Банките често не желаят да работят със субекти, които са дружества с ограничена отговорност. Така те пречат на увеличаването на дружествения капитал или внасянето му в рамките на процедурата по регистрация на ЕООД/ООД, а това следва да става по банков път съгласно Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър и до Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Това казват от Висшия адвокатски съвет (ВАдС), като председателят му д-р Ивайло Дерменджиев се среща със служебния правосъден министър Крум Зарков.
Поводът за срещата е внесено на 27.02.2023 г. от страна на ВАдС предложение по чл. 122, т. 11 от Закона за адвокатурата, което има за предмет усъвършенстване на законодателството във връзка с процедурата по регистрация на фирми – дружества с ограничена отговорност. Инициативата е на адв. Явор Харизанов от платформата www.BezGishe.bg и адв. Венелина Фотева от АдвД „Фотева, Танев и Минчев“. На срещата присъства и представител на СНЦОП „Обединение на свободните адвокати”, както и адв. Ивайло Данов – бивш председател на Софийска адвокатски съвет. 
ОЩЕ по темата: Нова мегаагенция обединява регистрите в държавата
Предполага се, че отказите стават заради затруднения на банките винаги да изпълняват съответните нормативно поставени изисквания. Адвокати коментират, че тези откази никога не съдържат мотиви и обосновка. Те се предоставят на търговците в устна форма и за тях остава единствената възможност да ги обжалват като индивидуални административни актове.
Предложението от страна на адвокатите е при регистрация на фирма (ООД) и при увеличаване на капитала, вместо „документ за внесен в банка капитал“, заявителите да представят декларация от управителя, че капиталът е внесен при него.
ВАдС констатира, че след 2009 г., установеният в закона минимум на учредителния капитал на ООД бе намален на 2 лв. В резултат, често разходите на търговците за откриване на набирателна сметка превишават в пъти стойността на внесената в нея сума, представляваща капитал. Процедурата затруднява гражданите и юридическите лица и поради големия обем документи, които следва да бъдат съставяни при откриването на банкови сметки, което отнема от тяхното време, а по същността си представлява обикновена формалност. Често след регистрацията на фирмата набирателната сметка се закрива и се открива нова сметка. ВАдС посочи и какво впечатление остава това при чуждестранните инвеститори. Онези, на които е отказано съдействие от страна на банките остават с лоши впечатления от банковия сектор, които се прехвърлят и върху българската държава.
ОЩЕ по темата: Френски и италиански компании са инвестирали 4 милиарда евро в България само за 2021 година

Потреблението на газ в Европа намалява с рекордните 13% през 2022 г., сочи анализът на Международната агенция за енергетика за развитието на газовия пазар. Това е много сериозното свиване на фона на световните тенденции – потреблението намалява с 1,6%.
Ограниченото потребление не е изненада предвид високите цени на природния газ заради войната в Украйна и предприетите действия за намаление на потреблението и повишаването на енергийната ефективност (като масовото инсталиране на термопомпи в европейските домакинства). Високите температури през зимата също повлияха на спада в потреблението на синьото гориво – в края на годината потреблението е с 25% по-ниско на годишна база.
В Азия търсенето на газ намалява с 2% заради високата цена на втечнения газ, и заради ограниченията в Китай, свързани с COVID пандемията.
Според първоначалните данни обаче в Северна Америка вече са преодолени всички загуби от 2020 г. и потреблението нараства с 4,4%. В САЩ ръстът е от 5,4%. В Канада е още по-съществен – със 7,8%.

Търгуваните обеми с LNG нарастват с 6% през 2022 г. и пазарът вече се изчислява на 450 млрд. долара, сочат данните на агенцията. Ръстът на продадените количества е по-бавен от този през 2021 г., което е резултат от високите енергийни цени и забавяне на икономическата активност. Високите цени обаче удвояват приходите от изтъргуваните количества.
Броят танкери, превозващи втечнен газ, е рекорден – 165, или 130% ръст спрямо 2021 г.
Европа е в основата на ръста на втечнения газ – заради спрените доставки на руския газ доставките са с 63% повече (над 66 млрд. куб. метра) през 2022 г., посочват още от МАЕ. Основен доставчик (+43 млрд. куб. метра) е САЩ, но европейските страни могат да разчитат на широк кръг от доставчици – Катар, Египет, Норвегия, Ангола, както и Русия (около 2 млрд. куб. метра).

Китай – голямото неизвестно
От МАЕ отбелязват стабилизиране на пазарите и спад на цената на газа в последните месеци. Много вероятно е обаче през 2023 г. тенденцията отново да се обърне заради подновеното търсене в Азия и по-специално Китай, където прогнозата е за 10% ръст на потреблението през 2023 г. „Ако цените се задържат ниски, потреблението на газ в Китай може да се увеличи с 35%“, прогнозират от МАЕ. 
От агенцията посочват, че прогнозите за тази година са трудни, тъй като зависят до голяма степен как ще се завърне Китай на газовите пазари и какво ще се случи с доставките на руския природен газ Тази страна е най-големият купувач на евтиния руски нефт
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Енергийна криза: Мираж ли остават целите на ЕС да ползва по-малко енергия?
Спечели ли Европа енергийната война срещу Русия?

Руският газ ще се върне в Европа, страните ще забравят и простят. Дали?

Европа да създаде ясна дефиниция за големите инфраструктурни проекти и да ги открои от всички останали като инвестиции с особено значение и приоритет. Това поиска българският евродепутат от ЕНП/ГЕРБ Андрей Новаков в Комисията по бюджетен контрол на Европарламента.
Какво предлага Новаков? Такива големи и важни проекти да се третират по различен начин като правила. Тоест, да бъдат разглеждани с предимство по ускорена процедура и да подлежат на особен надзор, така че изпълнението им да не зависи от вътрешнополитическите процеси в държавите-членки. Предложението е дефиницията за голям проект да се основава не само на цената на инвестицията, но преди всичко на нейната значимост за регионите и хората.
„Европа обича да се хвали, че действа на точното място в точния момент, но по отношение на големите инвестиции в транспортна инфраструктура това не е съвсем вярно“, коментира Новаков. Според него, големите проекти се бавят с години заради административна тежест и правила, които утежняват пагубно реализацията на инвестициите, вместо да ги улесняват. Проблемът се отразява пряко върху транспортната свързаност, а от там върху развитието на регионите и живота на хората. Това ще се промени, ако Европа създаде ясна дефиниция за голям проект, основана на съвкупност от критерии, например размер на инвестицията, значимост за регионите и ефект. Само така тези проекти могат да бъдат изведени в отделна категория и да бъдат разглеждани приоритетно чрез „бърза писта“.
Като аргумент за визията си, Новак посочи изследване на Европейската сметна палата (ЕСП), според което реализацията на големите транспортни проекти до 2020 г. отнема средно 15 години, също поради значителни закъснения (в някои случаи до 11 години) спрямо предварително заложените срокове за изпълнение. Допълнително предизвикателство се оказва и фактът, че поради своите срокове някои от големите транспортни проекти попадат в обхвата на няколко програмни периода и различни грантови схеми, всяка от които изисква ново предложение за проект и процес на подбор. Това води до дублиране на усилията и повече административна тежест.
Български примери: Магистрала с 10 см по-малко асфалт, път с постоянен дъжд от камъни
Андрей Новаков е евродепутат за втори пореден мандат. През последните 5 години той е част от преговорния екип на Европарламентa за ежегодните бюджети на Европейския съюз. Той е координатор на ЕНП в Комисията по регионално развитие и участва в още три парламентарни комисии – Комисията по бюджети (BUDG), Комисията по транспорт и туризъм (TRAN), и Комисията по бюджетен контрол (CONT).

От началото на 2023 г., след като Хърватия прие единната европейска валута, в страната са открити 293 фалшиви евробанкноти, обяви Хърватската национална банка, съобщи Balkan Insight.
Най-много са фалшивите купюри са на банкноти от 50 евро – близо 200 броя. Това означава, че за по-малко от 2 месеца са открити повече фалшиви банкноти, отколкото през цялата 2022 г., когато бяха открити общо 260 фалшиви евробанкноти, както и през 2021 г., когато бяха открити 228.
Ресторантьорите вече са забелязали увеличението и са особено внимателни, когато приемат евробанкноти, особено тези с по-голяма номинална стойност. 

60-годишен мъж наскоро беше хванат на граничния пункт между Босна и Херцеговина и Хърватия с 800 фалшиви банкноти от по 10 евро, които се опитал да внесе в Хърватия. На 19 февруари пристигнал с автомобил с немска регистрация на ГКПП Свилая, където полицаи и митничари проверили автомобила.
„Преди това сме имали един-два случая на банкноти от по 10 евро, с които извършителят плаща за услуга, но не сме имали такъв случай. По време на съвместна проверка полицаи и митничари откриха банкнотите в колата“, обясниха от полицейското управление на Брод-Посавина.
Шофьорът на автомобила с германска регистрация, сръбски гражданин, е задържан под стража за месец. На 20 февруари е отведен в затвора в Пожега.

Когато полицията открие подозрителна банкнота, тя се предава на Националната банка за технически анализ. Ако анализът установи, че парите са фалшиви, те се съхраняват в Националните центрове за борба с фалшификациите. Фалшивите пари са доказателствен материал и се унищожават само по съдебен ред.
Според хърватските закони арестуваните за боравене с фалшиви банкноти са застрашени от присъда до 10 години затвор. Тези, които несъзнателно получават фалшиви пари, но съзнателно ги предават, рискуват да прекарат 3 години в затвора.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
След приемане на еврото: Някои продукти в Хърватия поскъпнаха ужасно
Проучване: 61% смятат процеса за въвеждане на еврото в Хърватия за плавен и ефективен
На прага на еврозоната: Хърватия регистрира рекордна инфлация