Европейската авиокомпания Finnair е поредният авиопревозвач, който ще претегля пътниците преди полет от този месец. Целта – да се съберат данни, които ще помогнат за по-прецизни изчисленията на баланса на самолета. Авиокомпанията ще моли пътниците да стъпят на кантара с ръчния си багаж през февруари, април и май, предава T+L. Данните ще бъдат събирани на доброволен принцип от пътуващи от летище Хелзинки до избрани дестинации в рамките на Шенгенското пространство, както и на няколко полета на дълги разстояния. Авиокомпанията вече прибегна до подобни действия през 2017 и 2018 г. „Ние използваме данните за изчисления, необходими за безопасното провеждане на полетите, като те не са свързани по никакъв начин с личните данни на клиентите“, казва Сату Мунука, ръководител на наземните процеси във Finnair. „При предишните измервания преди 5 години голям брой доброволци искаха да участват в проучването. Надявам се и този път да съберем добра извадка, за да получим възможно най-точната информация за важните изчисления“, допълва той. Снимка: iStock Пътуващите, които доброволно се претеглят, ще останат анонимни – теглото им няма да бъде свързано с тяхното име или номер на резервация, като то ще бъде видимо само за агента по обслужване на клиенти. Въпреки че имената им няма да бъдат използвани, доброволците ще трябва да предоставят данни като възраст, пол и пътническа класа. „Не се събира информация, която да позволи идентифициране на участниците в изследването“, добавя обаче Мунука. След като проучването приключи, данните ще бъдат изпратени на Финландската агенция за транспорт и комуникации. Finnair е поредната авиокомпания, която иска пътниците да се качат на кантара. Подобни инициативи имаха миналата година Air New Zealand и Korean Air. Източник: Travel + Leisure ОЩЕ ПО ТЕМАТА:     Преди полет: Освен багажа, авиокомпания ще мери и теглото на пътниците Пътувания без багаж - това ли е бъдещето и кои дестинации го предлагат? В този европейски град ви чака солена глоба, ако влачите куфар на колела Създадоха куфар, който не е нужно да разопаковате (СНИМКИ, ВИДЕО)

text

На музикална вечер в Париж именитият пианист Артур Рубинщайн бил помолен да прослуша свой млад колега, лишен напълно от талант. По време на изпълнението на дебютанта, на една от присъстващите дами и прилошало и се наложило да я изнесат на ръце от залата. - Е, да не преувеличаваме - отбелязал Рубинщайн. - Не беше чак толкова лошо...

text

Площта, върху, която ледът в Гренландия е изчезнал през последните три десетилетия е приблизително 36 пъти по-голяма от Ню Йорк – ледена земя, която бързо отстъпва място на влажни зони и храсти, показва ново проучване. Количеството растителност в Гренландия се е удвоило между средата на 1980-те и средата на 2010-те години, тъй като части от страната, някога покрити с лед и сняг, са трансформирани в безплодни скали, влажни зони или площи с храсти. Само влажните зони са се учетворили през този период, предава CNN. Анализирайки сателитни изображения, учените установяват, че Гренландия е загубила 28 707 кв. км. лед през за три десетилетия. А това ще доведе до сериозни последици за изменението на климата и покачването на морското равнище. По-високите температури на въздуха водят до загуба на лед, което пък повишава температурите на сушата. Това води до топене на Зоната на вечната замръзналост - слой лед, покриващ повърхността на Земята и разположен в по-голямата си част в Арктика. Снимка: iStock Това топене освобождава затоплящите планетата газове въглероден диоксид и метан, допринасяйки за още по-сериозно глобално повишение на температурите. Топенето на вечната замръзналост води до нестабилност на земята, което може да повлияе на инфраструктурата и сградите. „Загубата на лед води до още размразени зони и „озеленяване“ на Гренландия. Оголените скали се колонизират от тундрата и в крайна сметка – от храсти,“ посочва Джонатан Каривик, един от авторите на доклада. „В същото време водата, освободена от топящия се лед, носи утайки и тиня, които образуват влажни и блатисти зони“, допълва ученият. Загубата на лед създава нещп като „обратна връзка“. Снегът и ледът обикновено отразяват слънчевата енергия обратно в космоса, предотвратявайки прекомерното нагряване в някои части от Земята. Но тъй като ледът изчезва, тези области поглъщат повече слънчева енергия, повишавайки температурите на земната повърхност, което пък води до допълнително топене и други отрицателни въздействия. Топенето на леда увеличава количеството вода в езерата, където тя абсорбира повече топлина от снега, което отново повишава температурите на земната повърхност. Гренландия се затопля 2 пъти по-бързо от останалата част от света от 70-те години на миналия век, като авторите на изследването предупреждават, че в бъдеще са вероятни по-екстремни температури. Снимка: iStock Гренландия е най-големият остров в света и е покрит предимно с лед и ледници. Около 57 000 души живеят в страната, която е автономна държава в рамките на Кралство Дания. Голяма част от населението е местно и много хора разчитат на естествените екосистеми за оцеляването си. Майкъл Граймс, водещият автор на доклада, казва, че потокът от седименти и хранителни вещества в крайбрежните води е особено проблематичен за местните общности, които разчитат на риболова и за ловците в други части на острова. „Промените са критични, особено за местното население, чиито традиционни ловни практики за препитание разчитат на стабилността на тези деликатни екосистеми“, казва той. „Освен това загубата на ледена маса в Гренландия има съществен принос за глобалното покачване на морското равнище – тенденция, която поставя значителни предизвикателства пред човечеството както сега, така и в бъдеще“, допълва ученият. Източник: CNN ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Глобалното затопляне за първи път премина ключовия праг от 1,5°C за една година     Хиляди ледници в Гренландия бързо се свиват, скоростта на топене е тревожна ООН с предупреждение: Светът няма да успее да ограничи ръста на глобалните температури до 1,5°C Откриха изненадващ феномен в Хималаите, който забавя ефектите от изменението на климата Може ли Индия да забогатее и едновременно с това да постигне енергиен преход? С 2 години закъснение: Богатите страни осигуриха 100 млрд. долара климатично финансиране за бедните ООН: Световните планове за добив на изкопаеми горива надхвърля над 2 пъти климатичните цели

text

Броят на мобите за издаване на удостоверения за несъстоятелност, подадени в съда от компании в страните от ЕС, се е увеличил с 0,6% през последното тримесечие на 2023 г. спрямо предходното тримесечие. Това сочат най-новитв данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани на сайта. Броят на молбите за обявяване на фалит в края на 2023 г. е бил над нивата, регистрирани през последните три години преди пандемията от COVID-19 (2016-2019 г.) Заявлеията за регистрация на нови фирми в страните от ЕС са нараснали леко през последната четвът на 2023 г., или с 0,1%. Броят им се е увеличил в продължение на четири последователни тримесечия и е бил по-голям от предпандемичния период. Графика: Евростат Бизнес регистрациите остават стабилни Въпреки че общият брой на регистрациите остава стабилен, има разлики между секторите на икономиката. Броят на заявленията за фирмени регистрации се е повишил най-съществено в секторите „Транспорт, складиране и съобщения“ (+5,6%), „Строителство“ (+3,6%) и „Хотелиерство и ресторантьорство“ (+3,5%). Най-значително намаелние е отчетено при заявленията за регистрация на нови компании в секторите „Информация и комуникационни дейности“ (-2,1%), „Финансови и застрахователни дейности“ (-1,5%) и „Търговията“ (-0,9%). Фалитите леко се увеличиха Общият брой на обявените в несъстоятелност се увеличи, като същевременно се наблюдават разлики (увеличения и намаления) между секторите на икономиката. Най-много са се увеличили заявленията за банкрут сред фирмите от секторите „Транспорт, складиране и съобщения“ (+9,3%), „Търговия“ (+7,7%) и „Хотелиерство и ресторантьорство“(+1,1%). Графика: Евростат Най-голям е спадът в информацията и комуникациите (-15.0%), индустрията (-7.4%) и образованието, здравеопазването и социалните дейности (-5.4%). Графика: Евростат България Оценките на Евростат показват, че в България броят на молбите за издаване на удостоверения за несъстоятелност на фирми е нараснал с 13% през последната четвърт на 2023 г. спрямо предходните 3 месеца. Тогава броят на тези заявления е намалял с -12,7% спрямо второто тримесечие на годината. Заявленията за регистрация на нови фирми у нас са били с 2,7% повече през последното тримесечие на 2023 г. спрямо предходното, когато са били с -0,8% по-малко. Източник: Евростат ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Колко фирми фалираха у нас от началото на годината и в кой сектор това се случва най-често Падението на зомби компаниите: Защо може да има вълна от корпоративни фалити през 2024 г. Фалитите в България и региона се увеличават, прогнозата е да стане по-зле Някогашният най-скъп стартъп в САЩ подава документи за фалит

text

Броят на мобите за издаване на удостоверения за несъстоятелност, подадени в съда от компании в страните от ЕС, се е увеличил с 0,6% през последното тримесечие на 2023 г. спрямо предходното тримесечие. Това сочат най-новитв данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани на сайта. Броят на молбите за обявяване на фалит в края на 2023 г. е бил над нивата, регистрирани през последните три години преди пандемията от COVID-19 (2016-2019 г.) Заявлеията за регистрация на нови фирми в страните от ЕС са нараснали леко през последната четвът на 2023 г., или с 0,1%. Броят им се е увеличил в продължение на четири последователни тримесечия и е бил по-голям от предпандемичния период. Графика: Евростат Бизнес регистрациите остават стабилни Въпреки че общият брой на регистрациите остава стабилен, има разлики между секторите на икономиката. Броят на заявленията за фирмени регистрации се е повишил най-съществено в секторите „Транспорт, складиране и съобщения“ (+5,6%), „Строителство“ (+3,6%) и „Хотелиерство и ресторантьорство“ (+3,5%). Най-значително намаелние е отчетено при заявленията за регистрация на нови компании в секторите „Информация и комуникационни дейности“ (-2,1%), „Финансови и застрахователни дейности“ (-1,5%) и „Търговията“ (-0,9%). Фалитите леко се увеличиха Общият брой на обявените в несъстоятелност се увеличи, като същевременно се наблюдават разлики (увеличения и намаления) между секторите на икономиката. Най-много са се увеличили заявленията за банкрут сред фирмите от секторите „Транспорт, складиране и съобщения“ (+9,3%), „Търговия“ (+7,7%) и „Хотелиерство и ресторантьорство“(+1,1%). Графика: Евростат Най-голям е спадът в информацията и комуникациите (-15.0%), индустрията (-7.4%) и образованието, здравеопазването и социалните дейности (-5.4%). Графика: Евростат България Оценките на Евростат показват, че в България броят на молбите за издаване на удостоверения за несъстоятелност на фирми е нараснал с 13% през последната четвърт на 2023 г. спрямо предходните 3 месеца. Тогава броят на тези заявления е намалял с -12,7% спрямо второто тримесечие на годината. Заявленията за регистрация на нови фирми у нас са били с 2,7% повече през последното тримесечие на 2023 г. спрямо предходното, когато са били с -0,8% по-малко. Източник: Евростат ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Колко фирми фалираха у нас от началото на годината и в кой сектор това се случва най-често Падението на зомби компаниите: Защо може да има вълна от корпоративни фалити през 2024 г. Фалитите в България и региона се увеличават, прогнозата е да стане по-зле Някогашният най-скъп стартъп в САЩ подава документи за фалит

text

Възстановяването на икономиката на Украйна от пораженията, нанесени по време на руската военна инвазия преди близо две години се очаква да струва 486 млрд. долара, 2,8 пъти повече от очакваната икономическа продукция за 2023 г. Това сочат данните от ново проучване на Световната банка, ООН, ЕК и украинското правителство, публикувани днес и цитирани от Reuters. Изследването представя оценка на щетите, нанесени от началото на руското нахлуване в Украйна на 24 февруари 2022 г. до 31 декември 2023 г. В него се оценяват не само пораженията върху сгради и други обекти на инфраструктурата, но и въздействието на войната върху живота на хората и поминък, както и разходите за „възстановяването“ им, обяви Световната банка. Оценката на щетите в Украйна е увеличена на 486 млрд. долара спрямо 411 млрд. долара, предвидени в проучването на Световната банка от март 2023 г. Нуждите от жилища оглавяват списъка с 80 млрд. долара, или 17%, следвани от нуждите от транспорт от 74 млрд. долара (15%) и търговията и индустрията с 67,5 млрд. долара, или 14%. „486 млрд. долара са неизмеримо голяма сума и, разбира се, отразяват реалните нужди“, казва Аруп Банерджи, регионален директор на Световната банка за Източна Европа, въпреки че отбеляза, че високият процент на щетите, наблюдаван през първите месеци на войната се забави рязко. Снимка: iStock Директните щети от руската военна агресия възлизат на 152 млрд. долара. Те са съсредоточени предимно в областите Донецк, Харков, Луганск, Запорожие, Херсон и Киев. Новата оценка изключва нуждите от реконструкция, които вече са изпълнени от държавния бюджет на Украйна или чрез партньори и международна подкрепа. Описаните загубите са около 2 млн. жилищни единици – около 10% от общия жилищен фонд на Украйна – повредени или унищожени и 8400 км магистрали и други национални пътища, както и близо 300 моста. Според доклада Украйна се нуждае от около 15 млрд. долара, за да покрие най-спешните приоритети за ремонт, възстановяване и реконструкция през 2024 г., от които около 5,5 млрд. долара са покрити чрез държавния бюджет и подкрепата на донорите. Банерджи похвали украинското правителство, че е инвестирало „всеки цент, който е могъл“ от бюджета си, за да покрие разходите, включително социални трансфери, за да предпази гражданите от изпадане в крайна бедност. „Те смятат да предприемат и около 200 отделни реформи в управлението, енергетиката и други области“, казва той. Снимка: iStock „Тъй като става ясно, че войната ще е по-дълга, отколкото повечето от нас си представяха или се страхуваха... самите украинци (казват), че трябва да направим реформите, за да расте икономиката ни, да привлечем инвестиции от частния сектор... да увеличим нашите данъчни приходи“, казва Банерджи. „Украйна започва да поема много повече отговорност за собственото си бъдеще“. По думите му украинската икономика се е оказала забележително устойчива пред лицето на войната. „Новината, че над 4 млрд. долара преки чуждестранни инвестиции са се влели в Украйна през първите три тримесечия на 2023 г., показва, че чуждестранните инвеститори виждат добри възможности“, казва той. „4 от 5 фирми продължават да работят в Украйна въпреки войната, като много от тях разчитат на цифрови операции или преместване на сайтове, за да останат в бизнеса“, добави Банерджи. Към декември около 5,9 млн. украинци са останали разселени извън страната, спрямо 8,1 млн., отчетени при последната оценка на нуждите през 2023 г. Броят на вътрешно разселените лица също е спаднал до около 3,7 млн. спрямо 5,4 млн. милиона през пролетта на 2023 г. Източник: Reuters ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Икономиката на Украйна се насочва към тежка 2024 година ЕБВР удвоява кредитирането на Украйна Как украинската икономика се справя с войната? H&M отново отваря магазините си в Украйна Колко струва войната на Украйна?

text