Над 4000 български студенти ще отидат на бригади по програмата Work and Travel в САЩ през този летен сезон. Това обяви пред TravelNews Росица Панчева, управител на туроператора „Юзит Калърс“, който е най-големият партньор на американската програма за международен културен обмен у нас. Пътуванията започват основно през май и юни, като периодът на престой е до 6 месеца.
Според Панчева все още няма да бъдат достигнати нивата от преди пандемията, когато са ходили в САЩ над 5000 студенти. „Причината е, че бяха изпуснати два випуска студенти по време на Ковид-19, които не познават програмата. От друга страна вече и в България и в Европа могат да се изкарват добри пари в туризма през лятото, тъй като навсякъде има глад за кадри“, обясни Панчева.
Фокусът на бригадите в САЩ е изместен върху изживяването, пътуването и живот без родителите, а не толкова за изкарването на пари, както е било преди 15-20 години, каза тя. Традиционно най-голям е интересът към Източното крайбрежие – Бостън, Кейп Код, Атлантик сити, остров Мартас Винярд и Аляска. Но има работодатели и в Маями, Вирджиния бийч и в Лос Анджелис.

Румяна Сотирова, мениджър обменни програми в „Юзит Калърс“, обясни, че най-много свободни позиции има увеселителните паркове, хотели и ресторанти. „Много от студентите искат да са сред природата и затова избират Аляска“, подчерта тя. Най-много български студенти са пътували по програмата Work and Travel в САЩ през 2013-2014 г., когато бройката е достигала 12 000, допълни Сотирова. След влизането на България в Европейския съюз и свободното придвижване без визи и възможности за работа, са намалили интереса към САЩ.
През 2023 г. няма да има ограничения в броя на българските студенти, които могат да се явят на интервю за J1 виза в американското консулство и да заминат на бригада в САЩ, съобщиха наскоро от посолството. По време на ковид пандемията пътуването на български студенти по програмата беше затруднено както поради строгите изисквания за достъп в страната, така и заради намаления административен капацитет за обработка на подадените документи и провеждане на интервюта с всички кандидати. Американските работодатели също имат интерес от участие на повече студенти в програмата и намалелият брой заминали беше разочарование и за тях. Този дефицит доведе и до покачване на заплащането, което през т.г. на някои места достигна до 15-20 долара на час.
Интервютата стартираха през февруари и ще продължат до юни 2023 г. При необходимост ще бъдат включени допълнителни дни от календара, увериха от посолството на САЩ. В случай че има закъснели кандидати, те ще могат да се явят на интервюта и след 15 юни, но на общо основание заедно с останалите кандидати за визи.
И през 2023 г. ще действа т.нар. Dropbox процедура – подаване на документи по програмата Work and Travel без провеждане на интервю. До нея се допускат студенти, които вече са пътували успешно до САЩ по същата програма, не им е била отказвана виза и не се обучават в първи или последен курс в университета.
 
 
 
 

477 милиона лева – толкова струват общо петте парламентарни вота през последните 2 години.
Според план-сметката за подготовката и провеждането на изборите за народни представители на 2 април 2023 г. одобрените средства са в размер на 87,7 млн. лева.
Дейностите, свързани с изборния процес, които са финансирани включват: подготовката и отпечатването на избирателните списъци; купуването и изработването на нужните изборни книжа и материали; отпечатването на бюлетините; логистичното осигуряване на областните и общинските администрации и на администрацията на МС; възнагражденията на членовете на РИК и СИК; компютърната обработка на данните от гласуването и издаването на бюлетин с резултатите от изборите; провеждане на разяснителна кампания за правата и задълженията на гражданите и начина на гласуване.
Правителството имаше готовност да осигури допълнително нужните средства при сключване на договори за логистика и техническа поддръжка на специализираните устройства за електронно машинно гласуване и за други материали и съпътстващи дейности за обезпечаване на изборния процес, в т. ч. на машинното гласуване и видеонаблюдението/видеозаснемането.

В условията на неприет държавен бюджет за 2023 г., финансирането на разходите за план-сметката се осъществява по реда на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., където е предвидена възможност МС да одобрява финансиране за подготовка и произвеждане на избори съгласно Изборния кодекс. Актът на правителството е в изпълнение на чл. 18 от Изборния кодекс.
Изборите на 2 октомври ни струваха още близо 71 млн. лева, като най-голям беше делът на средствата, които МС прехвърли по бюджетите на общините. От тях близо 15 млн. са за заплати на членовете на секционните комисии.
Най-скъпите изборите обаче бяха тези на 14 ноември 2021 г. Тогава двата тура на вота 2 в 1 – за президент и парламент струваха рекордните 123,8 млн. лв.

А до онзи момент най-скъпите избори в историята бяха парламентарните на 4 април 2021 г. Тогава за организацията на вота и купуването на първите 9600 машини за гласуване бяха дадени малко над 110 млн. лв. От тази сума 40 млн. лв. бяха за купуване на устройства. Други малко над 14 млн. бяха заделени за логистиката. Отпечатването на бюлетините и провеждането на разяснителната кампания на ЦИК струваше 8,3 млн. лева. Сметката за работата на МВР беше близо 13 млн. лева, външното ни министерство получи бюджет от 7,7 милиона лева за вота извън страната. Избирателните списъци се изработват от ГРАО. Дирекцията получи 1,4 млн. лева за тях. Междувременно МС задели още пари по някои от перата.
За изборите на 11 юли 2021 г. държавата задели 84 млн. лева.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко струваха изборите досега и какво можеше да се купи с тези пари?
Коя партия има най-скъпата предизборна кампания?
Защо европейските избори не интересуват почти никого?