Новата ни цел за влизане в евроозната е друга дата през 2024 г. Бихме могли да се опитаме за 1 юли. Това заяви за БНР служебният министър на финансите Росица Велкова.
По думите ѝ страната ни ще получи отказ, ако подадем искане за конвергентен доклад до края на февруари, като отново подчерта причините защо няма да бъде подадено то. Първо, не сме изпълнили ангажиментите си, произтичащи от присъединяването ни към Валутния механизъм 2, а това са 4 закона, които трябва да бъдат приети. Второ, непокриването на критерия за инфлация. „Няма смисъл да подаваме искане за такъв доклад, след като знаем, че отговорът ще бъде „не“. Към юли месец има вероятност да успеем да покрием критерия за инфлация, но не 100%, а като се изключат от осредняването страните с най-ниска инфлация“, заяви Велкова. България няма да приеме еврото от 1 януари 2024 година
По думите ѝ, ако на 49-ото Народно събрание еврозоната е приоритет, могат да приемат нужните закони, тъй като отново ще бъдат внесени. „Тогава бихме могли да подадем искане за извънреден конвергентен доклад през юли. Няма нормативна пречка, ако мине целият процес гладко, да се присъединим към еврозоната на 1 юли 2024 г. Това ще бъде прецедент, ако се случи, но не е забранено, не е и невъзможно“, обясни Велкова.

„Ако загубим целта за влизане в еврозоната и се откажем от това, тогава ще има последствия – най-малко кредитният рейтинг на България би бил понижен и доходността и лихвите, които ще плащаме по външните заеми, биха били по-високи. Но това е в случай на отказ от влизане в еврозоната. Не говорим за дата, от която се отказваме, а за дата, която се отлага във времето, да се надяваме с 6 месеца. Усилията продължават“, подчерта министър Велкова.
Тя заяви, че в началото на 49-то НС служебното правителство ще внесе проект на редовен бюджет. Еврото в България: Какво трябва да поправим като закон

Засега изчисленията сочат, че дефицитът в него ще е около 6%, като по думите ѝ въпрос на политически решения е този процент да бъде свален до 3, за да отговаря на Маастрихтските критерии.
„Ако сега не се вземат мерки за свиване на разходите, няма как да се свие дефицитът“, поясни Велкова. Според нея на бюджета ще тежат и ненаправените, но заложени, през 2022 г. 8 млрд. лева за инфраструктурни проекти, които са предимно в частта европейски средства и трябва да се направят сега, защото тази година е последната от програмния период. Какъв е единственият начин да ни приемат в еврозоната?
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Влизането на България в еврозоната се отлага с най-малко 2 години
България може да се забави с приемането на еврото
Дългият път към еврото: Ще се отложи ли влизането ни в еврозоната?

Приемане на еврото: Какви са основните стъпки за България?
Политическата криза спъва България по пътя към еврото

Приемането на еврото е шанс да станем по-богати

Нова абонаментна услуга, която ще показва, че този, които публикува във Фейсбук (Facebook) и Инстаграм (Instagram), е реален потребител – за това съобщи създателят на Facebook и компанията-майка Meta (Мета) Марк Зукърбърг.
Услугата се казва Meta Verified – с нея ще може да потвърдите, че зад профила, който ползвате, стоите действително вие (т.нар. синьо V, синя значка). Изисква се официален документ за самоличност. Срещу това получавате допълнителна защита и профили, които крадат вашата самоличност, ще бъдат обезсилени. Ще бъде даван и директен достъп до поддръжка на клиенти, което изглежда най-голямото предимство в случая.
Meta Platforms ще съкрати 11 000 души, Марк Зукърбърг се извини
Тази нова функция се пуска за повишаване на автентичността и сигурността в нашите услуги. Тя е платена – 11,99 долара на месец през интернет и 14,99 долара на месец за iOS. „Тази седмица (20.02 – 26.02.23) ще стартираме в Австралия и Нова Зеландия, а скоро и в други страни“, казва Зукъбръг – ТУК!
Meta срина позициите си, вече е едва 26-а сред най-големите компании в света

Изключително голямо намаление на медицинските сестри в България – това казва служебният здравен министър проф. Асен Меджидиев в отговор на парламентарен въпрос на депутата от „Демократична България“ Ивайло Мирчев.
Намалението за над 3 десетилетия е огромно – почти двойно. През 1990 година те са били 54 000, през 2021 година вече са под 29 000 и продължават да намаляват.
Нужни са 7-10 г., за се усети ефект от взетите мерки. По думите му министерството не може да влияе особено върху този процес по ред причини – наличието на пазар на труда в здравеопазването, начинът на финансиране на различните специалности, възможността медицинските специалисти да изберат къде да започнат работа, икономическата активност на болниците, различното икономическо състояние на отделните области и др. Затова са нужни комплексни мерки от всички институции, като според него най-съществена роля за привличането и задържането на лекари имат работодателите, т. е. лечебните заведения. По думите му, основният проблем пред човешките ресурси в здравеопазването е недостатъчният брой медицински сестри в цялата страна, а също и небалансираното териториално разпределение на лекарите и намаляването на атрактивността на някои специалности за тях, поради което по-малко лекари ги избират за своето професионално развитие, пише в. „Сега“.
„За последните 30 г. броят на медицинските сестри е намалял близо два пъти – от 53 810 през 1990 г. на 28 816 през 2021 г. по данни на НЦОЗА и НСИ, за разлика от лекарите, при които се наблюдава увеличение – от 28 497 на 29 604 души“, посочва Меджидиев.
Защо – отговорът е очевиден. Няма добри заплати, има много натовареност, условията за труд не са добри. Всичко това води до бърнаут и недооценяване. Няма и перспектива за развитие.
2650 лева заплата: Болница спешно търси медицински сестри
Какво да се прави в по-бърз порядък – болногледачи и здравни асистенти може да поемат част от задачите на сестрите тогава, когато това е възможно. Като добра практика служебният здравен министър посочва някои общини, които осигуряват стипендии или ведомствени жилища на бъдещите медсестри по време на обучението им, подпомагат кариерното развитие на младите специалисти или пък покриват таксите им за участие в курсове, пътните им разходи и др.
За сметка на това младите лекари се увеличават, показват данните на Меджидиев. През 2014 г. относителният дял на младите лекари до 35 г. е бил 8%, докато през 2021 г. той се увеличава до 16,7%. По думите му се очаква тази тенденция да се задържи в следващите години, имайки предвид местата, които държавата отпуска за медицина, и интереса към тях. През последните 3 г. броят на завършилите медицина български граждани е около 8000 души, отбелязва той.
Лекарите и останалите медицински специалисти обаче са неравномерно разпределени в страната, като в някои области има по-ясно изразено застаряване. В област Разград застаряването не било чак толкова изразено, става ясно от отговора на министъра. За пример той посочва дела на младите лекари до 35 г. – 11.1% в Разград, докато лекарите на и над 65 г. са 23.9%, при средно за страната около 16%.
По-високите заплати на медиците вече са факт