Организацията на обединените нации отправи призив за отпускане на 1 млрд. долара в помощ на жертвите на опустошителното земетресение в Турция от миналата седмица, при което загинаха хиляди хора, а милиони други имат нужда от помощ. Милиарди потекоха към Турция след земетресението. Кой се притече на помощ?
По думите на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш средствата ще осигурят хуманитарна помощ за 3 месеца на 5,2 млн. души.
Според него парите ще позволят на организациите за помощ бързо да увеличат мащаба на така важната подкрепа, включително и за продоволствената сигурност, защитата, образованието, водата и подслона.
„Нуждите са огромни, хората страдат и нямаме време за губене. Призовавам международната общност да се активизира и да финансира изцяло тези усилия в отговор на едно от най-големите природни бедствия“, заяви Гутериш.

Трусът с магнитуд 7,8 по Рихтер през на 6 февруари отне живота на над 40 000 души в Югоизточна Турция, а още няколко хиляди души загубиха живота си от другата страна на границата в Сирия.
Според Анкара бедствието е засегнало пряко над 9 млн. души в Турция.
„Народът на Турция е преживял неописуема мъка. Трябва да застанем до тях в най-тъмния им час и да гарантираме, че ще получат подкрепата, от която се нуждаят“, заяви координаторът на ООН за извънредна помощ Мартин Грифитс, оглавяващ и Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (OCHA). Земетресението в Турция ще струва поне 84 милиарда долара
В изявлението на OCHA се казва още, че стотици хиляди хора – малки деца и възрастни хора – нямат достъп до подслон, храна, вода, отоплителни уреди и медицински грижи при минусови температури. Освен това около 47 000 сгради са разрушени или повредени в цяла Турция, а хиляди хора са потърсили убежище във временни приюти.

ОСНА посочи, че ООН доставя топла храна, хранителни продукти, палатки, топли зимни дрехи, одеяла, матраци, кухненски комплекти и медицински консумативи в засегнатите райони.
Във вторник ООН отправи апел и за 397 млн. долара в помощ на жертвите на земетресението в Сирия. А по-рано организацията предостави 50 млн. долара за оказване на помощ чрез централния си фонд за спешно реагиране.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Стадион от Мондиала в Катар ще подслони пострадалите в Турция
JPMorgan с мрачна прогноза за щетите от земетресението в Турция
Оценка на ЕБВР: Земетресението ще заличи един процент от БВП на Турция

Комисията по защита на конкуренцията наложи имуществена санкция в размер на 67.7 млн. лева на „Лукойл-България“ ЕООД за злоупотреба с господстващо положение, става ясно от съобщение на официалния сайт на регулатора.
Санкцията е наложена заради „прилагане на ценова преса спрямо конкурентите на дружеството при търговията на едро с моторни горива на територията на страната, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията на пазарите на горива и да засегне интересите на потребителите”, посочват от КЗК.
Проучването започва по искане на „ОМВ България“ ООД във връзка със сериозни опасения за нарушение на конкуренцията на пазарите на горива в страната от „Лукойл България“ ЕООД. Впоследствие към него са присъединени искане на „Инса ойл“ ЕООД и сигнали от участници на пазара на едро, става ясно от съобщението.
Регулаторът е събрал „огромна по обем” информация от „Лукойл-България“ ЕООД, „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, Агенция „Митници“ и почти всички големи търговци и притежатели на складове за горива.
„Благодарение на навременната намеса на КЗК е предотвратена целената стратегия на „Лукойл-България“ ЕООД постепенно да завземе пазара на едро на горива. По-конкретно дружеството се опитва да създаде впечатление, че наложената от него през 2021 година нова ценова политика на търговците ще доведе до по-ниски цени за крайния потребител. Тъй като подобно поведение е добре познато на антимонополните органи на ЕС, КЗК счита, че на практика единственият интерес на господстващото предприятие, каквото без съмнение се явява „Лукойл-България“ ЕООД, е да елиминира конкурентите си и в дългосрочен план да налага едностранно по-високи цени на потребителите.”, пише в съобщението.
„В тази връзка следва да се отбележи, че именно търговците на едро и държателите на данъчни складове са единствените, които биха могли да се противопоставят на господстващото предприятие, като оказват известен конкурентен натиск, доколкото имат възможност за внос или доставка на горива от алтернативни рафинерии.”, отбелязват от КЗК.
„Лукойл“ плати 90 милиона лева авансов данък на държавата
Антимонополният регулатор изтъква някои основни факти на база събраните и анализирани данни.
Според анализа на КЗК, „Лукойл-България“ ЕООД притежава повече от половината от пазара и е лидер при търговията на едро с моторни горива. Част е от групата Лукойл, която притежава уникална за страната логистична, складова и транспортна инфраструктура със стратегическо географско разположение и оперира по цялата верига от производството на горива до реализацията им към крайните потребители.
Комисията установява, че „Лукойл-България“ ЕООД е прилагало цялостна стратегия за ограничаване на конкуренцията при търговията на едро на горива в страната. Чрез промени в ценовата си политика в рамките на 2021 г., дружеството изцяло е отменило предоставяните от него количествени отстъпки при търговия на едро с моторни горива под режим отложено плащане на акциз, докато търговци, закупуващи горива с платен акциз от бази на „Лукойл-България“ ЕООД, са получавали допълнителна отстъпка. Прилагана е едностранно ценова политика на съответните пазари, която води до наличие на т.нар. „ценова преса“.
Това нарушение се доказва и от проведените тестове, съгласно европейската икономическа теория и практика. В резултат на ценовата преса, конкурентите на господстващото предприятие, които единствено могат да повлияят върху ценовата политика на „Лукойл-България“ ЕООД, не биха могли да се противопоставят ефективно в ценово отношение, а това води до отлив на клиенти, финансови загуби и напускане на пазара, посочват от КЗК.
Освен до отстраняване на конкуренцията, такова поведение същевременно води до намаляване на стимулите за навлизане и разрастване на потенциални нови търговци и инвеститори на пазарите на горива, в резултат на което в крайна сметка ще бъдат увредени крайните потребители, пише в съобщението на регулатора.
Окончателно: Държавата ще може да поема контрол над „Лукойл Нефтохим“ Бургас
Предвид свързаността на пазарите на търговия на едро и на дребно с автомобилни горива, повишаването на цените на горивата на едро, поради отслабен конкурентен натиск, вследствие от поведението на „Лукойл-България“ ЕООД, ще има непосредствен ефект върху цените на предлаганите автомобилни горива от бензиностанциите, което, както е известно има огромна социално – икономическа значимост, добавят от КЗК.
В резултат на активните действия на КЗК, в хода на проучването по производството, „Лукойл-България“ ЕООД промени и коригира поведението си, което е най-важната цел на антимонополния орган, а именно да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията, отбелязват от регулатора.
Решението на Комисията може да бъде обжалвано пред Административния съд – София област от страните и от всяко трето лице, което има правен интерес, в 14-дневен срок

Португалия обяви пакет от мерки за справяне с жилищната криза, като забрана за издаване на нови разрешителни за Airbnb и други услуги за краткосрочни наеми, както и край на противоречивата програма „Златна виза“, съобщава Ройтерс.
Наемите и цените на жилищата растат силно в Португалия, която е сред най-бедните страни в Западна Европа. Миналата година над 50% от работещите хора в страната са имали доходи под 1000 евро на месец, а само в Лисабон наемите са се повишили с 37% през 2022 г.
Ниските заплати, нажеженият имотен пазар, политиките за насърчаване на богати чужденци да инвестират и зависимата от туризма икономика от години затрудняват местните жители да наемат или купят имот. Инфлацията от 8,3% в Португалия задълбочава проблема.
Премиерът Антонио Коща заяви, че кризата вече засяга всички семейства, не само най-уязвимите. Не е ясно кога мерките на стойност най-малко 900 млн. евро ще влязат в сила. Коща заяви, че някои от тях ще бъдат одобрени следващия месец, а други ще бъдат гласувани от депутатите.
Ще бъде въведен механизъм за регулиране на ръста на наемите и правителството ще предложи данъчни стимули на собственици на имоти, за да превръщат ваканционни имоти в жилища под наем за местните жители, допълни португалският премиер.
Нови разрешения за ваканционни имоти като в Airbnb ще бъдат забранени с изключение на по-слабо населените селски райони.

За да отговори на недостига на жилища, държавата ще наема празни имоти директно от собствениците за период от пет години и ще ги предлага на наемния пазар, съобщи Коща.
Също така, Португалия ще прекрати програмата си „Златна виза“, която предлага паспорти на страна членка на ЕС на граждани на държави извън съюза в замяна на инвестиции, включително в недвижими имоти. Програмата беше критикувана, че повишава цените на жилищата и на наемите.
Тя привлече инвестиции за 6,8 млрд. евро от влизането ѝ в сила през 2012 г., като повечето средства са отишли в недвижими имоти.
 
 

Правителството на Финландия одобри двата ядрени реактора във финландската атомна електроцентрала „Ловииса“ да продължат да работят до 2050 г., съобщи кабинетът в Хелзинки, цитиран от Reuters.

„В резултат на постоянното подобряване на работата на централата, тя е в добро състояние и удължаването на живота ѝ е възможно“, заяви Сасу Валкамо, директор на АЕЦ-а, собственост на финландската енергийна компания Fortum. Лицензите на двата блока са съответно до 2027 г. за първия и до 2030 г. за втория.
АЕЦ „Ловииса“ е първата атомна електроцентрала във Финландия. Тя има два енергоблока с реактори тип ВВЕР-440. Първи енергоблок е пуснат в експлоатация през 1977 г., а втория три години по-късно – през ноември 1980 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
САЩ дава милиарди на Румъния за нови ядрени реактори
Полша ще разчита на гигант от САЩ за първата си АЕЦ
Чехия пуска търг за нов ядрен реактор

Министерството на енергетиката, заедно с мениджмънта на дружеството ICGB проведоха преговори с изпълнителя на строителството на междусистемната газова връзка Гърция–България, при което бе постигната договореност за признаване на пълния размер дължими към ICGB неустойки.
“С това споразумение приключваме няколкомесечни напрегнати преговори. Гръцката страна имаше претенции за десетки милиони, свързани според тях с допълнителни дейности по строежа и увеличението на цените. Нашите насрещни претенции са свързани с компенсации във връзка със забавяне на строителството”, обясни министър Христов. По думите му успехът се дължи на изключителната техническа и юридическа подготовка по всички спорни въпроси, както и на прозрачния и конструктивен подход при отстояването на позицията ни.

След активни преговори е постигнато споразумение, което изцяло защитава интересите на ICGB и България. Договорът с гръцката Авакс подлежи на индексиране съгласно Закона за обществените поръчки и приетата процедура, което се прилага при всички договори, засегнати от инфлацията и ковид – практика, наложена и в България, и в Европа.
“Ние защитихме позицията, че тази индексация напълно урежда всички претенции, свързани с инфлацията, и допълнителни плащания не са дължими. Техническите експерти отхвърлиха всички искания за приемане на допълнителни обеми от извършена работа. След тази стъпка Авакс оттегля всичките си претенции и поема ангажимент да изплати компенсацията за забавянето. Със споразумението се избягва последващ евентуален арбитраж, което би струвало милиони в адвокатски разходи и технически експертизи и би бил с неясен резултат”, допълни министър Христов. От ICGB заявяват, че детайлите остават конфиденциална информация, но изразиха удовлетворение от приятелското решаване на спора и постигнатите договорености, които успешно защитават интересите на оператора.
Споразумението следва да се одобри от акционерите в ICGB.

Оперативният лизинг у нас отчита силна 2022 година, като записва внушително увеличение, изпреварвайки приблизително 4 пъти годишният ръст на вземанията по финансов лизинг.
Вземанията по оперативен лизинг у нас нараснаха с 58.5% през миналата 2022 година до общо 355.8 млн. лева, сочат данните на Българската народна банка. Това представлява увеличение от 131.4 млн. лева на годишна база. За сравнение, през предходната 2021 година, вземанията по оперативен лизинг отчетоха годишно увеличение от едва 1.6% (+3.4 млн. лева).
Оперативният лизинг традиционно заем малък дял във вземанията на лизинговите дружества в България. За разлика от масовия финансов лизинг, при оперативния лизинг, физическите или юридическите лица не придобиват актива в края на периода на договора. Казано с други думи, този вид лизинг наподобява договор за наем. При желание, лизингополучателите могат да придобият използваните активи в края на периода, като заплатят остатъчната стойност. Друга възможност е да продължат договора за оперативен лизинг, като обикновено могат да сменят използваният автомобил, например, с нов неамортизиран за срока на договора.
Обикновено оперативният лизинг е инструмент използван от бизнеса, тъй като позволява гъвкавост в планирането на разходите. Сериозният скок на вземанията по оперативен лизинг през 2022 година се случва на фона на период на рекордна инфлация и икономическа несигурност.
Най-силният период на за оперативния лизинг през миналата година е бил третото тримесечие, когато са сключени нови договори за 130.9 млн. лева. За сравнение, през първото тримесечие на годината са сключени нови договори за оперативен лизинг за 20.2 млн. лева, през второто тримесечие – за 24.3 млн. лева, а през последното тримесечие – за 25 млн. лева.
Финансовият лизинг също се радва на силна година, като нараства с два пъти по-висок темп спрямо предходната 2021 година, когато годишното увеличение бе 6.4%. Вземанията по договори за финансов лизинг нарастват с 13.5% (+586.5 млн. лева) през миналата година до общо 4.937 млрд. лева, сочат данните на БНБ.
Сключените през четвъртото тримесечие на 2022 г. нови договори за финансов лизинг са в размер на 694.5 млн. лв. Обемът им нараства с 22.9% (129.5 млн. лв.) спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г., а намалява с 5.5% (40.4 млн. лв.) спрямо третото тримесечие на 2022 година.
Към края на декември 2022 г. необслужваните вземания по договори за финансов лизинг са 106.4 млн. лева. Те се увеличават с 15.5% (14.2 млн. лв.) спрямо края на декември 2021 г., а намаляват с 8% (9.2 млн. лв.) в сравнение с края на третото тримесечие на 2022 година.
Благодарение на възхода на оперативния лизинг, делът на финансовия лизинг в общия размер на вземанията по лизингови договори у нас пада от 95.1% в края на декември 2021 година до 93.3% в края на декември миналата година.
Общият размер на вземанията по договори за финансов и оперативен лизинг нараства с 15.7% (+717.8 млн. лева) на годишна база до 5.293 млрд. лева. За сравнение, в края на предходната 2021 година общият размер на вземанията бе 4.57 млрд. лева.
Вземания по финансов лизинг по вид на актива
Вземанията по договори за финансов лизинг на Леки автомобили са 2.141 млрд. лв. в края на декември 2022 година. Те нарастват със 17.9% (324.5 млн. лв.) на годишна база и с 3.5% (71.5 млн. лв.) в сравнение с края на третото тримесечие на 2022 година. Относителният им дял е 43.4% в края на декември 2022 г. при 41.7% в края на декември 2021 година.
В края на четвъртото тримесечие на 2022 г. вземанията по договори за финансов лизинг на Товарни и лекотоварни автомобили са 1.239 млрд. лв., като нарастват с 10.3% (115.7 млн. лв.) спрямо края на декември 2021 г. и с 2.8% (34.2 млн. лв.) в сравнение с края на септември 2022 година. Относителният им дял намалява от 25.8% в края на декември 2021 г. до 25.1% в края на същия месец на 2022 година.

В края на четвъртото тримесечие на 2022 г. вземанията по договори за финансов лизинг на Машини, съоръжения и индустриално оборудване са 1.372 млрд. лв., като нарастват с 13.8% (166.7 млн. лв.) спрямо края на декември 2021 г. и с 0.2% (2.6 млн. лв.) в сравнение с края на септември 2022 година. Относителният им дял се повишава от 27.7% в края на декември 2021 г. до 27.8% в края на същия месец на 2022 година.
Вземания по финансов лизинг от резиденти по институционални сектори
В края на декември 2022 г. вземанията по финансов лизинг от сектор Нефинансови предприятия възлизат на 3.996 млрд. лв. Те нарастват с 12.7% (449.3 млн. лв.) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2021 г. и с 2.1% (80.5 млн. лв.) спрямо края на септември 2022 година. Относителният дял на вземанията от сектор Нефинансови предприятия в общия размер на вземанията по финансов лизинг от резиденти в края на декември 2022 г. е 80.9% при 81.5% в края на декември 2021 година.

В края на четвъртото тримесечие на 2022 г. вземанията от сектор Домакинства и НТООД възлизат на 923.7 млн. лв. Размерът им нараства със 17.1% (134.9 млн. лв.) на годишна база и с 2.6% (23.6 млн. лв.) сравнение с края на септември 2022 година. Относителният дял на вземанията от сектор Домакинства и НТООД в общия размер на вземанията по финансов лизинг от резиденти нараства от 18.1% в края на декември 2021 г. до 18.7% в края на декември 2022 година.
Структура на вземанията по финансов лизинг
В края на декември 2022 г. вземанията с матуритет над 1 до 5 години са 3.821 млрд. лв., като нарастват с 15.3% (506 млн. лв.) на годишна база и с 2.7% (100 млн. лв.) спрямо края на третото тримесечие на 2022 година. Относителният им дял в общия размер на вземанията по финансов лизинг нараства от 76.2% в края на декември 2021 г. до 77.4% в края на същия месец на 2022 година.

В края на четвъртото тримесечие на 2022 г. размерът на вземанията с матуритет над 5 години е 902.9 млн. лв. Те нарастват с 6.6% (55.6 млн. лв.) на годишна база и с 2% (17.3 млн. лв.) спрямо края на третото тримесечие на 2022 година.

Главният изпълнителен директор на YouTube Сюзън Войчицки обяви, че се оттегля от поста си, съобщава Reuters.
Тя е един от първите служители на Google, като всъщност първата локация на днешния онлайн гигант в края на 90-те е в гаража ѝ.
Войчицки застана начело на YouTube през 2014 г., след като преди това беше старши вицепрезидент на Google за рекламните продукти. Под ръководството ѝ платформата за видеосподеляне сериозно разгърна своето портфолио с различни формати – както за музика и по-висок клас съдържание, така и като конкурент на TikTok чрез YouTube Shorts.

Битката за потребителското внимание напоследък обаче е особено сериозна и YouTube в две последователни тримесечия отчете спад на приходите от реклама. Сега тенденцията ще трябва да се обърне от новия главен изпълнителен директор – Нийл Мохан, заместник на Войчицки и главен продуктов мениджър. Той е разработил и голяма част от новите предложения на платформата.
„За мен това е принудително напускане в резултат на лошото представяне на YouTube. Това, което е по-неясно, е дали Мохан, който досега не е бил много забележим, притежава лидерските качества, за да върне YouTube обратно в правия път“, заяви пред Reuters Пол Верна, анализатор от Insider Intelligence.
Сюзън Войчицки обяви, че няма да напуска компанията майка Alphabet и ще остане като съветник, но вече ще отделя повече време на семейството си.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Компанията-майка на Google „избухна“ с рекордни печалби
3 канала в YouTube, чрез които ще повишите общата си култура