Вчера се навършиха 141 години от
Съединението на България – събитие, което променя установеното от Великите сили положение на Балканите само седем години след Освобождението.
Как България изгражда
образа си пред света чрез силата
на дипломацията и се превръща от обект на решения в
държава със собствен глас в „Нашият ден“ разказва доц.
д-р Алека Стрезова от Института за исторически изследвания при БАН.
„Българската дипломация
се ражда преди българската държава. Това е свързано с тежките дни около кървавото
потушаване на Априлското въстание. Българите решават, че трябва да се говори за
съдбата на народа в рамките на империята и да се отстоява българската кауза.
Тогава са изпратени първите мисии в чужбина под егидата на Българската екзархия –
единствената тогава българска институция“, разказва доц. Стрезова и споменава личностите,
които по-късно се превръщат в първите дипломати на модерна България след
Освобождението.
Доц. Стрезова продъжлава: „В условията на Берлинския договор България е васално и трибутарно на Османската
империя княжество. По правилата на международното право Княжество България няма
право да провежда самостоятелна външна политика. Още с приемането на Търновската
конституция обаче едно от седемте министерства е на външните работи и вероизповеданията.
След това първото българско правителство започва изграждане на дипломатическа мрежа
с представителства в Османската имерия, Румъния и Сърбия. Още в началото българското
правителство има намерение да провежда външна политика.“
По думите на доц.
Стрезова с времето българската дипломация се усложнява и се налага едно
по-младо поколение дипломати – с добро образование и с култивирани обноски.
Доц. Стрезова обяснява
отношението на Великите сили спрямо сондажите на България за съединение: „Великите
сили гледат пренебрежително на малките държави на Балканите. Те са гаранти на
сигурността и баланса в европейския югоизток. Евентуален катаклизъм може да доведе
до война, затова правят всичко възможно да отложат подобни промени. Отговорите
от Берлин, Париж и Лондон гласят, че подходящият момент не е дошъл.“
Доц. Стрезова коментира ролята
на княз Александър I в събитията: „Князът е уведомен за вътрешния план и изпраща своя личен секретар
да се срещне с румелийските дейци. Не е съвсем неподготвен, но е предпазлив. По
това време неговият министър-председател Петко Каравелов, който също се е
срещнал с дейците, е казал, че категорично няма да подкрепи съединенито, защото
това ще разтърси положението на България.“
Съединението не би се
случило при по-хладнокръвни и рационални пресмятания, смята доц. Стрезова. „Великите
сили само преди седем години са установили новото статукво на Балканите. В междуанародното
право има основен принцип – договорите трябва да се спазват. България поема инициативата
и нарушава договора, затова първоначално Великите сили проявяват едно доста враждебно
отношение към прокламирания акт. След това личните им противоречия създават
благоприятни условия за България“, казва доц. Стрезова.
Тя подчертава:
„България
отстоява своите интереси със собсвена дипломация пред Великите сили. На
българите им е ясно, че съдбата на полуострова ще се решава от Великите сили,
но взимат инициативата и заминават за Европа, за да прокламират и отстояват българската
кауза.“
Делегацията включва двама
души от Княжество България и трима от Източна Румелия – представители на единна
България, изтъква доц. Стрезова.
Как се е променила дипломацията
в днешно време?
Доц. Стрезова отговаря: „Днес
същинската дипломация се случва в рамките на международните организации. За мен
това, което остава важно и нужно, са качествата на дипломатическия представител
в чужбина. Той трябва да има отлично образование, да знае чужди езици, да бъде диалогичен
и деликатен в отношенията, да няма провинциален профил, за да знае в дадена
ситуация към кого и как да се обърне и какво да каже.“
Чуйте целия разгвоор на
Велизара Сърчаджиева с доц. Д-р Алека Стрезова в звуковия файл!
Автор: – Източник : https://bnr.bg/main/post/525159/diplomatsiyata-koyato-saedini-balgariya
