За издръжка за един човек са необходими 1 394 лв., а 2509 лв. са нужни за тричленно семейство. Това сочи проучване на КНСБ за потребителските цени и заплати от март 2023г.
На годишна база хранителните стоки нарастват с 21,1%. Заради голямото увеличение на цените на храните, расте и сумата за издръжка на човек.
Още: Реалните доходи у нас нараснаха минимално през последните 2 години
„Нетният месечен доход за издръжка нараства с 3,1% на месечна база, а на годишна база – 14,6%, тоест сумата за издръжка на 1 работещ, сам живеещ, е 1394 лв., каза председателят на КНСБ Пламен Димитров. Той уточни, че само за година нарастват с 320 лв. нужните нетни приходи за тричленно семейство, и със 178 лв. за един човек. 
„Близо 1 796 лв. трябва да е брутната заплата на самостоятелно живеещ и работещ българин, за да може нетният му размер да бъде 1396 лв. При тричленно семейство брутната заплата на всеки един работещ от семейството трябва да бъде 1 617лв. Нарастването на заплатата за издръжка от 1 216 лв. расте на 1 396 лв. за една година“, каза още Пламен Димитров.

Виолета Иванова, заместник – директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ, уточни, че на повече от 2/3 от работещите не достигат заплатата за издръжка и, че въпреки че имаме увеличение на минималната работна заплата (МРЗ), тя продължава да бъде 43% от заплатата за издръжка. 
„Наблюдава се намаления на цените на петрола, енергоносителите за бизнеса, на природния газ, въпреки това тези намаления не се усещат при крайния потребител“, отбеляза още експертът и уточни, че са се предприели мерки, но те нямат силно отражение върху намалението на цените за крайните потребители. „Цените на тока за бизнеса отчитат още намаления, през март месец осреднените цени на тока за бизнеса отчитат спад с 56% и достига 212 лв. за мегаватчас, при 487 лв. през същия период през 2022 г. Цените остават на високи нива и пораждат несигурност, въпреки отчетения спад надолу“, каза още Иванова.
Тя обясни, че цените на хранителните продукти остават на високи нива – увеличение с 23,1%. „На годишна база хранителните стоки нарастват с 21,1%, при нехранителните стоки има увеличение с 10,7%. Заради голямото увеличение на цените на хранителните продукти расте и заплатата за издръжка“, посочи Иванова.
„От хранителните продукти цените на яйцата нарастват с 66% на годишна база, на зеленчуците с 18,2%, като цената на лука нараства с 40%. При захарта и захарните изделия на годишна база цените нарастват с 26,8%, като при шоколадовите изделия се забелязва между 5,3% и 11% увеличение на месечна база. При сиренето увеличението на годишна база е цели 54,3%. При месото – 23,1% увеличение отново на годишна база, при хляба има увеличение с 18,7%, а цените на услугите в заведенията за обществено хранене поскъпват с 22% на годишна база“, каза още тя.
Любослав Костов, експерт в КНСБ, подчерта, че на годишна база(март 2023г. – март 2022 г.) цената на прясното мляко нараства с 47,9%, на сиренето за кг. – с 34,2%, на захарта за кг. с 67,4%, на киселото мляко 3,6% масленост – нарастване с 30,7%, а при яйцата увеличението е 95,3%. „По отношение на общата стойност на малката потребителска кошница от 20 жизнено важни стоки по държави, се вижда, че в Испания хората могат да купят продукти от потребителската кошница със своята минимална работна заплата 23 пъти, Франция 26 пъти, Хърватия 11 пъти, Холандия – 28 пъти, Германия 32 пъти, Румъния – 11 пъти, докато в България хората с минимална работна заплата могат да закупят 20-те жизнено важни стоки от малката потребителска кошница само 7 пъти“, обясни експертът. 
Още: Какво е почасовото заплащане в страните от Европейския съюз?
Пламен Димитров подчерта, че виждаме изпреварващ ръст на цените на 20-те жизнено важни продукти в малката потребителска кошница – 25,9% увеличение, докато заплатата за издръжка едва с 15%. „Повече от 2/3 от работещите се осигуряват на по-нисък доход от заплатата за издръжка, за едногодишен период темпът на нарастване на средната работна заплата (СРЗ) от 13,1% изостава то средногодишната инфлация – 15,3%. Реално СРЗ за страната спада с 1,5 %, за обществен сектор спада с 5,8%, в частния сектор се задържа. Минималната работна заплата (МРЗ) нараства на годишна база с 14,6%. При тази динамика и липса на политика по доходите, както и неефективното секторно КТД в частния сектор и особено в услугите, работещите реално обедняват“, каза председателят на КНСБ.
От синдиката настояват за приемане на Закон за държавния бюджет за 2023г., втора актуализация на минималната работна заплата, като тя да достигне 850 лв.
 
 

Президентът на Чили Габриел Борич обяви в четвъртък тази седмица, че планира да национализира огромната литиева индустрия на страната с цел засилване на икономиката и опазване на околната среда. Чили е вторият най-голям производител на литий в света и страната с най-големи резерви. Металът е ключова суровина за батериите, използвани в електрическите автомобили.
Шокиращият ход предвижда с времето контролът над литиевата индустрия в Чили да бъде прехвърлен от гигантите SQM и Albemarle към отделна компания, държавна собственост, предава Reuters.
Новината представлява ново предизвикателство пред производителите на електрически превозни средства в набавянето на суровини за батерии, след като все повече страни започнаха да прилагат мерки в защита на природните си ресурси. Мексико национализира залежите си от литий през миналата година, а през 2020 година Индонезия забрани износа на никелова руда, която също е ключов елемент в производството на батерии.
„Това е най-добрият шанс да имаме преход към устойчива и развита икономика. Не можем да си позволим да го прахосаме.”, посочи Борич по време на телевизионно обръщение към гражданите на страната.
Мексико национализира добива на литий
Договорите в сектора ще бъдат сключвани в бъдеще единствено под формата на публично-частно партньорство с държавен контрол, добавя той.
Правителството няма да прекрати действащите договори, но се надява частните компании да бъдат отворени към държавно участие преди изтичането на споразуменията, казва Борич, без да назовава конкретно компаниите Albemarle и SQM, които са съответно първият и вторият най-голям производител на литий в света.
Договорът на SQM е до 2030 година, а този на Albemarle изтича през 2043 година.
SQM (Sociedad Quimica Y Minera de Chile) и Albemarle са доставчици на Tesla, LG Energy Solution и други производители на електромобили и батерии.
Albemarle посочват, че обявлението „няма да има материално въздействие върху нашия бизнес” и компанията ще продължи разговорите за инвестиции в бъдещия растеж и използването на нови технологии в Чили.
SQM не са били достъпни за непосредствен коментар.
Как ще се промени автомобилният свят до 2040 година
Южнокорейският производител на батерии SK On, който има дългосрочен договор за доставка със SQM, посочва, че ще наблюдава развитието и ще отговори с дългосрочен поглед над ситуацията.
Обявлението на Чили не провокира обръщане на цените на лития, който поевтиня с над 70% спрямо пиковете от ноември, основно поради спад на търсенето на електромобили в Китай – най-големият автомобилен пазар в света.
Най-търгуваните фючърси върху цената на литиевият карбонат на борсата Wuxi Stainless Steel Exchange в Китай поевтиняха с 3.4%.
Гигантът Rio Tinto инвестира 2 милиарда евро в мина за литий в Сърбия
„Когато или ако производителите на батерии подновят договорите си с фирмите за литий в Чили, договорните условия могат да станат по-трудни спрямо това, което са били в миналото, когато е нямало държавно участие”, коментира Чо Хюнрюл, анализатор в Samsung Securities.

Ходът на Чили може да засили бъдещите инвестиции в литий в други страни, включително Австралия, която е най-големият производител на суровината в света, смятат анализатори.
Стабилността на политиката е много важна за всеки минен проект… юрисдикции с благоприятна регулаторна рамка за минни компании като Австралия могат да бъдат местата, където се инвестират допълнителни средства, става ясно от думите на Харш Бардия, анализатор в звеното JBWere, част от Националната банка на Австралия.
Ролята на Codelco
По думите на Борич, държавната компания Codelco, която е най-големият производител на мед в света, ще има задачата да намери най-добрият път напред за държавната литиева компания. Президентът на страната ще потърси одобрението на плана от Конгреса през втората половина на тази година.
Codelco и държавната минна компания Enami ще получат договори за проучване и извличане в зони, където понастоящем има частни проекти, преди националната литиева компания да бъде създадена.
Слeд гигантското находище на литий: Иран – втори в света по находища
Специален отдел ще бъде посветен на усъвършенстване на технологията за минимизиране на въздействието върху околната среда, включително залагане на директно извличане на литий за сметка на технологията, разчитаща на изпарителни басейни.
Частната компания Summit Nanotech Corp, която разработва технология за директно извличане на литий, приветства обявлението.
По думите на Борич, Чили ще се стреми да защитава биоразнообразието и да споделя ползите от минни бизнес с местните и околни общности.
„Днес представяме национална стратегия за лития, която е технически солидна и амбициозна”, посочи Борич, добавяйки, че планът ще изгради една държава „която разпределя благосъстоянието, което всички генерираме, по по-справедлив начин”.
Tesla изгражда нов завод за батерии Megapack в Китай

Поредна неприятна изненада има Русия за чуждестранните компании, които се готвят да напуснат страната, и това е план за нов налог в допълнение към изискването да продават с 50% отстъпка и да получат разрешение от правителството да напуснат, съобщава Bloomberg.
Данъкът върху неочакваните печалби, който се въвежда в Русия, ще се прилага и за тези, които подготвят сделка за изтегляне, твърдят запознати източници. По думите им това може алтернативно да се отрази в цената, договорена като част от продажбата.
Няма да има изключение, защото бюджетът се нуждае от парите, твърдят източниците, пожелали да запазят анонимност.
Изправено пред масов отлив на чужденци след войната в Украйна, руското правителство наложи по-високи разходи чрез това, което нарече „доброволна вноска“ в бюджета и изискване на отстъпка от компании от държави, които смята за недружелюбни. Сред кандидатите да напуснат Русия са компании като Volkswagen и кредиторите UniCredit и Raiffeisen. Риск печели, риск губи: Защо западни фирми останаха в Русия?

Но тъй като публичните финанси се влошават рязко, докато войната продължава втора година, Русия въвежда допълнителни мерки, които щадят някои части от икономиката ѝ. Изключвайки петролната, газовата и въглищната промишленост, данъкът върху неочакваните печалби цели да върне допълнителни 300 млрд. рубли (3,7 млрд. долара) чрез начисляване на 10% върху свръхпечалбите, спечелени през 2021-2022 г. спрямо предходните 2 години.
Въпреки че налогът влиза в сила от 2024 г., компаниите имат възможност да го платят тази година на половината от ставката. Предприятията, чиято печалба надвишава 1 млрд. рубли, подлежат на данък.
„Ако всички компании, които плащат данъка, изберат да плащат по-рано с отстъпка, Русия ще събере 300 млрд. рубли още тази година, което ще ѝ позволи да похарчи сумата, без да увеличава фискалния дефицит“, заяви Дмитрий Полевой, икономист в Locko-Invest в Москва.

Бягството става още по-трудно
Необходимостта да отстъпят повече пари на Русия, ще усложни допълнително тромавия процес за компаниите, принудени да напуснат в отговор на санкциите след началото на войната в Украйна.
Русия също така търси начин да ограничи въздействието върху рублата чрез определяне на лимит за покупки на твърда валута от чуждестранни компании, напускащи страната. С обем от 4,77 трлн. рубли фискалният дефицит към 17 април вече е почти 40% по-висок от целта за дефицита за годината. Разходите от началото на годината са почти двойно повече от приходите, според последните данни на финансовото министерство.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Въпреки санкциите: Русия е натрупала милиарди долари в чужбина
Рязък контраст в инфлацията в Русия и останалия свят, Путин упрекна Запада за печатането на пари
Продадоха в Русия третата най-скъпа в света верига ресторанти за бързо хранене

Twitter премахна отметките за безплатна проверка от акаунтите на потребители, които не плащат. По-рано компанията потвърди, че ще започне да премахва сините отметки от потребителите, които не плащат за абонаментната услуга на услугата за кратки съобщения – Twitter Blue.
В четвъртък отметките изчезнаха от акаунтите на тези, които не плащат. По-рано символът за проверка се даваше безплатно на известни личности и други публични фигури, изложени на повишен риск от подражание. Сега само плащащите абонаментни клиенти имат отметка в профилите си – но без реална проверка на самоличността им, предава Bloomberg.
Този ход вече предизвика объркване. Известните личности, държавните служители и други известни потребители, избрали да не плащат по 8 долара на месец за премиум версията Twitter Blue, загубиха познатото квадратче до имената си в приложението. Потребителите веднага споделиха скрийншоти на предишните си профили с отметка или предложиха други начини за проверка. Ключова услуга в Twitter, достъпна за всички, става платена
 

This is an authentic Twitter account representing the New York City Government This is the only account for @NYCGov run by New York City government.You can verify our identity by confirming our handle at: https://t.co/ysWpAGtEvY
— City of New York (@nycgov) April 20, 2023

 
„Това е автентичен акаунт, представляващ правителството на Ню Йорк“, написа @NYCGov и предостави връзка към правителствен уебсайт за проверка.
„Не, не сте. ТОЗИ акаунт е единственият автентичен акаунт в Twitter, който представлява и се управлява от правителството на Ню Йорк“, отговори @NYC_GOVERNMENT.
Профил с името и снимката на авторката Джей Кей Роулинг се извини за противоречивите си изказвания от последните месеци. Двата фалшиви профила бяха блокирани малко по-късно.
Дори папата загуби верификационния си символ. Но някои знаменитости по необясними причини запазиха своите. „Моят акаунт в Twitter казва, че съм се абонирал за Twitter Blue. Не съм се абонирал“, написа в Twitter писателят Стивън Кинг. Леброн Джеймс, спортистът, който заяви, че няма да плати за абонамент, също има синя маркировка до името си.
 

My Twitter account says I’ve subscribed to Twitter Blue. I haven’t.My Twitter account says I’ve given a phone number. I haven’t.
— Stephen King (@StephenKing) April 20, 2023

 
„Аз лично плащам за няколко“, написа самият Илон Мъск в Twitter.
Сега всеки може да се представя за нея, разкритикува ден по-рано певицата Дион Уоруик, чийто профил също загуби отметката си. Когато сините символи бяха въведени през ноември, вече имаше хаос с фалшиви акаунти на някои известни личности и компании. След това бяха въведени допълнителни предпазни мерки.
След купуването на Twitter за около 44 млрд. щатски долара Мъск заяви, че процесът на верификация е корумпиран, заради което всички трябва да плащат за нея. Много известни личности обявиха, че няма да се абонират за подобна услуга.
Традиционно приходите от реклама генерират по-голямата част от бизнеса на Twitter. След поглъщането на компанията от Мъск обаче много рекламодатели се изнесоха от медията. Същевременно, премахвайки отметките за безплатна проверка, компанията се надява да генерира повече приходи от абонаменти. С новия модел действителна проверка има само за предприятията. Но те също трябва да плащат доста повече пари за своята златна отметка: 950 евро на месец вместо 9,52 евро за индивидуалните потребители.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
И Microsoft премахва Twitter от рекламната си платформа
Бивши ръководители на Twitter ще съдят компанията
Съосновател на Twitter пуска конкурент на платформата

Най-голямото притеснение за нас в момента е евентуална война между Китай и Тайван, защото тя ще прекъсне веригите за доставки. Няма сериозна фирма в света в момента, която да не разчита на доставки от Китай. Това заяви изпълнителния директор на “Алтерко” АД Димитър Димитров на инвестиционен форум в София.
Форумът беше организиран от независимия фонд за дялов капитал „Импетус Капитал“, който инвестира в компании в ранен стадий и етап на растеж с иновативни модели. На него бяха представени три от компаниите, които са постигнали забележим ръст с подкрепата на фонда – „Алтерко“, „Таплайн“ и „Соусайбър“. 
ОЩЕ: Българска компания е сред най-успешно развиващите се интернет доставчици в Индия
Ако някой си мисли, че може да прави чипове и електроника без участието на Китай, жестоко се лъже. Китай е незаменим фактор във веригата на доставки, категоричен беше Димитров.
Димитър Димитров посочи, че „Алтерко“ залага на създаването на „умни домове“, „умни сгради“ и „умни градове“. Компанията вече има инсталирани 8 милиона устройства в над 1 милион домакинства по цял свят. Планира се пускането на приложение, което да показва къде по земното кълбо се появява „умен дом“, оборудван от „Алтерко“.
Най-големият пазар на компанията засега е Германия, като амбицията е да се разшири и присъствието в САЩ. Димитров посочи, че приложението „Shelly“, което е техен продукт е истински хит на пазара, защото качеството му не отстъпва на европейските конкуренти, а цената му е съвсем малко по-висока от евтините китайски алтернативи.
„Алтерко“ планира да навлезе и на пазара за производство на чипове, като по думите на Димитров това ще стане факт от септември. Това е нова линия на развитие за компанията, която дори е считана за още по-перспективна. А Димитров се похвали, че с досегашния си бизнес компанията прави така, че клиентите ѝ да се превръщат в общност и да общуват интензивно, което пести страшно много от маркетинг.
ОЩЕ: 3 български компании, които покоряват света
Петър Груев от „Таплайн“ представи компанията, която е създадена миналата година в Берлин. Целта ѝ е да предлага незабавен капитал на стартиращи компании в рамките на 48 часа. Платформата отдава на стартъпи авансови пари за 6 или 12 месеца спрямо бъдещата стойност на техните приходи и предлага финансиране в размер на до 1 млн. евро. Решението на „Таплайн“ позволява бързо развитие на бизнеса на клиентите, предоставя им собствен кредитен рейтинг и безплатно финансово табло за управление, което им дава възможности и да следят различни показатели на своя бизнес ежедневно.
„Насочваме се към бизнеси с абонамент за софтуер с поне 100 хил. евро годишни приходи, 1 година финансова история и стабилен растеж“, обясни Груев за критериите при избор на стартъпи.
Красимир Коцев от „Соусайбър“ представи компанията за дигитална сигурност, която също вече има клиенти по цял свят. Тя е създадена през 2018 г. и е специализирана в тестване на сигурността на приложения и мрежи и предоставянето на сигурност като услуга  в различни сектори. 
„По време на работа с клиенти бяха набелязани няколко проблема, които не бяха решени до момента,” обясни Коцев. Така се ражда идеята за софтуера Kikimora – продукт за управление на уязвимости. Продуктът дава възможност за предоставяне на централизиран достъп и управление за уязвимости за всяка една компания, потребител на такъв тип услуги, предоставя на лесна опция за интеграция със скенери и решения и изготвя специфични доклади.
Управляващите съдружници в „Импетус Капитал“ Николай Мартинов и Виктор Манев обясниха стратегията на фонда и избора на стартиращи компании, които да бъдат подкрепени.
Това са компании в сектори с двуцифрен ръст на продажбите в глобален мащаб, и като цяло сектори, формиращи над 70% от растежа на българската икономика. Фокусът е върху ранните покупки, доходността и резултата на стартъпите. 
75% от възнаграждението си фондът получава отложено. То се разпределя след реализация на инвестициите. В огромната си част подкрепените компании са български, но има и няколко от Румъния и Гърция.
Николай Мартинов пред Expert.bg: Умения се изграждат, но не можеш да възпиташ ценности чрез една заплата