Младите хора в
България вярват в своето бъдеще, но не и в доброто развитие на страната. Това
сочат резултатите от изследването „България – младежта
днес“. То е част от мащабната регионална програма на фондация
„Фридрих Еберт“, която на всеки пет години финансира и организира
национални представителни проучвания на младите хора в целия регион на
Югоизточна Европа в дванадесет държави едновременно.
„Изследваните
млади хора между 15 и 29-годишна възраст са дълбоко скептични спрямо това на
тяхното собствено поколение да се даде право на глас“, обясни в
„Какво се случва“ политологът доц. Попиванов от Института за социални
ценности и структури „Иван Хаджийски“.
По негови думи важен
ракурс за перспективата на цялото ни общество е огромното недоверие, което то
изпитва към собствената си младеж и което самата тя споделя към поколението си.
Проучванията
показват, че темата за развитието на младите хора става все по-актуална и
коментирана, особено в последните месеци у нас, и то покрай протестите и
политическите промени. Доц. Попиванов отбеляза, че всеки гражданин има свое
мнение по въпроса какви са младите, какво искат и какви са техните недостатъци.
„Общото
недоверие, което се явява като отличителна характеристика на текущите млади, е
предизвикано от липсата им на доверие към институциите и традициите, които не
са поставени под въпрос“, посочи и социологът Яница Петкова от агенция
„Мяра“.
„Времената на
несигурност са създали именно токова поколение, което е по-скоро адаптивно и е
формирало у себе си приучаване към това да не отделяш толкова много време, за
да рефлектираш върху възможни последици, бъдещи сценарии и смисъл от решения,
колкото да действаш“, допълни още Петкова.
Съвременният млад
човек успява да се адаптира към средата, която е трудно предвидима. Той няма
време да се разочарова от несигурността, в която живее, а е склонен на бързи
действия. Избира възможното в момента, не това, което може да го доведе до
добър резултат напред във времето. Работещият млад човек до 29 години носи отговорност
за себе си, поема живота в ръцете си, без обаче да се терзае дали работи по
специалността си. Стига му това изкарва добри пари и да се чувства добре на
мястото си.
Той се
характеризира и със силен индивидуализъм, като в тесния си кръг от приоритети и
ценности място намират семейството, близките и Аз-а. Склонен е да участва в общественополезни
каузи, но отново като индивидуалист. Това му пречи да създаде широк социален
кръг, но формира собствена общност от подбрани хора.
Темите, които го вълнуват,
все повече се свеждат до страха от войната, страха от климатичните промени и
опасенията за състоянието на здравната система – актуални тенденции и в
национален, и в глобален мащаб. Той не е положително настроен към възможностите
за образование, които му предлага страната, но в същото време не намира изход в
миграцията. Възприема я само като шанс за опознаване на света, но с идея за
реализация в собствената страна.
Това показва, че
няма особени различия между младите хора в България и тези в Югоизточна Европа.
Всички те имат сходни ценности, нагласи и представи за живота.
Тревожността за
бъдещето на младото поколение всъщност се заражда в предишното, което носи и
голямата отговорност за това какъв е съвременният млад човек в България днес.
Повече това кои ценности
на демокрация са на по-преден план за него чуйте от доц. Борис Попиванов и Яница Петкова в звуковия
файл.
Представянето
на резултатите от изследването „България – младежта
днес“ и последвалата дискусия върху това как младите хора виждат бъдещето
си у нас и как могат да бъдат създадени условия за тяхното развитие във време
на несигурност ще бъде на 27 януари от 19.00 часа в „Топлоцентрала“.
Автор: Таня Димова – Източник : https://bnr.bg/main/post/417171/mladite-hora-vav-vremena-na-nesigurnost
