Еврото достигна 10-месечен връх спрямо долара в четвъртък, преди срещата на Европейската централна банка, на която пазарите очакват увеличение на лихвите с половин процентен пункт, ден след като Федералният резерв на САЩ забави темпото на покачванията си до 25 базисни пункта (0,25%). Фед отново повиши основната лихва и това няма да е за последно
Фед отбеляза постигнатите успехи в борбата с инфлацията, потвърждавайки за първи път, че нарастването на цените се забавя. Това подкрепи пазарните очаквания, че краят на кампанията за повишаване на лихвените проценти на централната банка е близо и може да последват намаления.
Най-драматичното потъване на долара за една нощ дойде, след като председателят на Фед Джеръм Пауъл обяви след заседанието, че „процесът на дезинфлация е започнал“, въпреки че едновременно с това даде да се разбере, че лихвените проценти ще продължат да се покачват и че намаляване на лихвите не се очертава.
„Беше голямо облекчение, че нямаше нищо, което наистина сериозно да предизвика преобладаващото мнение на пазара“, отчита Рей Атрил, ръководител на валутната стратегия в National Australia Bank (NAB). „(Пауъл) каза, че лихвите ще трябва да бъдат ограничителни за известно време, но това не разубеждава пазара да каже, че известно време може да е 6 месеца, а не 2 години.“, посочва Атрил.

Английската централна банка също се събира в четвъртък, като решението за лихвите трябва да бъде взето в 14:00 българско време преди това на ЕЦБ в 13:15 наше време. Пазарите също очакват увеличение от половин пункт от Английската централна банка.
Британската лира, която се повиши с 0,47% в сряда, се задържа на 1,236 долара, а доларът се понижи спрямо японската йена, падайки до 128,07, най-ниското му ниво от две седмици.
Еврото достигна 1,1034 долара в азиатската търговия в четвъртък, най-високото ниво от 4 април, след като скочи с 1,2% в сряда. Последно беше на 1,10 долара, като цяло беше без промяна през деня, тъй като фокусът се насочи към срещата на ЕЦБ. Докога ЕЦБ ще продължи да вдига основната лихва?
„Масово се очаква покачване с 50 базисни пункта, както и ястребово послание, което ще подкрепи ценообразуването на пазара с още 75-100 базисни пункта на затягане през лятото“, смята Крис Търнър, глобален ръководител на пазарите в ING. „Рязкото стесняване на разликите в курса ще стане по-голям двигател на двойката EUR/USD тази година и трябва да я доведе до зоната от 1,15 долара през второто тримесечие.“, предвижда Търнър.

По думите му пазарът на деривати показва най-ниската премия в доларовите курсове спрямо еквивалентите в евро от края на 2021 година.
Сред валутите, направили по-резки движения в сряда, бяха австралийският долар, който спечели 1,2% през деня и достигна нов 8-месечен връх от 0,7158 долара в началото на азиатската търговия в четвъртък, както и швейцарският франк, който се затвърди до най-силното си ниво от края на 2021 година в четвъртък.
Спрямо кошница от валути индексът на щатския долар падна с над 1% до ново деветмесечно дъно от 100,80 в сряда и се търгуваше малко над това в четвъртък.
Докладът за заплатите в неселскостопанския сектор в САЩ от петък ще бъде следващият тест за борбата на Фед срещу инфлацията, въпреки че официалните статистики в сряда показаха, че свободните работни места са се увеличили неочаквано през декември, сочейки все още стеснен пазар на труда.

Президентът Румен Радев подписа укази за разпускане на НС на 3 февруари и за назначаване на служебно правителство, като насрочва и парламентарни избори за 2 април 2023 г. Държавният глава обяви имената на министрите в новия служебен кабинет, оглавяван отново от премиера Гълъб Донев. Кой ще управлява икономиката, финансите и енергетиката у нас?
Съставът на служебното правителство:
Гълъб Донев – служебен министър-председател на Република България.
Атанас Пеканов – служебен заместник министър-председател по управление на европейските средства
Лазар Лазаров – служебен вицепремиер по социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика
Христо Алексиев – служебен вицепремиер по икономическите политики и служебен министър на транспорта и съобщенията
Иван Демерджиев – служебен вицепремиер по обществения ред и сигурност и служебен министър на вътрешните работи
Росица Велкова-Желева – служебен министър на финансите
Димитър Стоянов – служебен министър на отбраната
Асен Меджидиев – служебен министър на здравеопазването
Иван Шишков – служебен министър на регионалното развитие и благоустройството
Сашо Пенов – служебен министър на образованието и науката
Николай Милков – служебен министър на външните работи
Крум Зарков – за служебен министър на правосъдието
Найден Тодоров – служебен министър на културата
Росица Карамфилова-Благова – служебен министър на околната среда и водите
Явор Гечев – служебен министър на земеделието
Никола Стоянов – служебен министър на икономиката и индустрията
Росен Христов – служебен министър на енергетиката
Александър Пулев – служебен министър на иновациите и растежа
Илин Димитров – служебен министър на туризма
Весела Лечева – служебен министър на младежта и спорта
Георги Тодоров – служебен министър на електронното управление
В състава му има една ново име, това на министъра на културата – Найден Тодоров. Той поема поста от проф. Велислав Минеков.

Кой е Найден Тодоров?
Завършва с отличие музикалното училище „Добрин Петков“ в Пловдив и продължава обучението си по оркестрово дирижиране при проф. Урош Лайовиц, хорово дирижиране при проф. Гюнтер Тойринг и оперно дирижиране при проф. Конрад Лайтнер в Университета за музикално и сценично изкуство във Виена.
През 1996 г. е поканен от йерусалимската фондация „Ленард Бърнстейн“ в Академията Рубин в Йерусалим, където специализира при диригента на Израелската филхармония Менди Родан.
През 1997 г. създава в родния си град фестивала „Тракийско лято“. А през 1998 г. получава първия си постоянен международен ангажимент – в Хайфа, Израел, със Северно-израелския симфоничен оркестър, където е избран между над 150 кандидати за постоянен диригент на оркестъра.
В следващите години Найден Тодоров гостува на сцените на едни от най-големите културни центрове в Европа, Азия, Африка и Америка.
През 2000 г., само на 26 години, е поканен за Музикален директор на Пловдивската опера и филхармония и става най-младият диригент в България на такава позиция.

В периода 2003-2005 работи като художествен ръководител на Оперно-филхармонично дружество Бургас. След няколко години заема тази позиция и в хор „Дунавски звуци“ в Русе. Между 2005 и 2017 г. е директор на Държавната опера в Русе. През 2006 г. дебютира с Берлинския симфоничен оркестър и само година по-късно е поканен да дирижира и концертите от турнето на състава в най-големите градове в Япония. През 2010 г. дебютира и във Виенската народна опера, като дирижира спектаклите на балета „Лешникотрошачката“ от Чайковски с Виенския държавен балет. През 2013 г. се дипломира като мениджър в областта на културата в НБУ, където през последните години изнася лекции. От 2017 г. е директор на Софийската филхармония, с която гостува на някои от най-престижните сцени в Европа – зала „Бозар“ – Брюксел, Музикферайн – Виена, голямата зала на Берлинската филхармония. В концертите си със Софийската филхармония Найден Тодоров работи с някои от най-изявените по света певци и инструменталисти.
Найден Тодоров е работил с всички български държавни оркестри и оперни театри и с много чужди оркестри, между които Виенския симфоничен оркестър, Филхармонията на Богота – Колумбия, Оркестъра на Румънското радио и телевизия, Филхармонията на Токио и др. От 2018 г., като част от образователната политика на Софийската филхармония, Тодоров става водещ на предаването за класическа музика на БНТ – „На концерт с БНТ 2“. През 2021 г. издава първата си книга с разкази „Полъх от ангели“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко дълго управляват правителствата в Европа? Къде се намира България?
Политическата криза спъва България по пътя към еврото