Иванчо:
– Тате, днес имам двойка.
– Защо така, бе? Какво не си научил този път?
– Напротив всичко си казах! Учителката попита какво са Слънчев бряг и Плиска и аз веднага отговорих коняци…
– Е, добре де, а не се ли сети, че са градове?!?
– Абе и на мен ми се стори странно в час по география да говорим за алкохол, ама на….
 

Близо 1/3 от служителите в еврозоната искат да работят от вкъщи по-често, отколкото работодателят им позволява, и са склонни да сменят работата си, за да го правят, сочи допитване на Европейската централна банка, цитирано от Reuters.
Компаниите продължават с преговорите за политики около дистанционната работата, като темата породи напрежение между профсъюзи и работодатели, включително в ЕЦБ, която предлага по-малко дни за работа от разстояние от желанията на служителите ѝ.
„Служителите са по-склонни да сменят работата си, ако имат предпочитания за работа от разстояние, които надхвърлят тези на работодателите им. 30% от служителите предпочитат да работят от разстояние повече от тях предложението от работодателите им“, според анкетата на ЕЦБ. В над 1/3 от фирмите работят присъствено по желание

Служителите, които искат повече да работят от разстояние, е по-вероятно да търсят нови варианти и наистина да сменят работата си, показва допитването. Хората предпочитат да напуснат работа, вместо да се върнат в офиса
Според анкетата около 2/3 от служителите искат да работят от вкъщи поне 1 ден в седмицата, а времето, изгубено в пътуване от вкъщи до работа, е най-големият фактор, който влияе върху предпочитанията за работа от разстояние.
„Служителите, които пътуват до работа над 1 час във посока, предпочитат да работят от вкъщи 10 дни в месеца, което е с 4 дни повече, от служителите, които пътуват до работа под 15 минути“, допълва ЕЦБ.

Според проучване на Националното бюро за икономически изследвания, публикувано в края на януари, работата от вкъщи спестява на служителите по света средно 72 минути на ден, като времето те разделят между работата си, развлечения и грижи за близките си. 
Работещите от разстояние служители спестяват най-много време в Китай, където премахването на пътуването до и от работното място спестява 102 минути на ден. Служителите в Сърбия спестяват най-малко време – 51 минути, а при тези в САЩ то също е сравнително малко – 55 минути.
Екипът от икономисти от Европа, Мексико и САЩ, включително Никълъс Блум от Станфордския университет, изчислил ежедневното време за пътуване до работа от допитвания сред служители в 27 страни в последните 2 години, пише Bloomberg.

Когато взели предвид служителите, които не са работили от разстояние в това време, икономистите достигнали до извода, че работата от вкъщи е спестила около 2 часа от пътуване на служител седмично.
Това се равнява на 2,2% от 46-часова работна седмица с 40 платени часа плюс 6 часа пътуване до работа и обратно. Така стойността на спестеното време е около 2,2% от печалбите след данъци в постпандемичната икономика. 71% от германците искат да продължат да работят от вкъщи
Бизнесът е най-големият бенефициент на спестеното време от пътуване, тъй като служителите посвещават 40% от освободените си минути на основната или втората си работа. Около 1/3 от спестеното време е отишло за забавления, а 11% – за грижи за близките, посочват изследователите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Две трети от българите предпочитат да работят от вкъщи
5 признака, че сте идеални за дистанционна работа

5 знака, че сте подходящи да работите от вкъщи

Коледа. В колата се возят идеалният мъж и идеалната жена. В друга кола се вози Дядо Коледа. Той обаче има проблеми с колата си и моли идеалния мъж и жена да го вземат в техния автомобил. Те приемат.
От някъде се появява камион, става катастрофа и от тримата оцелява само един. Как мислите – кой е оцелял? Идеалният мъж, идеалната жена или Дядо Коледа?!
Разбира се, че идеалната жена, защото другите двама не съществуват!
Вицове за Иванчо
Вицове за счетоводители
Супер смешни вицовеНови вицове, 2022 г.
Стари български вицове
 

Част от контейнерите, използвани за конструкцията на култовия стадион 947 на световното по футбол в Катар, ще бъдат изпратени в Турция и Сирия, като временни на хората, засегнати от унищожителните земетресения. Това твърдят турски медии, позоваващи се на източници от правителството, цитирани от „24 часа“.
Първоначално Катар смяташе да го подари на Уругвай, ако кандидатурата на Южна Америка за Мондиал 2030 г. бъде одобрена. Земетресението обаче промени ситуацията и контейнерите на стадиона ще се използват с друга цел.

Катар обеща да достави над 10 000 временни домове на пострадалите извън финансовата помощ за Турция и Сирия. Това са контейнери, ползвани през ноември и декември за настаняване на фенове на Мондиала в Катар. Милиарди потекоха към Турция след земетресението. Кой се притече на помощ?

Любопитно е, че част от контейнерите са били дарени именно от Турция, за да изграден стадион 974 за Световното първенство по футбол в Катар.
Стадион 974

Стадион 974 е футболно съоръжение в Рас Абу Абауд, Доха, Катар и е единственият разглобяем и първият временен стадион в света. Направен е от 974 рециклирани транспортни контейнера. Стадионът е с капацитет от 40 000 души и беше ползван за 7 мача от Световното първенство. Тъмната страна на Катар 2022: Смърт, корупция, забрани и много похарчени пари
Съоръжението е проектирано от Fenwick Iribarren Architects, има модулен дизайн и включва 974 рециклирани транспортни контейнера, като почит към индустриалната история на обекта и международния телефонен код на Катар (+974). Някои от контейнерите съдържат удобства за стадиона като бани. 
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Земетресението в Турция ще струва поне 84 милиарда долара
Абсурдите на Мондиал 2022: 100 евро за бира, спане в пустинята и глоба от 70 000 евро

Колко похарчиха феновете на Световното първенство в Катар?

Преките чуждестранни инвестиции у нас нарастват с 86.2% на годишна база достигайки 2.245 млрд. евро към края на 2022 година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Това представлява увеличение от 1.03 млрд. евро спрямо предходната 2021 година, когато нетният поток на чуждите вложения в страната бе положителен, достигайки 1.2 млрд. евро.
Размерът на чуждите инвестиции у нас за периода януари-декември 2022 година се равнява на 2.7% от брутния вътрешен продукт на България.
Конкретно през месец декември миналата година, нетният поток на чуждите инвестиции е положителен в размер на 105.5 млн. евро, при отрицателен поток от 252.1 млн. евро през същия месец на предходната година.
Трябва да се отбележи, че данните на БНБ за нетния поток на преките чуждестранни инвестиции са предварителни, което означава, че подлежат на ревизия, която може да измени настоящия резултат.
Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари – декември 2022 г. са от Швейцария (483.2 млн. евро), Кипър (383.9 млн. евро) и Австрия (380.2 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Нидерландия (177.9 млн. евро) и Обединено кралство (111.2 млн. евро).

Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 20.7 млн. евро (в т.ч. отрицателен поток от 19.4 млн. евро за Русия), при отрицателен нетен поток от 12 млн. евро за януари – декември 2021 г. (в т.ч. отрицателен поток от 13.4 млн. евро за Русия). Данните отразяват тенденцията за засилени продажби на недвижими имущество у нас от страна на руски граждани.
Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 461.2 млн. евро за януари – декември 2022 г. Той е по-голям с 514 млн. евро от този за януари – декември 2021 г., който е отрицателен в размер на 52.8 млн. евро.
По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 1.314 млрд. евро, при положителна стойност от 1.850 млрд. евро за януари – декември 2021 г.
Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителен и възлиза на 469.5 млн. евро, при отрицателна стойност от 591.9 млн. евро за януари – декември 2021 година.
По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари – декември 2022 г. възлиза на 357.5 млн. евро (0.4% от БВП), при 217.9 млн. евро (0.3% от БВП) за януари – декември 2021 г. През декември 2022 г. нетният поток е отрицателен и възлиза на 6.4 млн. евро, при положителна стойност от 24.2 млн. евро за декември 2021 г.
 
*БНБ публикува месечни данни за нетния поток на преките инвестиции за съответния месец, които включват всички трансакции, извършени през отчетния период. Нетният поток е отчетен съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията.

Преките щети от разрушаването на сгради в Турция след опустошителното земетресение на 6 февруари може да възлязат на 2,5% от БВП на страната или 25 млрд. долара, обяви JPMorgan, предаде Reuters.
Общият брой на жертвите от земетресението в Турция и Сирия достигна над 40 000. Милиони хора се нуждаят от хуманитарна помощ, като много от оцелелите са без дом при почти минусови зимни температури.
„Земетресението в Турция доведе до трагичната загуба на живот на много хора и има сериозни икономически последици“, пише икономистът Фатих Акчелик до клиенти на банката. Земетресението в Турция ще струва поне 84 милиарда долара

JPMorgan очаква централната банка на Турция да намали лихвените проценти с още 100 базисни пункта на заседанието си следващата седмица до 8%.
„Не изключваме ново намаление на лихвените проценти преди предстоящите избори, насрочени за 18 юни. И все пак смятаме, че лихвената политика на страната не е така адекватна, тъй като механизмът на промяна на паричната политика е нарушен в Турция“, добавя икономистът от JPMorgan.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Милиарди потекоха към Турция след земетресението. Кой се притече на помощ?
След разрухата: Къде и как можем да дарим за пострадалите в Турция и Сирия?

Оценка на ЕБВР: Земетресението ще заличи един процент от БВП на Турция

Петролопровод между Бургас и Александруполис отново е на дневен ред. Президентът Румен Радев проведе среща с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, на която бяха подписани двустранни меморандуми между България и Гърция.
Петролопроводът беше изоставен от българска страна преди години – след референдум, а точно преди пандемията Русия изяви желание да поднови преговорите за реализация на проекта.
Сега проектът за петролопровод е със съвсем различна визия от тази, която не успя да се наложи в първото десетилетие на XXI век. Тогава идеята беше руски петролни танкери да разтоварват суров нефт в Бургас и той да се транспортира до Гърция, сега е обратното – суров петрол от Гърция да идва по тръба до Бургас. Това ще е начин да се осигурят сигурни доставки за „Лукойл Нефтохим“ извън руския петрол.
По въпроса се изказа и Тодор Георгиев от Националната асоциация „Българско Черноморие“. Той заяви пред „Нова Нюз“, че в Поморие може да се организира нов референдум относно проекта – но този път той да е с резултат „за“, защото няма да има разтоварване на танкери на българското крайбрежие т.е. отпада опасението за екологична катастрофа. Въпросът сега обаче е откъде ще минава тръбата, тъй като има защитени територии по маршрута.
Това обаче не е единствената тема, за която беше подписан меморандум. Втората е в газовата сфера – за осигуряване на достъп на България до гръцките терминали за втечнен газ и на Гърция до нашето газохранилище в Чирен.

СНИМКА: Президентство
„Подписаните енергийни споразумения са поредна крачка в задълбочаването на стратегическото партньорство между България и Гърция, основано на общи интереси, взаимно доверие и споделени европейски ценности“, посочи Румен Радев. Обща бе позицията, че политическата воля на най-високо равнище в България и Гърция е фактор за търсенето на съвместни практически решения в дух на солидарност на проблемите със сигурността на енергийните доставки, сериозно нарушени вследствие на войната на Русия срещу Украйна. И Радев, и Мицотакис отбелязаха значението на гарантирането на надеждна икономическа, транспортна и енергийна свързаност между България и Гърция за изграждането на надеждни вериги за доставки по оста Север-Юг в условията на задълбочаващ се военен конфликт в непосредствено съседство.
В българската делегация, водена от президента Румен Радев, са заместник министър-председателят по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев и министърът на енергетиката Росен Христов.
ОЩЕ: България и Гърция възраждат нефтопровода Бургас-Александруполис

Президентът на Световната банка Дейвид Малпас изненадващо обяви, че подава оставка около година преди да изтече мандатът му, предаде Reuters.
Дейвид Малпас ще напусне поста на 30 юни, след като беше начело на институцията над 4 години. Малпас, беше назначен от бившия президент Доналд Тръмп, като 5-годишният му мандат трябваше да изтече през април 2024 г. Той е 13-ият президент на Световната банка. Кой е Дейвид Малпас, предложен от Тръмп за шеф на Световната банка?

„Последните 4 години бяха едни от най-значимите в моята кариера, но реших да потърся нови предизвикателства. Развиващите се страни са изправени пред безпрецедентни кризи и затова съм горд, че Световната банка реагира толкова бързо, мащабно и иновативно“, заяви Малпас, цитиран в изявление на Световната банка.

Той беше сериозно критикуван за позицията му по отношение на климатичните промени и набеден, че отрича наличието на климатичен проблем.
През септември икономистът отказа да отговори на въпроси дали изгарянето на изкопаеми горива допринася за глобалното затопляне с думите: „Не съм учен“.
По-късно ръководителят на Световната банка се извини са подбора си на думи.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Шефът на Световната банка разкритикува сделка на Microsoft
Значителен спад на растежа прогнозира Световната банка

1 място – 1 човек. Това е основа за изчисление кой получава определен вид помощ от държавата. Методиката трябва да се преразгледа – това искат 99 организации, доставчици на социални услуги и общини, сред които и Национална мрежа за децата. Те са изпратили писмо до Лазар Лазаров, временен служебен премиер до 19 февруари и вицепремиер, както и Румяна Петкова, изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане.
Проблемът е, че този принцип се отнася до изчисленията, касаещи полудневните, дневните и почасовите услуги. Даден и конкретен пример:
Във всеки Център за обществена подкрепа входът към услугите се определя от направлението/заповед на съответната Дирекция „Социално подпомагане“. В направлението е вписано детето и в значително по-редки случаи – родителят/ите. За тях в плана за действие на ОЗД (Отдел „Закрила на детето“) са поставени конкретни цели и дадени насоки за работа, които са изведени на базата на социалния доклад от оценката на риска и потребностите на детето и семейството. Това означава, че потребител на услуги ще бъде не само детето, а и негов родител(и), а в някои от ситуациите – и друг член на семейството. Съответно, принцип 1 място – 1 човек е абсурден.
Друг пример за прилагането на подхода – Дневен център за пълнолетни лица с увреждания. При  изискване за капацитет 20 места, само 7 души ще могат да ползват всички услуги, само 4 души ще могат да ползват 3 услуги, само двама души ще могат да ползват 4 услуги, а 20 ще трябва да ползват само 1 услуга.
Ако предложените промени влязат в сила, близо два пъти по-малко деца и семейства ще могат да получават подкрепа, а доставчиците на услуги ще трябва да ограничат предоставянето на услуги до запълване на броя места/потребители. Така реално държавата ще заплаща само престой, без дейности за потребителите на дневната грижа, а за почасовите услуги ще се набере дълъг списък от чакащи, казват оплакващите се организации: Увеличават социалните помощи за хора с увреждания от Нова година
Проблемите, които според въпросните организации създава методиката, са:
1. Стесняване на входа към услугите, вместо равнопоставен и гарантиран достъп на всички нуждаещи се.
2. Силно ограничаване на възможностите за предоставяне на комплексна подкрепа (няколко вида дейности на един потребител) съобразно потребностите.
3. Намаляване наполовина на възможността да се прилагат мерки за закрила на детето в семейна среда, както и да се насочва към специфична подкрепа (консултиране, психологическа терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения и т.н) включително за децата, настанени в резидентна или приемна грижа;
4. Ограничаване на правата на хората с увреждания да ползват комплекс от специализирани услуги според индивидуалните им потребности.