В последните години все повече чужденци решават да останат да живеят в България. И ако местните си задават въпроса „Какво е това, което води чужденците в България и какво ги кара да останат?“, за останалите има доста логични причини да го направят. Защото страната ни, колкото и да е бедна на фона на останалите европейски държави, предоставя много възможностите за развитие.
Без значение дали човек иска да се премести в България по работа или за да учи, факт е, че е привлекателно място и най-важното – желано за все повече чужденци.
Едно от най-големите предизвикателства за чужденците, които идват в България се оказва езика, който, дори и да не осъзнаваме, е един от най-трудните в света. Разбира се, научаването му е предимство, а езикови школи, които предлагат български език за чужденци, предоставят множество опции и гъвкави възможности.
Научаването на езика означава и възможност за по-задълбочено вникване в народопсихологията на народа, да научат неговите традиции и нрави.
Но все пак, какво е това, което чужденците споделят, че обичат в България.
Те обичат хората и тяхната култура, както и международната среда
Освен гостоприемството на местни жители в България, големите градове (София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Велико Търново) са дом на много студенти. Някои градове са се утвърдили и като аутсорсинг центрове за работници. Освен това страната ни посреща над 12 милиона международни туристи годишно. Туристическата индустрия се разраства почти всяка година, което създава силно международна среда в София, по Черноморието, планините, но и в по-големите градове в цялата страна.
Богата и различна култура
Едно от най-прекрасните неща, които човек може да изследва, докато е в друга страна, е културата. Българите са много горди със своите богати традиции, с които страната е известна – уникален фолклор, оперни певци, световни музиканти. А като националните носии, традиционните ритуали, народните танци и музиката, нямат равни по света и те играят голяма роля в живота на много българи.
България е сигурна страна с достъпно и добро здравеопазване
Колкото и да звучи нереално за местните, но в сравнение с много европейски столици и големи градове, София може да се счита за една от най-безопасните столици в Европа, като насилствените престъпления почти не се срещат. Разбира се, и тук важат общите правила, туристите да внимават за джебчии, няма как да липсват дребни престъпления с кражби, но като цяло броят им е много малък в сравнение с други (западно)европейски градове.
Освен това тук спокойно съжителстват няколко култури и религии, а разходка по улиците през нощта може да се счита за много безопасна.
Друг факт, който впечатлява чужденците е достъпността на здравеопазването.
Българското здравеопазване е универсално и държавно финансирано чрез НЗОК, което означава, че всеки, който има здравна застраховка, може да разчита на здравна помощ.
Не трябва да се пренебрегва и факта, че в България работят лекари, които са световно признати, а по брой медици – около 1,8 лекари на 1000 души, страната се нарежда над средното за ЕС ниво.
Големите болници и клиники са на същото ниво на качество, както повечето европейци са свикнали, а разходите за здравеопазване и стоматологични грижи са изключително ниски в сравнение със западния свят.
Цената на живот в България е ниска
Тъй като минималната работна заплата в България е около 300 евро, разходите за живот също са много по-ниски, отколкото в много западноевропейски страни. Спрямо Западна Европа, цените на някои основни продукти и услуги е изключително ниска. Например пица или салата в ресторант ще струват около 3-5 евро, сода 1 евро и бира за 1-2 евро.
Цената на живот е един от основните фактори, които хората вземат предвид, когато се преместват в друг град, и е важен фактор при планирането на бюджет и очакванията за разходите.
Четири сезона и красива природа
Въпреки че някои хора мечтаят за постоянно лято, тези, които ценят и четирите, ще си прекарат страхотно в България. Със студена и снежна зима, горещо и дълго лято с приятни есени и пролет между тях, няма как човек да се отегчи. Тук има и слънчеви плажове, и снежни планини, но и прекрасни маршрути за туризъм през есенните и пролетни месеци.
България е една от малкото страни с много добре запазена природа: Три национални парка, девет природни парка и много резервати (два от които са включени в списъка на ЮНЕСКО). Има екопътеки, които минават през защитените територии и показват уникални природни чудеса за всички желаещи.
 

Войната в Украйна допълнително засили проблемите за дървообработващите и мебелните фирми в България, които от години работят в условията на дефицит на дървесина, а шперплатът изчезна от пазара. Голяма част от компаниите са изправени пред фалит, вече близо 20 % от персонала е съкратен с тенденция това да продължи и следващите месеци. Това коментира в интервю за БТА проф. д-р Васил Живков – председател на Управителния съвет на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП). Цената на дървения материал скочи с 193% до исторически връх
Забрана за износ на дървесина от Русия, като контрасанкция на забраните от ЕС заради войната в Украйна, е поредната пречка за българските фирми. Критичната ситуация се задълбочи още преди да бъдат обявени руските санкции, защото вече договорена и натоварена от Русия суровина не можеше да стигне до България, а сега имаме и официална забрана, посочи Живков.
Дефицит от 200 000 кубика руска дървесина
По експертни оценки на Камарата това означава намален внос на масивна дървесина от около 200 000 кубика, превърнати в обла дървесина (мерна единица, в която се измерва дървесината, добивана в гората). По думите на Живков това количество не е толкова голямо спрямо добиваното в България, което за последните две години е за около 6 млн. кубически метра, но потребностите са за повече. 
Шперплатът изчезна от пазара
В България основно се използва шперплат, който се изготвя предимно от дървесина от Русия, произведен в Украйна или Беларус, и този шперплат също изчезна от българския пазар. Това ще доведе до значително затруднение на фирмите, които използват този материал, в това число и за строителните компании. 
Само фирмите, които членуват в браншовата камара, са 300 от двата бранша, дават препитания на над 48 000 души в страната и осигуряват над 3 млрд. лева брутен вътрешен продукт, изтъкна Живков. Към момента по данни на Камарата вече се наблюдава съкращаване на персонала в дървообработващите и мебелните предприятия с около 20 на сто, като този процент ще се увеличава с нарастването на дефицита на дървесина.
Първите потърпевши са дървопреработвателите
Живков напомни, че проблемите с дървесината първо ще засегнат дървообработващите предприятия, по веригата ще пострада и строителството, както и мебелните компании. Заради недостига на дървесина вече затруднения изпитва „Кроношпан България“ ЕООД. В подобно критично положение е и „Средна гора“ АД в Стара Загора, която произвежда столове от масивна дървесина, като всички изделия са за ИКЕА и други търговци на мебели в Европа. По думите на Живков фирмата до месец-два може да бъде доведена до фалит поради невъзможността да изпълнява договорите си и наложените заради това неустойки.
Ковид ренесансът на мебелната индустрия допълнително изостри суровинния дефицит
Като цяло мебелната промишленост след първия удар заради ковид кризата преживя през последната година своя „ренесанс“, защото хората пренасочиха средства, които преди отиваха за туризъм и развлечение, за обновяване на жилищата, за да ги премебелират заради дистанционната работа и обучение, коментира Живков.
От друга страна доставчикът Китай в много аспекти стана нерентабилен, защото повишените транспорти разходи увеличиха в пъти себестойността на продукта, цените на металите нараснаха, шоково поскъпнаха и енергоносителите, плюс войната в Украйна… – всичко това допълнително застрашава компаниите от бранша.
Горите у нас не се стопанисват рентабилно
Проблемът с дървесината у нас се задълбочава според Живков и от лошото управление в България на горите и на дърводобива през последните една-две години. Според Живков в България има много екопопулизъм, който пречи за достигането на нормите за средногодишен добив. Той напомни, че всяка гора има нужда от така наречената здравословна сеч, за да може тя да се обновява и браншът е заинтересоват от дългосрочното съществуване и развитие на българската гора. Работниците в дърводобивни фирми – масово без договори
Проблемът за бранша се задълбочава и от износа на дървесина и затова ръководството на Камарата препоръчва да се вземе решение първо да бъдат осигурени предприятията в страната, които използват дървесината за продукти с висока принадена стойност. Строителните материали поскъпнаха драстично
Форсмажорът за бранша
Председателят на Управителния съвет на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост посочи, че предложението за обявяване на форсмажор трябва много внимателно да бъде обсъдено от различни, последващи решението аспекти.  Ако форсмажорът се използва от част от фирмите да не си изпълнят задълженията, също би било проблем, отбелязва още в интервюто си Живков.