Френската енергийна група Engie и белгийското правителство подписаха днес споразумение за удължаване на живота на два ядрени реактора с едно десетилетие, след като войната на Русия в Украйна накара Брюксел да отложи излизането си от ядрената енергетика.
Германия затвори и последните си атомни централи
Белгия планираше да се откаже от ядрената енергетика през 2025 г., но миналата година реши да я запази за още 10 години, тъй като европейските държави се опитват да намерят алтернативи на руския енергиен износ.
„Това споразумение е важно за нашето енергийно бъдеще и за белгийските домакинства“, заяви министър-председателят Александър Де Кроо в изявление, цитирано от АФП. „То укрепва доставките ни на електроенергия, намалява енергийната зависимост на страната ни и гарантира производството в Белгия на нисковъглеродна и евтина електроенергия“, каза той.
Разположена между ядрената Франция и зависимата от газ и въглища Германия, Белгия разчита на остаряващите седем ядрени реактора, управлявани от Engie, за около половината от нуждите си от електроенергия.

От 2003 г. насам в белгийското законодателство е залегнало обещанието за постепенно спиране на ядрената енергия, а решението за отлагане на мораториума срещна острата съпротива на партията на Зелените. Планът, очертан миналата година, предвиждаше крехкото коалиционно правителство на Белгия да се съгласи да удължи експлоатационния срок на реакторите Doel 4 край пристанищния град Антверпен и Tihange 3 край Лиеж до 2035 г.
Сделката с Engie беше сключена след напрегнати преговори относно бъдещите разходи за управление на ядрените отпадъци.
Френската фирма заяви, че разходите са определени на 15 млрд. евро и ще обхванат отпадъците от седемте ядрени централи на Engie в Белгия. Engie ще трябва да плати и 8 милиарда евро за бъдещото демонтиране на централите.

National Geographic, емблематичното списание, описващо света на природата над 100 години, уволни всички свои автори тази седмица. Това са казали множество напускащи служители, цитирани от CNN.
Съкратени са общо 19 служители на редакцията.
Ходът идва след като компанията майка Walt Disney вече съкрати хиляди служители в своите подразделения тази година.
National Geographic, което имаше повече от 1,7 млн. абонати в края на 2022 г., ще продължи да публикува месечни издания, заяви говорител на списанието пред CNN в изявление в сряда.

Промените в персонала няма да променят способността ни да вършим тази работа, а по-скоро ще ни дадат по-голяма гъвкавост да разказваме различни истории и да се срещаме с публиката в многото ни платформи. Всяка инсинуация, че последните промени ще се отразят негативно на списанието или качеството на нашето разказване на истории, е неправилна“, отбеляза говорителят.
Новината за съкращенията беше съобщена в Twitter във вторник, когато напускащи служители на списанието започнаха да я разпространяват.
 

My last stories at National Geographic will be publishing in print in the September and October issues. They’re fun ones! Check them out on newsstands.
— Michael Greshko (@michaelgreshko) June 28, 2023

 
„Днес е последният ми ден в National Geographic. Списанието се разделя със своите автори, включително и с мен“, туитна Майкъл Грешко, бивш научен писател в изданието.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
 
Google съкращава служители и в приложението Waze
Meta започна нов кръг съкращения

Цели 73% от износа на европейски автомобили към страни, намиращи се извън Европейския съюз, отива към едва седем държави, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат за 2022 година.
Най-големият пазар чуждестранен пазар за европейските коли е САЩ с дял от 23% от износа към трети страни (извън ЕС) или автомобили на обща стойност 36.4 млрд. евро. Следващите по големина пазари са: Великобритания (коли за 26.5 млрд. евро или дял от 17%), Китай (24.2 млрд. евро, дял от 15%), Южна Корея (8.4 млрд. евро, дял от 5%), Швейцария (7.4 млрд. евро или дял от приблизително 5%), Япония и Турция (коли за 6 млрд. евро или дял от 4% и за двете страни).
Челната десетка за най-големи чуждестранни пазари за автомобили, произведени в ЕС, се допълва от Норвегия (коли за 5.7 млрд. евро), Канада (3.7 млрд. евро) и Австралия (3.2 млрд. евро). Интересно е да се отбележи, че в контекста на войната в Украйна, Русия се нарежда извън първите 20 най-големи чуждестранни пазари за европейски коли с износ на обща стойност 813. 3 млн. евро. Украйна е малко преди Русия, като в страната са изнесени автомобили от ЕС на обща стойност 1.2 млрд. евро за 2022 година.

Когато става дума за внос на коли в ЕС, произведени извън рамките на общността, най-големите търговски партньори са Китай и Великобритания, като двете страни имат дял от по 15% от общия внос на автомобили от трети страни. В ЕС са внесени коли от Китай на обща стойност 9.4 млрд. евро през 2022 година, а стойността на автомобилите от Великобритания възлиза на 9.1 млрд. евро. Останалите големи износители на коли към ЕС са САЩ (дял от 14%), Южна Корея (13%), Япония (12%), Турция (10%) и Мексико (8%). Всички тези държави оформят 88% от общия внос на коли в ЕС от трети страни.
Рекорден износ на автомобили от ЕС през 2022 година
През миналата 2022 година от ЕС са изнесени автомобили на обща стойност 158 млрд. евро, което е нов връх, когато говорим за стойностен обем при износа на коли. Досегашното най-добро постижение бе отчетено през 2015 година, когато износът възлизаше на 150 млрд. евро.

Вносът на коли в ЕС от трети страни достига обща стойност от 62 млрд. евро, което означава, че търговският баланс на ЕС при търговията с коли е положителен в размер на 96 млрд. евро за 2022 година.
Топ 10 на най-големите автомобилни компании в света
Най-продаваният автомобил в света през първото тримесечие – Tesla Model Y
8% от новите коли у нас са електрически
Fiat спират да произвеждат… сиви коли
Продажбите на автомобили в света отбелязаха значителен ръст през май

Руската рубла падна до около 87 рубли за долар, като достигна до 15-месечно дъно, под натиска на вътрешните политически рискове след неуспелия бунт на наемниците от „Вагнер“ и желанието на пазарите да залагат на сигурни активи, предаде Reuters.

В предиобедната търговия рублата загуби 0,7% спрямо долара до 86,96 рубли, като за малко се срина до 87,47 рубли, най-ниското ѝ ниво от 29 март 2022 г. Спадът спрямо еврото е също с 0,7% до 94,94 рубли, а спрямо юана е с 0,8% до 11,98 рубли.
„Както очаквахме, рублата падна след края на данъчния период, при това доста рязко с около 1,5%. Очакваме отслабването ѝ да продължи до около 89-90 рубли за долар“, посочва в изявление „Алор брокер“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Рублата се срина, курсът е над 100 за долар
Състоянието на рублата спрямо долара и еврото продължава да се влошава
Рублата регистрира най-големия си спад от повече от година

Бургас е домакин на икономическия форум „Диверсификация и завръщане на производствата в ЕС“. Той се провежда в Конгресния център. Организатори са Германо – българската индустриално – търговска камара и Община Бургас.
„Гарантирам подкрепа на всеки германски инвеститор, който избере Бургас!“, каза кметът Димитър Николов пред участниците в събитието. Сред тях са посланикът на Федерална Република Германия в България Н. Пр. г-жа Ирене Мария Планк, президентът на ГБИТК г-н Тим Курт, представители на институциите на Република България и Федерална Република Германия, местните власти, както и водещи компании от различни сектори на икономиката. Предвиден е отделен панел за мениджъри на германски компании в България, които ще представят своите успешни проекти.
„Искам да благодаря на ръководството на Германо – българската индустриално – търговска камара за доброто сътрудничество, част от което е и това събитие. Темата за „Диверсификация и завръщане на производствата в ЕС“ е изключителна актуална и изисква да обединим усилия и да работим заедно.
През последните десетилетия се наложи тенденцията за изнасяне на производствата към държави извън границите на ЕС. Разбира се, това имаше отрицателни последици за страните членки, като загуба на работни места, намалена иновативност, засилване на сектора на услугите и намаляване на производствените предприятия. Но решенията ги взема бизнесът, и когато цифрите обосновават по-ниски разходи за производство и по-висока печалба, няма механизъм, който да мотивира предприемачите да инвестират в Европа.
Пандемията, а впоследствие и драстичното увеличение на цената на горивата, разкриха някои от слабостите на глобалната верига на доставките и възникна необходимостта бизнесът да преразгледа и преосмисли стратегиите си. От друга страна развитието на технологиите дава възможност за замяна на процеси, извършвани от нискоквалифицирана работна сила, с машини, но в същото време възниква нуждата от висококвалифицирана работна ръка.
Ето защо през последната година се наблюдава тенденция за завръщане на производствата към Европа. И щом бизнесът е припознал тази нужда, нашата мисия е да го подкрепим и да помогнем в тези процеси. Защото това означава повече работни места, разкриване на производства с висока добавена стойност, гарантирана работа на ученици от професионалните ни гимназии и студенти от университетите ни.
Бургас е ключов в този обратен процес на завръщане на инвестициите. Ние сме най-източното пристанище на Европейския съюз.
В създалата се ситуация е все по-важно партньорството между държавата, местните власти и чуждестранните търговски камари и представителства, за да позиционираме България на картата на предпочитаните дестинации за тези процеси. И не само защото имаме ниски данъци, а защото можем да осигурим висококвалифицирани специалисти в различни сектори.
Като кмет на четвъртия по големина град в страната, с едно от най-големите пристанища на Черно море, международно летище и отлична пътна и железопътна свързаност, най-отговорно заявявам, че лично ще съдействам на всяка компания, която реши да изнесе производство към Бургас!“, каза още кметът Николов.
*
Лектори във форума са: Христо Етрополски – зам. – изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции; инж. Вихрен Стойнов – ръководител на Центъра за компетенции и прокурист на Сименс Енерджи ЕООД; Кирил Бораджиев – управител HRS Bulgaria; Мартин Кнап – отдел „Международни пазари“ при Инициатива международна устойчивост към Германската индустриално-търговска камара (DIHK) в Берлин; Ясен Георгиев – изпълнителен директор на Институт за икономическа политика (ИИП); Тим Курт – CEO на Аурубис България и президент на ГБИТК; Александър Миланов – CEO на BMW България и член на Управителния съвет на ГБИТК; Петер Вайлгуни – управител на EMGR AD, Dietz-motoren GmbH, Elektromotorenwerk Grünhain GmbH; Мариян Иванов – Open Banking & DLT Engineering Manager Digital Technology Center Commerzbank AG; Георги Брашнаров – основател и изпълнителен директор Nemetschek Bulgaria; Доброслав Димитров – председател на УС нa BASCOM, съосновател и изпълнителен директор на Империя Онлайн ЕАД; Марина Шидероф – Founder & CEO, Fram Creative Solutions ЕООД; Станимир Николов – CEO StoreIT, регионален представител на ГБИТК в Бургас.
Обявената програма включва представяне на България като подходяща европейска локация за разкриване на производства, диверсификация на веригите за доставки, развитие на двустранните икономически отношения между България и Германия, технологии и иновации.