Европейската прокуратура е изискала от МРРБ цялата документация по образуваната проверка на ремонта на столичната улица „Граф Игнатиев“. Това заяви в ефира на БНТ министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков. Проверката на европейските прокурори е започнала преди близо два месеца.
„Направихме проверки във връзка с плащането на европейските средства, които трябва да бъдат изплатени на Столична община. Знаете, че резултатите на част от тези проверки не бяха добри – например, кръстовището с ул. „Иван Шишман“, има пропадания на места. Проверките на европейската прокуратура са свързани с начина, по който са изразходвани и ще бъдат изразходвани европейските средства – как е извършен ремонтът и дали са спазени всички правила“, посочи Шишков. Сигнал за поредни нарушения при ремонта на „Граф Игнатиев“
В момента МРРБ и Столична община работят по мерки за отстраняване на проблемите при ремонта на центъра на София. Министърът напомни, че ремонтните дейности още са в гаранция и строителите могат да възстановят пропуските. Столична община губи милиони заради ремонтите на „Граф Игнатиев“ и „Александър Невски“
Проверки на регионалното министерство показват масово липса на асфалт при новоремонтираните пътища.

„Рекордьор“ е отсечката на АМ „Хемус“ от София до Яна, където при заложен по проект 28 см асфалт, са установени 18 см и 21 см. настилка. На АМ „Марица“, на лот, построен от италиански строител, при 30 см асфалт по проект, дебелината на настилката е между 23-24 см“, посочи Иван Шишков. Шефът на АПИ каза опасна ли е „Хемус“ с тънкия асфалт
По думите му липсват сантиметри асфалт по пътищата, като това е проблем, свързан с периода на последните 8-10 години, а не с един строеж. „Този период вече го наричам строителна бутафория. Проверките се налага да ги правим с МВР, защото резултатите от проверките вече започват да не ни изненадват. За съжаление, на всяка проверка липсват слоеве асфалт. На „Хемус“, освен липсващия асфалт, има и други проблеми, твърде много шлака, например, което поставя въпроса откъде е докарана – Кремиковци е наблизо…“, заяви той. Български примери: Магистрала с 10 см по-малко асфалт, път с постоянен дъжд от камъни

„Цялата преписка за незаконно строителство, констатирано от МРРБ, е входирана в МВР“, заяви още регионалният министър. По думите му сред незаконните обекти са още язовир „Тополово 2“, водопроводът, свързващ Перник със София и пътя Югово – Лъки, където има неукрепена скала.
На АМ „Тракия“ най-влошено е състоянието на отсечката между Стара Загора и Нова Загора, изготвя се документация за извършване на основен ремонт там.
Министър Шишков заяви, че нарушения са установени и при строежа на рамките за тол системата като от 300 рамки не повече от 70 имат разрешение за строеж. Той не изключи възможността и за този случай да се намеси европейската прокуратура, тъй като става въпрос за средства от ЕС.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
МРРБ ще плати 200 млн. лв. на пътните строители
Българинът се възмущава, но продължава да търпи
Фандъкова за „Графа“: Нося своята отговорност всеки ден

Двете опустошителни земетресения, които удариха Югоизточна Турция в началото на месеца, се оценява да са причинили физически щети в размер на 34,2 млрд. долара. Това е около 4% от брутния вътрешен продукт на страната за 2021 г., сочат предварителни изчисления на Световната банка.
„Кредиторът съобщи и че ще свие прогнозата си за БВП на страната за 2023 г. с половин процентен пункт от първоначалните 3,5-4%“, обяви директорът за Турция на Световната Банка Умберто Лопес пред репортери, цитиран от Bloomberg. Земетресението в Турция ще струва поне 84 милиарда долара

Засега оценките за ефекта от бедствието се различават. Според Bloomberg Economics земетресенията може да изтрият 1% от тазгодишния БВП, докато според доклад на JPMorgan Chase & Co преките щети от бедствието върху физически обекти може да достигне 25 млрд. долара или 2,5% от БВП, като стойностите може да нараснат. JPMorgan с мрачна прогноза за щетите от земетресението в Турция

Над половината от разходите са от щети по жилищни сгради, посочват от Световната банка, като допълват, че и „обширните“ вреди върху инфраструктурата, като жп линии, магистрали, мостове, са взети предвид.
Анализът не включва непреки и вторични ефекти от трусовете, които отнеха живота на над 44 000 души в Турция и Сирия.
Според кредитора възстановяването и разходите по строителните дейности е възможно да се удвоят, когато се прибавят и други фактори като ръста на цените и разходите за извънредна реакция. Освен това се посочва, че „на базата на международния опит възстановяването и разходите за реконструкция ще са много по-големи“ от очакваното.
В понеделник президентът Реджеп Ердоган призна недостатъците на Турция в усилията за оказване на помощ. „Заради унищожителния ефект на трусовете и лошото време не бяхме способни да работим на желаното ниво в първите няколко дни. Като всички смъртни, ние може да имаме недостатъци и грешки“, заяви той в ударената от земетресенията провинция Адъяман.
„Ще построим по-добре всеки дом, който се срина“, обеща президентът.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Тежка жилищнa криза в Typция cлeд зeмeтpeceнията – какво ще стане с цeнитe?
Оценка на ЕБВР: Земетресението ще заличи един процент от БВП на Турция 
ООН търси 1 млрд. долара за пострадалите в Турция след земетресението