Ролята на газохранилищата през зимния сезон ще бъде ключова – малко са държавите, които могат да покрият потреблението си при спрени газови доставки само с помощта на запасите си, но те им помагат да балансират пиковете в търсенето при рязка промяна на температурата например. При нормален отоплителен сезон и нормална зима газохранилищата осигуряват към 25-30% от зимното потребление. Освен това съхраненият газ балансира и цената, защото се нагнетява през лятото, когато потреблението е малко, а цените – ниски. Европа има прекалено много газ. Идва ли краят на проблемите?
Енергийната криза обаче разби традициите – цената на газа през лятото остана висока заради геополитическото напрежение. Въпреки това държавите нагнетяваха газ, тъй като в тази ситуация ключово е да се осигури газ, независимо на какви цени. Още повече, че лятото започна с едни от най-ниските нива газ, останали в газохранилищата за последните 10 години. В крайна сметка пазарите се успокоиха през септември, когато стана ясно, че газовите хранилищата в Европа са напът да изпълнят целите за зимния период, пише Investor.bg.

Още в края на пролетта ЕС разбра, че Русия ще използва природния газ за натиск, след като бяха спрени доставките за България и Полша, а периодично и без обяснение и намалявани потоците за други европейски държави. Затова през юни ЕК препоръча на всички страни от общността да напълнят газохранилищата си до поне 80% от капацитета им до 1 ноември. Такова изискване има дори и за държавите без собствени газохранилища – те трябва да намерят начин да съхранят до 15% от годишното си потребление, включително и в други държави от общността. ЕС има план как да напълни газохранилищата за следващата зима
Резултатът – страните от ЕС посрещат зимата с газохранилища пълни до 95% от капацитета си, което надхвърля препоръките на Брюксел и общността е малко по-спокойна за идващите месеци. В Европа само две страни са с по-малко газови запаси от нас
Ролята на газохранилищата обаче ще става все по-ключова при промяната на енергийната карта на Европа. Доскоро страните от общността разчитаха главно на тръбен газ за покриване на потреблението и на редки доставки на втечнен газ – за баланс. Днес обаче ситуацията е друга. По данни на ЕК делът на руския тръбен газ в общия внос намалява от 45% през 2021 г. до едва 14% към края на септември 2022 г. Ограниченият тръбен газ се компенсира от втечнен газ, а доставките на танкерите са по-трудни за балансиране при неочаквани промени в потреблението. Европа е заплашена от остър недостиг на газ догодина. Какво може да се направи?

„Чирен“: застраховка за енергийната сигурност на Балканите
България е една от трите страни на Балканите, които имат собствено газохранилище, като другите две са Румъния и Сърбия. Доскоро съоръжението край врачанското село Чирен беше свързвано с работата на новата газова връзка с Гърция IGB и терминала за втечнен газ край Александруполис. На фона на енергийната криза обаче то може да бъде не само буфер и гарант за енергийната сигурност на страната, но и за целия регион.
Гърция няма свои газохранилища и може да разчита само на съоръженията на терминалите за втечнен газ, или към 140 млн. куб. метра, а годишното потребление на страната надхвърля 3 млрд. куб. метра годишно. Затова страната търси как да съхрани газ, дори и само за да изпълни европейските директиви. Според гръцките медии са водени разговори с италиански фирми за съхранение на газ, чрез прихващане от Трансадриатическия газопровод (TAP), когато се наложи. Гърция внася рекордни количества втечнен газ, 1/3 от него е за България
Според публикация в гръцкия вестник Kathimerini в началото на ноември Атина е близо до подписване на меморандум за използване на капацитет в „Чирен“, а в замяна България ще получи отстъпки при ползването на терминала за втечнен газ в Ревитуса. Гърция може да съхранява своя природен газ в Чирен
Проблем за реализацията на тези планове може да се окаже бавеното с години разширение на „Чирен“. Проучванията за проекта се извършваха още преди над 10 години. Капацитетът на газохранилището сега е 550 млн. куб. метра, но има проект за неговото удвояване до 1 млрд. куб. метра, както и увеличаването на добива до 10 млн. куб. метра на ден (днес около 4 млн. куб. метра), а на нагнетяване – до 8 млн. куб. метра на ден (спрямо 3,2 млн. куб. метра днес). Стойността на проекта е 307 млн. евро, от които 78 млн. евро са безвъзмездна помощ по Механизма „Свързана Европа“. Разширяват газохранилището в Чирен с над 500 млн. лева

Освен това България има и планове за газохранилище в почти изчерпаното находище „Галата“ в Черно море, оперирано от Petroceltic. Те обаче са в съвсем начален етап, а ако се съди по „Чирен“, разработката може да отнеме време. Дори и след обявяването му за проект от общностно значение и беше осигурено финансиране за изграждането му, разширяването му буксува.
Газохранилищата в Европа са с капацитет от около 100 млрд. куб. метра природен газ, които осигуряват близо 1/4 от потреблението. Но значението на тези съоръжения тепърва ще се увеличава заради новата обстановка на газовия пазар. Изчакването не е в наша полза – най-малкото Украйна има капацитет на своите газохранилища от над 33 млрд. куб. метра, а за зимата на страната са нужни средно около 20 млрд. куб. метра.
Киев коментира, че може да предложи тези съоръжения в помощ на европейските държави. Но никой не приема такава оферта сериозно във време, когато страната е във война. Такъв сценарий обаче не е изключен, когато военните действия приключат, а Украйна е със статут на кандидат за член на ЕС и с амбиции да стане част от общността възможно най-скоро.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ледников период заплашва Европа тази зима без руския газ
Десетки кораби с газ за Европа са на опашка в морето
Европа ще преживее идващата зима. Проблемите ще дойдат след това
Зимата на нашето недоволство: Какво ще стане със запасите на газ догодина?
Битка за втечнен газ: България успя да запази слотове за доставка в Гърция
Европа с рекордни запаси на газ, в България са двойно по-ниски

Повишаването на минималната работна заплата зависи главно от правителството. Тя стигна 710 лв. през тази година, а служебното правителство реши да не провежда нови политики и да я запази на това ниво. Това каза депутатът от ДПС и председател на парламентарната бюджетна комисия Петър Чобанов в сутрешния блок на bTV. Минималната заплата ще се вдигне още малко
В парламента се обсъжда увеличаването на минималната заплата, но депутатите са пред сложен избор как да помогнат на хората, притиснати от високата инфлация, без разходите на държавата да излизат извън контрол. Чобанов припомни, че всеки 10 лева увеличение на минималната заплата струват по 50 млн. лв. на държавния бюджет. Замразяват минималната заплата, вдигала дефицита
На България са нужни 2 години, за да може минималната работна заплата да достигне 50% от средната за страната. Държавата трябва плавно да я повишава, така че тя да отговаря на европейските изисквания. Трябва да бъде проверено дали икономиката и бизнесът ни могат да си го позволят, посочи шефът на бюджетната комисия. Минималната заплата няма да се вдига в близко бъдеще
През 2023 г. в България се очаква много нисък икономически растеж от едва 1,1%, въпреки че ще бъдем в топ 3 по растеж в ЕС. Европейската икономика навлиза в рецесия и ще е все по-трудно да се плащат заплатите. Безработицата може да се увеличи и да се наложи да бъдат включени социални програми за защита на заетостта в бюджет 2023 г., предупреди Чобанов. От какво зависи вдигането на заплати и пенсии догодина?
Спасение в кризата
По думите му ще посрещнем 2023 г. с удължаването на бюджета за 2022 г. и всички мерки, които бяха предприети през настоящата година – увеличаването на доходите, на пенсиите, на социалните плащания. Той припомни, че в последната актуализация на бюджета бяха включени още подобни мерки, които влязоха в сила от 1 октомври. Вдигат помощта за хора с увреждания
Това ще даде сигурност на хората, че социалните придобивки и увеличаването на доходите ще продължи. Ще е в полза на работещите в държавната и общинските администрации, в сферата на образованието, на пенсионерите, обясни Чобанов. Замразяват заплатите на чиновниците, няма да режат ваучерите за храна
Това е временен спасителен вариант, за да е сигурно, че всички тези политики ще бъдат изпълнени. Той ще действа, докато бъдещото редовно правителство състави свой бюджет. Това са възможностите в момента, заяви председателят на бюджетната комисия.
Нужно е редовно правителство
За ДПС е важно да има редовно правителство с ясна политическа отговорност, което бързо да разработи бюджет и да го изпълнява. „За да бъде изпълняван този бюджет, трябва да се носи отговорност“, подчерта Петър Чобанов.
Протестите на синдикатите и влошаващата се икономическа ситуация, както и фактът, че ще влезем в 2023 г. без нов бюджет са сигнална лампа за партиите, че трябва да преговарят и да направят правителство, което да се погрижи за нуждите на хората в кризата.
Служебният кабинет няма как да внесе свой бюджет, защото не е длъжен да предлага нови политики, изтъкна Чобанов. Той припомни, че продължаване на политиките на „Продължаваме промяната“ би струвало на страната 11,5 млрд. лева и 6% бюджетен дефицит, както и поне по 15 млрд. лева нов дълг през следващите 3 години.
Разглеждането на бюджета не бива да се превръща в предизборна игра, в замерване с популизъм, в което всеки представя нереалистичните си идеи какво ще се случи, оправдавайки допълнителни разходи, смята Петър Чобанов.
ДПС няма да подкрепи конкретна партия, а конкретна програма с ясни антикризисни мерки и хоризонт за действие. „Когато видим подобно предложение, тогава ще решим какво точно да подкрепим“, категоричен е депутатът и намекна, в сегашните предложения за партиите липсва конкретика.
Партията на Ахмед Доган е готова да влезе в управление, което решава проблемите на хората. То ще започне като антикризисно, а по-късно може да прерасне в управление на развитието, за да вървим напред. В момента сме в задънена улица и като икономическо развитие, и като политическа ситуация, губим време и изоставаме от европейските процеси, посочи Чобанов.
Мерките за облекчаване на разходите за ток, газ, парно и вода трябва да са насочени към най-нуждаещите се. Трябва най-накрая да създадем механизъм за енергийната бедност и да помогнем на хората, които влизат в тази категория. 400 лева еднократна помощ за отопление, но не за всички
Търси се подходящ начин за поевтиняване на горивата, но той трябва да е реалистичен и работещ. Въпросът е точно какво облагаме, за да получим допълнителни приходи и как ги разпределяме после, отбеляза Чобанов и потвърди, че политиците се стремят горивата да поевтинеят максимално.