Нарушенията при търговия с емисии са продължили години. То е било възможно, защото на национално ниво не е имало сезиране, което да установи конфликт на интереси. Това заяви Костанца Рангелова, енергиен експерт в Центъра за изследване на демокрацията в ефира на БНТ. Според нея до тук се е стигнало заради липсата на политическа воля.
„Верифицирането е много ключово, когато става дума за системата за търговия с емисии, защото то показва, че дружеството, което трябва да купи емисиите си, е купило точния брой емисии. Когато става дума за цена от 100 долара или 100 евро на тон, това са милиони“, заяви Рангелова.
„Очаква се да излезе анализ „За Земята“ в публичното пространство, където на базата на достъпни данни се сметнаха емисиите. Още от 2017 г. в различни дружества, свързани с консултанта бизнесмен, се оказа, че има точно такъв тип нарушения, на много места има нарушения за контролното разрешително, на много места има подаване на по-малко количества емисии от фактически изработените“, допълни Симеон Горов от „Енергия и климат“ в сдружение „За Земята“.
По думите му, ако подадените данни са верни, котлите, които генерират енергия, би трябвало да работят на над 100% КПД – това означава вечен двигател.

На въпрос кой е прикривал всичко това, Рангелова отговори, че става въпрос за конфликт на интереси. „Фирмата, която верифицира емисиите, трябва да е независима, а в този случай не е било така. Това, че независимостта на органа, който верифицира емисиите не е била гарантирана, позволява по легален начин да се случва измама“, обясни тя.
По думите на Рангелова става дума за огромни суми. „Дори и да погледнем само една централа, например „Бобов дол“ е докладвал разходи за купуване на квоти за емисии от над 68 млн. лв. Ако приемем, че измамата включва 2-3 до 5%, това са 3-4 млн. лева само от една централа за една година“, заяви тя.
Попитани как са се разпределяли тези пари тя каза, че средствата от продажбата на тези емисии се използват за мерки за енергийна ефективност, за развиване на възобновяеми източници, за подобрение и модернизация, за да може в бъдеще да се намаляват тези емисии. „Проблемът е, че голяма част от средствата се използват за субсидиране отново на въглищни централи“.
Припомняме, че в понеделник, 27 февруари ДАНС и ГДБОП влязоха в офисите на редица енергийни и топлофикационни дружества в 11 града у нас. Акцията е под надзора на Европейската прокуратура, която официално заговори за търговията с парникови газове. Компанията, която трябва да отчита вредните газове от въглищните централи, умишлено е занижавала стойностите, което е довело до щети за милиони у нас и на европейско ниво. ДАНС и ГДБОП с мащабни спецакции: Проверяват десетки ТЕЦ-ове
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Чака ни режим на тока през зимата, ако затворим въглищните централи
Рекордно производство от 3,3 милиона MWh електроенергия отчете ТЕЦ AES Гълъбово през 2021 г.

Далеч сме още от покриването на критериите за влизане в Еврозоната, особено по отношение на инфлацията. Няма как някои продукти да са по-скъпи от същите в западноевропейските страни. Това заяви служебният вицепремиер по управление на европейските политики и еврофондове Атанас Пеканов в ефира на bTV.
„Държавата е само с единия крак в еврозоната. След приемането на еврото ще си спестим разходите от превалутиране“, заяви Пеканов и призна, че информационната кампания за еврото се е забавила. Какъв е единственият начин да ни приемат в еврозоната?
Пеканов посочи, че есента е започнал спад на месечното ниво на инфлацията, като обаче трябва да се понижи още много, за да покрием изискванията за еврозоната. По думите му следващите мерки трябва да са в сектора на храните и в енергийния сектор. Инфлацията и политическата криза ни спъват за еврото

Служебният вицепремиер добави, че няма повишаване на инфлацията в Хърватия след приемането ѝ в еврозоната. „Най-големият проблем преди влизането на България в еврозоната би бил търговските обекти да спекулират с цените на основните стоки“, предупреди той и добави, че ще е много важно партньорството с търговските вериги. Според него, ако търговските вериги се съгласят на партньорство, това ще повиши доверието на българските граждани за приемането на еврото. Няма евро и България засега: Кой е виновен и защо?
По въпроса с високите цени в търговските вериги и дали се налага таван на цените Пеканов беше категоричен, че за таван на цените в малката потребителска кошница не може да се говори. „Пазарът не ни дава много причини да му вярваме, но такива резки и агресивни мерки не сме обсъждали“, обясни той и подчерта, че ще се вземат меки мерки. Ако те не дадат резултат, е възможно служебното правителство да спре помощите за големите компании и индустрията.
Пеканов заяви, че не е нормално в повечето европейски столици млякото да е 1 евро или 1 долар, а тук да е 3,60 лв. „В България трябва да бъдем по-активни за сваляне цените на основните стоки и за целта контролните регулатори трябва да са активни. С влизането в еврозоната и приемането на еврото ще има повече натиск някои цени да падат, а не да се увеличават“, обясни той.

Атанас Пеканов изтъкна, че България трябва да получи около 1 млрд. лв. по Плана за възстановяване във връзка със сектора декарбонизация и енергетика. По думите му трябва да се отделят средства и за енергийното обновяване – около 300 млн. лв., но не трябва да бъде изцяло финансирано от държавата.
По отношение приемането на България в Шенген, Пеканов заяви, че страната ни няма да може да се справи сама с огромния мигрантски натиск. Според служебния вицепремиер за българо-турската граница трябва да се дават и европейски средства, защото това е граница на цяла Европа.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Зам.-председател в ЕК посочи кога България може да приеме еврото
България няма да приеме еврото от 1 януари 2024 година
България може да се забави с приемането на еврото