През четвъртото тримесечие на 2023 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 2 275 жилищни сгради с 16 788 жилища в тях и 1 880 330 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 22 административни сгради/офиси с 86 343 кв. м РЗП и на 1 261 други сгради с 881 042 кв. м РЗП, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Справка в НСИ показва, че през третото тримесечие на 2023 г. са били издадени разрешителни за строеж на 2 107 жилищни сгради с 9 805 жилища, на 25 административни сгради/офиси и на 1 253 други сгради.
Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради се увеличават с 8 на сто, жилищата в тях – със 71,2 на сто, а разгънатата им застроена площ – с 65,5 на сто. Издадени са разрешителни за строеж на 12 на сто по-малко административни сгради с 9,3 на сто по-голяма РЗП. Издадените разрешителни за строеж на други сгради нарастват с 0,6 на сто, както и разгънатата им застроена площ – с 10,8 на сто.
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради се увеличават с 19 на сто, жилищата в тях – с 64,5 на сто, а разгънатата им застроена площ – с 66,2 на сто. Повече са и издадените разрешителни за строеж на административни и други видове сгради съответно с 22,2 и 6,6 на сто. Същевременно РЗП на административните сгради нараства над три пъти, а на другите сгради – с 64,7 на сто. Справка в НСИ показва, че през четвъртото тримесечие на 2022 г. са били издадени разрешителни за строеж на 1 911 жилищни сгради с 10 203 жилища, на 18 административни сгради/офиси и на 1 183 други сгради.
Още: Защо жилищното строителство расте, въпреки скъпите ипотечни кредити?
Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени през четвъртото тримесечие на 2023 г. в областите София (столица) – 435, Пловдив – 393, Бургас – 217, София – 186, и Варна – 168. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) – 7 559, Пловдив – 2 702, Варна – 1 534, Бургас – 1 345, и Кърджали – 786.
През четвъртото тримесечие на 2023 г. е започнал строежът на 1 535 жилищни сгради със 7 382 жилища в тях и с 857 709 кв. м разгъната застроена площ, на 8 административни сгради/офиси с 5 211 кв. м РЗП и на 641 други сгради с 545 200 кв. м РЗП. През същото тримесечие на 2022 г. справка в НСИ показва, че тогава е започнал строежът на 1 252 жилищни сгради с 6 627 жилища в тях, на 14 административни сгради/офиси и на 555 други сгради.
Спрямо предходното тримесечие на 2023 г. през четвъртото тримесечие на миналата година започнатите жилищни сгради се увеличават с 0,5 на сто, но жилищата в тях са по-малко с 2,6 на сто, както и разгънатата им застроена площ – с 0,9 на сто. При започнатите административни сгради и тяхната обща застроена площ е регистриран спад съответно с 52,9 и 54,2 на сто. Започнал е строежът на 3,7 на сто повече други видове сгради, но с 5,9 на сто по-малка РЗП.
В сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. започнатите нови жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2023 г. нарастват с 22,6 на сто, жилищата в тях – с 11,4 на сто, както и общата им застроена площ – с 12,8 на сто. Броят на започнатите административни сгради намалява с 42,9 на сто, а тяхната РЗП – с 54,5 на сто. Започнал е строежът на 15,5 на сто повече други видове сгради с 50 на сто по-голяма РЗП.
Още: България и още 8 страни членки отбелязаха ръст на разрешенията за строеж през 2022 г.
През четвъртото тримесечие на 2023 г. строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив – 264 жилищни и 91 други сгради; София (столица) – 226 жилищни и 26 други сгради; Бургас – 217 жилищни и 27 други сгради; Варна – 141 жилищни и 28 други сгради. Справка в НСИ показва, че през същото тримесечие на 2022 г. най-много нови сгради са били започнати в областите: Бургас – 205 жилищни и 37 други сгради; Пловдив – 200 жилищни, 3 административни и 62 други сгради; София (столица) – 160 жилищни, 3 административни и 19 други сгради; Варна – 146 жилищни и 21 други сгради; София – 98 жилищни и 25 други сгради.

Индексът на световните цени на Агенцията на ООН по храните падна през януари до най-ниското си ниво от почти 3 години, движен от поевтиняването на зърнените храни и месото, предаде Reuters.
Ценовият индекс на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), който проследява най-търгуваните в световен мащаб хранителни стоки, достигна средно 118 пункта през януари, спрямо 119,1 през предходния месец.
Отчитането през януари е най-ниското от февруари 2021 г.
„Световните експортни цени на пшеницата се понижиха през януари, водени от силната конкуренция между износителите и пристигането на наскоро прибрани доставки в страните от южното полукълбо“, обяви ФАО в месечната си актуализация.

Снимка: iStock
Организацията на ООН също посочи, че цените на царевицата са паднали рязко, отразявайки подобрените условия на реколтата и началото на жътвата в Аржентина и по-големите доставки в САЩ.
Индексът на цените на месото се понижи за седми пореден месец, тъй като обилните доставки от водещи страни износителки понижиха международните цени на птиче, говеждо и свинско месо, съобщи ФАО.
В отделен доклад ФАО заяви, че световното производство на зърнени култури през 2023 г. е на път да достигне рекорд за всички времена от 2,836 млрд. метрични тона – с 1,2% повече от 2022 г.
Световното производство на грубо зърно беше фиксирано на най-високото си ниво за всички времена от 1,523 млрд. тона, след корекция с 12 млн. тона нагоре този месец.
„По-голямата част от ревизията отразява нови официални данни от Канада, Китай (континентална част), Турция и САЩ, където комбинация от по-високи добиви и по-големи реколтирани площи от очакваното преди това доведе до по-високи оценки за производство на царевица“, посочи ФАО.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какво се случи с цените на храните през 2023 г.?
Световният индекс на цените на храните спадна до двугодишно дъно
Световният индекс на храните се възстанови през юли от 2-годишните си дъна
Световните цени на храните паднаха до най-ниското си ниво от над 2 години