Дългът на подсектор „Централно управление” възлиза на 37.796 млрд. лева към края на месец май тази година, като бележи намаление с 89.9 млн. лв. спрямо края на предходния април, съобщават от Министерство на финансите.
Вътрешните задължения достигат 11.102 млрд. лева, а външните 26.694 млрд. лева.
В края на отчетния период съотношението на дълга на подсектор „Централно управление“ към брутния вътрешен продукт (БВП) възлиза на 20.5 %, като делът на вътрешния дълг е 6.0 %, а на външния дълг – 14.5 %. В структурата на дълга на подсектора за май 2023 г. вътрешните и външните задължения заемат съответно дял от 29.4 % и 70.6 %.
В структурата на дълга по инструменти към 31 май 2023 г. основна част продължават да заемат облигациите, емитирани на международните капиталови пазари с дял от 54.0 %, следвани от държавните ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар – 28.4 % и заеми – 17.6 %.
Бюджетът изтри над 1 млрд. лева дефицит и излезе на излишък към края на първото полугодие
В лихвената структура на дълга се запазва тенденцията за превес на задълженията с фиксиран лихвен процент (98.5 %), а при валутната – за голям относителен дял на дълговите инструменти, деноминирани в евро и лева (99.9 %).
В матуритетната структура на дълга по оригинален матуритет с най-голям дял са дълговите инструменти със срочност над 10 г. – 59.3 %, следвани от тези със срок от 5 до 10 г. – 30.0 % и от 1 до 5 г. – 10.7 %. В структурата по остатъчен матуритет делът на дълга до 1 година е 1.9 %, 38.3 % – от 1 до 5 г., 33.7 % – от 5 до 10 г. и 26.1 % – над 10 години.
Дългът на подсектор „Централно управление“ нарасна до 40 млрд. лева към края на януари
Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 31 май 2023 г. е в размер на 630.2 млн. лева. Вътрешните гаранции са 59.9 млн. лева, а външните – 570.2 млн. лева. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“/БВП е в размер на 0.3 %.
Съгласно водения от Министерството на финансите, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг, официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на май 2023 г. достига до 36.717 млрд. лева или 19.9 % от БВП. Вътрешните задължения са в размер на 10.965 млрд. лева, а външните – в размер на 25.751 млрд. лева.
Държавногарантираният дълг през май 2023 г. възлиза на 1.719 млрд. лева, вътрешните гаранции са 59.9 млн. лева, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП е 0.9 %.
Брутният външен дълг достига 44.4 млрд. евро към края на април

Законната лихва за забава, която се начислява върху просрочени задължения на граждани и бизнес към държавата, нараства от 1 юли тази година. Това се случва след като основният лихвен скочи за пореден месец.
Новото ниво на основния лихвен процент (ОЛП) за месец юли тази година е 3.12%, обявиха от Българската народна банка. Размерът на законната лихва за забава се определя от сбора на основния лихвен процент и 10 процентни пункта, като се изчислява два пъти в годината – на 1 януари и на 1 юли на база ОЛП към тази дата.
Така, новият размер на лихвата, която се дължи върху просрочени задължения като данък смет или данък върху недвижимите имоти, вече възлиза на 13.12%. Това равнище ще остане в сила до края на тази година, като следващото изменение на размер на законната лихва ще се случи на 1 януари следващата година.
Новият размер на законната лихва нараства с 1.72 процентни пункта, след като през последната половин година равнището бе 11.42%, тъй като ОЛП за месец януари възлизаше на 1.42% .
В края на септември миналата година основният лихвен процент нарасна за първи път от 2016 година насам от 0% през септември до 0.49% за месец октомври 2022 година.
Макар да се случва на фона на промяната на лихвения цикъл по света и у нас, основният лихвен процент няма пряко отношение към размера на лихвите по кредити и депозити на родния пазар. Страната ни се намира в условията на паричен съвет (валутен борд) и на практика не може да води парична политика по начина, по който го правят Европейската централна банка или Федералният резерв на САЩ. Паралелно с това у нас почти няма банки, които да използват ОЛП за компонент в състава на лихвените си проценти.
Докато при други централни банки лихвените проценти се определят на база решения на управителния съвет, то у нас нивото на ОЛП се изчислява на база методика, определена от УС на БНБ.
Движението на ОЛП зависи от движенията на индекса ЛЕОНИА Плюс, който представлява справочен индекс на сключените и изпълнените сделки с депозити овърнайт в български левове от всички банки, лицензирани от БНБ, и клоновете на чуждестранни банки в страната. БНБ изчислява и публикува индекса от 1 юли 2017 година.
БНБ вече няма да изчислява ЛЕОНИА, СОФИБИД и СОФИБОР
Двоен скок: БНБ определи основен лихвен процент за декември от 1,3%
БНБ: Тенденцията на повишение на лихвите ще повлияе върху финансовото състояние на кредитополучателите
ЕЦБ не спря с повишаването на лихвите
Лихвите по кредити и депозити у нас са едни от най-ниските в ЕС

Европейският съюз обмисля предложение да позволи на руска банка под санкции да отдели дъщерно дружество, което би я свързало отново със световната финансова мрежа. Тази отстъпка цели да защити застрашената черноморска зърнена сделка, която позволява на Украйна да изнася храни към световните пазари, предава Financial Times.
Планът, предложен от Москва чрез преговори с посредничеството на ООН, ще позволи на Руската земеделска банка да създаде дъщерно дружество, което да управлява плащанията по износа на зърно, посочват петима запознати източници. Новото дружество ще може да използва световната финансова система Swift, която беше затворена за най-големите руски банки след началото на войната в Украйна.
Войната в Украйна „задуши“ огромните количества земеделски продукти, изнасяни през Черно море, предизвиквайки опасения за глобална продоволствена криза.
Споразумението, постигнато с посредничеството на ООН, за рестартиране на пътищата за доставка беше за първи път подписано миналия юли и оттогава насам се удължава няколко пъти, въпреки заплахите на Москва да спре сделката. Русия твърди, че западните държави не изпълняват своята част от сделката – ангажимента да се гарантира, че износът на храни от Русия няма да бъде засегнат от западните санкции.

Отделянето от банката е било обсъдено от лидерите на ЕС на срещата на високо равнище в Брюксел миналата седмица като потенциално средство Москва да бъде убедена да удължи споразумението след крайната му дата 17 юли.
Идеята се възприема от поддръжниците ѝ като „най-лошия вариант“ за получаване на съгласието на Путин за удължаване на сделката, посочват двама от източниците. Официални лица твърдят, че заплахите на Русия да сложи край на сделката изглеждат по-сериозни този път спрямо предишни преговори за удължаването ѝ.
Това подчертава степента, до която западните правителства са отчаяни да запазят сделката за износ на зърно, което е и финансово спасително въже за Украйна предвид огромния ѝ земеделски сектор.
Руският външен министър Сергей Лавров заяви миналата седмица, че Москва няма защо да договоря удължаване заради определяното от него за „скандално“ поведение на западните държави по отношение на задълженията си.

Предложението за дъщерното дружество се оценява от служители на ЕС спрямо законността и осъществимостта му, казват трима от източниците.
Проблемът се усложнява от това, че Руската земеделска банка е изцяло собственост на Кремъл. Бившият ѝ главен изпълнителен директор, Дмитрий Патрушев, е настоящ министър на земеделието и син на Николай Патрушев, помощник на Путин и секретар на Съвета за сигурност на Русия, който има важна роля в започването на войната срещу Украйна.
ЕС не успява да постигне съгласие за мерки за облекчаване на санкциите на определени руски компании или за разрешаване на износа на определени стоки през блока по хуманитарни причини или за доставки на страни от третия свят. Това отчасти се дължи на опозиция от държави от Източна Европа, според които подобни ходове ще помогнат на Кремъл да спечели повече пари и да поддържа атаката си. Кремъл е отказал да коментира предложението на ЕС.
ЕК също е отказала коментар. Служители на ЕС обаче подчертават, че западните санкции не са насочени към търговията със селскостопански и хранителни продукти, включително зърнени култури и торове, между трети страни и Русия.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Пшеницата достигна най-високата си цена от 4 месеца заради Русия
Задава се глад: На кои страни ще се отрази най-зле спирането на зърнената сделка?
Земеделската земя поскъпва значително, в две общини средната цена надхвърля 3000 лева за декар

В последния ден на шведското председателство на Съвета на ЕС държавите членки, на ниво Комитетът на постоянните представители – КОРЕПЕР 1, одобриха законодателно предложение, което запазва досегашния подход за класифициране на етеричните масла, предават от Министерството на земеделието и храните.
Във връзка с предложения от ЕК Регламент за изменение на законодателството относно класификацията, етикетирането и опаковане на вещества и смеси, Съветът прие аргументите на България и още 7 страни членки за трудностите при приемане на предложения подход и включи клауза за преглед, изискваща нови анализи от ЕК, които да бъдат представени след 4 години.
Позицията в защита на производителите на етеричномаслени култури на България беше представена от министъра на земеделието и храните Кирил Вътев на заседанието на Съвета по земеделие и рибарство, провело се на 26 и 27 юни в Люксембург. Тогава той заяви, че България настоява да се запази настоящият подход към класифицирането на етерични масла, за да продължи традиционното отглеждане на култури в ЕС, от които се добиват, и да се запазят доходите на заетите в сектора земеделски производители и сезонни работници. Министър Вътев настоя да се изключат етеричните масла от концепцията за комплексни вещества, така че да продължават да бъдат класифицирани по настоящите правила като вещества, а не като смеси.

Решението на Съвета на ЕС е позитивен напредък за производителите на натурални съставки за парфюмерия и козметика. Предстоят преговорите с Европейския парламент за договаряне на финалният текст на регламента.
Министър Вътев заяви, че постигнатото решение е постижение на правителството и лично и на премиера акад. Николай Денков. Министър-председателят категорично защити българското розово масло и останалите натурални етерични масла на заседанието на Европейския съвет.
По време на дебата по темата „Икономика“ той посочи съществен пропуск в проекта на Регламента за класифициране, етикетиране и опаковане на химикали (CLP), поставящ етеричните масла в графата на опасните химични смеси. „Когато обсъждаме дали нещо е вредно, трябва да гледаме не само кое е веществото, а и каква е неговата концентрация. Именно от нея зависи дали веществото е опасно, или не. В текста на регламента, който се представя, думата „концентрация“ липсва“, обясни в Брюксел акад. Николай Денков, световноизвестен учен в областта на химията и физикохимията.
Пред останалите лидери българският премиер е определил подготвяния европейски регламент като злоупотреба с науката. Той изрично е помолил председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен текстът да бъде прецизиран, защото „не е научен, какъвто трябва да бъде“, и е получил разбиране от нейна страна.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как ще защитим розовото масло в Европа?
Как изменението на климата застрашава българското розово масло?
Европейската комисия смята да обяви розовото масло за опасно

България с първи продукт в Световната организация по интелектуална собственост