Средно с малко над 4% ще се повиши цената на електроенергията за битовите потребители в страната от новия регулаторен период. Това заяви председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов пред журналисти след участието му във форума „Зелена седмица 2023“ (Green Week 2023) за зеления преход в страните от Централна и Източна Европа.
По думите му цената за новия регулаторен период от 1 юли 2023 г. до 30 юни 2024 г. ще бъде окончателно определена на 30 юни, когато на закрито заседание КЕВР ще приеме своето решение.
Иван Иванов припомни, че първоначалните разчети на КЕВР са показвали, че средно с 3,63% ще се увеличи цената на електроенергията за битовите потребители в страната. След заповедта на бившия служебен министър на енергетиката Росен Христов да се включи в микса допълнително количество електроенергия, произведена от ТЕЦ „Марица-изток 2“, ще има допълнително повишение с още 0,4-0,5%.
„Цените на топлофикационните услуги за целия едногодишен период – от 1 юли тази година до 30 юни следващата година, ще се запазят“, коментира още председателят на КЕВР и изтъкна, че данъкът върху добавената стойност не зависи от регулатора.

Междувременно на събитието председателят на КЕВР заяви, че България няма да сложи край на регулирания пазар през 2025 г.
„По начало регулираният пазар се явява до голяма степен в едно могъщо средство, за да има сигурност, да има и предвидимост на цените на всички участници на този регулиран пазар – както битови потребители, така и дребният бизнес. Това особено се видя през 2022 г., когато цените на регулирания пазар останаха стабилни през цялата година, докато на свободния пазар минаха стойност 1000 лв. за MWh“, заяви Иван Иванов.
По думите му това няма да се случи първо нормативно заради това, че в края на 2022 г. НС прие решение, което изрично постановява, че регулираният пазар в страната ще бъде запазен до края 2025 г. без да се фиксира срок кога след това ще се стигне до пълна либерализация.

Иванов обясни, че има две причини, които не позволяват регулираният пазар да бъде премахнат преди това.
„Първата от тях – изискването на ЕК, че трябва да бъдат защитени енергийно уязвимите и енергийно бедните хора в страната, а по този показател на енергийна бедност ние сме едни от челните честа в ЕС.
Втората причина е, че становището на ЕК, че България може да мине към пълна либерализация само тогава когато бъдат премахнати или завършат дългосрочните договор за купуване на електрическа енергия, а имаме два такива договора с две американски централи като първият изтича през 2024г., а вторият през 2026 г. Когато кумулативно се изпълнят двете условия България ще бъде в състояние да преминем към пълна либерализация“, обясни Иванов.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
По-скъп ток, отколкото е могло – Росен Христов ли е виновен?
ЕК слага край на мерките срещу високите цени на тока

Конкурентни ли са въглищните централи в България?

Българската народна банка ще пусне в обращение 6 възпоменателни монети през следващата 2024 година, включително една без определен тираж, като две от монетите изглежда ще отговарят на изискванията за инвестиционно злато.
Това става ясно от Монетната програма за 2024 година, приета от Управителния съвет на БНБ и публикувана на сайта на институцията. Паралелно с това, Централната банка планира да пусне по още 6 възпоменателни монети през следващите 2025 и 2026 година, става ясно от Предварителната монетна програма. От двата документа става ясно, че БНБ ще пуска по една златна възпоменателна монета без тираж, която ще носи едно и също име, всяка година до 2026 година включително.
През следващата 2024 година БНБ ще започне годината с пускането в обращение на монетата „Св. Богородица – Златна ябълка”, която ще бъде изработена от злато проба 999/1000 и предлагана в четири различни номинала (10 лева, 20 лева, 50 лева и 100 лева). Монетата, част от темата „Християнство”, ще бъде без определен тираж, като се планира да бъде емитирана през януари, според предварителния срок. Именно тази монета ще бъде пусната отново и през 2025 и 2026 година, става ясно от предварителната програма.
Припомняме, че наскоро БНБ прие промени в наредбите си, които ѝ позволяват да пуска до 4 възпоменателни монети годишно без определен тираж и до 6 монети с определен тираж. Преди промените, БНБ бе ограничена само до 6 възпоменателни монети годишно без уточнения за тиража.
БНБ увеличи броя на възпоменателните монети, които може да пуска в обращение
През месец март (предварителен срок) БНБ ще пусне монетата, част от темата „Именити българи”, посветена на 125 години от рождението на Панчо Владигеров. Паричката с тегло 16.4 грама ще бъде изработена от мед проба 999/1000 и с номинал 2 лева.
През май се очаква отново монета на тема християнство, но този път от серията „Българска иконография”. Монетата ще носи името „Св. Св. Петър и Павел” и ще бъде изработена от злато проба 999/1000, като теглото ще бъде 8.64 грама, а номиналът – 100 лева.
През септември БНБ би следвало да пусне възпоменателна монета на историческа темата от серията „Българско възраждане”. Монетата ще бъде посветена на 200 години от издаването на Рибния буквар. Изработката ще бъде от сребро с проба 999/1000 при тегло 23.33 грама. Номиналната стойност на паричката ще бъде 10 лева.

В средата на миналата година БНБ пусна златна възпоменателна монета, посветена на Паисий Хилендарски на внушителната цена от 3 755 при тираж от 4 000 броя. Монетата отговаря на изискванията за инвестиционно злато;
Снимка: БНБ
През ноември се очаква БНБ да пусне монета на тема етнография от серията „Български традиции и обичаи”. Името на монетата ще бъде „Българска гайда”, а изработката – от сребро проба 999/1000. Теглото се очаква да бъде 23.33 грама, а номиналът ще възлиза на 10 лева.
По силата на българското законодателство за инвестиционно злато се считат златните монети, определени със заповед на управителя на Българската народна банка и министъра на финансите, отсечени след 1800 година.
БНБ пуска възпоменателна монета, посветена на Найден Геров
Изискванията са минималното съдържание на злато в тях да е минимум 80%, а чистотата – равна или по- висока от 900/1000. Монетите трябва да са били и законно платежно средство в страната на произход. Когато възпоменателна монета отговаря на критериите на инвестиционно злато, към цената ѝ не се начислява ДДС.
Възпоменателни монети през 2025 и 2026 година
Според предварителната програма за отсичане на възпоменателни монети и отпечатване на възпоменателни банкноти, през 2025 година се очакват 6 монети, включително горепосочената златна монета „Св. Богородица – Златна ябълка” без определен тираж.
Другите пет монети се очаква да бъдат: „Св. Патриарх Евтимий Търновски” (злато), „100 години от рождението на Георги Парцалев” (мед), „175 години от рождението на Захари Стоянов” (сребро), „175 години от рождението на Иван Вазов” (сребро), „125 години Спешна медицинска помощ в България” (сребро).
През 2026 година, според предварителната програма, освен отново златната „Св. Богородица – Златна ябълка” без определен тираж, БНБ ще пусне още: „150 години от Априлското възстание” (сребро), „Св. Иван Рилски” (злато), „125 години от рождението на Кръстьо Сарафов” (мед) и „Преображенски манастир” (сребро).
Трябва да се отбележи, че тази програма може и да претърпи изменение в контекста на евентуалното присъединяване на България към еврозоната.
Навършват се 143 години от създаването на българския лев
Продадоха за огромна сума най-ценната българска монета
БНБ пуска възпоменателна монета по случай годишнина на Христо Ботев
БНБ пуска златна монета за 300-годишния юбилей на Паисий Хилендарски

Минималната заплата в Турция от 1 юли се увеличава с 34%. Това съобщи днес турският министър на труда и социалната политика Ведат Ъшъкхан, цитиран от държавната телевизия ТРТ-Хабер, предаде БТА.
„От следващия месец размерът на нетната минимална работна заплата ще бъде 11 402 турски лири (863,52 лв), а брутната – 13 414 турски лири (1015,9 лв)“, заяви Ъшъкхан.

Той говори след среща с председателя на Управителния съвет на Конфедерацията на синдикатите на работодателите в Турция (ТИСК) Йозгюр Бурак Аккол и с председателя на синдиката ТЮРК-ИШ Ергюн Аталай.
В момента размерът на нетната минимална работна заплата в Турция е 8506 турски лири.
По думите на Ъшъкхан минималната работна заплата е увеличена със 107% в рамките на година.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Турция вдига драстично минималната заплата във време на инфлация и недоимък
Инфлацията в Турция се забави до под 50% за първи път от 16 месеца
Докъде ще продължи сривът на турската лира?

България е последна в Европейския съюз по стандарт на живот когато говорим за покупателна способност и реално потребление. Това става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат за фактическото индивидуално потребление на глава от населението, изразени чрез стандарта на покупателната способност, който показва покупателната сила във всяка страна.
Според данните на Евростат за 2022 година, фактическото индивидуално потребление на глава от населението в България, изразено чрез стандарта на покупателната способност, възлиза на едва 67% от средното за ЕС. Това е най-ниската стойност, измерена сред всички страни от ЕС.
Казано с други думи, покупателната способност на българите се материализира под формата на най-ниското реално потребление в ЕС. Редом до България се нареждат още Унгария (72% от средното за ЕС), Словакия (73%), Хърватия (75%) и Гърция (78%).
Най-висока стойност на фактическото индивидуално потребление се отчита в Люксембург (138% от средното за ЕС или 38% над средното ниво), Германия (119% от средното за ЕС), Австрия (118% от средното за ЕС), Нидерландия (116%), Белгия (115%), Дания (111%), Финландия (109%), Франция (109%) и Швеция (108%).
Потреблението на хранителни стоки в ЕС продължава да намалява
Фактическото индивидуално потребление на глава от населението се състои от стоки и услуги, действително потребени от домакинствата, независимо дали са закупени и платени директно от домакинствата, или от правителството, или от нестопански организации. Този индикатор се счита за измерител, отразяващ материалното благосъстояние на домакинствата в отделните държави и представлява приблизителен индикатор за реалния стандарт на живот в дадена страна.
Стандартът на покупателната способност е теоритична единица, с която може да се купи същото количество стоки или услуги във всяка страна, като измерителят е пречупен чрез паритета на покупателната способност, който приравнява валутните разлики между националните валути, използвани в отделните страни.

Сред страните под средното ниво за ЕС на индивидуалното фактическо потребление на глава от населението, изразено чрез стандарт на покупателната способност, попадат Италия (99% от средното), Кипър (98%), Литва (95%), Румъния (88%), Полша (86%) Португалия (85%), Испания (85%), Малта (85%) и Чехия (83%).
Какво е почасовото заплащане в страните от Европейския съюз?
Така, според данните на Евростат, домакинствата в Румъния имат по-високо реално потребление от тези в Испания или Португалия. През предходната 2021 година фактическото индивидуално потребление в Румъния е било 85% от средното за ЕС, като е нараснало с 3 процентни пункта за година, докато у нас нивото е достигало 65% от средното, нараствайки с 2 процентни пункта.
Данните на Евростат включват и редица страни, които не са членки на ЕС. Така например, фактическото индивидуално потребление на глава от населението, измерено чрез стандарта на покупателната способност в Сърбия възлиза на 53% от средното за ЕС. В Република Северна Македония нивото е 51% от средното за ЕС, докато в Турция равнището достига 80% от средното за ЕС.
Ето с колко намаля покупателната способност на българите, измерена в хранителни стоки
Фактическото индивидуално потребление в Норвегия възлиза на 126% от средното за ЕС, докато в Швейцария нивото е 117% от средното. Най-ниското ниво е измерено в Албания и Босна и Херцеговина – съответно 40% и 42% от средното за ЕС.
България последна по БВП на глава от населението
България се нарежда на последно място по брутен вътрешен продукт на глава от населението в ЕС, сочат данните на Евростат за 2022 година. БВП на глава от населението у нас възлиза на 59% от средното за ЕС или 41% под средното равнище. Редом до страната ни са още Словакия и Гърция (68% от средното за ЕС или 32% под средното равнище и при двете страни).
74% от наетите у нас работят в сфери със заплати под средната за страната

Челната тройка е заета от Люксембург (161% над средното за ЕС или 261% от средното), Ирландия (133% над средното) и Дания (37% над средното).
Реалните доходи у нас нараснаха минимално през последните 2 години
Риск от бедност в ЕС: С Румъния водим хорото
Стандартът на живот в третата най-голяма икономика в света продължава да пада
Какво означава фактът, че БВП на човек е 59% от европейския?
Българите последни в ЕС по благосъстояние
Българите отново са най-бедните в Европейския съюз