Централните банки на САЩ, еврозоната, Обединеното кралство, Канада и Япония ще заседават през следващата седмица. Ще повишат ли лихвените проценти в отговор на инфлационния натиск? Паричните пазари не го очакват. Същото е и заключението на анализаторите на iBanFirst.
Деан Тодоров, директор за България в iBanFirst, представя анализа на компанията за очакваната реакция на централните банки на фона на текущия инфлационен натиск, като подчертава ограничения му обхват, както и отражението върху валутните пазари и апетита към риск. Анализът се основава на опита на компанията като партньор за международни плащания и управление на валутен риск на компании с трансгранична дейност.
При предишни шокове в доставките на петрол, като този след Войната в Персийския залив в началото на 90-те години, централните банки предпочетоха да запазят неутрална позиция, преди да възобновят цикъла на понижение на лихвите, временно прекъснат от последствията на конфликта.
Бундесбанк беше единствената голяма централна банка, която тогава повиши лихвените проценти. Впоследствие това решение се оказа погрешно. То доведе до парична нестабилност, икономическо забавяне и ръст на безработицата в най-неподходящия момент за Германия, която преминаваше през изключително високи разходи, свързани с обединението.
Надеждата е Европейската централна банка да не повтори този сценарий.
Защо изчакването е оправдано
Към момента инфлационният натиск остава ограничен. Най-ясно той се проявява в петрохимическата индустрия и при производните на петрола и газа. Сред най-засегнатите е секторът на пластмасите, където цените нарастват рязко.
От края на февруари цените на полиетилен с висока плътност (HDPE), използван например за бутилки за мляко, са се повишили със 75%, а на линейния полиетилен с ниска плътност (LLDPE), използван за пластмасови торбички – със 77%. Част от производствените мощности вече работят с намален капацитет или са временно спрени.
В рамките на следващите месеци се очаква и възобновяване на инфлационния натиск при храните. Пример за това е производството на царевица във Франция. Заради високите разходи за торове и енергия, обработваемите площи могат да намалеят с 10–15% на годишна база. Франция има ключова роля на европейско ниво, като формира близо една пета от производството в ЕС. Подобни процеси се наблюдават и в други аграрни икономики.
Въпреки това, при липса на вторични ефекти, централните банки следва да се въздържат от повишаване на лихвите. Рискът инфлацията да се превърне от временна в устойчива остава ограничен. Икономическият растеж се забавя, публичните разходи се ограничават, а ръстът на заплатите се нормализира в повечето развити икономики.
При тези условия моментът за затягане на паричната политика изглежда неподходящ.
Апетитът към риск се връща
Тази промяна вече се отразява на валутните пазари. През последните седмици индексът на волатилност на американските фондови пазари (VIX) отбелязва съществен спад. Това обичайно сигнализира за преход от среда на избягване на риск към такава на търсене на риск – сценарий, който традиционно подкрепя по-рисковите валути.
Ако историческите модели се повторят, британският паунд, австралийският долар и валутите на развиващите се пазари могат да бъдат сред печелившите в следващия период. В този контекст централните банки нямат интерес да изпращат негативен сигнал към пазарите именно в момент, когато доверието започва да се възстановява. Подобен ход би бил контрапродуктивен.