България е първа по ръст на индустриално производство в Европа през май. Това показват сезонно изгладените данни на европейската статистическа служба Eurostat за май. Повишението на годишна база е над 20% и за първи път страната ни е лидер по този показател в ЕС. НСИ отчете ръст на производството, строителството и търговията на дребно за май
След България се нареждат Дания с +17.2%, Полша (+12.5%), Австрия с +11.8% и Финландия (+5.5%). Пет държави от ЕС отчитат годишно понижение в индустриалното производство през май, а това са Малта (-4.8%), Люксембург (-2.1%), Германия (-1.4%), Франция (-1.3%) и Белгия (-0.2%).
На месечна база промишленото производство в ЕС расте с 0.6% през май спрямо преходния месец, а увеличението за страните от еврозоната достига 0.8%. Най-висок ръст на месечна база в ЕС се отчита в Ирландия с +13.9%, Гърция (+2.6%) и Чехия с +2.4%. Понижение през май спрямо април се регистрира в Литва (-7.6%), Нидерландия (-3.3%) и Люксембург (-2.9%).
Повишението на месечна основа в индустриалното производство у нас е 1.5%.
Производството на недълготрайни потребителски стоки в ЕС нараства с 6.8% на годишна база през май, а на дълготрайни потребителски стоки има ръст от 6.3%. Същевременно, производството на енергия в ЕС намалява с 1.5% през май спрямо същия месец на 2021 г. Драстично увеличение на производствените цени отчете НСИ
Кои сектори на производството у нас отчитат най-силен ръст?
Според данните на българския Национален статистически институт (на база, на които са данните на Eurostat), годишното увеличение на промишленото производство в България през май, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в:
• преработващата промишленост – с 21.1%;
• добивната промишленост – с 18.5%;
• производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 14.1%.
По-съществен ръст в преработващата промишленост спрямо същия месец на предходната година има при:
• производството, некласифицирано другаде – с 96.7% (производство на разнообразни стоки, необхванати от други раздели на класификацията);
• производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти – с 41.2%;
• производството на напитки – с 37.5%;
• производството на превозни средства, без автомобили – с 37.1%.
Намаление е отчетено при обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 1.0%. 
Министърът на икономиката в оставка и вицепремиер Корнелия Нинова обясни какви са причините за този растеж на специална пресконференция. „Има 4 причини: първо – спряхме рекета върху бизнеса, второ – ограничихме кражбите и течовете, трето – правителството подкрепи фирмите с компенсации за скъпия ток, и четвърто – самият бизнес положи усилия, с реорганизация, с оптимизация на производството си, за да постигнем този резултат. Това означава повече работни места, повече данъци, по-високи заплати за работниците, повече средства за безплатни детски градини, за млади семейства и за пенсионери“, подчерта вицепремиерът.
Според нея добрите показатели не трябва да ни успокояват, защото инфлацията остава висока, а доходите са ниски. „За да продължи тази тенденция трябва да има политическа стабилност и икономическа предвидимост. Това означава да съставим редовно правителство и работещ парламент. Така ще гарантираме тази тенденция, която за пръв път се случва на България, да продължи“, заключи Нинова. Рекорден ръст на производствените цени, отчете НСИ

На фона на по-високите цени на електроенергията и хранителните стоки от ЕК очакват инфлацията в страната ни да се ускори до 12,5% през 2022 г., след което да се понижи до 6,8% през 2023 г. През пролетта прогнозата беше за по-ниско равнище на показателя за тази и идната година – съответно 11,9% и 5%. Това сочат летните икономически прогнози на Европейската комисия. България е сред страните в ЕС с най-висока инфлация
Реалният БВП на България ще нарасне с 2,8% през 2022 година, доста под отчетените 4,2% през 2021 г. и темпът ще се забави до 2,3% през 2023 г.
ЕК е повишила прогнозата си за икономическия растеж у нас за тази година и я е понижила значително за идната. В пролетната си оценка Брюксел залагаше на растеж на българската икономика с 2,1% през 2022 г. и 3,1% през 2023 г.
През първото тримесечие на 2022 година БВП на България се е повишил с 0,8% на тримесечна основа, като всички компоненти на търсенето са спомогнали за увеличението. Нарасналото частно потребление е било подкрепено от благоприятните условия на пазара на труда и рязкото повишаване на заплатите в частния сектор в началото на годината. Според доклада потребителското доверие се влошава от март 2022 г. и това предполага по-ниско частно потребление през остатъка от годината. EK с още по-песимистична прогноза за ЕС и еврозоната
Очакванията на ЕК са износът на стоки и услуги от България да нарасне през 2022 г. и заради стоковия експорт, и заради туризма. Прилагането на Плана за възстановяване и устойчивост ще е основният двигател за ускорения растеж на инвестициите през 2022 и 2023 г.
Възходящата корекция с 0,7% на оценката на Брюксел за растежа на реалния ни БВП през 2022 г. отразява силното възстановяване през първото тримесечие на годината. За догодина прогнозата е повишена с 0,8%. Понижението на оценката за 2023 г. е заради по-неблагоприятната външна среда и по-строгите условия за кредитиране, заедно с по-слабия растеж на реалните заплати. На последно място в ЕС сме по фактическо индивидуално потребление
Значителното увеличение на заплатите през 2022 г. ще доведе до по-нататъшно нарастване на цените, най-вече в нетърговския сектор. В условията на по-слабо кредитиране и коригирани инфлационни очаквания, заплатите през 2023 г. ще се повишават по-умерено, което ще доведе до по-слаб ръст на потребителските цени. България има най-ниски цени в ЕС на алкохол, цигари, дрехи и заведения
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Европейските страни в неравна битка с инфлацията
Европа я чака висока инфлация и бавен растеж
Инфлацията в еврозоната се развихри до нов рекорд