„Газпром“ може да въведе санкции срещу украинския газов оператор, предупреди ръководителят на компанията Алексей Милер, цитиран от руската агенция „Интерфакс“. Причината са съдебните дела, които води „Нафтогаз“ срещу руския газовия гигант.
Според Милер украинската компания е подала иск в американски съд срещу „Газпром“ за „много милиарди“. Това се оценява като враждебно поведение срещу Русия, защото може да доведе до санкции срещу страната. „Тогава всякакви отношения на руски компании с „Нафтогаз“ ще бъдат невъзможни“, заяви той пред журналисти в Санкт Петербург.
„Същевременно самият „Нафтогаз“ нарушава договорите – спрял е транзита през една от входните точки – станцията „Сохрановка“, а „Газпром“ трябва да плаща по силата на клаузата за ship or pay“, обяснява още Милер.
През май 2022 г. Украйна действително отказа да пренася руски газ през тази точка, в окупираната от Русия територия и няма контрол върху ситуацията.
По оценка на „Нафтогаз“ към септември 2022 г. „Газпром“ дължи около 200 млн. долара за транзита на природен газ. В края на 2019 г. двете компании подписаха договор за транзит на поне 65 млрд. куб. метра природен газ през 2020 г. и по 40 млрд. куб. метра годишно за всяка година до края на договора, който изтича през 2024 г.
 

В момента обаче Русия ползва малко над 1/3 от договорения тогава капацитет за транзит, или около 42 млн. куб. метра на ден, при договорени 110 млн. куб. метра природен газ на денонощие.
Освен за неплатени такси и не изпълени ангажименти, „Нафтогаз“ подеде иска в търговския съд в Хага и заради иззети активи в Крим на стойност 5 млрд. долара. В този иск са включени загубите на инфраструктура, включително и газохранилще и находищата в шелфа на полуострова.
„Газпром“ може да въведе санкции срещу украинския газов оператор, предупреди ръководителят на компанията Алексей Милер, цитиран от руската агенция „Интерфакс“. Причината са съдебните дела, които води „Нафтогаз“ срещу руския газовия гигант.
Според Милер украинската компания е подала иск в американски съд срещу „Газпром“ за „много милиарди“. Това се оценява като враждебно поведение срещу Русия, защото може да доведе до санкции срещу страната. „Тогава всякакви отношения на руски компании с „Нафтогаз“ ще бъдат невъзможни“, заяви той пред журналисти в Санкт Петербург.

„Същевременно самият „Нафтогаз“ нарушава договорите – спрял е транзита през една от входните точки – станцията „Сохрановка“, а „Газпром“ трябва да плаща по силата на клаузата за ship or pay“, обяснява още Милер.
През май 2022 г. Украйна действително отказа да пренася руски газ през тази точка, в окупираната от Русия територия и няма контрол върху ситуацията.
По оценка на „Нафтогаз“ към септември 2022 г. „Газпром“ дължи около 200 млн. долара за транзита на природен газ. В края на 2019 г. двете компании подписаха договор за транзит на поне 65 млрд. куб. метра природен газ през 2020 г. и по 40 млрд. куб. метра годишно за всяка година до края на договора, който изтича през 2024 г.
В момента обаче Русия ползва малко над 1/3 от договорения тогава капацитет за транзит, или около 42 млн. куб. метра на ден, при договорени 110 млн. куб. метра природен газ на денонощие.
Освен за неплатени такси и не изпълени ангажименти, „Нафтогаз“ подеде иска в търговския съд в Хага и заради иззети активи в Крим на стойност 5 млрд. долара. В този иск са включени загубите на инфраструктура, включително и газохранилще и находищата в шелфа на полуострова.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
„Газпром“ няма да изплаща дивидент за 2022 г.
„Газпром“ със заявка за рекордни количества газ за следващата зима
Енергийна криза: Украински енерген гигант фалира

Пекин се опитва да покаже, че може да подкрепи китайския юан, който поевтиня в средата на седмицата в посока 14-годишно дъно.
Китайската централна банка и вестник, подкрепян от държавата, опитаха през тази седмица да подкрепят валутата на фона на сигналите, че икономическото възстановяване на страната след премахване на COVID ограниченията започва да проскърцва.
Китайският юан поевтиня до 7-месечно дъно до 7.27 спрямо щатския долар в сряда, което означава, че валутата бе на по-малко от 1% от низините, достигнати през първото тримесечие на 2008 година, пише businessinsider.com.
В последствие юанът поскъпна леко, като към момента на подготвяне на материала достига 7.24 спрямо щатския долар или 0.138 долара за един юан, по данни на Refinitiv.
Спадът в сряда дойде след като икономически индикатор, отразяващ активността в сектора на услугите на страната, намаля с повече от очакваното, което бе прието от инвеститорите за пореден сигнал, че растежът е започнал да се забавя, въпреки че Китай премахна строгите COVID ограничения в края на 2022 година.
Подкрепената от държавата медия Financial News отговори на поевтиняването на юана чрез коментарна публикация, която посочва, че Китайската народна банка разполага с необходимите монетарни инструменти да защити валутата от „панически” разпродажби.
Публикацията отдава понижението на юана през последните два месеца на краткосрочни икономически слабости, като посочва, че валутата все още може да се стабилизира или дори да се засили при по-розови перспективи или благоприятна парична политика.
Централната банка на страната посочи в четвъртък, че фиксира курса на юана на ниво по-силно от очакваното, до близо 7.21 спрямо щатския долар.
Юанът се движи спрямо долара на курс, определен от Пекин, но може да отслабва или да поскъпва в тесен диапазон от 2%.
Икономиката на Китай е в много по-лошо състояние, отколкото всички си мислят
Защо дори Китай не иска юанът да измести долара като световна резервна валута?
Какво представляват металите галий и германий и защо Китай ограничава износа им?
Юанът изпревари долара за първи път в трансграничните разплащания на Китай
Долар, евро или китайски юан? Какво е бъдещето на валутните резерви по света