През септември руснаците са изтеглили от банките 458 млрд. рубли (7,5 млрд. долара) в брой, като повечето тегления датират от втората половина на месеца, след като властите обявиха мобилизация и хиляди се втурнаха да напускат страната, съобщава Руската централна банка, цитирана от Reuters. Голямото бягство: Къде се спасяват руснаците от мобилизацията на Путин?
На 21 септември президентът Владимир Путин разпореди частична мобилизация на 300 000 резервисти. „Хората теглят пари в брой, когато са под стрес или в несигурна ситуация, като например в началото на годината, но обикновено после ги връщат обратно в банките“, се посочва в доклада на централната банка.
Тегленето на толкова големи суми не е заплаха за руския банков сектор, тъй като се компенсира от притока на корпоративни средства, най-вече от енергийния сектор, които са над 2 пъти по-големи – 900 милиарда рубли (14,58 млрд долара). Руските банки определиха като „приемливи“ загубите си от войната в Украйна
Това изтъква Александър Данилов, шеф на звеното за регулация и анализ на Руската централна банка. Той все пак признава, че търсенето на имоти намалява, което допълнително увеличава несигурността. Жилищна криза: В Москва вече ще живеят в тавани и мазета
По-рано през седмицата институцията съобщи, че мобилизацията има отрицателно влияние върху потребителското и бизнес доверие, а последвалото свиване на работната сила ще повлияе в близките месеци негативно и на икономическата активност като цяло. Мобилизацията на Путин удари тежко руската икономика
Парите вероятно са теглени основно в рубли, тъй като в Русия има сериозни ограничения за тегленето на твърда валута от банките. От началото на март е забранено да се теглят повече от 10 000 долара или тяхната равностойност в евро. По-големи суми се теглят само в рубли. Чуждите граждани и фирми нямат право да теглят долари и евро.
Ограниченията бяха въведени в подкрепа на рублата заради западните санкции и действат до 9 март догодина.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Русия: Задава се най-тежкият икономически срив от десетилетия
Под секрет: Русия очаква дълга и дълбока рецесия заради войната
Войната на Путин унищожи 15 години растеж на руската икономика

Германският производител на кабелни системи за автомобили Leoni ще наеме още 1000 работници в завода си в сръбския град Кралево. Компанията се стреми да разшири персонала си след увеличаване на производството, съобщава община Кралево на своя уебсайт.
Leoni планира да наеме 700 работници през следващите два месеца и още 300 до края на първото тримесечие на 2023 г., което ще увеличи общия брой на служителите в завода в Кралево до 5000. В близко бъдеще работната сила в предприятието се очаква да достигне 7000 души.
Най-големият частен индустриален работодател

Разширявайки бизнеса и работната си сила в Сърбия, германският гигант се превръща в най-големия частен индустриален работодател в страната.
„Това, което е по-важно от това да си най-големият работодател, е да си най-добрият работодател. Това не е лесна задача, но ние като един екип на Leoni Сърбия, заедно с централните и местните власти, работим много усилено за постигането на тази цел“, каза Пиерлуиджи Гионе, управляващ директор на Leoni Wiring Systems Southeast.

Фабриката в Кралево отвори врати през септември 2021 г. след инвестиция от 50 милиона евро, превръщайки се в първия нов завод, построен от почти 30 години в района на Кралево. Предприятието има обща площ от 60 000 кв. м, от които 45 000 кв. м са производствена площ.
Leoni работи на още три места в балканската страна – Прокупле, Ниш и Малошище. Германската компания откри първия си завод в Сърбия през 2009 г.
Световен гигант с бизнес и в България
Leoni е световен доставчик на кабели, оптични влакна и кабелни системи, използвани в автомобилния бизнес и други индустрии. Подразделението LEONI Wiring Systems произвежда кабелни снопове и цялостни системи за окабеляване за автомобилната индустрия, електронни решения за автомобилен дизайн, формовани пластмасови части и логистични концепции. Групата на Leoni има повече от 100 000 служители в 31 страни и отчита продажби за над милиарда евро през 2020 г.

От няколко години германският гигант има завод и в България. Дружеството на Leoni у нас бе създадено в началото на 2018 г. – около половин година преди първата копка на завода в Плевен. Първоначалната инвестиция бе около 60 млн. лв. Към края на 2020 г. компанията има 1086 служители, показва справка в Търговския регистър. Според плановете при старта на изграждането на фабриката екипът трябва да достигне около 2000 души. Инвестиция на германска компания разкрива 2000 работни места в Плевен
През същата 2020 г., за която последно има отчет в Търговския регистър, компанията регистрира спад на печалбата преди данъци от 15% до общо 177 000 лв. Пандемията е засегнала слабо българския бизнес на компанията, като спад в производството и поръчките се наблюдава само през пролетта на 2020 г. Директорът на LEONI се срещна с кмета на Плевен
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Германската Vorwerk строи завод за 50 млн. евро в Сърбия
Германци откриха в Сърбия най-модерния завод за самолетни двигатели в Европа
Японски гигант строи супер модерен завод в Сърбия
Корейци строят завод за кабели за 20 млн. евро в Сърбия

Само 6 седмици след встъпването си в длъжност Лиз Тръс съобщи, че подава оставка като министър-председател на Великобритания, предаде Reuters. Това се случи, след като икономическата ѝ програма предизвика шокови вълни на пазарите и донесе разделение в редиците на нейната Консервативна партия.
В изявление пред вратата на своята администрация на Даунинг стрийт 10 в Лондон, Тръс призна, че не може да изпълни обещанията, дадени при кандидатирането си за лидер на консерваторите, тъй като е загубила доверието на своята партия.

I recognise however that, given the situation, I cannot deliver the mandate on which I was elected by the Conservative Party. I have therefore spoken to His Majesty The King to notify him that I am resigning as Leader of the Conservative Party.
— Liz Truss (@trussliz) October 20, 2022

„Признавам, че предвид ситуацията не мога да изпълня мандата, за който бях избрана от Консервативната партия. Затова говорих с Негово Величество Краля, за да го уведомя, че подавам оставка като лидер на Консервативната партия. Тази сутрин се срещнах с председателя на парламентарната група на Консервативната партия сър Греъм Брейди. Постигнахме съгласие, че ще има избори за ръководство, които да бъдат завършени през следващата седмица. Това ще гарантира, че ще продължим да изпълняваме нашите фискални планове и да поддържаме на икономическата стабилност и националната сигурност на нашата страна“, обясни Тръс.
47-годишната Лиз Тръс подава оставка след едва 44 дни на поста и така се превръща в най-кратко управлявалия министър-председател в британската история.
Преди по-малко от седмица пък тя уволни финансовия министър Куази Куартенг заради пазарния хаос. Той изкара едва по-малко от 6 седмици на поста след като отнесе тежки критики заради спорната си данъчна политика. Уволниха британския финансов министър Куаси Куартенг

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Джереми Хънт заменя Куази Куартенг, поема финансите на Великобритания