Деветата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при Българската академия на науките в Трънско приключи с важна находка – кост от титанозавър, живял преди около 83 милиона години. Откритието е направено още в петия ден от експедицията, а костта вече се проучва и почиства в лабораторията на музея.
Палеонтолозите от Националния природонаучен музей при БАН вече разполагат с над 300 фосилни образеца от Трънското находище
Владимир Николов, палеонтолог и палеохудожник от Националния природонаучен музей при БАН, разказа в „Понеделник вечер“:
„Тази впечатляваща находка изскочи в петия ден от експедицията, съвсем рано сутринта – буквално бяхме започнали работа пет минути след като стигнахме на находището“, разказва Николов.
Късметът този път е на страната на студента Георги Севов, който вече трета година работи с екипа. Докато учените пресяват седименти в търсене на малки кости и зъби, той забелязва кост в отчупен скален фрагмент.
„Чух зад гърба си как той пита колегата седиментолог, проф. Марлена Янева, дали това, което е намерил, е кост. В момента, в който тя каза: „Мисля, че е кост“, аз се обърнах към него и видях, че на практика той държи в ръце къс скала, в който много ясно се виждаше в средата как потъмнява една кост.“
Следва внимателно разчистване на скалата. Екипът дори заснема процеса, за да покаже на публиката как всъщност се открива фосил на терен.
Кост от предния крайник на титанозавър
Първоначално учените не могат да определят точно към кой вид динозавър принадлежи костта. След седмица работа в лабораторията обаче вече има достатъчно информация.
„Сега, когато вече започнах да я почиствам – нещо, с което се занимавам от миналия вторник, по няколко часа на ден – се оказва, че тя все пак не е изцяло запазена. В единия край липсват парчета“, обяснява Николов.
Костта е открита на около пет големи фрагмента. Част от тях са били по-близо до повърхността и са били допълнително увредени от атмосферните условия – дъжд, сняг и замръзване. Корените на растенията също допринасят за разрушаването на костта.
След сглобяването на фрагментите учените вече могат да кажат, че находката принадлежи на титанозавър – група растителноядни динозаври, част от завроподите.
„Сега, след една седмица работа вече, тя е достатъчно изчистена, за да мога да кажа, че е със сигурност от титанозавър и най-вероятно е част от предмишницата на животното, т.е. кост от предния крайник.“
Това е нов тип находка за екипа. До този момент от титанозаври в Трънско са откривани кости от задните крайници и прешлени.
„Така че това е една нова находка, която благодарение на късмета и наблюдателността на Георги Севов сега имаме с нас и тя допринася за по-доброто ни разбиране на нашия титанозавър.“
Дали става дума за нов вид?
Това е един от големите въпроси, пред които са изправени палеонтолозите. За да бъде определен нов вид, е необходимо да бъде открит достатъчно добре запазен материал, който да показва уникални анатомични характеристики.
„Надявам се в идните години да продължим да откриваме кости, защото може би, ако успеем да съберем още няколко кости, които са поне толкова запазени, ще имаме достатъчно материал, за да можем да кажем със сигурност: да, това животно има уникални белези, различава се от всички други титанозаври, които са от това време в Европа, следователно имаме нов вид, на който можем да дадем официално име.“
Засега обаче учените го наричат просто титанозавър.
Животното е обитавало района преди приблизително 83 милиона години – в края на Сантонския и началото на Кампанския век от геоложката скала на времето.
Как се определя възрастта на фосилите?
Владимир Николов подчертава, че при тези находки не се използва въглерод-14, както често се смята.
„Въглерод-14 се използва само от археолози, понеже периодът на полуразпад на този радиоактивен изотоп на въглерода е около 5-6 хиляди години. Със съвременната апаратура не можем да засичаме концентрации, които са на повече от 50-60 хиляди години, което е твърде младо за нашите кости, които са на 83 милиона години.“
Възрастта на находището е определена чрез комплекс от геоложки и палеонтологични данни. Сред тях са фосилни цветен прашец и растителни спори, както и радиоизотопно датиране на вулканични скали.
Какъв е бил българският титанозавър?
Титанозаврите са група растителноядни завроподни динозаври, живели през Кредния период. Те са били четирикраки, с дълги шии и опашки и относително малки глави.
„Титанозаврите са последната и най-видово богата група завроподни динозаври, която е еволюирала. Това са всички тези четирикраки, дългошиести динозаври, които са живели през мезозойската ера.“
Някои представители на групата са достигали впечатляващи размери – 25-30 и дори повече метра дължина. Трънският титанозавър обаче вероятно е бил значително по-малък.
„Нашият, костите, които откриваме до момента от това животно, показват индивиди с дължина може би около 7-8 метра, което е очаквано за европейски титанозавър, защото повечето от европейските титанозаври са или с малки, или със средни размери.“
Според Николов е възможно животното да е било своеобразен „джудже“ титанозавър, каквито са известни от други части на Европа, но за подобна хипотеза са необходими още доказателства.
Не само динозаври
Експедицията тази година не е донесла само костта на титанозавъра. Учените са открили зъби от крокодили, зъби и люспи от древни риби, както и други фрагменти от гръбначни животни.
В Трънско са живели поне два типа крокодили. Едните са били хищни животни с дължина около три метра, а другите – по-малки, около метър и половина-два метра, които вероятно са се хранели с черупчести безгръбначни като миди и охлюви.
„За мен последните години е важно освен динозаври да откриваме и други неща, защото по този начин добиваме по-пълна представа за екосистемата, която е съществувала, и света, който са обитавали самите динозаври.“
До момента екипът разполага с около 320-330 фосилни образеца от гръбначна фауна от Трънското находище.
Второ находище на динозаври в Трънско
Наред с продължаващите проучвания на основното находище, учените работят и върху ново място в района.
То е открито през април 2025 г. от Владимир Николов, Латинка Христова от Националния природонаучен музей и доц. д-р Дочо Дочев от Софийския университет.
„На това място бяхме ходили два или три пъти и нищо не бяхме откривали. Този път отидохме и в рамките на 20 минути намерихме два костни фрагмента от динозаври.“
Екипът вече е подготвил научна статия за новото находище, която предстои да бъде изпратена за рецензиране в научно списание.
Ако процесът на научна проверка премине успешно, до края на годината учените очакват официално да съобщят за второ находище на динозаври в Трънско.
„Освен че е динозавър, повече не мога да коментирам“, казва Николов, оставяйки интригата за следващото научно съобщение.
Подготовка за десетата експедиция
Преди да започне следващата експедиция, предстои още много работа с вече откритите фосили. Екипът сам извършва целия процес – от теренната работа и подготовката на находките до научния анализ и публикуването на резултатите.
„Не сме огромни екипи, както е в някои западни университети или музеи, където има хора, чиято работа е само да почистват фосили. В случая ние целия процес си го правим сами.“
Това означава, че някои находки се обработват с години. Учените приоритизират фосилите, които са най-важни за текущите им научни изследвания.
След девет експедиции обаче резултатите вече са впечатляващи – стотици фосили, нови данни за древните екосистеми и надежда, че някой ден материалът ще бъде достатъчен, за да бъде описан нов вид динозавър.
А дотогава работата продължава.
„Даже само живи и здрави да сме всички в екипа, със сигурност ще има десета експедиция“, казва Владимир Николов.
Още чуйте в звуковия файл.
Автор: Иван Русланов – Източник : https://bnr.bg/main/post/514252/kostta-ot-titanozavara-v-transko-e-ot-predmishnitsa-datira-ot-predi-83-miliona-godini
