Днес е 9 май – Денят на Европа. Празник на мира и единството, но в съвременния свят тези ценности минават и през икономическата независимост. Докато Старият континент чертае планове за своята стратегическа автономия, погледът на Брюксел е обърнат на север. Там, в недрата на Скандинавия, се крие ключът към технологичното бъдеще на Съюза, но пътят към него минава през неочаквани екологични предизвикателства.

На около два часа път с кола от Осло се намира бившата миньорска община Улефос. Под краката на нейните 2000 жители лежи „съкровището Фенсфелтет“ – най-голямото находище на редкоземни елементи в Европа, възлизащо на близо 9 милиона тона. Това са суровините, без които е невъзможно производството на различни типове съвременни технологии. Тор Еспен Симонсен от компанията концесионер обяснява защо проектът е жизненоважен:

„В джоба си имате редкоземни елементи, когато държите смартфон, шофирате, благодарение на тях, когато управлявате електромобил и те са необходими за производството на отбранително оборудване като изтребителите F-35. В момента европейската индустрия внася почти 98 процента от необходимите ѝ редкоземни елементи от една-единствена държава – Китай. Първата фаза на нашия проект тук, в находището Фен, ще покрие 10 процента от нуждите на Европа от най-критичните редкоземни елементи. Това е в съответствие с целите, заложени в Акта за критичните суровини и амбицията на ЕС за постигане на по-голяма самодостатъчност.“

Геологът Ейрик Баке Стокмо допълва:

„В тези кафяви минерали се намират т.нар. магнитни метали – неодим и празеодим. Това търсим и това се опитваме да идентифицираме при анализа на сондажните ядки.“

Но плановете за добив се сблъскват с неочаквани пречки: 78 застрашени вида от Червената книга на Норвегия. Редки бръмбари, мъхове и гъби са напът да забавят европейската енергийна трансформация. За да защити природата, компанията предлага проект за „невидима мина“ – изцяло подземен добив без открити рудници. Въпреки това, локацията на преработвателната зона в древни гори предизвика официални протести от областния управител и екоактивисти. Мартин Молвер от местна екологична организация предупреждава:

„Смятаме, че трябва да развием находището Фен възможно най-бързо, защото в момента сме зависими от замърсяващи производствени вериги, идващи от Китай. Но не бива да се бърза дотолкова, че по пътя да нанесем сериозни щети на природата – трябва да бързаме бавно. Необходимо е да го направим правилно. Най-големият проблем с находището Фен е, че индустриалната зона е планирана в територия с много висока природозащитна стойност.“

Въпреки че съществува друга зона с по-ниска екологична чувствителност, нито инвеститорите, нито местното население я предпочитат. Линда Торстенсен, кмет на община Номе, признава, че ще е необходимо да се пожертва „значителна част от природата“ в името на избора на „по-малката от двете злини“. Тя подкрепя проекта за минен добив, тъй като малкият град от десетилетия губи работни места и млади хора.

„Минният добив може да ни предложи много възможности за работни места и икономически растеж – нещо, от което наистина имаме нужда, защото, за съжаление, преживяхме спад на населението. Имаме много хора в уязвимо положение, мнозина получават социална помощ или инвалидни пенсии, затова този проект ни е необходим.“

Докато в Норвегия търсят баланса между бръмбарите и батериите, във Финландия Европа вече отбеляза победа. Там заработи първата на континента цялостна мина за литий – минерал от решаващо значение за производството на електромобили, смартфони и други устройства. Литият, залежи от който има и в други европейски страни като Португалия и Чехия, се превърна в стратегически ресурс, който някои сравняват с петрола в началото на XX век. Проектът за близо 800 милиона евро, затваря пълния цикъл – от добива до рафинирането на литиев хидроксид. Изпълнителният директор Хану Хаутала е категоричен:

„Това е първата мина за литий в Европа. Тя увеличава независимостта от внос, например от азиатски държави и Австралия. В момента добиваме руда, която съдържа между 1 и 1,3 процента литиев оксид. След това я транспортираме до фабрика за обогатяване, където съдържанието на литиев оксид се увеличава до 5 процента, а после суровината се насочва към литиевата рафинерия, където концентратът се преработва в литиев хидроксид с качество за батерии.“

Очаква се мината да заработи с пълен капацитет през следващите две години.

След пускането на рафинерията в пълен обем годишно ще се произвеждат около 15 000 тона литиев хидроксид с качество за батерии. Според експерти това покрива около 10 процента от търсенето в Европа, което означава, че вносът на литий от други части на света ще продължи да играе важна роля.

В Деня на Европа тези примери напомнят: пътят към стратегическата независимост на континента е труден, скъп и изпълнен с компромиси, но е единственият начин Съюзът да остане конкурентен на световната сцена.

Автор: Силвия Петрова – Източник : https://bnr.bg/main/post/466279/9-may-i-novata-nezavisimost-bitkata-na-evropa-za-redkozemni-elementi