Доставчиците на платежни услуги, сред които банки, дружества за електронни пари, платежни институции и др., са задължени да подават данни в Националната агенция за приходите (НАП) за обработените от тях трансгранични плащания, за което е необходимо да водят електронен регистър. Това предвиждат промените в Закона за ДДС, обнародвани в Държавен вестник, които ще влязат в сила от 1 януари 2024 г., припомнят от приходната агенция.
НАП започна проверки на българите в Дубай
Целта на новите правила за събиране и отчитане на данни за трансгранични плащания, свързани с електронната търговия и въвеждането на някои изисквания за доставчиците на платежни услуги, е да се противодейства на измамите с ДДС при онлайн продажбите и да бъдат идентифицирани продавачите в интернет.
Доставчиците на платежни услуги трябва да вписват в регистъра информация за лицата, които са получили 25 или повече трансгранични плащания за тримесечие, по-конкретно: данни за местонахождението и името на получателя на плащането, номер по ДДС или друг данъчен номер, дата, час, сумата и валутата на трансграничното плащане и други.

Информация за паричния поток НАП ще събира и обобщава и от доставчиците на платежни услуги, обслужващи платци, когато плащанията са наредени към получатели в трета страна, уточняват от приходната агенция.
Данните за трансграничните плащания ще се отчитат на всеки три месеца, като информация за тях ще се подава към НАП в месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят. Първото отчитане е за периода януари – март 2024 г. и трябва да се направи от 1 до 30 април 2024 година.

Общо 2 803 трудови инциденти са декларирани в Националния осигурителен институт (НОИ) през миналата 2022 година. От тях за трудови злополуки са приети 2 582, като 2 141 са станали на работното място, а 441 – при отиване или връщане от работа. Смъртните злополуки са 84, от които 10 са с жени. Загубените календарни дни от трудови злополуки са общо 173 731, става ясно от редовния информационен бюлетин на НОИ, публикуван на сайта на институцията.
София (град) заема най-висок дял в разпределението на подадени декларации за трудови злополуки по териториални поделения на НОИ – дял от над 35%.

Разпределението на трудовите злополуки по икономически сектори на Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008) показва, че от общо 21 икономически сектора в двайсет са допуснати трудови злополуки. Единствено в сектор „Т – дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление” няма допуснати трудови злополуки.
НОИ с разяснения за изплащането на забавените ТЕЛК-пенсии
Секторите с най–голям брой трудови злополуки, станали на работното място или при изпълнение на служебни ангажименти, са:

„Преработваща промишленост” (599);

„Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” (307);

„Транспорт, складиране и пощи” (305);

„Строителство“ (160);

„Хуманно здравеопазване и социална работа“ (115);

„Добивна промишленост“ (89);

„Образование“ (84);

„Държавно управление“ (83).

Тези, в които са допуснати най-малко инциденти по време на работа са:

„Дейности на екстериториални организации и служби” (1);

„Финансови и застрахователни дейности“ (7);

„Операции с недвижими имоти” (8).

Разпределението на трудовите злополуки по сектори в проценти е показано в следната графика:

В икономическите сектори са регистрирани общо 84 смъртни трудови злополуки. Шейсет и девет от тя са регистрирани на работното място и при изпълнение на служебни ангажименти, а другите 15 – при отиване или връщане от работа. Най-много са смъртните случаи в секторите „Транспорт, складиране и пощи” (18), „Преработваща промишленост” (16), „Строителство“ (15), Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” (14).
Трудови злополуки са регистрирани в 82 от общо 88 икономически раздели.
Сравнителният анализ на годишните оперативни данни за 2022 г. с тези за същия период на 2021 г. показва увеличаване както на броя на подадените декларации за трудови злополуки (с 215), така и на общия брой приети трудови злополуки (със 190), посочват от НОИ.
Злополуките, станали на работното място са се увеличили с 121, а тези при отиване или връщане от работа – с 69. Смъртните трудови злополуки са се увеличили с 16.
Чиновниците в България с повече трудови злополуки от строителите и миньорите
Намаление на инцидентите има в 23 икономически раздела, а увеличение се наблюдава в 44. В 15 не се регистрира изменение.
Най-голямо е увеличението на трудовите злополуки, свързани с работния процес, в секторите „Складиране на товари и спомагателни дейности в транспорта“ (36) и „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ (34). В „Сухопътен транспорт“ и „Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение“ увеличението е съответно с 21 и 20.
Най-голямо е намалението на трудовите злополуки в сектор „Строителство на съоръжения“ (с 20), „Ремонт и инсталиране на машини и оборудване” (с 19) и „Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели; производство на изделия от слама и материали за плетене“ (с 10). Загубените календарни дни от трудови злополуки през 2022 г. са с 216 дни по-малко от тези през 2021 година.
Работата в жегите носи риск от трудови злополуки
Средната продължителност на временната неработоспособност по повод трудова злополука през 2022 г. е 67,3 календарни дни, което е с 5,4 календарни дни по-малко от тази през 2021 година. 

Русия и Индия обмислят възможността да разширят използването на северния морския маршрут, прекосяващ Арктика, като проектът предвижда и изграждане на нови преработващи съоръжения, обяви руската агенция Интерфакс, предаде Reuters.
Алексей Чекунков, министър за развитието на Далечния изток и Арктика, е на посещение в Индия и ключов въпрос в разговорите му с индийски официални лица е „надеждният и безопасен“ транспорт на стоки през Северния морски път от руски до индийски пристанища, съобщи Интерфакс.

В последните години Русия развива находищата си на въглеводороди в Арктика, като транспортира добитите ресурси по море до различни точки от света. Движението на корабите обаче е почти невъзможно през зимните месеци заради образуването на дебел лед, но надеждите на Москва са, че климатичните промени ще облекчат корабоплаването в северните части. Русия ще разработва арктически роботи за добив на въглероди
„Беше специално отбелязано, че цената на доставката на контейнер от Владивосток до Индия е с 1/3 по-ниска от цената на доставката на контейнер от Москва“, посочва още Чекунков, цитиран от Интерфакс.
Индия, която не осъди крайно войната в Украйна, през миналата година се очерта като най-големият купувач на руски петрол след Китай.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Норвегия засилва търсенето на нефт и газ в Арктика

Китайският гигант в е-търговията и дигиталните услуги Alibaba Group ще раздели дейностите си в 6 отделни структури, като ще търси инвеститори или листване на борсата на повечето от тях, предаде Reuters. Целта на преструктурирането е да се отговори на критиките на регулаторите, които се захванаха с бизнеса на Джак Ма още в края на 2020 г.
Бизнесменът, за когото се смяташе, че е в конфликт с властите, се завърна в Китай след година зад граница. Това съвпада с усилията на Пекин да върне към растеж частния си сектор след 2 години строги противоепидемични мерки. 
Според източници на Reuters новият китайски премиер Ли Куанг още в края на 2022 г. е говорил с Джак Ма за връщането му. Бизнесменът също има мотиви да търси промяна – приходите на Alibaba от електронна търговия на местния пазар спадат, а те отговарят за 2/3 от общите приходи на групата.
Alibaba Group ще продължи като холдингова компания, на която начело остава изпълнителният директор Даниел Жанг.

Звената, които ще функционират самостоятелно са:
Cloud Intelligence Group;
Taobao Tmall Commerce Group;
Local Services Group;
Cainiao Smart Logistics Group;
Global Digital Commerce Group;
Digital Media and Entertainment Group.
Жанг ще бъде начело и на Cloud Intelligence, като освен това търговският бизнес в Китай през Tmall ще остане собственост на Alibaba Group. Останалите структури ще имат свои изпълнителни директори и бордове и ще могат да набират външен капитал.
След новината акциите на Alibaba поскъпнаха с 13,7%. Alibaba обяви, че ходът цели „да отключи стойност за акционерите и да засили пазарната конкурентоспособност“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Историята на Alibaba: Пътят от малкия апартамент до световна империя
Къде е изчезналият милиардер Джак Ма?

Изчезналият Джак Ма изненадващо се появи (ВИДЕО)

Общият брой на новите пенсионери у нас нараства, но структурата на пенсионните плащанията остава без съществена промяна, става ясно от последното издание на редовния информационен бюлетин на Националния осигурителен институт, публикуван на сайта на институцията.
През 2022 г. общият брой на пенсиониралите се лица с пенсии от държавното обществено осигуряване (ДОО) е 97 590 или с 9 326 (+10,6%) повече спрямо 2021 година.
Лични пенсии са получили 81 431 пенсионери, което е с 8 495 (11,6%) повече спрямо предходната година. Наследствени пенсии са получили 16 159 лица, като тук разликата е 831 (5,4%) в полза на миналата година.
Брой пенсионирали се лица през 2022 г. с лични пенсии по вида на отпуснатата им пенсия
Лични пенсии за осигурителен стаж и възраст са отпуснати на 52 884 лица или на 64,9% от всички пенсионирали се с лични пенсии (през 2021 г. този процент е бил 66,3%). Спрямо 2021 г. има увеличение в броя на новоотпуснатите пенсии за осигурителен стаж и възраст с 4 526 (9,4%), става ясно от бюлетина на НОИ.
НОИ с разяснения за изплащането на забавените ТЕЛК-пенсии
Пенсионерите, на които са отпуснати пенсии при условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО (стандартната пенсионна възраст и пълен стаж), са 26 524, което представлява 50,2% от всички с новоотпуснати лични пенсии за осигурителен стаж и възраст (през 2021 г. техният дял е бил 50,7%). Броят им през 2022 г. е с 2 012 (8,2%) по-висок от броя на отпуснатите през предходната година.
Броят на пенсионерите с лични пенсии за осигурителен стаж и възраст, отпуснати при непълен осигурителен стаж (чл. 68, ал. 3 от КСО) през миналата година, е 12 043 или със 749 (6,6%) по-висок от този през 2021 г. Средният размер на осигурителният им стаж е 22,6 години.
През 2022 г. броят на новите пенсионери с пенсии, отпуснати при условията на чл.68а от КСО (пенсии за осигурителен стаж и възраст в намален размер, отпуснати до една година преди достигане на стандартната пенсионна възраст), е 7 232. Средно 10,4 са недостигащите месеци до навършване на обичайно изискуемата възраст. Делът на този пенсионни плащания в общата структура на новоотпуснатите лични пенсии за осигурителен стаж и възраст е 13,7% при 12,2% година по-рано. Има увеличение в броя им през 2022 г. спрямо 2021 г. с 1 338 или 22,7%.
Броят на пенсионерите с пенсии, отпуснати при условията за пенсиониране на лицата, притежаващи осигурителен стаж в специалните ведомства (чл. 69 от КСО), е 836 или 1,6% от всички новоотпуснати лични пенсии за осигурителен стаж и възраст. Този брой е с 261 (45,4%) по-висок в сравнение с броя на отпуснатите през 2021 г. пенсии от същия вид.
От НОИ с разяснение защо служебното преизчисляване на пенсиите става на 1 април?
На 12 лица пък са отпуснати пенсии като балерини, балетисти и танцьори с осигурителен стаж в културни организации (чл. 69а от КСО), което е с 2 пенсии по-малко в сравнение с 2021 г.
Новоотпуснатите пенсии за ранно пенсиониране на лицата, работили при условията на първа и втора категория труд (чл. 69б от КСО), са 6 237. Броят им се е увеличил със 168 (2,8%) спрямо предходната година. Техният дял е 11,8% от всички пенсионери с новоотпуснати лични пенсии за осигурителен стаж и възраст, при 12,6% година по-рано.
През миналата година 24 149 лица са получили лични пенсии за инвалидност поради общо заболяване, като техният относителен дял в съвкупността на всички новоотпуснати лични първи пенсии е 29,7%. Наблюдава се леко нарастване по отношение на този показател спрямо предходната година, когато делът им е бил 28,5%. Увеличение се наблюдава и на абсолютния им брой, който е нараснал с 3 395 или 16,4%.
Пенсионерите с новоотпуснати лични пенсии за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест са 76, което е с 10 (15,2%) повече в сравнение с 2021 г. През 2022 г. лични пенсии от фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност”, които са за сметка на държавния бюджет, са отпуснати на 4 322 лица, което е с 564 (15,0%) повече в сравнение с година по-рано.
Новоотпуснатите социални пенсии за инвалидност са 3 281. Те заемат най-голям дял – 75,9% от новоотпуснатите от този фонд лични пенсии. Спрямо 2021 г. броят им се е увеличил с 484 или 17,3%.
От фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност” са отпуснати още: 1 пенсия за военна инвалидност, 6 персонални пенсии по чл. 92 от КСО и 1034 социални пенсии за старост.

Брой пенсионирали се лица през 2022 г. с лични пенсии по възраст и осигурителен стаж
Средната възраст на пенсиониралите се през 2022 г. с лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, чл.68а, чл.69а и чл.69б от КСО е 63,76 години, като през 2021 г. тя е била 63,59 години, става ясно от бюлетина на НОИ. Работилите при условията на I и II категория труд са се пенсионирали средно на 62,5 години, а работилите при условията на III категория труд – на 64,0 години, Отчетено е слабо повишение във възрастта на пенсиониралите се по чл. 68, чл.68а, чл.69а и чл.69б от КСО лица, което се дължи на нарастването на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО с 2 месеца за жените и с 1 месец за мъжете.
Работниците пред пенсия у нас близо два пъти повече от работещите младежи
Разпределението на пенсионерите с отпуснати лични пенсии за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, чл. 68а, чл. 69а и чл. 69б от КСО през 2021 г. и 2022 г. по възраст е показано в следната таблица:

В следващата таблица е показано структурното разпределение на пенсионерите с отпуснати през последните две години пенсии за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, чл. 68а, чл. 69а и чл. 69б от КСО, като възрастите са разделени на следните групи: „под възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО“, „между възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО и 67 години“ и над тази възраст.

Под законоустановената пенсионна възраст (61 години и 10 месеца за жените и 64 години и 5 месеца за мъжете) са се пенсионирали 30,2% от новите пенсионери. Причината за това е възможността за ранно пенсиониране по чл. 69б на КСО на работещите при тежки условия на труд. За сравнение, през 2021 г. 36,0% от новите пенсионери са били под законоустановената пенсионна възраст по чл. 68, ал 1 от КСО. Прави впечатление, че през 2022 г. относителният дял на лицата над 67-годишна възраст, които поради недостигащ стаж се пенсионират по чл. 68, ал. 3 от КСО, се е увеличил с 1,3 процентни пункта.
Разходите за пенсии са с 31.5% повече от миналата година
Същата тенденция се наблюдава и през последните няколко години. Лицата, работили в сектор „Отбрана и сигурност“ и пенсионирали се през 2022 г., са на средна възраст 54,5 години. Средната възраст на новите пенсионери с лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е 53,67 години, като за мъжете тя е 54,54 години, а за жените 52,70 години. Разпределението на пенсионерите по възраст с отпуснати през 2021 г. и 2022 г. пенсии за инвалидност поради общо заболяване е показано в следната таблица:

В следващата таблица е показан относителният дял на пенсионерите с отпуснати лични пенсии за инвалидност поради общо заболяване по възрастови групи за двете наблюдавани години:

Както през 2021 г., така и през 2022 г., с най-висок относителен дял е възрастовата група „от 50 до 59 години“ – 42,1%. Намалява делът на новоотпуснатите пенсии в групата „от 60 до 64 години“. Докато през 2021 г. той е 22,3%, то година по-късно вече е 21,7%. Нараства и делът на новоотпуснатите пенсии в най-високата възрастова група – през 2021 г. той е 6,4%, а през 2022 г. вече е 7,0%. Сред причините са както по-високата заболеваемост на населението в по-високите възрастови групи, така и по-трудното изпълняване на условията за пенсиониране по чл. 68, ал.1 и ал.2 от КСО.
Пенсиите в София с 20% по-високи от средното за страната
В следващата таблица е показано разпределението на пенсионерите с отпуснати през 2022 г. лични първи пенсии за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, чл. 68а, чл. 69а и чл. 69б от КСО по индивидуален коефициент, по години осигурителен стаж и по пол.

Средният осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, на пенсионираните с лични пенсии за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, чл. 68а, чл. 69а и чл. 69б от КСО през 2022 г. е 35,5 години, при 35,7 години за 2021 г. В действителния трудов стаж има незначително намаление – от 34,0 години на 33,8 години. Средният осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, на пенсионираните през 2022 г. с лични пенсии по чл. 69 от КСО е 49,2 години (32,1 години действителен), докато през 2021 г. е бил 49,4 години превърнат и 32,2 години действителен. Средният осигурителен стаж на пенсиониралите се през 2022 г. с лични пенсии за инвалидност поради общо заболяване е 16,3 години, докато през 2021 г. е бил 16,2. За лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90% той е 17,1 години, а за тези с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90% – 16,7 години. За лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70% годините са 16,0.
Пенсионирали се лица през 2022 г. с наследствени пенсии
Броят на новоотпуснатите наследствени пенсии през 2022 г. е 16 159 (с 831 или 5,4% повече спрямо 2021 г.). От тях 12 803 лица са с наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, което е с 909 (7,6%) повече в сравнение с предходната година.
Точно 2 820 са новите пенсионери с наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, чл. 68а, чл. 69а и чл. 69б от КСО. При тях нарастването е с 58 или 2,0%. 436 са наследствените пенсии за осигурителен стаж и възраст чл. 69 от КСО, което е намаление 23 или 5%. С 10 са се увеличили наследствените пенсии от фонд “Трудова злополука и професионална болест”, като достигат 81.
Колко пенсионери взимат максимална пенсия в големите области в страната?
Новоотпуснатите наследствени пенсии, изплащани от фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“, са 18, което с 5 по-малко спрямо 2021 г. Както през 2021 г. така и през 2022 г. най-голям относителен дял в новоотпуснатите наследствени пенсии (35,0%) имат лицата на възраст между 55 и 59 години.

Графики: НОИ