Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел заяви в интервю за Financial Times, че ЕС е наясно, че Индия купува руски петрол в големи количества, за да го продава на Европа след рафинирането му. Той заяви, че ЕС трябва да предприеме допълнителни мерки срещу Индия, за да ѝ попречи да купува руски петрол.
„Ако дизеловото гориво или бензинът идват в Европа от Индия и са произведени от руски петрол, това със сигурност е заобикаляне на санкциите и държавите членки на ЕС, трябва да предприемат действия“, заяви ръководителят на европейската дипломация.
Financial Times отбелязва, че Индия се е превърнала в един от най-големите купувачи на руски суров петрол след началото на войната в Украйна. Индийските рафинерии започнаха да печелят повече, купувайки руски суров петрол с голяма отстъпка. След рафиниране горивото от Индия се доставя в страните от ЕС. Тази търговия не нарушава санкциите, наложени на Русия, но се критикува от тези, които искат по-строги ограничения, пише Financial Times. Тази страна е най-големият купувач на евтиния руски нефт

Според Жозеп Борел ограничението на цената на руския петрол от 60 долара на барел, наложено през декември 2022 г. от страните от Г-7, ЕС и Австралия, е свило приходите на Русия от продажбата на горива. „Благодарение на нашите ограничения Индия може да купува петрол много по-евтино. И колкото по-малко пари получава Русия, толкова по-добре“, добави той.
Борел обаче заяви, че ако Индия използва руски петрол за препродажба на европейските страни, „е необходимо да се действа“. Той смята, че всеки механизъм, който би намалил продажбата на руски петрол, трябва да бъде приложен от „националните органи“ на страните от ЕС.
Министерството на енергетиката твърди, че Русия е успяла да пренасочи доставките на петрол и петролни продукти, отпаднали заради ембаргото на ЕС и Г-7. Руският вицепремиер Александър Новак цитира данни от края на април, че Русия ще пренасочи над 60% от петрола, доставян за Европа през 2023 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Край на енергийните свръхдоходи: Русия губи стотици милиони долари на ден
Въпреки санкциите: Една страна купува все повече руски петрол
Русия изпадна от Топ 6 на вносителите на петрол в ЕС 

Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) стартира нова комуникационна кампания в подкрепа на информираните решения при избора на храни в България. Целта на кампанията #EUChooseSafeFood е да помогне на гражданите да мислят критично, когато всекидневно решават какви продукти да консумират.
Проектът предоставя практична и лесно достъпна информация за потребителите ― от помощ при четене и разбиране на етикетите на храните до съвети за приготвяне и съхранение на храни. В България фокус ще бъде поставен върху добрата хигиена на храните и здравето на пчелите, но кампанията обхваща много и различни теми като намаляване на загубата на храни, алергените, хранителните добавки, болести, свързани с храненето, замърсители, новите храни, опаковките, добавките и благосъстоянието на животните.
Още: Световните цени на храните отново тръгнаха нагоре
Европейските граждани са едни от най-добре защитените и информирани потребители в света по отношение на храната, която консумират. Чрез системата на ЕС за безопасност на храните се гарантира правото на всеки европейски гражданин да знае как се произвежда, преработва, опакова, етикетира и продава консумираната от него храна. Като част от тази система учени от целия ЕС правят преглед на научните данни и изследвания, за да оценяват рисковете, свързани с храните. Това гарантира, че продуктите на европейските пазари и в магазините са безопасни.

Системата на ЕС за безопасност на храните е изградена въз основа на научни становища, предоставени от ЕОБХ в тясно сътрудничество с националните органи за безопасност на храните в цяла Европа. ЕОБХ работи с водещи учени от ЕС и извън него, които правят анализи и оценки и изготвят становища въз основа на последните доказателства за безопасността на отделните храни и дали представляват риск за потребителите.
Освен по отношение на безопасността на потребителите, тази научна дейност е изключително важна и за предпазване на животните и околната среда от всякакви рискове, свързани с хранителната верига. ЕОБХ, държавите членки и лицата, отговорни за вземането на решения в институциите на ЕС, работят в тясно сътрудничество с други национални партньори, международни организации, производители, потребителски организации и други групи на гражданското общество, за да имат възможност европейските граждани да направят информиран избор относно храните и спокойно да се наслаждават на храната.
16 страни в Европа участват в третото издание на #EUChooseSafeFood project през 2023 г.: Австрия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чехия, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения и Северна Македония.
„ЕОБХ работи с национални органи по безопасност на храните и учени от цяла Европа, за да гарантира, че храните са безопасни, здравословни и устойчиви. Кампанията #EUChooseSafeFood обвързва науката за безопасността на храните с храните на нашата трапеза, като дава възможност на потребителите да правят добър избор на храни и да имат по-добри познания за тях. Много се радвам, че кампанията все повече се засилва, като тази година за участие се регистрират повече национални партньори от всякога“, сподели Бернард Урл, изпълнителен директор на ЕОБХ.
 

Фирми и граждани изплащат леки автомобили за 2.230 млрд. лв. към края на март тази година сумата нараства с 18.4% (346.7 млн. лв.) на годишна база и с 4.2% (89 млн. лв.) в сравнение с края на четвъртото тримесечие на 2022 година. Това показват последните данни на БНБ.
Необслужваните лизинги възлизат на 103.5 млн. лв. към края на март 2023 г. Те се увеличават с 13.9% (12.7 млн. лв.) за година, но намаляват с 2.7% (2.9 млн. лв.) в сравнение с края на четвъртото тримесечие на 2022 година.
Още: Столевката изпревари двайсетолевката като средство за разплащане
Вземанията по договори за финансов лизинг на Товарни и лекотоварни автомобили са 1.304 млрд. лв., като нарастват с 15% (170 млн. лв.) спрямо края на март 2022 г. и с 5.3% (65.3 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2022 година. Относителният им дял намалява от 25.5% в края на март 2022 г. до 25.4% в края на същия месец на 2023 година.
В края на първото тримесечие на 2023 г. вземанията по договори за финансов лизинг на Машини, съоръжения и индустриално оборудване са 1.409 млрд. лв., като нарастват с 14.8% (182.1 млн. лв.) спрямо края на март 2022 г. и с 2.7% (36.8 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2022 година. Относителният им дял намалява от 27.6% в края на март 2022 г. до 27.5% в края на същия месец на 2023 година
Бизнесът изплаща на лизинг стоки за 4.145 млрд. лв., като сумата расте с 14.6% (526.7 млн. лв.) спрямо края на първото тримесечие на 2022 г. и с 3.7% (149 млн. лв.) спрямо края на декември 2022 година. Относителният дял на вземанията на фирмите в общия размер на вземанията по финансов лизинг е 80.9% при 81.4% в края на март 2022 година.

В края на първото тримесечие на 2023 г. вземанията на домакинствата възлизат на 959.8 млн. лв. Размерът им нараства с 18.1% (147.4 млн. лв.) на годишна база и с 3.9% (36.1 млн. лв.) сравнение с края на декември 2022 година. Относителният дял на вземанията от сектор Домакинства и НТООД в общия размер на вземанията по финансов лизинг от резиденти нараства от 18.3% в края на март 2022 г. до 18.7% в края на март 2023 година.
Увеличават се лизингите със срок на изплащане над 1 до 5 години и те възлизат на 3.973 млрд. лв., като нарастват с 16.5% (563.7 млн. лв.) на годишна база и с 4% (152.4 млн. лв.) спрямо края на 2022 година. Тези със срок на изплащане над 5 години са 935.5 млн. лв. и също се увеличават, но по-малко – с 10% (84.9 млн. лв.) на годишна база и с 3.6% (32.6 млн. лв.) спрямо края на 2022 година.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) повиши прогнозите си за икономическия растеж на България за 2023 г. и 2024 г. и на целия регион на Югоизточна Европа. Това се отбелязва в новия доклад на организацията за Регионалните икономически перспективи, публикуван на сайта й.
Очаква се темпът на растеж на българската икономика да бъде 1,3% през тази година и 2,9% догодина, като и двете стойности са преразгледани нагоре с 0,3% спрямо предишните прогнози на ЕБВР.

За региона на Югоизточна Европа прогнозите също са повишени, подкрепени от перспективите за присъединяване към еврозоната, които засилват инвеститорското доверие в България, по-високите държавни инвестиции в Румъния и пренасянето на ефекта от по-силните икономически резултати в Гърция през последните тримесечия на 2022 г.
Растежът на региона се очаква да бъде 2,3% през 2023 г. и 3% през 2024 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК ревизира прогнозата за икономиката
ЕБВР смъкна още прогнозата си за българската икономика през 2022 г.

Икономическият растеж на България се сви наполовина през 2022 година

Банкнотите от 100 лева, които са в обращение, вече са втори по брой, като изпревариха тези от 20 лева. Пeтдeceтoлeвĸaтa остава нaй-пoпyляpнaта бaнĸнoтa y нac, пoĸaзвa aĸтyaлнaтa cтaтиcтиĸa нa БHБ.
Като общ брой c нoминaл 50 лeвa са 228 414 727 банкноти, cлeдвaни oттези oт 100 лeвa – 116 095 553, и тeзи c нoминaл 20 лeвa – 108 192 028.
До края на миналата година съотношението е било обратното, а причината за промяната е високата инфлация, която увеличава парите в обращение, а заради по-големите суми се използват за плащания повече банкноти с висок номинал.
Още: Бюджетният дефицит продължава да расте
Общо 564 703 204 броя банкноти с обща стойност 26,162 млрд. лева са обслужвали оборота на стоки и услуги в края на април тази година.
Най-често вече се фалшифицират банкнотите от 50 лева, а не 20-левките. От БНБ са засекли 200 фалшиви банкноти по 50 лева за първите три месеца на годината, а подправените 20 лева са едва 40 на брой.

Общо 559,7 млн. броя са монетите в обращение, а стойността им е 16,7 млрд. лв. Най-много като брой продължават да бъдат тези от 1 стотинка – над 875 млн., а най-малко са с най-големия номинал – монетите от два лева.