Румънците са 11 пъти по-бедни от средното за Европа. Това съобщава Дан Попович, генерален директор на OTP Asset Management Romania, част от най-голямата финансова група в Източна Европа, която предлага инвестиционни услуги в различни страни в региона. Той се позовава на данни на Европейската асоциация за финансов мениджмънт (EFMA), цитирани от Digi 24 и телевизия Antena3, предава БТА.
В материалите си по темата румънските медии отбелязват, че „богатството“ на глава от населението в Румъния едва се доближава до стойността на кола втора употреба и допълват, че дори българите са по-добре в това отношение.

Снимка: iStock
Средното богатство на румънец е 5 823 евро, в България този показател достига 7 778 евро, в Полша – 11 249 евро, в Унгария – 12 058 евро, докато средното за Европа е 65 209 евро, съобщава Дан Попович. Той уточнява, че финансовото богатство се отнася до сумите, вложени в банкови депозити, инвестиционни фондове, пенсионни фондове и капитализирани застраховки живот.
Според представените данни в Румъния банковите депозити представляват 68% от общото средно богатство на глава от населението, пенсионните фондове – 18,5%, инвестиционните фондове – 3,73%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кои са най-високоплатените професии в Румъния?
Как наша съседка може да се окаже в катастрофална икономическа ситуация от 2030 година?

Наша съседка е втора в Европа по брой неактивни в сферата на труда
Наша съседка в топ 3 на най-добрите страни за дигитални номади за 2024 г.
Наша съседка счупи рекорд в производството на автомобили

– Край! Не искам повече да сме приятели!
– Защо така, брат?
– Защото осъзнах, че имам за приятел – психопат без никакви задръжки. Индивид, който решава всичките си проблеми с агресия. И при най-малкия повод прибягва към насилие!
– Сега – защо ме провокираш? Какво искате всички от мене, бе? Вече нямам място на двора да закопавам труповете, еееей!
– Господи! Кажи ми, че се шегуваш!
– Ха-ха-ха! Шегувам се, разбира се! Имам още мнооогооо място!

Индия може да стане третата най-голяма икономика в света до 2027 г. с брутен вътрешен продукт (БВП) от 5 трлн. долара. Това обявиха от Министерството на финансите на страната.
Прогнозата беше направена преди обявяването на междинния бюджет на страната, което се очаква по-късно през тази седмица.
В свой доклад финансовото министерство посочва, че икономиката се очаква да нарасне със 7% или повече през финансовата 2024 г. Финансовата година в Индия започва на 1 април и приключва на 31 март.
Ако изпълни целта за тази година, това ще бъде третата поредна година със 7% растеж на БВП за Индия.
В момента БВП на страната възлиза на 3,7 трлн. долара.

Снимка: iStock
Главният икономически съветник на Индия, В. Ананта Нагесваран, заяви, че целта на правителството е Индия да стане развита държава до 2047 г.
„Стабилността, наблюдавана във вътрешното търсене, а именно частното потребление и инвестиции, води своето начало от реформите и мерките, които това правителство прилага през последните 10 години“, отбелязва Нагесваран в доклада, обяснявайки основните двигатели на растежа на Индия.
Инвестициите във физическа и дигитална инфраструктура са помогнали за стимулиране на предлагането и производството. В резултат на това „растежът на реалния БВП вероятно ще бъде по-близо до 7%“ през финансовата 2025 г.“, допълва той.
По изчисления на инвестиционната банка Goldman Sachs Индия се очаква да стане втората по големина икономика в света до 2075 г., изпреварвайки не само Япония и Германия, но и САЩ. В момента Индия е петата по големина икономика в света след САЩ, Китай, Япония и Германия.
Борсов оптимизъм

Снимка: iStock
Индийските акции започнаха положително тази година.
Индексът Nifty 50 нарасна с над от 20% през 2023 г., след като организира рекордни ръстове миналата година. Този месец индексът надмина 22 000 за първи път.
Нарастващият оптимизъм около перспективите за растеж на най-гъсто населената страна в света и по-високата ликвидност и по-голямото вътрешно участие бяха ключови фактори за стимулиране на ралито.
Надеждите за по-нататъшна приемственост на политиката също бяха двигател, тъй като Индия се подготвя за общите избори между април и май.
Инвеститорите залагат, че Централната банка на Индия ще намали лихвените проценти тази година, най-вероятно през втората половина, което вероятно ще повдигне фондовите пазари и ще стимулира по-високите разходи в икономиката.
Източник: CNBC
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
JPMorgan: Индия е нашият пазар №1 в Азия
Индия изпревари Хонконг и стана седмият по големина фондов пазар в света
Може ли Индия да забогатее и едновременно с това да постигне енергиен преход?
Тази страна ще стане третият най-голям потребителски пазар до 2027 година, оставяйки само зад САЩ и Китай

Кой е един от най-високите ски курорти в света и защо на него няма сняг?

Международният валутен фонд (МВФ) повиши прогнозите си за световната икономика в последния си доклад спрямо с този от октовмри месец като отбелязва, че на фона на COVID-19, войната в Украйна и кризата с разходите за живот световното икономическо възстановяване се е оказало изненадващо устойчиво. В доклада се посочва и че инфлацията се е забавила по-рязко от прогнозите, но по-високите лихви и оттеглянето на фискалната подкрепа на фона на високия дълг вероятно ще натежат на растежа през 2024 г.
МВФ прогнозира, че световният брутен вътрешен продукт (БВП) през 2024 г. ще запази ръста си от 2023 г. на ниво от 3,1%, което е с 0,2 пр.п. по-високо спрямо предишната прогноза. През 2024 г. той ще се ускори минимално до 3,2%.
Същевременно се очаква световната инфлация да се забави до 5,8% през 2024 г. и до 4,4% през 2025 г., като прогнозата за 2025 г. е ревизирана надолу.
Разнопосочна посока

Снимка: iStock
Прогнозата за 2024-2025 г. обаче е под средното ниво от 3,8%, отчитано през периода 2000-2019 г., на фона на по-високите лихви на централните банки, които се борят с инфлацията, оттеглянето на фискалната подкрепа на фона на натиска, който високият дълг оказва върху икономическата активност и заради ниския растеж на базовата продуктивност, отбелязва МВФ.
Очаква се икономическият растеж да е по-силен от очакваното през втората половина на 2023 г. в САЩ и в няколко големи развиващи се и нововъзникващи икономики. В някои случаи правителството и частните разходи допринасят за подема, като ръстът на реалния разполагаем доход подкрепя потреблението на фона на още затегнатите, макар и леко по-разхлабени, пазари на труда и домакинствата, които теглят натрупаните си спестявания от епохата на пандемията, гласи докладът.
Засилващата се инерция обаче не се усеща навсякъде, със забележимо слаб растеж в еврозоната, отразяващ слабите потребителски настроения, продължаващите ефекти от скъпата енергия и слабостта на чувствителното към лихвите производство и бизнес инвестициите. Икономиките с ниски доходи продължават да изпитват големи загуби в производството спрямо предпандемичното им представяне на фона на високите разходи за заеми, посочват от фонда.
Инфлация

Снимка: iStock
МВФ отбелязва, че инфлацията спада по-бързо от очакваното, като последните месечни показания са близо до средните стойности преди пандемията и за общата, и за основната инфлация. Световната обща инфлация през четвъртото тримесечие на 2023 г. се оценява на около 0,3 пр.п. по-ниска от прогнозираната в доклада от октомври 2023 г. на база сезонно коригирани тримесечия спрямо тримесечието.
По-ниската инфлация ясно показва отминаването на относителните ценови шокове – особено тези на цените на енергията – и свързаното с тях прехвърляне към основната инфлация. Спадът също отразява облекчаване на напрежението на пазара на труда с намаляване на свободните работни места, скромно увеличение на безработица и по-голямо предлагане на работна ръка, в някои случаи свързано със силен приток на имигранти. Ръстът на заплатите остава ограничен, като спиралите заплати-цени не се задържат. Краткосрочните инфлационни очаквания са намалели в големите икономики, а дългосрочните очаквания остават фиксирани.
Рискове
С подобряването на перспективите рисковете все повече се балансират, посочват от МВФ.
Възходящ риск носят няколко източника като първият от тях е дезинфлацията. Тя може да се случи по-бързо от очакваното, особено ако затягането на пазара на труда отслабне допълнително и краткосрочните инфлационни очаквания продължат да намаляват, което ще позволи на централните банки да започнат да понижават лихвите си по-рано.
Същевременно мерките за фискална консолидация, които правителствата обявиха за 2024-25 г., може да бъдат отложени, тъй като много държави са изправени пред нарастващи призиви за увеличаване на публичните разходи в годината, наситена на избори. Това може да засили икономическата активност, но също и да насърчи инфлацията и да увеличи перспективата за срив по-късно.
Бързото развитие на изкуствения интелект също може да увеличи инвестициите и да насърчи бързия растеж на производителността, макар и със значителни предизвикателства за работниците.
Низходящ риск пък носи възможността за нови смущения в доставките на стоки и доставки след подновяване на геополитическото напрежение най-вече в Близкия изток. Разходите за доставка между Азия и Европа са нараснали сериозно, тъй като атаките от Червено море пренасочват товарите около Африка. Въпреки че засега смущенията са ограничени, ситуацията остава нестабилна.
Базисната инфлация също може да се окаже по-устойчива. Освен това пазарите изглеждат прекалено оптимистични за перспективите за ранни намаления на лихвите.
Прогнози по държави и региони 

Снимка: iStock
Очаква се през втората половина на 2023 г. икономическият растеж да е бил по-силен от прогнозираното в САЩ и няколко големи нововъзникващи пазара и развиващи се страни, смятат експертите на МВФ.
За развитите икономики се прогнозира леко забавяне на растежа от 1,6% през 2023 г. до 1,5% през 2024 г., преди ускоряване до 1,8% през 2025 г. Преразглеждането към ръст с 0,1 пр.п. на прогнозата за 2024 г. отразява по-силния от очаквания растеж в САЩ, макар че той частично е бил компенсиран от по-слабото представяне на еврозоната.
За САЩ се очаква ръстът на икономиката през 2023 г. да достигне 2,5% спрямо 1,9% отчетен през 2022 г. За тази година МВФ прогнозира, че най-голямата световна икономика да забави растежа си до 2,1% и до 1,7% през 2025 г.
За икономиката на Китай се предвижда темп на растеж от 4,6% през 2024 г. и 4,1% през 2025 г., като за текущата година корекцията е с 0,4 пр.п. нагоре спрямо доклада от октомври.
Еврозоната вероятно ще се възстанови от бавния си темп на растеж, оценяван на 0,5% през 2023 г., което отразява сравнително силното въздействие на войната в Украйна, до 0,9% през 2024 г. и 1,7% през 2025 г. Въпреки това МВФ понижава очакванията си за икономиката на еврозоната с 0,3% спрямо прогнозата през октомври.
За европейските страни с нововъзникващи пазари и развиващи се икономики прогнозите сочат ускоряване от очаквания растеж от 2,7 % през 2023 г. до 2,8% през 2024 г., преди да бъде отчетено забавяне до 2,5% през 2025 г. Повишаването на прогнозата с 0,6 пр.п. спрямо очакванията от октомври се свързват с икономическото развитие в Русия. Растежът в Русия се прогнозира на ниво 2,6% през 2024 г. и 1,1% през 2025 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
МВФ: Световният икономически растеж ще остане стабилен през 2024 година
Какво се очаква от световните пазари през 2024 г.?
МВФ с предупреждение за заплатите в Източна Европа

МВФ повиши прогнозата за ръст на българската икономика

Икономиката на еврозоната стагнира през последното тримесечие на 2023 г. спрямо предходните три месеца, когато се сви с 0,1%. Това показват предварителни данни на официалната европейска статистика Евростат.
По този начин регионът на единната валута успя „на косъм“ да избегне изпадането в техническа рецесия, въпреки спада на БВП на Германия. Спасиха го Испания и Португалия, които успяха да регистрират относително силен растеж.
Още: Кога моторът на Европа пак ще заработи на пълни обороти?
Икономиката на еврозоната стагнира през четвъртото тримесечие на миналата година след спад с 0,1% през третото и осредните пазарни прогнози за ново понижение с 0,1% и в края на 2023 г.
В същото време и БВП на целия Европейския съюз остана в края на миналата година на нивото от третото тримесечие, когато се сви с 0,1%.
Спрямо година по-рано БВП на еврозоната нарасна през последното тримесечие на миналата година с 0,1%, а в ЕС – с 0,2 на сто след стагнация през предходните три месеца.
Още: Инфлацията в еврозоната може да намалее по-бързо от очакваното
Според първата оценка за годишния растеж за 2023 г., базирана на сезонно и календарно коригирани тримесечни данни, БВП се е увеличил през миналата година с 0,5% както в еврозоната, така и в целия ЕС.

Сред държавите членки, за които има налични данни за четвъртото тримесечие на 2023 г., Португалия отбелязва най-голямо увеличение на БВП (с 0,8%) в сравнение с предходното тримесечие, следвана от Испания (с 0,6%), Белгия и Латвия (с по 0,4%).
Спадове на БВП пък бяха регистрирани в Ирландия (с 0,7%), Германия и Литва (с по 0,3%).