Централната банка на Япония остави без промяна основните параметри на парично-кредитната си политика, показват резултатите от приключилото днес двудневно заседание на ръководството на банката, първото за новия ръководител на Централната банка Казуо Уеда.
„Краткосрочният лихвен процент по депозитите на търговските банки в Централната банка се запазва на -0,1%, целевата доходност на 10-годишните държавни облигации – около нула“, гласи изявление на Японската централна банка, пише Интерфакс.
Централната банка на Япония запази и диапазона, в който може да се колебае доходността на 10-годишните държавни облигации – +/- 0,5%.
Същевременно, прави впечатление липсата в изявлението на фразата, за намерението на банката да запази основната лихва на текущото ниво (или по-ниско), което Централната банка на Япония повтаря от октомври 2019 г.

Освен това Централната банка повтори, че е готова да поддържа стимулираща политика, докато инфлацията в страната се стабилизира на целевите 2%.
Банката на Япония също обяви намерението си да направи ревизия на парично-кредитната политика, резултатите от която ще бъдат публикувани след 12-18 месеца. Подобен преглед е необходим, тъй като „постигането на ценова стабилност е проблем от 25 години“ и Централната банка е опитала много мерки за решаване на проблема.
Според прогнозата на Японската централна банка, инфлацията в страната (без тази при пресните храни) през текущата финансова година, която приключва през март 2024 г., ще е 1,8% на годишна база (предишна прогноза – 1,6%).
Централната банка на Япония понижи прогнозата си за ръста на БВП за текущата финансова година до 1,4%, от 1,7%. За следващите 2 години (2024 г. и 2025 г.), очакванията на Централната банка са за ръст на икономиката на страната, съответно с 1,2% и 1%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Заплатите в японските компании с най-големия ръст от десетилетия
Инфлацията в третата икономика в света достигна 40-годишен връх

Австрия ще блокира влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство, докато не види устойчиво понижение на търсещите убежище. Това заяви министърът на външните работи Александър Шаленберг в интервю, цитирано от Politico.
През миналата година търсещите убежище в Австрия са се утроили до около 110 000, като в тази бройка не са включени бежанците от Украйна. Това е най-високият брой на човек от населението в ЕС. Затова и министърът очаква устойчиво намаление на бежанците, преди да даде „зелена светлина“ на членството на двете държави в Шенген.
Шаленберг не уточнява времевата рамка за намаление на бежанците. Страната обаче продължава да отчита ръст на молбите за убежище – през януари броят им се повишава с 60% на годишна база.
По думите на външния министър на Австрия страната му е окуражена от плановете на ЕС за затягане на контрола по границите, но иска да види и реален прогрес. „Като страна в сърцето на Европа Австрия има голяма полза от Шенген и искаме да работи“, допълва той. България и Шенген: Какво следва?

Основният проблем на Австрия всъщност е, че повечето страни по т.нар. Бакански път не регистрират бежанците като първата точка на влизане в ЕС. Това не позволява на Виена да върне обратно гражданите на трети страни, които търсят закрила, но не отговарят на изискванията. Трета западна държава ни спира за Шенген 
През 2022 г. бежанците в ЕС нараснаха с 50% до 1 млн., като в тази бройка не влизат бежанците от Украйна.
Бежанската криза в ЕС започна още през 2015 г. и тогава някои от страните от Шенген, като Австрия, Германия и Франция, за кратко върнаха граничния контрол, за да ограничат потока от мигранти.
България и Румъния от години се стремят да влязат в Шенген и имат одобрението на почти всички членове в ЕС, ЕК и Европейския парламент. При последното разглеждане на казуса членството им беше отказано от Нидерландия, която настоява за ясна съдебна реформа в България, и Австрия. Страната ни се надява тази съпротива да бъде премахната през октомври.
Критици настояват двете страни да влязат в пространството, за да бъде подсилено единството на общността в граничния контрол.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Окончателно: България отново остава извън Шенген
Аутсайдери в Европа: ЕС гласува отделно Хърватия от България и Румъния за Шенген
 Жертва на чужди интереси: България се страхува да не изостане за Шенген
България с ответна реакция, ако не ни приемат в Шенген