Рекорден ръст на платените през 2022 г. просрочени задължения отчете Националната агенция за приходите.
Над 5 млрд. лева данъци и осигурителни вноски са събрани през 2022 г. от публичните изпълнители, служителите в Кол центъра и инспекторите по приходите в НАП. Това е с близо 30 % повече спрямо 2021 г., съобщават от приходната агенция. По-високата събираемост е заради ранното уведомяване на гражданите и фирмите, пропуснали да платят в пълен размер публичните си дългове, проактивната комуникация и партньорския подход, прилаган от НАП. При продължителна липса на съдействие и плащане на длъжниците обаче се стига до търгове за продажба на имуществото, а понякога се търси и отговорност за дълговете лично и от управителите на задлъжнелите фирми. Тревожно: Всеки четвърти българин не може да плаща дълговете си

Над 348 млн. лева са просрочените задължения, събрани от НАП за 2022 г., от изпълнители на обществени поръчки и други получатели на държавни и общински средства. Чрез автоматизирана система на МФ, всички органи уведомяват НАП, преди да платят и проверяват дали изпълнителите на поръчките имат публични задължения. Ако са налице задължения, публичен изпълнител на НАП може да използва цялата или част от сумата на плащането за погасяване на дълговете към фиска.
От НАП препоръчват на гражданите и фирмите да ползват е-услугите с ПИК или КЕП, за да проверят имат ли задължения и какъв е актуалният им размер. При образувано изпълнително производство, клиентите, изпитващи финансови затруднения, могат да се обърнат към компетентния публичен изпълнител и да обсъдят подходящи мерки за обезпечаване и заплащане на просрочените задължения. Бизнесът в България чака забавените си плащания по близо 2 месеца
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Могат ли хората да фалират като фирмите?
НАП събра над 4 млн. лева просрочени задължения само за 7 дни
За какво дължи пари българинът? 
Все повече българи теглят кредит, за да обединят дълговете си 

По-хубави резултати в края на 2022 година на тема „втора пенсия“, но за мнозинството българи резултатът по въпроса все още е загуба.
В края на 2022 г. средният размер на натрупаните средства в активните партиди (тези, в които е внесена поне една осигурителна вноска през последните 12 месеца) е 5626,98 лв. Това е със 178,69 лв. по-малко спрямо състоянието на партидите през декември 2021 г. Такава е картината на статистиката на Комисията за финансов надзор (КФН).
Понижението в партидите е факт, въпреки че през годината средно са внесени 992,76 лв. осигуровки през 2022 година или 82,73 лв. средно на месец, уточнява в. „Сега“.
ОЩЕ: Изгарят парите за втора пенсия
Загубите в края на 2022 година обаче са по-малки, отколкото в други периоди на същата година. През септември, 2022 година, при средно спестеното за втора пенсия беше 5348 лв. Освен това сега четири фонда всъщност успяват да надскочат нивата от декември 2021 г., макар и не с толкова, колкото сме внесли като осигуровки:
– „Съгласие“ увеличава средния размер на натрупаните средства в активните партиди от 5756,13 лв. през декември 2021 г. на 5787,50 лв. година по-късно. Средният размер на постъпленията от осигуровки в този фонд обаче е 959,4 лв. на човек за годината;
– „ЦКБ-Сила“ увеличава средната сума в партида от 6233,29 лв. на 6491,53 лв. (декември 2021 г. спрямо декември 2022 г.). Средният размер на постъпленията от осигуровки на един човек е 992,40 лв. за годината;
– „Бъдеще“ увеличава средното натрупване в партида от 3246,88 лв. на 3483,19 лв. Тук постъпленията от осигуровки за годината са 913,20 лв. на човек;
– „Топлина“ увеличава средния размер на натрупаните средства в активните партиди от 3149,62 лв. на 3276,98 лв., но при внесени 926,40 лв. на човек за годината.
При трите големи фонда – „Доверие“, „Алианц“ и „ДСК-Родина“, където са 64% от осигурените за втора пенсия, наваксването е по-трудно. Средният размер на натрупаните средства в активните партиди в „Доверие“ към края на декември 2022 г. е 5441,65 лв. при 5767,03 лв. в края на 2021 г. Постъпленията от осигуровки средно на човек в този фонд са 891 лв. за годината. В „Алианц“ партидата е намаляла от 6197,26 лв. в края на 2021 г. до 6034,73 лв. сега, като постъпленията от осигуровки са 962,28 лв.
„ДСК-Родина“ е интересен случай – тук средното натрупване в индивидуалната партида намалява сериозно от 5931,49 лв. в края на 2021 г. на 5602,36 лв. в края на 2022 г. Всъщност обаче този фонд успява да увеличи нетните си активи за този период – от 3,235 млрд. лв. на 3,299 млрд. лв. през декември 2022 г. В „Съгласие“ се наблюдава обратното – тук партидата се увеличава, но нетните активи намаляват за същия период от 1,646 млрд. лв. на 1,557 млрд. лв.
При внесени общо 1,952 млрд. лв. през 2022 г., нетните активи на 10-те универсални фонда намаляват от 16,743 млрд. лв. на 16,548 млрд. лв. В тези числа обаче има и добра новина. Спрямо септември фондовете са успели да възстановят 903 млн. лв. и това е постигнато само за 3 месеца.
ОЩЕ: Прехвърлиха близо 1 милиард лева от парите, спестени за втора пенсия

През прозореца на заминаващия влак мъж крещи към друг мъж на перона:
– Всичко хубавооо! Благодаря за гостоприемствотооо! А жена ти в леглото беше супееееер!
Седнал си на мястото, погледнал как спътниците му го зяпали с отворени от учудване уста, и гузно казал:
– Абе изобщо не беше супер! Ама исках да не обидя човека…

Интересът към така наречените бързи кредити бе рекордно висок у нас през миналата 2022 година. Вземанията по заеми на дружествата, специализирани в кредитиране на родния пазар, нарастват със 725 млн. лева на годишна база до общо 4.42 млрд. лева към края на четвъртото тримесечие на миналата година, сочат данните на Българската народна банка. Това представлява ръст от 19.6% спрямо последното тримесечие на предходната 2021 година.
Само за последните три месеца на миналата 2022 година, вземанията на дружествата специализирани в кредитиране, нарастват със 132 млн. лева или 3.1% спрямо третото тримесечие.
Номиналното годишно увеличение на вземанията през 2022 година изпреварва резултата от 2021 година с близо 100 млн. лева. За сравнение, през 2021 година вземанията по този вид кредити нараснаха с 629.2 млн. лева (+20.4% на годишна база).
Върху вземанията по кредити оказват влияние и нетните продажби на кредити от дружествата, които за периода януари-декември 2022 година са в размер на 94.4 млн. лева. На годишна база продадените кредити са в размер на 103.6 млн. лв. (в т.ч. 21.5 млн. лв. през четвъртото тримесечие на 2022 г.), а закупените – 9.2 млн. лв. (в т.ч. 2.2 млн. лв. през последното тримесечие на 2022 г.).

Размерът на необслужваните кредити възлиза на 302.7 млн. лева към края на декември 2022 година или 6.8% от всички вземания по кредити. Увеличението спрямо края на предходната 2021 година достига 6.7% (+19 млн. лева). Сравнително ниският ръст на лошите бързи кредити се дължи на спад на необслужваните заеми в размер на 12.6% (43.7 млн. лева) през последното тримесечие спрямо преходния тримесечен период на тази година.
Благодарение на този процес, обемът на необслужваните заеми свива годишното увеличение, след като през третото тримесечие бе отчетен скок от 23% на лошите кредити.
Противно на названието „бързи кредити”, най-масови са заемите със срок на погасяване над 5 години – дял от 44.5% към края на миналата година. Те нарастват с 27.6% или 426.1 млн. лева на годишна база до общо 1.97 млрд. лева към края на декември 2022 година, сочат данните на БНБ.

В края на четвъртото тримесечие на 2022 г. вземанията по кредити с матуритет над 1 до 5 години са 903.2 млн. лева. Те нарастват със 7.8% (65.3 млн. лв.) на годишна база. Вземанията по кредити с матуритет до 1 година са 1.251 млрд. лева в края на декември 2022 г., като нарастват с 20.7% (214.6 млн. лв.) спрямо края на същия месец на 2021 година.
Най-висок дял във вземанията по кредити има сектор Домакинства и НТООД – дял от 71.2% към края на декември 2022 година. Те нарастват с 18.8% на годишна база до общо 3.1 млрд. лева.
Вземанията по кредити от сектор нефинансови предприятия са 1.122 млрд. лв. към края на четвъртото тримесечие на 2022 година. Те се увеличават с 19.5% (182.7 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2021 година. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти е 25.7% в края на декември 2022 година.

В структурата на вземанията по кредити от сектор Домакинства и НТООД преобладават потребителските кредити, които са 2.992 млрд. лв. в края на четвъртото тримесечие на 2022 година. Те се увеличават с 20% (499.5 млн. лв.) на годишна. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от сектор Домакинства и НТООД нараства от 95.2% към края на декември 2021 г. до 96.2% към края на същия месец на 2022 година.
Размерът на жилищните кредити в края на четвъртото тримесечие на 2022 г. е 31.8 млн. лв. Те намаляват с 5.2% (1.7 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2021 година и с 10.6% (3.8 млн. лв.) спрямо септември 2022 година.
Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията от сектор Домакинства и НТООД намалява от 1.3% в края на декември 2021 г. до 1% в края на същия месец на 2022 година.
Другите кредити са общо 86.5 млн. лв. в края на декември 2022 г. Те намаляват с 5.1% (4.6 млн. лв.) и с 4.4% (4 млн. лв.) спрямо края на септември 2022 година. Относителният им дял намалява от 3.5% в края на декември 2021 г. до 2.8% в края на същия месец на 2022 година.