Очаква се днес на Черния площад в Москва да се проведе традиционният парад на победата.

За първи път от началото на войната на Русия срещу Украйна в парада няма да участва военна техника.

Междувременно стана ясно, че Русия се е съгласила да удължи до понеделник спирането на огъня на украинска територия, както и че е отправила предупреждение за потенциални ответни мерки в Киев, ако Украйна предприеме атаки по време на възпоменанията.

Американският президент Доналд Тръмп каза, че руският президент Владимир Путин и украинският президент Володимир Зеленски веднага са се съгласили на предложението му за временно прекратяване на огъня. Той посочи, че би искал прекратяването на огъня във войната на Русия в Украйна да продължи повече от 3 дни.

Американският президент каза още, че е готов да изпрати своите преговарящи в Москва, ако сметне, че това ще бъде полезно за преговорния процес по уреждането на кризата в Украйна.

Относно обявеното по-рано изтегляне на американски войници от Германия, Тръмп каза, че те биха могли да бъдат прехвърлени в Полша. Той отбеляза, че поддържа отлични лични отношения с полското ръководство.

Денят на победата всяка година за руския президент Владимир Путин е не само ден на гордост със сълзи в очите, но и наситен работен ден, изпълнен с голям брой мероприятия, включително международни срещи. При това всяка година Путин изнася мащабна реч на парада на победата, отбеляза говорителят на руския лидер Дмитрий Песков.

По-рано украинският президент Зеленски издаде указ, с който разреши провеждането на парад в Москва и разпореди за времето на парада територията на Червения площад да бъде изключена от плана за използване на украинско въоръжение.

Русия не се нуждае от ничие разрешение, за да проведе парада на победата, заявиха от Кремъл.

Автор: Елизабет Гогова – Източник : https://bnr.bg/main/post/467433/traditsionniyat-parad-na-pobedata-se-ochakva-v-moskva

В
рамките на 34-тата българска антарктическа експедиция двама учени от
Черна гора – Весна Мачич и Александър Йоксимович работят рамо до рамо с
българските си колеги в изследвания, посветени на морските екосистеми на
Антарктика.

И двамата
са част от Института по морска биология в Котор и участват в
международно научно сътрудничество, насочено към по-доброто разбиране на
процесите на морското дъно, биоразнообразието и влиянието на глобалните
промени върху най-южния континент на Земята. 

Весна Мачич: „Антарктика е жива, динамична и изключително красива“

За
морския биолог Весна Мачич това е второ участие на борда на
научноизследователския кораб “Св. Св. Кирил и Методий”. Тя е и първата
представителка на Черна гора, включила се в антарктическа експедиция.

Нейната
работа е свързана с изследване на живота на морското дъно и богатото
биоразнообразие на Антарктика. Пробите се събират от океанското дъно и
се обработват при температури около един градус, където постепенно
започват да се разкриват различните организми, обитаващи тази крехка
екосистема – морски звезди, червеи, дребни безгръбначни и множество
други форми на живот.

„Всеки път откриваме нещо ново и това е една от най-вълнуващите части на работата ни“, споделя тя.

Освен
теренните проби, екипът използва и подводна камера, поставяна на едни и
същи места, за да проследява промените в естествената среда. Така
учените наблюдават екосистемата в нейното реално състояние – жива,
динамична и постоянно променяща се.

За
Весна участието в експедицията е не просто научна задача, а дългосрочна
мисия, свързана с опазването на една от най-уникалните природни среди
на планетата. Тя се надява заснетите кадри и научните резултати да
достигнат до повече хора и да помогнат за осъзнаването на значението на
Антарктида. 

Александър Йоксимович: „Антарктида трябва да остане такава, каквато е“

Александър
Йоксимович е научен съветник в Института по морска биология в Черна
гора и специалист по ихтиология с дългогодишен опит в изследването на
морските екосистеми.

По
време на експедицията той участва в анализи и наблюдения, свързани със
състоянието на морското дъно и влиянието на човешката дейност върху
океанската среда. Част от работата включва използването на
специализирана мрежа тип Manta, чрез която се събират микропластични
частици от повърхността на водата.

Според
него замърсяването вече достига дори до най-отдалечените части на
планетата. Морските течения пренасят отпадъци и до бреговете на
Антарктика, където все по-често могат да бъдат открити пластмасови и
дървесни остатъци.

Йоксимович
определя престоя си на континента като изключително лично преживяване –
свят на ледници, тишина и диви животни, незасегнати от шума на
цивилизацията. Именно това усещане за крехко равновесие според него
прави отговорността на учените още по-голяма.

„Нашето послание е ясно – Антарктида трябва да остане такава, каквато е“, казва той.

Ученият
подчертава, че нарастващият туристически натиск и човешкото присъствие
вече оставят следи върху континента, а задачата на науката е не само да
изследва, но и да предупреждава.
 
Наука с кауза

Работата
на двамата учени е част от дългосрочно партньорство между България и
Черна гора в областта на морските изследвания и антарктическата наука.

Техните
наблюдения показват едновременно богатството на антарктическата природа
и уязвимостта ѝ пред глобалните промени. От микропластмасите във водата
до следите от човешко присъствие по бреговете – всичко това напомня
колко крехка е тази екосистема.

А
посланието, което отправят от Антарктида, остава ясно: науката има
истински смисъл само когато води до отговорност и грижа за природата.

Още в интервюто на Марина Великова с Весна Мачич и Александър Йоксимович в рубриката на БНР „Антарктическите хора“.

Автор: Марина Великова – Източник : https://bnr.bg/main/post/467001/chernogorski-ucheni-v-antarktika-misiya-v-zashtita-na-okeana

С мащабно събитие в лондонската зала „Роял Албърт Хол“, специални продукции на BBC
и поздравления от британското кралско семейство беше отбелязан 100-ият рожден ден на сър David Attenborough – една от най-емблематичните фигури в световната документалистика и защитата на природата.

Кулминацията на празненствата беше спектакълът „David Attenborough’s 100 Years on Planet Earth“, излъчен от BBC от „Роял Албърт Хол“ в Лондон. Събитието събра известни природозащитници, телевизионни водещи и музиканти, а програмата включваше архивни кадри от най-знаковите филми на Атънбъро, изпълнения на BBC Concert Orchestra и специални видеообръщения.

Сред най-коментираните моменти беше специалното поздравително видео от британския крал Charles III. В краткия филм, озаглавен „A Very Special Delivery“, монархът изпраща ръчно написана картичка до сър Дейвид, която по необичаен начин „пътува“ чрез различни животни от Шотландия до дома на природоизследователя в Лондон. Продукцията е създадена от звеното за природонаучни филми на BBC Studios и беше представена по време на празничната вечер.

В обръщението си крал Чарлз подчертава дългогодишното си приятелство с Атънбъро и благодари за „неуморната му работа в показването на красотата и крехкостта на природния свят“.

Поздравления отправи и William, Prince of Wales, който го определи като „вдъхновение за поколения“ и „един от най-важните гласове в защита на планетата“.

През последните дни BBC излъчи и поредица от специални предавания, посветени на живота и кариерата на Атънбъро. Сред тях бяха документалният филм „Life on Earth: Attenborough’s Greatest Adventure“, архивни материали от емблематичните му продукции и нови видеа с негови послания към зрителите.

В аудиообръщение по повод юбилея сър David Attenborough призна, че е „напълно развълнуван“ от хилядите поздравления, получени от цял свят.

Роден на 8 май 1926 г., Атънбъро посвещава повече от седем десетилетия на документалното кино и популяризирането на науката. Неговите поредици „Planet Earth“, „Blue Planet“ и „Life on Earth“ променят начина, по който милиони хора възприемат природата и климатичните промени.

И на 100 години сър Дейвид Атънбъро продължава да бъде сред най-разпознаваемите и уважавани гласове в света на природата – символ на любопитството, знанието и отговорността към планетата.

Автор: – Източник : https://bnr.bg/main/post/467487/svetat-otbelyaza-100-iya-rozhden-den-na-sar-deyvid-atanbaro

В Москва започва ежегодният парад за Деня на победата – с формация войници, носещи руското знаме на Червения площад, от който за първи път от почти две десетилетия военната техника отсъства.

Руският министър на отбраната Андрей Белоусов отправи поздрав към войниците, включително някои от севернокорейската армия.

Слово произнесе и президентът Владимир Путин по случай 81-вата годишнина от Победата във Великата отечествена война.

Путин отбеляза, че 9 май е най-важният празник за руснаците, като ги увери, че страната винаги ще помни героизма на войниците, дали живота си за победата над нацизма, както и че неговите войници в Украйна се бият срещу „агресивна сила“, подкрепена от НАТО.

За парада в Москва пристигнаха само лидерите на Беларус, Малайзия и Лаос, както и словашкият премиер Роберт Фицо. Той се провежда на фона на тридневно примирие между Русия и Украйна, договорено с посредничеството на Съединените щати.

Автор: Елизабет Гогова – Източник : https://bnr.bg/main/post/467508/v-moskva-zapochna-paradat-za-denya-na-pobedata

В Гърция заради времето се очакват проблеми с транспорта, включително морския.

Властите предупреждават шофьорите за слаба видимост в някои райони на страната поради африкански прах. Най-силно са засегнати районите на Северна Гърция, Тракия, Атика, Тесалия и част от Пелопонес.

В Северна Гърция днес и утре се очакват силни валежи и локални бури. Препоръчва се на хората и рибарите да се отдалечат от водни басейни.

В южната част на страната, на островите Крит и Додеканезите, температурите ще достигнат до рекордните за сезона 34 градуса.

Силни морски бури ще засегнат Егейско море днес и утре. Пристанищните власти предупреждават за прекъсване на фериботните връзки поради лошото време.

Според прогнозите нестабилното време ще продължи до началото на следващата седмица.

Автор: Катя Пеева – кор. на БНР в Гърция – Източник : https://bnr.bg/main/post/467509/ochakvat-se-transportni-problemi-v-gartsiya-zaradi-vremeto

Русия смята, че войната ѝ срещу Украйна няма да свърши
скоро, стана ясно от изявление на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков.

По повод изразеното от Доналд Тръмп очакване влязлото
в сила тридневно примирие да бъде удължено, Песков заяви:

„Разбираемо е, че американската страна бърза, но
въпросът е изключително сложен и до постигането на мирно споразумение има много
дълъг път, изпълнен със сложни детайли“, заяви говорителят на Кремъл пред
руската държавна телевизия.

По-рано президентът на САЩ заяви, че е готов да
изпрати своите преговарящи в Москва, ако сметне, че това ще бъде полезно за
преговорния процес.

Автор: Силвия Петрова – Източник : https://bnr.bg/main/post/467542/rusiya-smyata-che-voynata-u-sreshtu-ukrayna-nyama-da-svarshi-skoro

Днес е 9 май – Денят на Европа. Празник на мира и единството, но в съвременния свят тези ценности минават и през икономическата независимост. Докато Старият континент чертае планове за своята стратегическа автономия, погледът на Брюксел е обърнат на север. Там, в недрата на Скандинавия, се крие ключът към технологичното бъдеще на Съюза, но пътят към него минава през неочаквани екологични предизвикателства.

На около два часа път с кола от Осло се намира бившата миньорска община Улефос. Под краката на нейните 2000 жители лежи „съкровището Фенсфелтет“ – най-голямото находище на редкоземни елементи в Европа, възлизащо на близо 9 милиона тона. Това са суровините, без които е невъзможно производството на различни типове съвременни технологии. Тор Еспен Симонсен от компанията концесионер обяснява защо проектът е жизненоважен:

„В джоба си имате редкоземни елементи, когато държите смартфон, шофирате, благодарение на тях, когато управлявате електромобил и те са необходими за производството на отбранително оборудване като изтребителите F-35. В момента европейската индустрия внася почти 98 процента от необходимите ѝ редкоземни елементи от една-единствена държава – Китай. Първата фаза на нашия проект тук, в находището Фен, ще покрие 10 процента от нуждите на Европа от най-критичните редкоземни елементи. Това е в съответствие с целите, заложени в Акта за критичните суровини и амбицията на ЕС за постигане на по-голяма самодостатъчност.“

Геологът Ейрик Баке Стокмо допълва:

„В тези кафяви минерали се намират т.нар. магнитни метали – неодим и празеодим. Това търсим и това се опитваме да идентифицираме при анализа на сондажните ядки.“

Но плановете за добив се сблъскват с неочаквани пречки: 78 застрашени вида от Червената книга на Норвегия. Редки бръмбари, мъхове и гъби са напът да забавят европейската енергийна трансформация. За да защити природата, компанията предлага проект за „невидима мина“ – изцяло подземен добив без открити рудници. Въпреки това, локацията на преработвателната зона в древни гори предизвика официални протести от областния управител и екоактивисти. Мартин Молвер от местна екологична организация предупреждава:

„Смятаме, че трябва да развием находището Фен възможно най-бързо, защото в момента сме зависими от замърсяващи производствени вериги, идващи от Китай. Но не бива да се бърза дотолкова, че по пътя да нанесем сериозни щети на природата – трябва да бързаме бавно. Необходимо е да го направим правилно. Най-големият проблем с находището Фен е, че индустриалната зона е планирана в територия с много висока природозащитна стойност.“

Въпреки че съществува друга зона с по-ниска екологична чувствителност, нито инвеститорите, нито местното население я предпочитат. Линда Торстенсен, кмет на община Номе, признава, че ще е необходимо да се пожертва „значителна част от природата“ в името на избора на „по-малката от двете злини“. Тя подкрепя проекта за минен добив, тъй като малкият град от десетилетия губи работни места и млади хора.

„Минният добив може да ни предложи много възможности за работни места и икономически растеж – нещо, от което наистина имаме нужда, защото, за съжаление, преживяхме спад на населението. Имаме много хора в уязвимо положение, мнозина получават социална помощ или инвалидни пенсии, затова този проект ни е необходим.“

Докато в Норвегия търсят баланса между бръмбарите и батериите, във Финландия Европа вече отбеляза победа. Там заработи първата на континента цялостна мина за литий – минерал от решаващо значение за производството на електромобили, смартфони и други устройства. Литият, залежи от който има и в други европейски страни като Португалия и Чехия, се превърна в стратегически ресурс, който някои сравняват с петрола в началото на XX век. Проектът за близо 800 милиона евро, затваря пълния цикъл – от добива до рафинирането на литиев хидроксид. Изпълнителният директор Хану Хаутала е категоричен:

„Това е първата мина за литий в Европа. Тя увеличава независимостта от внос, например от азиатски държави и Австралия. В момента добиваме руда, която съдържа между 1 и 1,3 процента литиев оксид. След това я транспортираме до фабрика за обогатяване, където съдържанието на литиев оксид се увеличава до 5 процента, а после суровината се насочва към литиевата рафинерия, където концентратът се преработва в литиев хидроксид с качество за батерии.“

Очаква се мината да заработи с пълен капацитет през следващите две години.

След пускането на рафинерията в пълен обем годишно ще се произвеждат около 15 000 тона литиев хидроксид с качество за батерии. Според експерти това покрива около 10 процента от търсенето в Европа, което означава, че вносът на литий от други части на света ще продължи да играе важна роля.

В Деня на Европа тези примери напомнят: пътят към стратегическата независимост на континента е труден, скъп и изпълнен с компромиси, но е единственият начин Съюзът да остане конкурентен на световната сцена.

Автор: Силвия Петрова – Източник : https://bnr.bg/main/post/466279/9-may-i-novata-nezavisimost-bitkata-na-evropa-za-redkozemni-elementi

Един човек е получил животозастрашаващи наранявания,
след като кола се е врязала в група пешеходци в центъра на предградие на
английския град Нотингам, съобщи Би Би Си.

Червен автомобил Vauxhall Astra е блъснал няколко души
в Арнолд в ранните часове на деня, потвърдиха от местната полиция. Един човек е
постъпил в болница с тежки наранявания, на още няколко души е оказана
медицинска помощ.

Шофьорът, за когото се смята, че е бял мъж, е
изоставил колата си и е избягал от местопроизшествието. Полицията добави, че
„на този етап няма индикации за продължаваща заплаха за широката
общественост“ и не смята, че инцидентът е свързан с тероризъм.

Районът е отцепен и редица пътища са затворени в
центъра, докато разследванията продължават. Хората бяха посъветвани да избягват
района.

Полицията призова свидетелите на инцидента да
контактуват с нея за изясняване на подробностите.

Автор: Веселин Паунов – кор. на БНР в Лондон – Източник : https://bnr.bg/main/post/467543/edin-chovek-e-tezhko-ranen-sled-kato-kola-se-vryaza-v-peshehodtsi-v-angliyski-grad