Комисията за енергийно и водно регулиране работи по още жалби за нарушения на пазара на електроенергия на едро по регламента REMIT. Това заяви председателят на регулатора Иван Иванов пред журналисти.
Коментарът идва във връзка със санкцията, наложена на един от енергийните търговци преди дни. Решението беше приветствано и публикувано и на страницата на Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори (ACER), също оказала сътрудничество при разследването на казуса.
„Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори (АСРЕ) приветства решението на КЕВР от 23.03.2023 г., с което в изпълнение на Регламент (ЕС) № 1227/2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия /REMIT/ е наложена имуществена санкция на енергийно дружество за извършена манипулация на българския пазар за електроенергия на едро“, се посочва в съобщение на АСРЕ от 28.03.2023 г.

КЕВР санкционира Energy Supply със 165 000 лв. заради пазарни манипулации, включващи издаване на лъжливи поръчки. Глобата е наложена по REMIT, регламента, гарантиращ прозрачността на пазара на електроенергия на едро. Чрез разпоредбите му регулаторите могат да разследват различни пазарни манипулации и търговия с вътрешна информация на енергийните пазари в ЕС.
Това е втората санкция на КЕВР по REMIT, след като през есента на 2022 г. наложи глоба от 1,25 млн. лв. на 6 енергийни дружества. Сред тях и Националната електрическа компания (НЕК), чиято санкция беше най-голяма – над 600 000 лева.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какви промени се готвят при търговията с ток?
„Газпром“ не съди България 

КЕВР утвърди по-ниска цена на газа за месец март

Биткойн стартира настоящата 2023 година ударно, възстановявайки част от загубите, отчетени порез миналата година.
Водещата криптовалута по размер на пазарната капитализация добави близо 72% към цената си от началото на годината до около 28 500 долара за брой. Това е най-високият тримесечен ръст в цената на виртуалната валута от 2 години насам, сочат данните на CoinDesk. Поскъпването на биткойн доведе до увеличение на общата капитализация на криптовалутата до 542 млрд. долара.
Само преди три месеца, някои експерти прогнозираха, че биткойн може да се срине до дъно от 12 000 долара през първото тримесечие на тази година, след като стойността на виртуалната валута отстъпи с цели 76% спрямо нивото от ноември 2021 година.
Кризата в банковия сектор изстреля цената на биткойна до 9-месечен връх
Поскъпването на биткойн е по-високо от това при конкурентната криптовалута етер, част от блокчейн технологиятята Етериум (Ethereum), която се движи с темп на поскъпване от 50% за тримесечието. Етер е виртуалната валута с втора най-голяма пазарна капитализация. На фона на това, златото е добавило към цената си малко над 7% за периода, а щатският борсов технологичен индекс Nasdaq е нараснал с 15%.
Голяма част от възстановяването бе подхранено от спекулациите, че централните банки, водени от Федералния резерв на САЩ, ще преустановят политиката си агресивно повишаване на лихвените проценти в отговор на сигналите за евентуална рецесия.
Очакванията, че Фед ще смекчи затягането на паричната политика се появиха в началото на този месец след като три банки в САЩ се сринаха, а централната банка стартира програми за спешно финансиране с цел успокояване на паниката в банковия сектор.
Балансът на централната банка наскоро се увеличи с 300 млрд. долара, след месеци на количествено затягане. Фючърсите върху фондовете на Фед издават сигнали, че инвеститорите тълкуват действията на централната банка като старт на цикъл на облекчаване, очаквайки през юни намаление на темпа на затягане с 25 базисни пункта.
Цената на биткойн падна под 20 000 долара за първи път от януари насам
„Всичко е свързано с очакванията за нови облекчаващи мерки от страна на централните банки, особено на Фед”, коментира пред CoinDesk Мартин Лейнуебър, стратег дигитални активи в MarketVector Indexes.
„Сред всички рискови активи, боткойн се откроява като най-чувствителен към промени в ликвидността”, добавя той.
Сливането на Ethereum премина успешно, свали потреблението на ток с над 99%

През януари 2023 г. България, Гърция и Италия са изразходвали общо 1 млрд. евро за закупуване на природен газ от Азербайджан, обяви Интерфакс-Азербайджан, като се позовава на данни на Eurostat.
За сравнение, през януари 2022 г., внесеният общо газ от Азербайджан от страните от ЕС възлиза на 887 млн. евро, а през декември 2022 г., е почти 1,19 млрд. евро.
Ръстът на разходите общо на Гърция, България и Италия за купуване на газ от Азербайджан за януари на годишна база нараства с 13,5%, но спрямо декември 2022 г., за януари има спад с 15,4%.
Според данните на Eurostat цялата 2022 г., България, Италия и Гърция са изразходвали общо 15,6 млрд. евро за покупки на азербайджански газ.

Така доставките на азерски газ за Европа във физическо изражение са скочили с 39% през 2022 г. спрямо предходната 2021 г. до 11,4 млрд. куб. метра.
Освен това, Баку възнамерява да удвои спрямо посочения обем, износа си за Европа до 2027 г.
Сърбия също планира да организира доставки на азербайджански газ.
По време на посещението си в Азербайджан в края на януари, унгарският външен министър Петер Сиярто заяви, че Унгария, Румъния, България и Словакия са поискали от ЕК да инвестира в изграждането на инфраструктура за увеличаване на доставките на азербайджански газ, припомня медията.
А Италия, която беше сред най-големите вносители на руски газ до преди година, сега смята напълно да замени доставките от Руската федерация до 2025 г., включително чрез тръбопроводни доставки през Трансадриатическия газопровод от Азербайджан.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Газовата връзка с Гърция свали цените на газа и ни даде независимост
Румъния купува голямо количество азерски газ, ще го получи през България
Азерският газ: Спасителят на Балканите и Европа от газовата зависимост от Русия