Общо 54 сигнала за възможни нарушения на Изборния кодекс по време на предизборната кампания за президент и вицепрезидент е изпратил Съветът за електронни медии (СЕМ) до Централната избирателна комисия (ЦИК). Те са оформени в 34 писма и се отнасят до съдържание в конкретни линейни и нелинейни медийни услуги. Това бе съобщено на днешното заседание на регулатора.
През седмицата на балотажа, от деня за размисъл до 2 ноември включително, СЕМ е изпратил до ЦИК още 24 сигнала за възможни нарушения на Изборния кодекс. Част от тях се отнасят до възможни нарушения на забраната за предизборна агитация 24 часа преди изборния ден и в самия изборен ден. Осем сигнала са свързани с оповестяването на резултати от социологически проучвания преди 20:00 ч. в изборния ден.
От общия брой сигнали шест са подадени от граждани и са препратени от СЕМ до ЦИК по компетентност, заедно със записи на посоченото съдържание.
Председателят на СЕМ д-р Габриела Наплатанова съобщи, че регулаторът ще представи публично цялостния си доклад за медийното отразяване на президентските избори. Представянето ще бъде в рамките на едномесечния срок след приключването на изборите, предвиден в Изборния кодекс и споразумението между СЕМ и ЦИК. Предвижда се и социологическо проучване за медийните нагласи на българските граждани и ролята на медиите при формирането на решението им за президентския вот.
За публичното обсъждане ще бъдат поканени представители на обществените медии, неправителствени организации и ЦИК. Като възможен период за провеждането му председателят на СЕМ посочи 17–20 ноември.
По време на заседанието Къдринка Къдринова обърна внимание на езика и тона в медийното отразяване на предизборната кампания и в публичната комуникация след изборите. По думите ѝ кампанията се е отличила със силна поляризация и конфронтация, а изпратените до ЦИК сигнали показват част от характера на медийната среда през този период.
Тя отбеляза, че не всички смущаващи послания в ефира и онлайн пространството представляват нарушения на закона, но в цялостната картина се открояват негативизъм и конфронтация. Според нея тенденцията се запазва и след изборите, като езикът на омразата се засилва, включително чрез лични нападки и обиди на физическа и полова основа.
Къдринова посочи, че проблемът е особено видим в социалните мрежи, но засяга и традиционни медии, които чрез интервюта и предоставяне на национален ефир на определени лица могат да легитимират послания, характеризиращи се с език на омразата.
Тя обърна внимание и на послания, които засягат етническия мир в страната, и призова журналистическата общност да допринесе за нормализиране на обществения диалог, намаляване на напрежението и представяне на различните гледни точки.
„Не на омразата, да на разума и на конструктивния разговор в името на общото добруване“, призова Къдринова.
Д-р Наплатанова посочи, че въпросите, поставени от Къдринова, ще бъдат сред темите на предстоящата публична дискусия. По думите ѝ кампанията е преминала в безпрецедентна среда в социалните мрежи, а нарушенията, наблюдавани в националния ефир, са били повече в сравнение с обичайното за предизборни кампании, включително при избори за различни институции.
На днешното заседание бяха представени и доклади на дирекция „Лицензионни, регистрационни, правни режими и международна дейност“.
Миналата седмица, след първия тур на изборите за президент и вицепрезидент, Съветът за електронни медии (СЕМ) обяви, че е изпратил до Централната избирателна комисия (ЦИК) 30 сигнала за възможни нарушения на Изборния кодекс, установени при специализирания мониторинг на предизборната кампания за изборите за президент и вицепрезидент. Тогава бе уточнено, че представените данни са междинни, тъй като предстои втори тур на президентските избори и броят на сигналите може да се промени.
„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
Източник: БТА
