Счетоводните услуги са основен елемент на бизнеса, свързан с обезпечаване на проверка, контрол, стабилност и отчетност на финансовото състояние на компанията. Бизнесът се доверява и разчита на експерт-счетоводителите не само за текущата данъчна експертиза. Те също предлагат услуги, които са нужни на компанията, за да подготви и разработи своите подходи и стратегии, да вземе правилните решения и да се придържа към счетоводните закони и разпоредби. Тяхната развиваща се роля често изисква голям опит и експертни познания.
Изборът на счетоводни услуги е изключително важен за бизнеса
В много аспекти счетоводството е в основата на бизнеса. Неговата функция е да следи финансовите средства на компанията, да предоставя обстоен запис на финансовото състояние и стабилност. Финансовите отчети могат да управляват подходите на компанията както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Извършва се проверка на различни финансови записи, за да се осигури и гарантира тяхната коректност и да се идентифицира финансова неефективност.
Счетоводните услуги включват събиране на огромни количества данни и организиране на информация по начин, който лесно може да бъде интерпретиран от ръководството. Собствениците на бизнес трябва да следят оперативните разходи, променящите се приходи и дивиденти, за да вземат стратегически решения.
Финансовите въпроси могат да бъдат деликатни и често изискват обучен специалист, който да се справи правилно с тях. Професионалните счетоводни експерти помагат на собствениците на фирми да вземат интелигентни фискални решения, като същевременно се придържат към изискванията за съответствие.
Основни причини да инвестирате в добър счетоводител за Вашия бизнес:
–    Ще получите персонализиран съвет въз основа на Вашите уникални бизнес нужди
–    Използването на счетоводител трета страна гарантира, че ще получите безпристрастна информация, която може да бъде проверена и обективна
–    Счетоводителят действа като финансов съветник и Ви помага с бюджетирането и постоянното наблюдение на паричния поток. Това Ви позволява да навигирате всички препятствия, които се появяват в реално време
Качествените счетоводни услуги са необходими на едно предприятие да извършва гладко обичайните си практики като същевременно помагат за бъдещия му напредък.

Анализирайки динамиката на брутния вътрешен продукт (БВП) за четвъртото тримесечие и цялата 2022 г., на фона на висока инфлация и солиден ръст на работната заплата, ОББ коментира ключовите тенденции и показатели въз основа на наличните данни към момента.
Анализаторите на банката отчитат, че според предварителните данни на НСИ през четвъртото тримесечие на 2022 г. ръстът на БВП достигна 2.6%, докато за цялата година той беше 3.4%, което в трудните условия в региона и страната може да се смята за много добро постижение.  
„Очаквано, през четвъртото тримесечие ръстът се движеше от потреблението, чийто най-голям агрегат – потреблението на домакинствата, в състезание с инфлацията, нарасна в реално изражение с огромните 6.9%. Тази динамика естествено корелираше с годишното увеличение при вноса с 8.5%, но положителното е, че това увеличение отново бе по-бавно от нарастването на износа – с 9.4% през тримесечието. На този фон бруто образуването на основен капитал (инвестициите) обърнаха посоката си, нараствайки с 2.4%, за пръв път от четвъртото тримесечие на 2020 г. насам. От своя страна запасите за второ поредно тримесечие се свиваха, което също бе положителен сигнал.”, коментира главният икономист на ОББ Емил Калчев.

„Динамиката на БВП през последното тримесечие на 2022 г. и случващото се през първите три месеца на тази година дават основание да повишим прогнозата си за 2023 г. от 0.7% на 1.5%, оставайки относително консервативни, предвид съществуващите рискове.“,  допълни Калчев.
Очаквано през четвъртото тримесечие на 2022 г. средната работна заплата продължи да нараства – с 16.2% спрямо четвъртото тримесечие на предходната година. Нещо повече, това се случи с темпа на инфлацията, с 13.6% средногодишно при 13.5% средна инфлация за годината. „В това отношение България е изключение сред повечето страни от ЕС – там заплатите растяха по-бавно от инфлацията, и съответно по-слабо допълнително я подхранваха, наред с психологията на домакинствата за повече потребление и отложеният ръст на лихвите“, обясни Емил Калчев.
Инфлацията все пак намаля отново през януари – от 14.3% към декември на 14.1% (спрямо януари 2022 г.), за четвърти пореден месец. „За разлика от еврозоната този процес е доста по-бавен. Например, спадът в годишната инфлация от декември (9.2%) към януари (8.6%) там беше с 0.6 пр.п., а у нас само с 0.2 пр.п. Положително е и, че за пръв път от много време насам спадна и базовата инфлация (без храни и горива) – от 13.9% през декември на 13.5% през януари.“, заключи д-р Калчев.  

Акциите на американската кредитна институция First Republic Bank поевтиняват с около 65% преди старта на търговията на Уолстрийт, като следва фалита през уикенда на Signature Bank и колапса на Silicon Valley Bank в петък, въпреки че федералните регулатори се намесиха в гарантирането на депозитите и предоставиха нова програма за кредитиране.
Американските власти предприеха извънредни мерки, за да укрепят доверието в банковата система на САЩ. След петъчния фалит на 16-та по големина банка в страната, регулаторът пое контрола и върху базираната в Ню Йорк Signature Bank.
First Republic Bank заяви, че има достъп до над 70 млрд. долара неизползвана ликвидност след нова подкрепа от Федералния резерв и JPMorgan Chase.

Вчера главният изпълнителен директор на банката заяви, че „капиталовите и ликвидните позиции на First Republic Bank са много силни и нейният капитал остава доста над регулаторния праг за добре капитализирани банки“.
Инвеститорите обаче все още се притесняват и поемат по пътя на разпродажбите на банкови акции.
Солидно обезценяване на извънборсовата търговия бележат и акциите на PacWest Bancorp (с близо 38%) и на Western Alliance Bancorp (с около 28%).
Европейските фондови борси също са под натиск заради продажби на банкови акции.
Акциите на Credit Suisse поевтиняват с над 11%, на британската HSBC – с 4%, на Deutsche Bank – с 6,7%, на Societe General – с 5,5% и на немската Commerzbank – с 11,8%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
След фaлитa нa aмepиĸaнcĸите бaнĸи: Фoндoвитe бopcи в Eвpoпa са в червено
HSBC купува британския клон на фалиралата SVB
Колапсът на Signature Bank е третият най-голям банков фалит в САЩ

Консултантска мрежа „Справедлив труд“ публикува информация за новите ставки на възнагражденията и социалните плащания в Германия, които са в сила от 1 януари 2023 г.
1. Минималното заплащане остава 12 евро бруто на час, но има изключения в някои колективни трудови договори. Максималното възнаграждение за работещите при трудова заетост, освободена от данъчно облагане и социалноосигурителни вноски, е 520 евро, а работното време е ограничено до 10 часа на седмица.
2. Максималното възнаграждение за работещите на Minijob (трудова заетост освободена от данъчно облагане и социалноосигурителни вноски) 520 евро, а работното време е ограничено до 10 часа на седмица.
3. Детските надбавки бяха увеличени и са 250 евро на месец за дете.
4. Възнаграждение в натура. До тази сума работодателят може да приспада от възнаграждението на работниците за осигурени настаняване и храна:
– Месечна сума за храна – 288 евро. Закуска – 2,00 евро, обяд и вечеря – 3,80 евро, месечна сума за настаняване или наем – 265,00 евро (8,83 евро на ден)
5. Нови правила важат и за получаване на социални помощи: Hartz IV се заменя с Bürgergeld. Стандартната месечна ставка за възрастни, които живеят сами, е 502 евро.
6. До края на 2024 работодателите още могат да изплащат на служителите си освободени от данъци и социалноосигурителни вноски премии, които да компенсират инфлацията. Работодателят не е задължен да плаща тази премия – тя може да бъде изплатена само допълнително към дължимата заплата.
2021 г: Германия повишава значително минималната заплата
ТУК е публикувана полезна информация на български език за центровете на Консултантска мрежа „Справедлив труд“.

Средствата, управлявани от дружествата, извършващи застрахователна дейност, които осъществяват дейност в България, възлизат на 9.635 млрд. лева към края на декември 2022 година, сочат данните на Българската народна банка.
Техният размер намалява с 481.2 млн. лв. (4.8%) в сравнение с края на декември 2021 г. (10.116 млрд. лв.) и нараства с 396.9 млн. лв. (4.3%) спрямо края на третото тримесечие на 2022 г. (9.238 млрд. лева).
Размер и структура на активите
Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, намаляват с 450.7 млн. лв. (14.5%) – от 3.109 млрд. лв. към края на декември 2021 г. до 2.658 млрд. лв. към края на същия месец на 2022 година. Спрямо края на септември 2022 г. (2.624 млрд. лв.) те нарастват с 34.5 млн. лв. (1.3%). Техният относителен дял в общия размер на активите към края на декември 2022 г. е 27.6% при 30.7% към края на четвъртото тримесечие на 2021 г. и 28.4% в края на септември 2022 година.
Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, намаляват с 30.5 млн. лв. (0.4%) – от 7.007 млрд. лв. към края на декември 2021 г. до 6.977 млрд. лв. към края на същия месец на 2022 г. и се увеличават с 362.3 млн. лв. (5.5%) спрямо края на септември 2022 г. (6.615 млрд. лева).
Към края на декември 2022 г. относителният дял на активите на застрахователните дружества, извършващи общо застраховане, в общия размер на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, е 72.4% при 69.3% в края на четвъртото тримесечие на 2021 г. и 71.6% в края на края на септември 2022 година.

В инструментите, включени в активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на декември 2022 г. преобладават притежаваните ценни книжа, различни от акции, които на годишна база се увеличават с 4.6 млн. лв. (0.1%) до 4.488 млрд. лева. Спрямо края на декември 2021 г. акциите и другите форми на собственост се увеличават с 66.3 млн. лв. (3.5%) до 1.974 млрд. лв., вземанията от застрахователни операции намаляват с 251.6 млн. лв. (17.2%) до 1.213 млрд. лв., а депозитите се увеличават с 19.3 млн. лв. (2.9%) до 673 млн. лева.
Активите на инвестиционните фондове у нас намаляват през 2022 година
В края на четвъртото тримесечие на 2022 г. относителният дял на ценните книжа, различни от акции, е 46.6% при 44.3% към края на същото тримесечие на 2021 г., на акциите и другите форми на собственост – 20.5% при 18.9% към края на декември 2021 г., на вземанията от застрахователни операции – 12.6% при 14.5% към края на четвъртото тримесечие на 2021 г. и на депозитите – 7% при 6.5% към края на декември 2021 година.

Във валутната структура на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, преобладават активите в евро, като към края на декември 2022 г. относителният им дял от общия размер на активите е 37.7% при 39% към края на четвъртото тримесечие на 2021 година. Активите в левове са 35.3% при 38.5% към края на декември 2021 година. Към края на четвъртото тримесечие на 2022 г. активите в щатски долари са 2.9% при 4.1% към края на декември 2021 г., а в други валути – 24.2% при 18.4% към края на декември 2021 година.

По отношение на географската структура на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на декември 2022 г. инвестициите в България намаляват на годишна база с 560.7 млн. лв. (12.9%) до 3.778 млрд. лв. при 4.339 млрд. лв. към края на декември 2021 година. Техният относителен дял е 39.2% към края на декември 2022 г. при 42.9% към края на същия месец на 2021 година, сочат данните на БНБ.
В края на четвъртото тримесечие на 2022 г. средствата, инвестирани в останалите държави от Европейския съюз, нарастват на годишна база със 186.4 млн. лв. (3.8%) до 5.093 млрд. лв. при 4.907 млрд. лв. към края на декември 2021 г. Относителният им дял към края на декември 2022 г. е 52.9% при 48.5% в края на декември 2021 година.

Размер и структура на пасивите
Привлечените средства от дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на декември 2022 г. са 9.635 млрд. лева. Собственият капитал е 3.011 млрд. лв. към края на декември 2022 г., като нараства с 44.6 млн. лв. (1.5%) спрямо края на декември 2021 г. (2.966 млрд. лева). Неговият дял в размера на пасивите към края на четвъртото тримесечие на 2022 г. е 31.2% при 29.3% към края на същото тримесечие на 2021 година. Към края на декември 2022 г. застрахователните технически резерви намаляват на годишна база с 440.9 млн. лв. (7.6%) до 5.336 млрд. лв. при 5.777 млрд. лв. към края на декември 2021 година. Техният дял в размера на пасивите е 55.4% към декември 2022 г. при 57.1% към края на декември 2021 година.
Застрахователни технически резерви
Задълженията към резиденти, включени в застрахователните технически резерви, възлизат на 3.805 млрд. лв. към края на четвъртото тримесечие на 2022 г. при 4.448 млрд. лв. към края на същото тримесечие на 2021 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви към края на декември 2022 г. е 71.3% при 77% в края на четвъртото тримесечие на 2021 година. Към края на декември 2022 г. задълженията към сектор Домакинства и НТООД се намаляват с 461.4 млн. лв. (13.7%) до 2.916 млрд. лв. при 3.377 млрд. лв. към края на декември 2021 година6. Към края на четвъртото тримесечие на 2022 г. техният относителен дял в общата сума на застрахователните технически резерви е 54.6% при 58.5% към края на декември 2021 година. На годишна база към края на четвъртото тримесечие на 2022 г. задълженията към сектор Нефинансови предприятия намаляват с 204.5 млн. лв. (21.3%) до 756.1 млн. лв. при 960.5 млн. лв. към края на декември 2021 г. и представляват 14.2% от застрахователните технически резерви при 16.6% към края на четвъртото тримесечие на 2021 година.
Задълженията към парично-финансови институции (ПФИ) намаляват с 63 млн. лв. (80.3%) до 15.5 млн. лв. към края на декември 2022 г. при 78.5 млн. лв. към края на четвъртото тримесечие на 2021 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви е 0.3% в края на декември 2022 г. при 1.4% към края на декември 2021 година.

Задълженията към нерезиденти (сектор Останал свят) в края на четвъртото тримесечие на 2022 г. нарастват с 202.7 млн. лв. (15.3%) до 1.532 млрд. лв. при 1.329 млрд. лв. към края на същото тримесечие на 2021 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви към края на декември 2022 г. е 28.7% при 23% в края на декември 2021 година.

Котировките на водещите европейски фондови борси „потънаха“ дълбоко в червеното днес, на фона на притесненията, как сътресенията в американския банков сектор ще засегнат други пазари, информира CNBC.
На Лондонската фондова борса FTSE-100 загуби сутринта 1,18%, като падна до 7656,86 пункта.
Индексите на водещите европейски фондови борси продължават да потъват днес на фона на притесненията от банковата криза в САЩ, обяви и АФП.
В Париж индексът САС 40 падна с 3,05%, във Франкфурт DAX загуби 3,3%. Индексът на борсата в Милано Mib се срина за часове с 4,63%.
Особено силно са засегнати банковите акции, като книжата на френската BNP Paribas поевтиняха с 6,34%, а на банка Santander – със 7,48%.

Вече две американски банки фалират в рамките на 3 дни. Фокусираният върху стартиращи фирми кредитор Ѕіlісоn Vаllеу Ваnk (ЅVВ) стана най-голямата, фалирала след финансовата криза през 2008 г. B петък, 10 март внезапният колапс на финансовата институция шокира световните пазари, остави милиарди долари, принадлежащи на компании и инвеститори, блокирани. Преди часове американските регулатори затвориха и друга банка – базираната в Ню Йорк Ѕіgnаturе Ваnk, в чието портфолио са главно криптовалути.
Междувременно стана ясно, че Германският федерален орган за финансов надзор (BaFin) реши да наложи мораториум върху дъщерното дружество на Silicon Valley Bank в Германия, като временно спря всички плащания към и от клиенти „поради съществуващия риск за изпълнението на задълженията към кредиторите“.
„Проблемът с германския клон на SVB не застрашава финансовата стабилност. Според годишните финансови отчети, изготвени към 31 декември 2022 г., общите активи на базирания във Франкфурт клон възлизат на 789,2 млн. евро“, гласи изявлението на регулатора .
По-рано днес стана ясно, че HSBC Holdings е купил британско дъщерно дружество на фалиралата американска банка за 1 паунд. HSBC купува британския клон на фалиралата SVB
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колапсът на Signature Bank е третият най-голям банков фалит в САЩ