След преброяването стана ясно, че през 2021 г. делът на населението над 65 години в страната е 23,5% от общото такова, според данни на Института за пазарна икономика. Общините с по-нисък дял са 65, като сред тях попадат големи градове като Столична (19,6%), Пловдив (20,2%), Варна (20,3%) и Бургас (21,1%). Като освен това още 173 общини попадат в диапазона между 20% и 30% дял на възрастното население към общото. Българските градове, които продължават да привличат население
Съвсем очаквано, има и общини с много по-висок дял на възрастното население. Докато общините с най-малко хора над 65 г. имат дялове не много под средното – Гърмен (14%), Сърница (15,7%) и Козлодуй (16,4%), то резултатите при най-застарелите общини са много над средния – Бойница (55,4%), Невестино (52,7%), Грамада (51,2%) и Макреш (49,8%). Общините с най-застаряващо население са в Северозападна България, особено по сръбската границата, но и по Дунав, в Средногорието и Родопите. Повечето от районите са с ниско икономическо развитие и част от застаряването е заради миграционните процеси на младите хора към големите градове и в чужбина. Вижте кой е най-бедният град в България
За 10 години от последното преброяване делът на хората над 65 г. у нас се е повишил с 5% (от 18,5% до 23,5%). Процесът на застаряване се забелязва почти навсякъде, като само в 22 общини делът на възрастните е намалял. Най-голямо понижение има в общините Криводол (-3,1%), Якимово и Братя Даскалови (-2,5%) и Ружинци (-2,3%). Общините, в които делът на възрастните се е увеличил най-много са Неделино (13,9%), Баните (12,6%) и Джебел (11,9%). Около половината от общините (общо 124) имат увеличение на възрастното население по-високо от средното страната, като по-бързи процеси застаряване има в Южна и Източна България. Това е така, защото силно застарелите региони на север и запад са с висок дял на възрастното население още от 2011 г.

Хората над 65 г. спрямо децата до 14 г.
Представа за застаряването можем да получим, сравнявайки населението над 65-годишна възраст спрямо децата до 14-годишна възраст. През 2021 г. стойността на този показател е 167% (т.е. на 100 деца се падат 167 души над 65 г.), което е с 27,4% повече от 2011 г. (139,6%). В 78 общини съотношението е по-ниско от средното, като и тук влизат големите градове с високия им брой жители и сравнително добра демографска динамика. С колко е намаляло населението на България за последните 10 години?
Едва в 8 общини броят на децата до 14-годишна възраст надхвърля броя на жителите над 65 г., като този показател е най-добър в Кайнарджа (67,8%), Сърница (70,8%) и Гърмен (72,5%). На другия полюс – най-много възрастни спрямо деца има в Бойница, където за всяко дете има над 13 възрастни хора над 65 г. (1321,9%), Невестино (1105,7%), Георги Дамяново (900%), Баните (724,6%). В 132 общини у нас се падат над двойно повече хора над 65 г. спрямо деца до 14 г., като и този показател е най-висок в районите покрай сръбската граница, в дунавските общини в Северния централен район, Средногорието и Родопите, където демографската картина е далеч по-благоприятна през 2011 г. Българското село ще се стопи с ¼ до 2050 г.

Над 65 г. спрямо групата 15-64 г.
Съотношението на хората над 65-годишна възраст спрямо групата 15-64 г. също расте. Докато през 2011 г. е било 27,1%, през 2021 г. то достига 37,7%, или ръст от над 10%. Само в 68 общини показателят е по-благоприятен, а в 81 броят на хората над 65 г. е над 50% от тази на хората в работоспособна възраст. В 7 общини той дори надхвърля 100%, като върховите му стойности са в Бойница (137,3%), Грамада (126,9%) и Невестино (124,1%). На другия полюс, с най-ниско съотношение е Гърмен (21%), Сърница (22,3%) и Козлодуй (24,2%). Тук отново пограничните общини с Румъния и Сърбия имат по-високи стойности.
Много малко са общините, в които делът на населението над 65 г. се свива, като пониженията са незначителни, при това в общини с малко население. Тревожното е, че обособилите се през 2011 г. региони със силно застаряло население силно са се разраснали за 10 г., като в някои случаи се образуват и нови региони с по-сериозно застаряване. В част от родопския регион, например се влошава съотношението между най-възрастните и най-младите. Все повече от хората над 55 години работят

Изводи
Изводите от темповете на застаряване и коригираните с преброяването актуални данни имат и последици за редица политики, особено в социалната сфера. Дяловете и разпределението на възрастните са от значение за:
• Развитието на местните пазари на труда – въпреки че общото здравно състояние на населението се подобрява в последните години, има предел на възрастта, след който активното участие на пазара на труда е все по-трудно. Заради това бързо застаряващите райони ще имат все по-големи трудности в привличането на нови инвестиции занапред, които пък могат да доведат до обрат в миграционните процеси и привличане на по-млади хора.
• Структурата на пенсионната система – бързият ръст на хората в пенсионна възраст означава, че при доминиращата у нас разходо-покривна пенсионна система осигурителния натиск върху работещите нараства, както и този върху бюджета за дофинансиране. Прогноза: През 2100 г. населението на България ще е само 4 млн. души

• Разпределението на социалните услуги – разпределението на възрастни хора по райони е сред важните индикатори за иницииране на социални услуги – от клубове през старчески домове до патронажна грижа. Динамиката от последните 10 г. пък посочва и къде тези потребности ще нарастват най-бързо.
• Структура на здравната система – застаряващото население означава и повишени нужди от здравна грижа. Това има преки последствия за планирането както на болничната мрежа, така и за осигуряването на достъп до лекарства в по-отдалечените райони.