи ще плащат таксата на имиграционните служители на летището или пристанището при пристигането си в Бали. Като доказателство за плащането ще получават разписка и стикер, които ще трябва да пазят до напускането на острова.
Бали, който е с население от около 4,2 млн. души, посрещна над 6,2 млн. чуждестранни туристи през 2019 г., преди пандемията. Броят на гостите от чужбина спадна до 1 млн. през 2020 г. и до по-малко от 100 000 през първата половина на 2021 г., сочат официалните данни.
„Очаква се входната такса да допринесе за поддръжката на качеството на туризма на Бали и да подкрепи устойчивото развитие“, смята Путу Астава, ръководител на Туристическата служба на провинция Бали.

Миналата седмица губернаторът на острова Ваян Костер заяви, че иска да направи Бали дестинация за качествени туристи, които уважават местната култура и околна среда, следвайки примера на Бутан – страна, която ограничава броя на чуждестранните посетители и им налага висока такса.
Напоследък островът влезе в заглавията на медиите заради неуважителното поведение на чужди туристи и Костер обяви строги мерки в отговор. Сред скандалните случаи бяха двама руски блогъри, съблекли се голи в свещени места, и германка, прекъснала храмова церемония, появявайки се гола.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Любима екзотична дестинация налага данък на чуждите туристи
Една от най-популярните забележителности в Рим става платена

Международното търсене на петрол няма да се увеличи толкова бързо, колкото се очакваше през тази година заради отслабващите икономики на развитите страни, посочват от Международната агенция по енергетика, цитирани от Bloomberg.
Световното потребление на горива ще се увеличи с 2,2 млн. барела дневно, или с около 2%, през 2023 г., или с около 220 000 барела по-малко спрямо прогнозата от миналия месец, пише в свой доклад агенцията. Въпреки това търсенето още е напът да достигне рекордни нива по-късно тази година, което ще доведе до значително свиване запасите през втората половина на 2023 г.
„Световното търсене на петрол е под натиск от предизвикателната икономическа среда, не на последно място заради сериозното затягане на паричната политика. Търсенето в рамките на ОИСР, и по-специално в Европа, замира на фона на рязко свиващата се фабрична активност“, заявиха от МАЕ.

Фючърсите върху суровия петрол поскъпнаха до над 80 долара за барел в Лондон в сряда, за първи път от 2 месеца, отчасти заради признаците, че забавящата се инфлация може доведе до край на лихвените повишения. Световните пазари на петрол се затягат, тъй като Саудитска Арабия и партньорите ѝ от ОПЕК+ ограничават доставките, а потреблението на горива продължава да се възстановява след пандемията.
През това тримесечие пазарите бяха частично пренаситени с петрол, като запасите достигнаха най-високото си ниво от почти 2 години. Свиването на доставките от страна на Саудитска Арабия е било компенсирано от други производители, като Иран и САЩ, отбелязаха от агенцията в доклада.

„Предвид по-слабата прогноза за търсенето пазарите няма да се стегнат толкова рязко през следващите месеци, както се смяташе по-рано“, допълват те. Въпреки това до края на 2023 г. още ще има недостиг на предлагането, тъй като световното търсене се увеличава до рекордно високи стойности от средно 102,1 млн. барела на ден тази година. Около 70% от ръста на потреблението ще дойде от Китай, който използва все повече нефтохимически продукти.
Добивът в рамките на ОПЕК+ е напът да се свие с 1 млн. барела дневно този месец, тъй като Саудитска Арабия предприе ново съкращение, с което да свие добива си до 2-годишно дъно. Миналата седмица кралството обеща да удължи мярката до август, а Русия също обеща да ограничи износа си.
За 2024 г. МСЕ по енергетика повиши прогнозите си за ръста на световното потребление с 290 000 барела дневно, тъй като по-силните прогнози за Китай може да стимулират използването на газьол. Въпреки това, при 1,1 млн. барела на ден, глобалният ръст за 2024 г. ще е едва наполовина на тазгодишното ниво, на фона на повишената ефективност на електромобилите, набиращи все повече популярност.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ОПЕК: Петролът е незаменим в обозримо бъдеще, търсенето ще продължи да нараства
ОПЕК търси нови членове, проведени са разговори с четири държави
TotalEnergies удължи с 20 години добива на петрол от ключово находище

Със 122 милиона души е нараснал броят на хората в света, изправени пред глад, от 2019 г. заради пандемията и многобройните метеорологични шокове и конфликти, включително войната в Украйна, според най-новия доклад „Състояние на продоволствената сигурност и храненето в света“ (SOFI), публикуван вчера съвместно от 5 специализирани агенции на ООН, пише БТА.
Ако тенденциите се запазят, целта за устойчиво развитие, насочена към елиминиране на глада до 2030 г., няма да бъде постигната, предупреждават Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), Международният фонд за развитие на селското стопанство (IFAD), Детският фонд на ООН (УНИЦЕФ), Световната здравна организация (СЗО) и Световната продоволствена програма (WFP).
Изданието на доклада от 2023 г. разкрива, че между 691 и 783 млн. души са били изправени пред глад през 2022 г., със среден диапазон от 735 млн. Това е увеличение от 122 млн. души спрямо 2019 г., преди пандемията от COVID-19.

Въпреки че броят на гладуващите в световен мащаб е останал без промяна между 2021 г. и 2022 г., има много места в света, изправени пред задълбочаващи се хранителни кризи. Напредък в намаляването на глада има в Азия и Латинска Америка, но гладът още нараства в Западна Азия, Карибите и всички подрегиони на Африка през 2022 г. Африка остава най-засегнатият регион, като 1 на всеки 5 души е бил изправен пред глад, или над 2 пъти повече от средното за света.
„Има региони, които са напът да постигнат някои цели в областта на храненето до 2030 г., но като цяло се нуждаем от интензивни и незабавни глобални усилия за спасяване на Целите за устойчиво развитие. Трябва да изградим устойчивост срещу кризите и сътресенията, които водят до продоволствената несигурност – от конфликтите до климата“, заяви генералният секретар на ООН Антониу Гутериш чрез видеосъобщение на представянето на доклада в централата на ООН в Ню Йорк.
Ръководителите на 5-те агенции на ООН пишат в предговора на доклада, че според прогнозите почти 600 млн. души все още ще бъдат изправени пред глад през 2030 г., а основните двигатели на продоволствената несигурност са нашето „ново нормално“.
Отвъд глада

Ситуацията с продоволствената сигурност и изхранването остава мрачна през 2022 г. Докладът установява, че около 29,6% от световното население, или 2,4 млрд. души, не е имало постоянен достъп до храна, измерено чрез разпространението на умерена или тежка продоволствена несигурност. От тях 900 млн. души са били изправени пред сериозна продоволствена несигурност.
Междувременно възможностите на хората за достъп до здравословен начин на хранене се е влошил в целия свят: над 3,1 млрд. души в света – или 42% – не могли да си позволят здравословна диета през 2021 г. Това е увеличение от 134 млн. души спрямо 2019 г.
Милиони деца под 5-годишна възраст продължават да страдат от недохранване: през 2022 г. 148 млн. деца под 5-годишна възраст (22,3%) са изостанали в растежа, 45 млн (6,8%) са били с тегло под нормата, а 37 млн. (5,6%) – с наднормено тегло.
Наблюдава се напредък при децата, се хранят само чрез кърмене, като 48% от бебетата под 6-месечна възраст се възползват от практиката, което е близо до целта за 2025 г. Въпреки това ще са необходими по-съгласувани усилия за постигане на целите за борба с недохранването до 2030 г.
Нови доказателства: урбанизацията води до промени в хранително-вкусовите системи

Докладът разглежда и повишената урбанизация като „мегатренд“, засягащ това как и какво ядат хората. Тъй като почти 7 от всеки 10 души се очаква да живеят в градове до 2050 г., правителствата и други институции, работещи за справяне с глада, продоволствената несигурност и недохранването, трябва да се стремят да разберат тези тенденции на урбанизация и да ги вземат под внимание при изготвянето на своите политики.
Простата концепция за разделение между селските и градските райони вече не е достатъчна, за да се разберат начините, по които урбанизацията оформя хранително-вкусовите системи. Нужна е по-сложна концепция за връзката „селско-градско“, като се имат предвид и степента на свързаност, която хората имат, и видовете връзки между градските и селските райони.
За първи път това развитие е документирано систематично в 11 държави. Докладът илюстрира, че покупките на храна са сериозни не само сред градските домакинства, но и в селско-градската среда, включително за хората, които живеят далеч от градските центрове. Новите констатации показват и как потреблението на силно преработени храни също се увеличава в крайградските и селските райони на някои страни.
За съжаление, се запазват неравенствата от териториална гледна точка – продоволствената несигурност засяга повече хората в селските райони. Умерената или тежка продоволствена несигурност е засегнала 33% от възрастните в селските райони, и 26% в градските зони.

Недохранването на децата също показва специфики според това дали живеят в градове или села: разпространението на забавянето на растежа при децата е по-високо в селските райони (35,8%), отколкото в градските (22,4%). Отслабването е по-разпространено в селските райони (10,5%), отколкото в градските (7,7%), докато наднорменото тегло е по-разпространено в градските райони (5,4%) спрямо селските (3,5%).
Докладът препоръчва, че за ефективно насърчаване на продоволствената сигурност и изхранването, политическите интервенции, действия и инвестиции трябва да се ръководят от всеобхватно разбиране на сложната и променяща се връзка между селски и градски райони и хранително-вкусовите системи.
Докладът
„Състоянието на продоволствената сигурност и храненето в света“ е годишен доклад, който от 1999 г. наблюдава и анализира напредъка на света към прекратяване на глада, постигане на продоволствена сигурност и подобряване на храненето. Предоставя задълбочен анализ на ключовите предизвикателства за постигането на целите в контекста на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие. Докладът е насочен към широка аудитория, като политици, международни организации, академични институции и обществеността.
Тазгодишната тема е в съответствие с „Новия дневен ред за градовете“ на Общото събрание на ООН и ще допълва и насочва дискусиите на политическия форум на високо равнище през 2023 г. – най-вече за устойчивите градове и общности и особено по време на 3-дневния министерски формат на форума, който ще се проведе от 17 до 19 юли 2023 г. и в навечерието на Срещата на върха за целите за устойчиво развитие през септември.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Проблемът с недостига на храна става все по-сериозен. Задава ли се глад?
Задава се глад: На кои страни ще се отрази най-зле спирането на зърнената сделка?

Кризата с храните ще се изостри, милиони са заплашени от глад