На пресконференция след днешното заседание на ЕЦБ президентът на централната банка Кристин Лагард заяви, че краткосрочните перспективи за растеж на еврозоната са се подобрили спрямо предишните прогнози на експертите на ЕЦБ, водени от частното потребление и публичните разходи. Лагард отбеляза устойчивостта на икономиката на еврозоната през второто тримесечие въпреки енергийния шок и заяви, че тя вероятно ще се продължи и през третото, тъй като растежът остава „широкообхватен“.
В средносрочен план Лагард изрази надежда, че силното потребление ще бъде подкрепено от падащи цени на енергията и силния пазар на труда, тъй като растежът все повече се стимулира от инвестициите в бизнеса и жилищното строителство. Тя добави, че нарастващото външно търсене вероятно ще увеличи и износа, но предупреди, че той е изправен пред предизвикателства като конкурентоспособността и „несигурността относно глобалните търговски политики“.
Президентът на ЕЦБ също така заяви, че се очаква инфлацията да остане над целевата стойност на банката през първата половина на 2027 г., до голяма степен поради по-високите цени на енергията на фона на конфликтите в Иран и Украйна.
На пресконференцията, проведена след като ЕЦБ реши да повиши лихвените проценти с 25 базисни пункта, Лагард отбеляза, че се очаква инфлацията да намалее след това, като при енергийните продукти тя ще стане отрицателна и ще се върне до около целевите 2 на сто към края на 2027 г. Неотдавнашното увеличение на инфлацията вероятно отразява силен принос от маржовете на рафиниране на течни горива и по-високите цени на стоките, обясни тя.
Лагард добави, че повечето показатели за базовата инфлация остават като цяло стабилни, докато ръстът на заплатите е стабилен – засега. Дългосрочните инфлационни очаквания продължават да се колебаят около 2%, което подкрепя стабилизацията в средносрочен план.
Шефът на ЕЦБ посочи, че рисковете за растежа в еврозоната са „наклонени в посока надолу“ поради продължаващата война в Украйна, напрежението в Близкия изток и енергийната криза, произтичаща от тях, както и заради „възобновяването“ на търговското напрежение.
Според Лагард подновено прекъсване на енергийните доставки може да доведе до по-нататъшно покачване на цените на енергията, предупреждавайки, че те могат да останат високи и по-дълго от очакваното в момента. От друга страна, тя посочи, че икономическият растеж все още може да бъде по-висок, ако конфликтите бъдат „разрешени устойчиво“ или ако енергийният пазар се адаптира по-бързо към прекъсванията на доставките.
Президентът на ЕЦБ повтори позицията на банката, че пътят на паричната ѝ политика не е предварително определен и че политиците ще вземат решения на всяка среща поотделно, в зависимост от перспективите за инфлацията, рисковете, свързани с нея, и постъпващите икономически данни.
Тя отбеляза, че инфлационните рискове в момента са „наклонени в посока нагоре“ на фона на войните и търговското напрежение.
Кристин Лагард защити днешното решение за повишаване на лихвените проценти с 25 базисни пункта, подчертавайки, че ходът е бил единодушно подкрепен от политиците и решението е било „очевидно“.
„Решени сме да постигнем целта си“, каза Лагард пред репортери, като същевременно предупреди, че повишената несигурност може бързо да промени икономическите перспективи и паричната политика на централната банка.
Лагард отбеляза, че неутралният лихвен процент не може да бъде точно определен, защото зависи от множество променливи, които се променят с течение на времето, добавяйки, че ЕЦБ не му отдава „голямо значение“ при настоящите обстоятелства, тъй като икономиката е постоянно „подложена на сътресения“.
Според нея изкуственият интелект играе значителна роля в глобалното покачване на доходността на облигациите.
Лагард подчерта, че покачването на доходността на облигациите е „феномен, който се случва на световните пазари“, а не е „специфичен за еврозоната проблем“. Тя отбеляза, че „очевидната причина“ е търсенето и предлагането.
„Всяка дейност, свързана с ИИ, в момента е потенциален потребител на финансиране, каквато и форма да приема, и сега се движи, очевидно, в облигациите, в областта на частното кредитиране“, каза тя.
Лагард добави, че пазарът на облигации в САЩ, „който е толкова голям, толкова ликвиден и такъв двигател“, е също значителен фактор за покачването на доходността на ценните книжа в световен план.
По отношение на цифровото евро, Лагард заяви, че това е важно за паричния суверенитет. Тя подчерта, че ЕЦБ смята за важно „парите на централната банка също да имат дигитална форма“.
„Платежната инфраструктура е част от нашия суверенитет. И този, който не контролира платежната си инфраструктура, е потенциално уязвим“, каза Лагард, отговаряйки на въпроси на репортери на пресконференцията след днепното заседание.
Говорейки за времевата рамка за въвеждане на дигиталното евро, президентът на ЕЦБ заяви, че се подготвя законодателство и се водят технически дискусии, отбелязвайки, че се надява процесът да бъде завършен, за да може тестовата фаза да бъде стартирана „възможно най-бързо“.
Автор: – Източник : https://bnr.bg/main/post/526783/lagard-etsb-ima-podobrenie-na-perspektivite-za-rastezha-no-i-inflatsiya