Николай Маринов е намалил цените на млечните продукти в деня, в който е освободен от поста си. Това заяви изпълнителният директор на Държавната консолидационна компания Венцислав Димитров в ефира на bTV тази сутрин.. Изпълнителният директор на държавната млекопреработвателна компания Николай Маринов беше отстранен от поста си, след като намали цените във фирмените магазини. Новината беше съобщена от самия него отново в ефира на bTV вчера.
Директорът на ДКК съобщи още, че новият изпълнителен директор на държавната млекопреработвателна компания е Владимир Русев, назначен още вчера с решение на Съвета на директорите на ДКК. Той уточни, че вече е започнала процедурата по вписването на новото ръководство в Търговския регистър.
„ДКК е собственик на 14 публични предприятия, които дружеството управлява по най-прозрачни практики, включително и на „Ел Би Булгарикум“. В много кратки срокове, след като е назначен Николай Млад на тази длъжност се свиква заседание на Съвета на директорите, на което се взима прибързано решение, за придобиване на автомобили за дейността на дружеството на не съгласувани цени, от неоторизирани доставчици. Цената е платена предварително и тя е над 1 млн.“, обясни Венцислав Димитров.

Димитров подчерта, че Маринов не е отстранен заради закупуване на автомобилите.
В ДКК е постъпила информация, че веднага след избирането му на поста Николай Маринов купува моторни превозни средства. Избраната фирма не е оторизиран дилър. В сигнала се твърди, че сумата за превозните средства е силно завишена. Пред БТА Маринов заявява, че тези превозни средства са одобрени по бизнес програма, която се одобрява от ДКК, и сумата от 850 000 лева, която са одобрили, е за 3 превозни средства – млековоз и два камиона. „А ние за сума – по-малка от 850 000 лв., сме купили млековоз, два камиона и два леки автомобила, т.е. и тук сме реализирали икономия от над 160 000 лв., която ни позволява да купим допълнително два автомобила“, казва Маринов.

„Работи се с недоказано качество на суровината. Суровината, която пристига в преработвателното предприятие във Видин е с не доказан произход. Седмица след назначаването на Борда на директорите се учредява дружеството, от което се купуват тези нови суровини, сменен е доставчикът, който има своя опит и сертификати. Тук се буди съмнение дали се работи в интерес на публичната компания, или на частен“, обясни Димитров.
От ДКК посочват, че малко след встъпването на Маринов в длъжност „Ел Би Булгарикум“ започва да купува суровина от новорегистрирана фирма (през месец декември 2022 г.). Има индикации, че цената, на която доставят млякото, е силно завишена, посочват от ДКК. „Напротив, точно обратното е – цената е с около 8 ст. по-ниска от доставчиците, които са били досега“, казва Маринов.
Димитров заяви, че в момента върви проверка, но още не са предоставени документи. По думите му проверката е на база на сигнали, подавани от дългогодишни служители от предприятието.
От ДКК посочват, че дългогодишни работници от производствената база във Видин са подали сигнал в ДКК, че качеството на суровината е много занижено. Освен това според ДКК най-вероятно за да се генерират по-големи доставки от фирмата доставчик, „Ел Би Булгарикум“ се презапасява с готова продукция, която трудно може да бъде пласирана, преди да изтече срокът ѝ на годност. По думите на Маринов обаче такова нещо няма. „Работи се по график, производствената база си изготвя график, праща го на доставчиците и те доставят съобразно графика“, коментира Маринов.

От ДКК заявяват, че при избора на изпълнителния директор са спазени всички публични процедури, но при сигнали за такива нередности ще се вземат категорични мерки.
Николай Маринов заяви, че ще заведе дело срещу ДКК.
„Днес стана ясно отново, че мафията победи държавата“, заяви Маринов пред bTV. Според него е възможно причина за уволнението му да са били прекратените „порочни практики“ в дружеството, свързани с натиск от страна на ДКК и министъра на икономиката фирма да работи с конкретни доставчици на сурово мляко със „съмнително“ качество.
В понеделник Николай Маринов обяви, че държавната млекопреработвателна компания „Ел Би Булгарикум“ намалява цените на млечните продукти във фирмените си магазини. Млеката поевтиняват с между 5 и 10%, а на кашкавала и сиренето – с над 30%, като Маринов призова и големите хипермаркети да последват примера им. Ниски цени: „Ел Би Булгарикум“ сваля цените на продуктите си
Николай Маринов бе назначен на поста съвсем скоро – в началото на декември 2022 г.  
ОШЕ ПО ТЕМАТА:
Сиренето удари рекордна цена – по-евтино е да ядем месо
Саудитска Арабия иска да построи най-голямата млечна ферма в България
Двете най-големи млечни компании у нас се обединяват

Нелоялни търговски практики за мен има. През 7-8-10 търговски субекта филтрират достъпа на стотици производители. Големите вериги държат около 55-60% от пазара, другото е за малките магазинчета.
Големите вериги обаче са в големите градове, а там оборотът е по-голям – там те имат дял 75-80%. По празници делът им там обаче стига 90%. Така председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Владислав Николов коментира пред БНТ ситуацията с цените на храните в България, като конкретно говори за млякото.
Николов се оплака, че в миналото, при третия кабинет на Бойко Борисов, имало голям натиск от чужди посланици, за да се наложат нормативни граници на пазара.
През първите 2 седмици на февруари има надценки от 60-80% – т.е. Влиза в търговската верига нещо на 10 лв., става 18 лв. и то без да говорим за допълнителни такси като брошури, а в някои вериги имаше практики за рождени дни, за Нова година, твърди Николов.
Категорично той се обяви против таван на цените, но трябва да има таван на рентабилността, каза още председателят на Асоциацията на млекопреработвателите.
ОЩЕ по темата: Цената на сиренето достигна рекордни нива – надхвърли 11 лв. за килограм
Според Николов директорът на „Ел Би Булгарикум“ е уволнен, защото е засегнал корпоративни интереси. Не е нормално рентабилността на едно предприятие в млекарския производителен бранш да работи за 5-7%, настоя той.
ОЩЕ по темата: „Ел Би Булгарикум“ намалява цените на млечните продукти във фирмените магазини

Хляб без ДДС, по-ниски цени на пшеницата на международните пазари, но въпреки това цената за крайните клиенти в България не само не пада, ами и плавно и полека расте. Това показват данни, цитирани от икономиста Лъчезар Богданов във Фейсбук.
Данните на Европейската комисия са изключитено показателни – през май 2022 година пшеницата в ЕС беше средно с 34% по-скъпа, а в България през юни 2022 година беше пикът на поскъпването – 39%. Но през януари 2023 година т.е. само преди месец средната цена вече е с 20-тина процента по-ниска от най-високите стойности през пролетта и общо поевтиняването ѝ е 9% спрямо най-скъпите моменти на 2022 година.
Съответно, от 1 юли за хляба в България ДДС няма, а през януари 2023 година токът е с 33 лева по-евтин на мегаватчас – 200 лв. спрямо 233 лв. година по-рано. Обаче хлябът и хлебните изделия остават с 34% по-скъпи спрямо януари 2023 година.
ОЩЕ по темата: Цената на хляба няма да се вдига, но закуските поскъпват
„Това, освен друго, показва и че намалението (а тук – премахването изцяло) на ДДС не се пренася към потребителите чрез по-ниски крайни цени. Може би това ще е предупредителен сигнал към политиците, когато (отново) започнат да се упражняват в популизъм върху данъчната система“, възмутено коментира икономистът Лъчезар Богданов.
В публикацията му във Фейсбук, където се коментира темата, обаче се поставя въпросът и какви са разходите за труд и транспорт. Самият Богданов коментира, че горивата са с около 9% по-скъпи, а разходите за труд са се вдигнали със 17-18%.
КНСБ: Цената на хляба е паднала между 1 и 11%, а на брашното – между 8 и 11%

Наводненията са начело сред природните бедствия, които нанасят щети в България, но не са най-смъртоносните. Това сочи пространен анализ за риска и уязвимостта на секторите в българската икономика от климатични промени.
Данните са доста разнообразни, но изводът е направен на база информация, обхващаща периода 1980 – 2010 година. Оказва се, че в този период най-смъртоносни за българите са били студените вълни – т.е. екстремно ниски температури. През 2006 година 18 души в България са умрели от измръзване, а през 2005 година – 17 заради наводнения. А от екстремни жеги – 10 през 2008 година. Това обаче е ориентир от общ характер, не може да се счита за абсолютна меродавност, заради условностите на статистиката.
Същевременно в периода 2010 – 2012 година най-много материални щети според НСИ са нанесли снегонавяванията и обледяванията – 95 113 000 лв. На второ място са наводненията – 88 813 000 лв., а на трето място са бурите и градушките – 73 776 000 лв. Сушата е донесла 89 000 лв. щети за този период.
Абсолютната максимална температура в страната е измерена през 1916 г. в Садово (45,2 ̊С) и до момента не е променен този рекорд. Абсолютната минимална температура е измерена в Трън (-38,3) през 1947 г.. Ст. Беглика е и с най-ниска от средните месечни абсолютни минимални температури, със стойност за януари (-36,6 ̊С). Най-топлото място в страната по показателя средна от месечните абсолютни максимални температури е Бяла (Русенска област) с (37,5 ̊С). Най-често засегнатите региони от страната от горещи вълни (3 поредни дни с 32 или повече градуса по Целзий) са областите Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол и Стара Загора в Южна България, и Плевен, Русе и Велико Търново, в Северна България.
Иначе в периода 1980 – 2010 година десетте най-тежки природни бедствия са регистрирани в периода 2000 – 2010 година, което изглежда като явен признак на влиянието на климатичните промени.
ОЩЕ: Българската политика за борба с климатичните промени – има ли я изобщо?