Почти 40% увеличение на фирмените фалити в страните от Централна и Източна Европа през 2022 г. посочва проучване на компанията за застраховане на търговски рискове „Кофас“. В България откритите производства по несъстоятелност са с 3% повече от миналата година, но спрямо последната година преди старта на ковид пандемията (2019 година) ръстът им е с 30%.
Специално за България „Кофас“ предупреждава – още предупредителни сигнали идват от броя на новорегистрираните фирми и тези в ликвидация. Броят на новорегистрираните дружества остава под предпандемичната 2019 г. Има и значително по-голям брой дружества в ликвидация. За 2022 г. техният брой е 4056, като се увеличава с близо 8% на годишна база. Тъй като процесът по обявяване на несъстоятелност в България е доста консервативен и дълъг, заслужава да се отбележи, че броят на фирмите в процес на несъстоятелност също се увеличава с 2,2% на годишна база до 536.
Кофас изчислява, че в ЦИЕ (Централна и Източна Европа) общият брой производства, изпаднали в несъстоятелност, е нараснал с 39,3% – от 25 917 през 2021 г. до 36 090 през 2022 г. В 8 държави през 2022 г. броят на фалитите е по-голям, в сравнение с предходната година, а именно в България, Хърватия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Сърбия. Четири държави отбелязват понижение по този показател – Чехия, Естония, Словакия и Словения. Висок скок на несъстоятелността е отчетен още в Сърбия и Унгария, съответно с +106% и +86, докато най-голям спад на производствата има в Естония.
„Въведените правителствени мерки за подкрепа допринесоха за спада на корпоративните несъстоятелности през 2020 г. Това обаче удължи „изкуствено“ живота на възползвалите се дружества и се отрази в драстично повишение на броя фалити. Но това не е всичко – бизнесът е изправен пред множество предизвикателства. Сред тях са високите цени на енергия и суровини, поредицата бързи повишения на лихвените проценти, най-високата инфлация от десетилетия и геополитическата несигурност, в която се намираме“, споделя Грегорж Шилевич, главен икономист на Кофас за Централна и Източна Европа.
Секторите с най-висок ръст на несъстоятелност за 2022 г. са:
– Хартия и хартиени продукти
– Месо и месни продукти
– Стъкло и керамика
– Дърводобив
– Петрол и други въглеводороди
Хартията, дървесината и петролът страдат от сътресения в доставките, които са пряк резултат от санкциите срещу Русия и руските контрасанкции. Недостигът и липсата на възможност за бърз заместител са сред причините за намаляване на дейността и фалит. Производството на стъкло и месо пострада косвено от по-високите цени на тока, чиято дейност е силно свързана с редовни енергийни доставки и има ограничени възможности за реагиране в случай на неочаквани промени. Месният сегмент в частност беше изложен на нарастващите разходи за храни и фуражи за животни (поради големия дял на Русия и Украйна в световното производство на зърнени култури), но също и поради бързо нарастващите транспортни разходи.
ОЩЕ: Собственикът на Pierre Cardin подава молба за несъстоятелност
От друга страна, секторите с най-нисък ръст на несъстоятелност за 2022 са:
– Неспециализирани и развлекателни дейности
– Текстил
– Мебели
– Финансови услуги
– Автомобилостроене и превозни средства
Общото за всички тях е, че отчетоха тенденция за свръхпредлагане, а прекъсването на пандемичните ограничения се отрази благоприятно на бизнесите в тези сегменти. В сектора на развлекателните дейности, например, завръщането на дейностите на открито и увеличаването на международния туризъм внесоха голяма доза свеж въздух.
ОЩЕ: Най-голямата румънска авиокомпания Blue Air фалира
„Кофас“ очаква броят на фалиралите фирми да продължи да се увеличава през 2023 година.

Българите все още искат най-вече двустайни апартаменти, но това не е толкова ярко изразено желание – така може да бъде прочетена статистиката на Националния статистически институт (НСИ) за новопостроените жилища в България през първите три месеца на 2023 година.
Най-много са построените двустайни жилища – 36.1% от всички жилища във всички новопостроени сгради, въведени в експлоатация (1289 сгради с 4427 жилища). Следват тристайните (31.5%), а най-малък е делът на тези с пет помещения – 5.4%, пише в. „Сега“.
Тенденцията е за увеличаване на строителството, защото за първите три месеца на 2022 г. са били узаконени за обитаване 18 сгради по-малко (ръст от 1.4%). Но пък домовете в новите сгради сега са намалели с 3.3%, или със 153. Последното се дължи на факта, че най-голям е относителният дял на къщите (81.0%), следвани от кооперациите (12.9%). В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. има увеличение на броя на къщите, докато жилищните кооперации и сградите от смесен тип намаляват.
Прави впечатление, че предпочитано е строителството със стоманобетонни конструкции. Такива са 77.9% от всички получили акт 16 жилищни сгради тази година. Тухлени са 19.6%, с друг вид материали – 2.2%, а с панелни конструкции – едва 0.3%.
Отново лидер по брой нови сгради е София с 228 (1430 жилища в тях). В Пловдив акт 16 са получили 175 (с 396 жилища), третото място е за Бургас – 141 (с 525 жилища).
ОЩЕ: Къде цените на жилищата се определят спрямо доходите на местното население?
 

Перничанин паднал от мотор, изпотрошил се целия и е в болницата в гипс. Дошъл брат му на свиждане.
– Шо станá бе, бачьо, шо се случѝ?
– Докторо рече, че имам строшени ребра, стресение на мозако, изклъчено рамо, фрактура на тазо и фрактура на глезена.
Брат му го погледал, погледал и рекъл:
– Я това не можем да го зáпомна, че кажем на мама, че си умрел…