Цените на петрола се понижиха днес с над 1 долар за барел, съобщава Reuters. Притесненията за световната икономика оказват натиск върху търсенето, а инвеститорите следят и срещата на върха на Г-7 за мерки срещу износа на петрол от Русия и сигнали за съживяване на иранската ядрена сделка. Цената на петрола продължава да пада заради страха от рецесия
Вече нарасна възможността за по-голямо ограничение на доставките, тъй като западните правителства търсят начин да попречат на Русия да финансира военните действия в Украйна. Очакваше се лидерите на Г-7 да обсъдят и иранското ядрено споразумение, което да доведе до повече ирански износ на петрол. Държавите в ОПЕК+, част, от които е и Русия, ще се придържат към плана за ускорено увеличение на добива на петрол през август. Засега обаче притесненията около предлагането надделяха над тези за глобална рецесия след поредицата от лоши икономически данни за САЩ.
Сортът Brent от Северно море загуби 1.42 долара или 1,3% до 111,70 долара за барел. Американският лек суров петрол West Texas Intermediate отстъпи с 1,54 долара или 1,4% до 106,08 долара за барел. И двата отбелязаха втори седмичен спад, след като повишенията на лихвите в ключови икономики засилиха долара и разпалиха страха от рецесия. Петролът поевтиня в очакване на призива на Байдън да свалят цените
Очаква се лидерите на Г-7 да обсъдят как да се справят с нарастващите цени на енергията и замяната на руския внос на петрол и газ и допълнителни санкции, които не изострят инфлацията. Мерките не изключват налагане на таван на цената на руския петрол, за да се ограничат приходите на Москва и така да се ограничат щетите за други икономики.
Според анализатора на Commonwealth Bank of Australia Вивек Дхар обаче не е ясно дали ценовото ограничение ще постигне този резултат. „Нищо не пречи на Русия да забрани износа на петрол и рафинирани продукти за икономиките на Г-7, което допълнително ще увеличи недостига на световните пазари“, обясни специалистът.
Г-7 също ще обсъди и възобновяването на ядрените преговори с Иран, след като върховният представител на ЕС по външната политика се срещна с висши служители в Техеран, за да се опита да деблокира закъсалите преговори. Освен това според някои от лидерите на Г-7 е нужно ново финансиране за инвестиции в изкопаеми горива. Предстои невиждано поскъпване на петрола
На фона на тази обстановка най-евтините горива в България са отчетени в Пловдив, показва статистиката на сайта Fuelo, а най-скъпите са в Силистра.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цените на петрола се покачват на фона на несигурност в предлагането
Петролът в САЩ скочи към 115 долара за барел
Русия се отказва от Запада, ще продава стоки и петрол на БРИКС

Франция е поредната страна, която преразглежда използването на енергийни източници заради войната в Украйна. Властите допуснаха повторно отваряне на въглищната електроцентрала „Сент-Аволд“ в източната част на страната през идната зима, „заради ситуацията в Украйна“ и ефекта, който оказва върху енергийните пазари. Германия и Австрия се върнаха към ТЕЦ-овете на въглища заради липсващия руски газ
„Оставяме отворена възможността да можем да върнем станцията „Сент-Аволд“ в действие, ако имаме нужда от нея следващата зима“, се казва в изявление на министерството на енергийния преход, потвърждаващо репортаж на радио RTL. Съоръжението беше затворено преди 3 месеца. Така в страната в момента работи само една въглищна електроцентрала – Кордеме в Западна Франция.
Плановете за рестартиране на енергийната мощност няма да повлияят на постепенното спиране на въглищните централи във Франция, добави министерството, отбелязвайки, че операторът ще компенсира въглеродните емисии чрез мерки като повторно залесяване. В бъдеще централата ще произвежда по-чиста енергия – т.нар. зелен водород.
По-голямата част от производството във Франция се осигурява от ядрена енергия. По данни от 2020 г. делът ѝ е бил 67%, а въглищата формират едва 0,3% от енергийния микс. Френските власти уверяват, че няма да използват руски въглища.
Преди Франция, Австрия, Германия и Нидерландия също обявиха, че ще използват в по-голяма степен въглища за своите енергийни нужди, след като „Газпром“ драстично намали доставките за Западна Европа, а преди това спря газоподаването към Полша, България, Финландия, Дания и Нидерландия. „Нашият продукт, нашите правила“: Газпром ограничи още доставките към Германия
Войната в Украйна доведе до покачване на и без това високите цени на енергията в световен мащаб и засили рисковете от недостиг, ако доставките бъдат прекъснати. Руският газ не е евтин, зависимите от него страдат най-много
През уикенда ръководителите на големите френски енергийни компании призоваха хората и бизнесите незабавно да ограничат консумацията на енергия, за да се подготвят за задаваща се енергийна криза. Европа трябва да е готова за икономическа война срещу Путин
Но връщането към изкопаемите горива предизвика тревога в Европейската комисия и сред защитниците на околната среда. Те посочват риска Европейският съюз да пропусне целите си за намаляване на замърсяващите енергийни източници и потенциално катастрофални последици за климата.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Русия готви пълно спиране на газа за Европа
Германия обяви газова криза заради орязаните доставки от Русия
Италия ще купи големи количества въглища за ТЕЦ-овете, за да замести газа
Нидерландия премахва ограниченията за въглищните централи

Високите цени на храните предизвикват всеобща тревога и страх от настъпващ глад в по-бедните страни. Интересното обаче е, че се наблюдава тенденция към лек спад на световните пазари. Може ли да се каже, че ситуацията се нормализира и системата се адаптира към шоковете, на които бе подложена през последните месеци, или е временно отстъпление? Катастрофално: Предстои световна криза с храните
Световният индекс за цените на храните на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) през май спадна с 0,6% до 157,4%, отбелязвайки понижение втори пореден месец. Низходящият импулс е в резултат на поевтиняването на растителните масла – с 3,5%, заради по-ниските котировки на палмовото, слънчогледовото, соевото и рапичното масло, след като Индонезия отмени забраната си за износ на палмово масло. Забрана за износ: Кои държави не позволяват да се изнасят храни?
Млечните продукти също поевтиняха с 3,5% – първи спад от 8 месеца, заради ниския интерес сред купувачите, породен от несигурността около COVID ограниченията в Китай. От началото на годината до началото на юни цената на млякото бележи ръст с 40% до около 25 долара за центнер (50 кг). Сега котировките падат и на фючърсния пазар – там млякото (с доставка през юли) е с 10% надолу (22,97 долара). Добрата реколта в Индия пък свали цената на захарта. Индия с поредни ограничения на износа, този път на захарта
Индексът на ФАО за юни се очаква да се публикува на 8 юли, а анализаторите ще следят дали тенденцията ще продължи предвид смекчаването на ограниченията в Китай и сезона на жътвата в Северното полукълбо.
Индексът за зърнените храни S&P GSCI Grains Spot, следящ развитието на цените на пшеница, царевица и пр., спадна с 16,5% в за месец, макар да остава значително над равнището отпреди година. От началото на годината до пика през май, цената на пшеницата се повиши с 66% до 1278 щатски цента за бушел (около 27 кг). През последните седмици обаче котировките падат и пшеницата вече се търгува при 947 щатски цента за бушел, 1/4 под пика за май. Рекордни цени на пшеницата след забраната за износ от Индия
Според германското икономическото издание WirtschaftsWoche причината е, че загрижеността за ограничените доставки намалява. Например, очаква се горещата вълна във Франция да не е нанесла значителни щети на реколтата. Освен това Русия и ЕС изглежда засега успяват да компенсират недостига на украинска пшеница. Положителни сигнали идват и от Чикагския борд за търговия – най-старата борса за фючърси в света, където преработватели и производители търгуват със стокови фючърси, за да избегнат колебания в цените.
Макар и често критикувана, този тип търговия има и предимства – купувачите и продавачите договарят цена за определено количество суровина и получават сигурност при планирането на дейността си. Инвеститорите не купуват физическа пшеница, а малко преди изтичането на договора го продават и инвестират приходите в нов, с по-късен падеж, а фючърсните цени са индикатор за бъдещите спотови цени. Договорите с падеж през юли вървят по 943 цента за бушел, под текущата пазарна цена. Опаснo поскъпване на пшеницата и царевицата
Не е изключено през следващите месеци пшеницата да се търгува на по-високи цени на фючърсния пазар, но контрактите вероятно ще останат доста под границата от 1000 щатски цента за бушел. Сходна е ситуацията и с други селскостопански стоки като овес, соя и царевица, отбелязва WirtschaftsWoche. За седмица пазарните цени паднаха с над 10%. Цените на фючърсния пазар ще бъдат под или малко над текущите спотови цени през идните няколко месеца.
Засега прибирането на реколтата във водещите страни зърнопроизводители изглежда върви добре. Жътвата в САЩ започна с най-бързия темп от 2018 г. досега, при благоприятни метеорологични условия, и вече са прибрани 25% от реколтата сочат данни на най-новия доклад на министерството на земеделието. Ключово значение за тенденцията на пазара ще има това дали ще се намери решение зърното от Украйна да бъде изнесено, въпреки войната. Милиони тонове зърно са блокирани в пристанищата на Украйна
Специализираната анализаторска компания APK-Inform повиши миналата седмица прогнозата си за добива и износа на зърно от Украйна през сезон 2022/2023 заради по-добрата от очакваното реколта от царевица. Според експертите страната ще може да събере 52,4 млн. тона зърно през 2022 г., включително близо 18,2 млн. тона пшеница и 27,7 млн. тона царевица. Същевременно преговорите между Русия, Украйна, Турция и ООН за осигуряване на коридор за износ на около 20-25 млн. тона украинско зърно се очаква да продължат през идните дни, като е възможно да бъде постигнат напредък – Москва и Киев са гласували доверие на Анкара като посредник за създаване на координационен център в Истанбул, съобщи турският министър на националната отбрана Хулуси Акар. Русия ще разреши износа на украинско зърно през Черно море
Комбинацията от пазарни и геополитически фактори зад ръста на цените на храните напоследък показа, че зависят силно както от обичайните променливи като добри метеорологични условия за прибиране на реколтата и кривата на търсенето, така и от политическите решения на национално и глобално равнище – забрани и ограничения на износ, намиране на алтернативни и компромисни решения за на продоволствена сигурност или механизми за подпомагане на уязвимите страни. Световна криза с храните е неминуема. Кои страни ще са най-засегнати?
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Русия спира износа на храни за „неприятелски“ страни
Цените на храните леко падат, но си остават високи
Храните поскъпват: Наред е оризът
Германците се отказват от месото, рибата, следват млечните продукти
Трикът с грамажа и цените на храните
Скъпи храни: в България, Литва и Латвия е най-зле
Храните ще поскъпнат осезаемо