От началото на годината имаме устойчив пазар и нищо не предполага да видим дестабилизиране. Това каза председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) Владимир Иванов в интервю за БТА, в което коментира ситуацията за първото тримесечие на 2024 г.
Владимир Иванов посочи, че като цяло вариации има само при цените на плодовете и зеленчуците, основните хранителни продукти са почти на еднакви стойности от началото на годината и на по-ниски от наблюдаваните през миналата година.
Това не е дефлационен процес, а е просто някакъв цикъл, някаква вариация, нормално е и се дължи на все по-голямото предлагане на плодове и зеленчуци и нормализирането на цените им, уточни той.
Още: Методът 6 към 1: Как да пестите пари и да пазарувате по-лесно?
Около процент по-нагоре е фасулът, при захарта има понижаване, брашното е на същата цена вече трета година, олиото е поне 50 на сто под стойността от 2022 г., яйцата са 36 стотинки – под нивата от миналата година, отбеляза той.
Не се очакват сътресения покрай Великден
„В последните години се показа, че сме извън практиките да наблюдаваме сериозни вариации на цените около големи празници. Може да има и ще има отделни места с изкуствено завишаване на цената на агнешкото месо, но миналата година показа, че тези, които правеха това, не успяха да го продадат. Пазарът наистина е много конкурентен и много трудно позволява такъв тип негативни въздействия.
Той за сетен път доказа, че е най-добрият регулатор, по-добър, отколкото всякакви други намеси, тъй като всяка една намеса носи своите негативи. Това, което трябва да прави държавата, е да следи да се спазват правилата такива, каквито са, да са еднакви за всички, да не се добиват конкурентни предимства вследствие на това, че някой не спазва законите“, подчерта Владимир Иванов.
Още: Очакват ли ни по-скъпи яйца за Великден?
Той коментира цените на кашкавала, като посочи, че от 2023 г. година насам комисията наблюдава вариации в стойността му на едро с 4-5 стотинки, а в цените на дребно се виждат всякакви вариации, включително и много голям ръст. По думите му е много важно да се говори за качество на храните и да се работи по потребителската култура. За конкретния пример той посочи, че хубав кашкавал не може да струва 15 лева/кг.
„Има отделни обекти, които си позволяват по-високи равнища, но тук вече е въпрос и на потребление. Нека българските потребители добре да се информират за цените на едро, да следят тенденциите, информирано да отидат на пазара, без значение какви доходи имат и да не способстват лоши търговски практики. Такива практики са, когато търговецът иска да се вземе много над справедливата цена, тъй като пазарната цена е такава, каквато определи търсенето и предлагането“, призова председателят на ДКСБТ.
По думите му има опити за извличане на повече полезност, понякога дори заради неразбиране на процеса, но потребителят е този, който може да ги пресече.
„Ако хората концентрират вниманието си към цените на услугите, ще разберат, че пазарът на храни е с най-малки ценови изменения спрямо всички видове пазари вследствие на мощната конкурентна среда и на това, че това е най-прозрачният възможен пазар. Имаме много на брой играчи в здрав сблъсък и трудно може да се влияе на този пазар освен с обща паника и психологически истерии“, допълни Владимир Иванов.
По думите му за такава паника са способствали фактори като пандемията и войните по света, но силата на потребителите е такава, че може да промени пазара изцяло, стига да желаят това.
По отношение на качеството Владимир Иванов отбеляза и това, че примери с по-ниски цени на храни в западни страни като Германия не са точни, защото не става въпрос за едно и също качество. В Германия са евтини нискокачествени продукти, докато у нас има стоки, които са нискокачествени и скъпи. Ако сравнявате например хубаво месо, там ще го купите доста по-скъпо, отколкото у нас“, коментира той.
Плодовете и зеленчуците
Владимир Иванов посочи, че има масово производство на близки дестинации до България и се очаква по-голямо предлагане, което ще доведе до спад на цените.
Това не е добра вест за нашите производители, тъй като те традиционно ще започнат да предлагат на по-високи нива. Не са много възможностите нашите оранжерийни производители да стават по-ефективни, но има и друга тенденция – независимо, че българският продукт е по-скъп, се предпочита от потребителите като качество и съответно за покупка, отбеляза той.
По думите му големият проблем са недостатъчните количества, защото ако произвеждахме повече плодове и зеленчуци, цената им на пазара би била по-добра. Абсолютно мотивирани са цените на оранжерийните производители и от миналата година, и от тази. Естествено, те не може да са под разходите на самите производители, които се повишиха, изтъкна председателят на комисията.
 

– Скъпа, помниш ли как една зима отидох на лов, изгубих се в гората и после нощувах в една хижа?
– Не ми се слушат глупости, давай накратко!
– Момче на три години…