До 15 май бизнесът може да кандидатства по процедурата за изграждане на ВЕИ системи за собствено потребление в комбинация с батерии за съхранение на произведената енергия”. Това каза директорът на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ (ГД ЕФК) към Министерството на иновациите и растежа (МИР) Илияна Илиева в рубриката „Питай експерта“ на сутрешния блок на БНТ.
Илиева посочи, че мярката е третата отворена от МИР в подкрепа на българските компании със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Бюджетът й е 200 млн. лв. „Процедурата е насочена към микро, малки и средни предприятия, както и дружества с до 3000 служители. Минималният размер на безвъзмездната помощ е 75 000 лв., а максималният – 1 млн. лв. Съфинансирането е от 35% до 50% в зависимост от големината и местоположението на компаниите. Предприятията от Югозападния регион ще получат по-малко финансиране в сравнение с тези от останалите региони, тъй като той е най-добре развит икономически“, подчерта директорът на ГД ЕФК.

По думите й, по процедурата могат да кандидатстват компании от почти всички сектори на икономиката, включително „Хотелиерство и ресторантьорство“, „Търговия; Ремонт на автомобили и мотоциклети“, „Транспорт, складиране и пощи“, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“, по-голямата част от „Преработваща промишленост“ и др. Илиева обясни, че фирмите трябва да имат поне 3-годишна финансова история.
Бъдещето на българската енергетика – къде е планът ни как да оцелеем без въглища и ТЕЦ-ове?
Тя изтъкна, че подаването на документите по процедурата е изцяло онлайн – през системата ИСУН 2020 (https://bit.ly/3xlmh1t).
„Инвестициите по нея включват единствено нови соларни панели в комбинация с батерии за съхранение на електроенергия. С европейските средства фирмите няма да могат да доизграждат вече съществуващи фотоволтаични системи, нито да продават произведения ток през първите пет години“, заяви Илиева.
Директорът на ГД ЕФК обяви, че след приключване на кандидатстването ще бъде определена комисия, която да оцени и класира в низходящ ред подадените проекти. „Процесът е напълно автоматизиран и прозрачен. Не може да става дума, че определени дружества ще бъдат толерирани. Всички данни се теглят от ИС „Мониторстат“ на Националния статистически институт и се изчисляват автоматично в системата ИСУН 2020. Компаниите могат дори сами да проверят колко точки получават още при подаване на предложенията си за финансиране“, допълни Илиева.
 

Над 6,4 млрд. лева са постъпленията в Националната агенция за приходите към 17 март 2023 година, което е със 752 млн. лв. или близо 13 на сто повече спрямо същия период на миналата година, съобщава НАП.
До средата на март приходите за централния бюджет надвишават 3,7 млрд. лв., което е с над 9,8 на сто повече, в сравнение с първите два месеца и половина на предходната година. Събраният от НАП данък върху доходите на физически лица е близо 742 млн. лв., корпоративен данък – 57,2 млн. лв. и близо 2,6 млрд. лв. ДДС. Въпреки намалената ставка на данък добавена стойност за някои стоки и услуги от 20 на 9 на сто, постъпленията от ДДС в бюджета бележат ръст с 9 на сто, което се равнява на 211 млн. лв. повече в сравнение със същия период на предходната година. 
Икономист за данък свръхпечалба: С едната ръка даваш пари от бюджета, с другата взимаш
Приходите от осигурителни вноски към 17 март надвишават 2,7 млрд. лв. – над 425 млн. лв. или 18,5 на сто повече спрямо първите два месеца и половина на миналата година. 

От НАП напомнят, че през 2022 г. приходите в бюджета са близо 31,5 милиарда лева, с 3 милиарда повече в сравнение с 2021 година. 
„Ръстът на приходите през първите месеци на тази година показва, че НАП работи ефективно дори и в настоящата трудна обстановка. Приходната агенция прилага законодателството еднакво спрямо всеки данъкоплатец, като се използват всички нормативни механизми за събиране на задълженията. Националната агенция за приходите е държавна институция, в която близо 8000 служители в цялата страна изпълняват задълженията си професионално и законосъобразно, и е недопустимо да бъде въвличана в политически спекулации и използвана в предизборни кампании“, заяви изпълнителният директор на НАП Борис Михайлов.

Проблемите в банковия сектор, по-високата инфлация и подновените надежди за смекчаване на паричната политика на Федералния резерв изстреляха цената на биткойна до невиждани нива – 9-месечен връх, обяви Bloomberg.
Най-голямата криптовалута по пазарна капитализация мина прага от 28 000 долара през уикенда за първи път от юни 2022 г. Минути след 13:00 ч. българско време токенът се търгува за 28 208 долара, или поскъпване 4,2% за денонощието, сочат данни на CoinDesk.
Етерът, на свой ред, прибавя 0,5% към цената си до 1785 долара. Към 10:00 ч. бълг. време рипълът поскъпваше с 1,3%, но малко след 13:00 ч. поевтинява с 2% до 0,38 долара, карданото поскъпва с 1,2%, а соланата – с 8,4%.

От началото на годината цената на биткойна е нараснала със 70%. И другите водещи монети се представят добре – етерът прибавя около 17% от началото на миналата седмица.
Биткойнът остана стабилен по време на високата несигурност миналата седмица. Доходността по 2-годишните американски държавни ценни книжа бе силно волатилна, а индексът Cboe Volatility, т.нар. измерител на страха, скочи до над 30 пункта. Биткойнът обаче остана спокоен и продължи изкачването си нагоре.
„Биткойнът корелира с условията за ликвидност и реалните лихви. Реалните лихви намаляха, условията за ликвидност се увеличават и изглежда сякаш навлизаме в нов режим“, заяви Илан Солот, съръководител на звеното за дигитални активи на Marex.

Широкият пазар пострада миналата седмица след фалита на няколко американски кредитора и новите притеснения за състоянието на швейцарската банка Credit Suisse, преди новината, че ще бъде купена от конкурента UBS. В хода на събитията някои инвеститори призоваха Федералния резерв да паузира цикъла си на лихвени повишения. Но икономически данни показаха, че основният индекс на потребителските цени е напреднал повече от очакваното – знак, че битката с инфлацията не е приключила. Засега не е ясно как централната банка ще отговори на противоречиви сигнали на заседанието на ръководството си тази седмица.
Несигурността притесни много участници на пазарите, но не и тези с биткойн, които виждат в лицето на криптовалутата убежище от инфлацията.
На фондовия пазар в петък широкият индекс S&P 500 изтри 1,1%. Ако биткойнът беше продължил да се търгува както през по-голямата част от 2022 г., цената му също щеше да падне. Корелацията с измерителя обаче този месец изчезна. „В този случай определено виждаме хората да поглеждат към биткойна“, заяви Дейвид Мартин от брокера за дигитални активи FalconX.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цената на биткойн падна под 20 000 долара за първи път от януари насам
Биткойнът падна под 40 000 долара

Ethereum даде началото на нова епоха в крипто света