Вълната от неизпълнения по дълга на компании в САЩ и Европа е неизбежна, което от части се дължина най-бързия цикъл на затягане на паричната политика от 15 години. Това обяви Deutsche bank в годишното си проучване за устойчивостта и управлението на публичните дългове, публикувано вчера и цитирано от Reuters.
Deutsche bank очаква нивата на неплатежоспособност да достигнат пика си през четвъртото тримесечие на 2024 г. Банката прогнозира, че пиковите нива на дефолта ще достигнат 9% за високодоходните облигации на САЩ, 11,3% за американските необслужени кредити, 4,4% за високодоходните европейски облигации и 7,3% за непогасените европейски заеми.
Агресивното повишаване на лихвите за овладяване на инфлацията от големите централни банки, включително Управлението за федерален резерв на САЩ, също е спомогнало за засилване на риска от инфлация, като водещата европейска икономика – Германия изпадна в рецесия, според проучването.

Прогнозата за пика на непогасените кредити в САЩ от 11,3% ще е почти исторически максимум спрямо пика от 12% по време на глобалната финансова криза през 2007-2008 г. и 7,7% при „дотком балона“ на технологичните компании в края на 90-те години на миналия век, посочва Deutsche bank.
Рисковете от неплатежоспособност при европейските компании изглеждат по-малки, сравнено с американските заради по-високия процент на облигациите с по-добър рейтинг, също и на по-голямата данъчна подкрепа в Европа и по-ниските равнища на дълга в бързоразвиващите се сектори като технологичния.
„В рамките на пазара на високодоходни облигации в Европа секторът на недвижимите имоти се сблъсква с най-голям натиск и на него се дължи над половината от проблемите с високодоходните облигации на европейски компании“, отбеляза Deutsche bank.
Според банката приносът на нов капитал от собствениците на дялов капитал в компаниите, данъчните стимули в Европа и намаляването на лихвите от ЕЦБ могат да помогнат да се смекчат рискове и да се избегне най-лошият сценарий.
„Това обаче няма да предотврати базовия сценарий за повишаване на броя на фалитите“, заключава Deutsche bank.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Все повече компании по света не могат да посрещат задълженията си
2022 г.: Ръст на фалитите в България и региона
Криза? Банка №1 в Германия отчете най-голямата печалба от 2016 година

Пощенска банка, част от международната група Юробанк, успешно приключи сделката по придобиването на търговското предприятие и дейността на „БНП Париба Лични финанси“, българския клон на BNP Paribas Personal Finance S.A, Франция, съобщават от банката.
Считано от 1 юни 2023 г. дейността на клона преминава към семейството на Пощенска банка и продължава работа на българския пазар под бранда ПБ Лични финанси, част от Пощенска банка (PB Personal finance by Postbank), запазвайки своя бизнес модел.
Сделката бе финализирана в съответствие с българското законодателство и след получаване на необходимите одобрения от компетентните органи. Тя е поредна стъпка напред за Пощенска банка в утвърждаването ѝ като системна за пазара банка, но и от ключово значение за групата Юробанк, като част от стратегията ѝ да разширява дейността си с фокус върху значими регионални пазари, на които е лидер, пише в съобщението.

В резултат на сделката Пощенска банка затвърждава водещата си позиция в банкирането на дребно и вече заема второ място на пазара на потребителско кредитиране, като добавя нова клиентска база към портфолиото си и придобива портфейл от над 960 млн. лв. потребителски заеми. Той генерира значителни възможности за кръстосани продажби, както и за внедряване на иновативни дигитални решения за удобство на клиентите, посочват от банката.
С успешното финализиране на сделката към отбора на Пощенска банка се присъединява екип от изключителни професионалисти с доказано ниво на експертиза и стратегическа визия в банкирането.
След трансфера на бизнеса Пощенска банка ще продължи да предоставя в пълен обхват услугите на „БНП Париба Лични финанси“ чрез продуктовата линия ПБ Лични финанси, част от Пощенска банка (PB Personal finance by Postbank) на настоящите си и нови клиенти при същия висок стандарт на обслужване.
В изпълнение на подписаното споразумение Пощенска банка ще включи в портфолиото си от финансови услуги за физически лица и платформата „Депозити с бъдеще“ – изцяло онлайн откриване и управление на депозити.
 „В Пощенска банка вече повече от 30 години работим с ясна стратегическа визия за бъдещето и за устойчивия растеж на своя бизнес. С придобиването на дейността на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България, още веднъж потвърждаваме амбициите си на ключов лидер на пазара на финансови услуги и желанието си да бъдем банката, която предоставя на своите клиенти иновативни концепции и решения, съчетани с гъвкавост и ефективност. Обединяваме своя богат опит на българския пазар, ресурсите и професионалната компетентност на двата екипа, за да продължим да предлагаме перфектно изживяване и персонални финансови продукти и услуги на своите настоящи и бъдещи клиенти.“, коментира Петя Димитрова, главен изпълнителен директор на Пощенска банка. 
„Комбинираният талант на екипа идва още със заявката да променяме банкирането, съчетавайки най-модерните технологии с традиционните похвати, индивидуалния подход и професионалната консултация. Под новия бранд ПБ Лични финанси, част от Пощенска банка (PB Personal finance by Postbank) клиентите ни ще продължат да получават разнообразие от атрактивни продукти и бързи услуги, за да отговорим напълно на техните очаквания и високи изисквания. Креативният подход и иновативните идеи са дълбоко заложени в ценностите и на двете компании и това е ключът към ново разбиране за банкирането, което споделяме и ще интегрираме в нова Beyond banking концепция, предоставяща повече стойност и ползи за клиентите“, добавя тя.
В продължение на много години „БНП Париба Лични финанси“ поддържа сериозно присъствие в потребителското кредитиране в България с предлагането на качествени услуги, а бизнесът ѝ през последните години постига висока доходност. Печалбата след данъци на клона за първото тримесечие на 2023 г. надхвърля 10 милиона лева.
В тази връзка прехвърлянето на дейността му към Пощенска банка носи допълнителни ритейл ползи за институцията, сред които общи активи в размер на близо 990 млн. лв., брутни заеми в размер на над 960 млн. лв. и 180 млн. лв. депозити.
В резултат на обединението нови 44 локации ще разширят възможностите на модерната клонова мрежа на Пощенска банка, като в тях ще се предлагат само продуктите и услугите на бранда ПБ Лични финанси, част от Пощенска банка (PB Personal finance by Postbank).
Придобиването на дейността на „БНП Париба Лични финанси“ е трето за Пощенска банка, след две успешни сделки по придобиване за рекордно кратко време – първо на клона на Алфа Банк в България, а след това и на Банка Пиреос България, с което компанията постави началото на вълната от банкови консолидации на българския пазар, добавят от институцията.
„Пощенска банка“ придобива българския клон на „БНП Париба Лични финанси“

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на май ще бъде отрицателно в размер на 1,2 млрд. лева, или 0,6% от очаквания БВП, сочат предварителните разчети на Министерството на финансите.
В периода януари – май 2022 г. беше отчетен излишък в размер на 0,6 млрд. лв. Това означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с около 1,8 млрд. лв., отбелязват от ведомството. Причината е, че темпът на ръст на разходите (17%) надвишава този на приходите (9%).
Към края на април дефицитът в държавния бюджет възлизаше на 1,09 млрд. лв.
Приходите в бюджета към края на май се очаква да достигнат 24,8 млрд. лв., или с 2 млрд. лв. повече спрямо същия период на 2022 г. Това е ръст от 8,6% и се дължи главно на данъчните приходи, които са с 2,04 млрд. лв. повече спрямо 2022 г., но средствата от ЕС намаляват с 0,18 млрд. лв.

За сравнение към края на април приходите достигаха 19,8 млрд. лв. От тях малко над 16 млрд. лв. са данъчните постъпления, от които 7,09 млрд. лв. са само от косвените данъци. Приходите във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ възлизат на почти 1,4 млрд. лв. Те се ползват за компенсиране на разходите за компенсациите, свързани с енергийната криза.
Приходите от социални и здравни осгигуровки са в размер на 4,88 млрд. лв., или ръст от почти 18% спрямо същия период на 2022 г.
Разходите към края на май са в размер на 26 млрд. лв., а вноската в бюджета на ЕС към 31 май е в размер на 0,7 млрд. лв., сочат още прогнозните данни на финансовото министерство.
През април разходите в бюджета бяха 20,9 млрд. лв., като има ръст от почти 24% спрямо същия период на 2022 г. Най-съществено се увеличават разходите за пенсии (с 1,35 млрд. лв.) и за персонал (със 774 млн. лв.). Причината за увеличаването на разходите са промените в пенсионната сфера и изплащаните коменсации за електроенергия, обясняват от Министерството на финансите.
Размерът на фискалния резерв към края на април е 11,95 млрд. лв. – 10,78 млрд. лева под формата на депозити в БНБ и банки и 1,17 млрд. лв. вземания от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и други.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Бюджетният дефицит продължава да расте
Бюджетът на дефицит от 690 млн. лева за първите три месеца на годината
Бюджетът на дефицит към февруари за първи път от 2015 г.
Държавният дълг нараства двойно до 2025 година, прогнозира финансовото министерство

Илон Мъск върна лидерството си като най-богатия човек в света. Това показват актуализираните данни на Bloomberg Billionaires Index, предаде Си Ен Би Си.

Според най-новите оценки богатството на Мъск тази година е нараснало с 40,3 на сто до 192 млрд. долара, като през май акциите на управлявания от него производител на електромобили Tesla поскъпнаха с 24 на сто. Към момента милиардерът притежава 13 на сто от автомобилостроителната компания. 
Топ 10 на най-големите автомобилни компании в света
През декември миналата година Мъск отстъпи първото си място на главния изпълнителен директор на компанията за луксозни стоки LVMH Бернар Арно.
Тогава придобиването на „Туитър“ от Илон Мъск за 44 милиарда долара тласна надолу акциите на „Тесла“.

Дългът на подсектор „Централно управление“ към края на април 2023 г. възлиза на 37.892 млрд. лева, като бележи намаление с 18.7 млн. лева спрямо края на март 2023 година. Вътрешните задължения са 11.119 млрд. лева, докато външните достигат 26.772 млрд. лева, съобщават от Министерство на финансите.
В края на отчетния период съотношението на дълга на подсектор „Централно управление“ към брутния вътрешен продукт (БВП) възлиза на 20,5 %, като делът на вътрешния дълг е 6,0 %, а на външния дълг – 14,5 %. В структурата на дълга на подсектора за април 2023 г. вътрешните и външните задължения заемат съответно дял от 29,3 % и 70,7 %.
В структурата на дълга по инструменти към 30 април 2023 г. основна част продължават да заемат облигациите, емитирани на международните капиталови пазари с дял от 53,9 %, следвани от държавните ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар – 28,4 % и заеми – 17,8 %.
В лихвената структура на дълга се запазва тенденцията за превес на задълженията с фиксиран лихвен процент (98,4 %), а при валутната – за голям относителен дял на дълговите инструменти, деноминирани в евро и лева (99,9 %).
Брутният външен дълг достига 45.2 млрд. евро към края на март
В матуритетната структура на дълга по оригинален матуритет с най-голям дял са дълговите инструменти със срочност над 10 г. – 59,3 %, следвани от тези със срок от 5 до 10 г. – 30,0 % и от 1 до 5 г. – 10,7 %. В структурата по остатъчен матуритет 1,8 % представляват плащанията до 1 г., 38,5 % – от 1 до 5 г., 33,6 % – от 5 до 10 г. и 26,1 % – над 10 години.ю
Дългът на подсектор „Централно управление“ нарасна до 40 млрд. лева към края на януари
Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 30 април 2023 г. е в размер на 600.8 млн. лева. Вътрешните гаранции са 60,9 млн. лева, а външните – 539.8 млн. лева. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“/БВП е в размер на 0,3 %.
Съгласно водения от Министерството на финансите, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг, официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на април 2023 г. достига до 36.795 млрд. лева или 19,9 % от БВП. Вътрешните задължения са в размер на 10.965 млрд. лева, а външните – в размер на 25.830 млрд. лева.
Държавногарантираният дълг през април 2023 г. възлиза на 1.689 млрд. лева, вътрешните гаранции са 60.9 млн. лева, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП е 0,9 %.
Държавният дълг нараства двойно до 2025 година, прогнозира финансовото министерство

Добавеният капацитет за възобновяема енергия се очаква да нарасне с една трета през настоящата година благодарение на по-силните правителствени политики и опасенията за енергийната сигурност стимулират внедряването на повече чиста енергия. Това съобщи в свой доклад Международната агенция по енергетика (МАЕ), предаде Ройтерс.
МАЕ посочва, че добавянето на възобновяеми мощности в световен мащаб ще скочи със 107 гигавата (GW) – най-голямото увеличение досега като абсолютна стойност – до повече от 440 GW през 2023 г.
За първи път инвестициите в слънчева енергия ще изпреварят разходите за производство на петрол
За 2024 г. се очаква общият глобален капацитет на възобновяема електроенергия да нарасне до 4500 GW, което се равнява на общата енергийна мощност на Китай и САЩ взети заедно.
„Слънчевата и вятърната енергия са в основата на бързото разрастване на новата глобална енергийна икономика“, отбеляза изпълнителният директор на МАЕ (IEA) Фатих Бирол.
„Тази година светът е готов да добави рекордно голямо количество възобновяеми енергийни източници към електрическата ситема – повече от общия енергиен капацитет на Германия и Испания взети заедно“, каза още той.

В Европа растежът на възобновяемата енергия е в основата на отговора на единния блок на енергийната криза след войната в Украйна. Новите мерки също така помагат за значително увеличаване на капацитетите на САЩ и Индия през следващите две години.
В същото време се очаква Китай да формира близо 55% от глобалните увеличения на капацитета за възобновяема енергия през 2023 г. и 2024 г., отбеляза МАЕ.
Добавянето на слънчеви фотоволтаични мощности ще представлява две трети от тазгодишното увеличение на възобновяемата енергия, като се очаква тези мощности да продължат да нарастват през 2024 г. Високите цени на тока стимулират по-бързия растеж на слънчевите фотоволтаици, разположение на покривите, се казва още в доклада.
Предвижда се и добавянето на капацитет за вятърна енергия да нарасне с почти 70% през 2023 г. спрямо година по-рано поради завършването на проекти, които бяха забавени от Covid ограниченията в Китай и от проблеми с веригите на доставки в САЩ и Европа.