Агенцията за ядрена енергия на Кения (NuPEA) представи Стратегически план за развитие на ядрена енергийна програма до 2027 г., в подготовка за изграждане на първата си АЕЦ. Ключови точки в плана са развитие на ядрената инфраструктура, ангажиране на заинтересовани страни, проучвания и иновации, развитие на мощности, програма за изследователски реактор. 
Планът е разработен след консултации със заинтересовани страни и анализ на околната среда. 
NuPEA съобщава, че се стреми да „изгради и въведе в експлоатация първата АЕЦ на Кения до 2034 г.“ Пътната карта предвижда и пускането на изследователски реактор преди началото на 2030 г.
Още: Какво е бъдещето пред ядрената енергетика в Европа?
Идентифицирани са потенциални локации за централата, като в южната част на столицата Найроби се оглежда за местоположение за изследователския реактор. NuPEA изчислява, че се нуждае от близо 36,2 млрд. кенийски шилинга (273 млн. долара), за да постигне целите, заложени в стратегическия план.
Наша съседка първа в Европа ще строи малки ядрени реактори

Брутният външен дълг на страната в края на януари възлиза на 44,9612 млрд. евро (44,4 процента от прогнозния БВП), съобщават от БНБ. Това е с 357,2 млн. евро (0,8 процента) повече в сравнение с края на януари 2023 г. (44,604 млрд. евро, 47,5 процента от БВП).
В края на януари краткосрочните задължения са 7,8349 млрд. евро (17,4 процента от брутния дълг, 7,7 процента от БВП). Те се понижават с 356 млн. евро (4,3 процента) на годишна база (8,1909 млрд. евро, 18,4 процента от дълга, 8,7 процента от БВП).
Дългосрочните задължения възлизат на 37,1263 млрд. евро (82,6 процента от брутния дълг, 36,7 процента от БВП), като се повишават със 713,2 млн. евро (2 процента) спрямо края на януари 2023 г. (36,4131 млрд. евро, 81,6 процента от дълга, 38,8 процента от БВП).
Още: Каква ще бъде ролята на БНБ след приемане на еврото?
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на януари е 10,8438 млрд. евро (10,7 процента от БВП). Той нараства със 708,8 млн. евро (7 процента) на годишна база (10,135 млрд. евро, 10,8 процента от БВП).
Външните задължения на централната банка са 2,0046 млрд. евро (2 процента от БВП). Те намаляват с 19,2 млн. евро (0,9 процента) спрямо края на януари 2023 г. (2,0238 млрд. евро, 2,2 процента от БВП).
Външните задължения на сектор „Други парични финансови институции“ (банки и фондове на паричния пазар) са 6,5474 млрд. евро (6,5 процента от БВП). Те нарастват с 61,8 млн. евро (1 процента) спрямо края на януари 2023 г. (6,4856 млрд. евро, 6,9 процента от БВП).
Външните задължения на „Други сектори“ са 11,9859 млрд. евро (11,8 процента от БВП). Те намаляват с 405,5 млн. евро (3,3 процента) спрямо същия месец на миналата година (12,3914 млрд. евро, 13,2 процента от БВП).
Още: Управителят на БНБ заговори за затягане на кредитирането
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,5795 млрд. евро (13,4 процента от БВП) в края на януари, което е с 11,3 млн. евро (0,1 процента) повече на годишна база (13,5683 млрд. евро, 14,4 процента от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 30,2 процента към края на януари 2024 г., при 30,4 процента година по-рано, отбелязват от БНБ.